РЕШЕНИЕ
№ 261291
гр. Пловдив,
13.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3507 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Ищецът „Панчев” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Васил Левски” № 144, е предявил против С.Р.Б.,
в качеството й на Е - С.Б. с ЕИК ********* и адрес гр. Н. З., ул. “В.Л.”***, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 388,
02 лв. - незаплатена цена по договор за покупко-продажба на крепежни изделия,
обективиран във фактура № ****г., ведно с обезщетение за забава в размер от 57,
01 лв. за периода от 20.08.2018 г. до 30.01.2020 г.; сумата от 619, 55 лв. -
незаплатена цена по договор за покупко-продажба на крепежни изделия,
обективиран във фактура № ****г., ведно с обезщетение за забава в размер от 90,
52 лв. за периода от 23.08.2018 г. до 30.01.2020 г.; сумата от 641, 84 лв. -
незаплатена цена по договор за покупко-продажба на крепежни изделия,
обективиран във фактура № ****г., ведно с обезщетение за забава в размер от 91,
81 лв. за периода от 03.09.2018 г. до 30.01.2020 г.; сумата от 54, 60 лв. -
незаплатена цена по договор за покупко-продажба на крепежни изделия,
обективиран във фактура № ****г., ведно с обезщетение за забава в размер от 7,
57 лв. за периода от 19.09.2018 г. до 30.01.2020 г., ведно със законна
мораторна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 28.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че доставил в полза на ответника в
качеството му на едноличен търговец крепежни изделия за строителство на обща
стойност от 1 704, 01 лв. с ДДС, подробно описани като видове, количество и
цени в издадените от продавача и получени от купувача фактури, както следва:
фактура № ****г., фактура № ****г., фактура № ****г. и фактура № ****г. Твърди,
че стоките на всяка продажба са предадени на купувача и приети без възражения
чрез подписване на съответен двустранен приемо-предавателен протокол. Твърди,
че цената на всяка продажба става изискуема от датата на падежа за заплащането
й, установен във всяка издадена данъчна фактура, обективираща съответната
продажба. Поддържа, че падежът на задължението за заплащане на цената е
настъпил, но предвид липсата на доброволно изпълнение и на основание чл. 309 а,
ал. 1 ТЗ ответникът дължи законна лихва за периода на забава, считано от датата
на падежа на съответното задължение. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените в производството
разноски, включително тези по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д.
№ 1558/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив за заплатена държавна такса от
40 лв. и по ****по описа на частен съдебен изпълнител Г.К. с ****и район на
действие – Окръжен съд – Сливен, за сумата от 66 лв. за внесена такса.
Ответната страна С.Р.Б., в качеството й на Е - С.Б.,
не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор
на исковата молба.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
по отношение на ответника.
Препис от исковата молба
е бил редовно връчен на основание чл. 50,
ал. 2 ГПК, която разпоредба следва да намери приложение, доколкото ответната
страна има качеството на търговец по смисъла на чл. 56 ТЗ, в който смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение №
239/25.05.2011 г. по гр. д. № 83/2011 г., ГК, ІV г. о. на ВКС. В срока за
отговор не е депозиран отговор на
исковата молба.
Ответникът е бил редовно
призован за съдебното заседание, проведено на 22.10.2020 г. на основание чл.
50, ал. 3 ГПК, чрез връчване на призовката на едноличния търговец на вписания в
Търговския регистър адрес на управление.
Въпреки редовното му
призоваване, ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на
делото, като не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата
кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че
исковата претенция е вероятно основателна, доколкото в производството са
представени двустранно подписани фактури и протокол за приемане на работата.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство в размер от 82, 28 лв. за заплатена
държавна такса. В настоящото производство следва да бъдат присъдени и
разноските, сторени от ищеца в производството по допускане на обезпечение на
бъдещ иск по ч.гр.д. № 1558/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в размер
на сумата от 40 лв. за заплатена държавна такса. За да достигне до този правен
извод съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
в което е прието, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество
и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Не следва обаче да се присъждат сторените в
изпълнителното производство разноски по ****по
описа на частен съдебен изпълнител Г.К. ****и район на действие – Окръжен съд –
Сливен, за сумата от 66 лв. за внесена такса. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата
част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда
на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по налагане
на допуснатите обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната
инстанция, постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. №
648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 3490/2014 г., I т. о.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, С.Р.Б., в
качеството й на Е - С.Б. с ЕИК ********* и адрес гр. Н. З., ул. “В.Л.”***, да заплати на „Панчев” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Васил
Левски” № 144, следните суми: сумата от 388, 02 лв. - незаплатена цена по
договор за покупко-продажба на крепежни изделия, обективиран във фактура № ****г.,
ведно с обезщетение за забава в размер от 57, 01 лв. за периода от 20.08.2018
г. до 30.01.2020 г.; сумата от 619, 55 лв. - незаплатена цена по договор за
покупко-продажба на крепежни изделия, обективиран във фактура № ****г., ведно с
обезщетение за забава в размер от 90, 52 лв. за периода от 23.08.2018 г. до
30.01.2020 г.; сумата от 641, 84 лв. - незаплатена цена по договор за
покупко-продажба на крепежни изделия, обективиран във фактура № ****г., ведно с
обезщетение за забава в размер от 91, 81 лв. за периода от 03.09.2018 г. до
30.01.2020 г.; сумата от 54, 60 лв. - незаплатена цена по договор за
покупко-продажба на крепежни изделия, обективиран във фактура № ****г., ведно с
обезщетение за забава в размер от 7, 57 лв. за периода от 19.09.2018 г. до
30.01.2020 г., ведно със законна мораторна лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 28.02.2020 г., до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА С.Р.Б., в качеството й на Е - С.Б. да заплати на „Панчев” ЕООД сумата от 40 лв. – разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. №
1558/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата от 82, 28 лв. - разноски в исковото производство по гр.д. № 3507/2020
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ПК