Р Е Ш Е Н И Е
№ 260147
гр. Несебър, 28.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Несебър, I- ви граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Пламен Дойков
при участието на секретаря Красимира Любенова и в
присъствието на прокурор .........., като разгледа гр.д. № 220 по описа на съда
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 150 от Семейния кодекс.
Производството по делото
образувано по исковата молба на С.С.Й., ЕГН **********, действащ със съгласието
на майката и законен представител Г.А.Б., ЕГН ********** ***- 19 чрез адв. Е.П.,***,
със съдебен адрес:*** против С.Й. Йорданова, ЕГН **********,***. С исковата
молба се сочи, че с Определение от 24.09.2020г. по гр.д. № 202/ 2020г. на НРС е
увеличена дължимата от ответника в полза на ищеца издръжка, считано от
01.03.2020г. в размер на 152.50лева, считано до навършване на пълнолетие или
настъпване на друга причина за изменение или прекратяването й, ведно със
законна лихва върху всяка просрочена вноска. Твърди се, че след постановяване
на определението бил изминал период , през който съществено се били изменили
условията, при които била определена издръжката. Увеличили се били нуждите на
детето от дрехи, храна и учебни материали. Предходната издръжка от 152.50лева
била недостатъчна. Ищецът счита, че следва да се определи издръжка в размер на
200.00лева , считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до окончателното плащане. Представени са писмени
доказателства. Правят се доказателствени искания.
Ответникът С. ***, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Н.Д.,***. Предявеният иск се счита за допустим и за частично основателен. Сочи се, че с постигната спогодба от 24.09.2020г. по гр.д. 202/ 2020г. на НРС е била увеличена даваната издръжка от 120.00лева на 152.50лева. От този момент, до подаване на исковата молба, били изминали само четири месеца. Ответникът оспорва , че за този период съществено са се изменили потребностите на детето или е настъпило някакво събитие, което да е увеличило разходите за издръжка на С.Й.. Ответникът смята, че единственото основание е увеличената МРЗ, като минималния размер на издръжката е станал 162.50лева. Оспорва се това, че Г.Б. получава само сочения с исковата молба доход. Наред с това С.Й. заявява, че към момента е безработен, изплаща заем към банка и е хронично болен. Ответникът твърди, че не може да заплаща издръжка над минималния размер от 162.50лева и моли иска да се отхвърли за размера над тази сума. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът С.С.Й.
не се явява, представлява се от адв. Е.П.,***. Исковата молба се поддържа.
Представят се писмени доказателства.
Ответникът С.Й.Й., редовно
призован, не се явява , представлява се от адв. Н.Д.,***. Отговорът на исковата
молба се поддържа, представят се писмени доказателства.
Страните са представили писмени
бележки след приключване на съдебното дирене.
Дирекция „Социално подпомагане”
гр. Поморие представя социален доклад.
Д. „С.п.- Оборище” гр. София
представя социален доклад.
В хода на съдебното дирене са
приобщени следните писмени доказателства: копие на удостоверение за раждане на С.С.Й.,
копие на изпълнителен лист по гр.д. № 202/ 2020г. на РС Несебър, копие на
служебна бележка от ПГТ „Д- р Асен Златаров“ гр. Бургас, копие на удостоверение
от „Ем Ди Комерс“ ЕООД гр. Несебър, копия на фискални бонове и квитанции за
битови плащания, копие на справка от НАП за актуално състояния на трудови
договори на ответника, копие на рецептурна книжка на хронично болния, копие на
погасителен план на ипотечен кредит на Г.Б. към „Уни Кредит Булбанк“ АД, копие
на удостоверение от „Комсед“ АД, копие на допълнително споразумение към договор
за банков кредит, копие на погасителен план по кредит, копие на трудов договор от
01.06.2020г. на Г.Б., копие на допълнително споразумение към трудов договор от
01.06.2020г. на Г.Б., копие на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот от 05.04.2019г., копие на погасителен план към договор за кредит на Г.Б. с
„Уни Кредит Булбанк“ АД, копие на справка от Агенция по вписванията по данни за
физическо лице, справка от ТД НАП за осигурителни вноски на лице, справка местни
данъци и такси за МПС, постановление на РП Бургас, ТО Несебър – копие,
удостоверение за декларирани данни пред НАП .
В съдебно заседание са разпитана св. Теодора А.Б.- сестра на Г.А.Б.
и Камелия Тодорова Тодорова – живуща на съпружески начала с ответника по
делото.
Свидетелката Теодора Б. разказва, че Г.Б. сама отглежда детето си.
Майката получавала минимална работна заплата от 650лева. Свидетелката често подпомагала
финансово сестра си, като й давала пари за заплащане на част от сметките. Към
момента бащата заплащал предходно определената издръжка, но в дълъг минал
период не бил давал такава за детето. Свидетелката сочи, че ответникът бил
продал имущество и към момента бил безработен. През 2017г. и 2018г. бащата
вземал детето в гр. София и в родното му село, бил го водил и в чужбина на
екскурзия. Теодора Б. разказва, че тя лично е закупувала дрехи, обувки,
учебници за детето. Г.Б. била закупила апартамент, за който ежемесечно дължала
вноска за погасяване на ипотечен кредит към търговска банка. Докато детето било
вкъщи под онлайн обучение разходите за транспорт били по – малки, но вече се
налагало всеки ден да пътува до гр. Бургас за училище. Свидетелката разказва,
че С.Й. бил със средно образование, работел редовно в предходен период.
Ответникът имал и лек автомобил и ½ от жилище. Б. знае, че Й. имал
хронично заболяване – хипертония.
Свидетелката Камелия Тодорова разказва, че с ответника живеят
съпружески от около 12години. В момента С.Й. не работел, понеже претърпял
операция от херния, а сега имал и нов здравословен проблем – киста на крака.
Заболяванията наложили на Й. да напусне работа. В момента семейството им се
издържало от заплатата на свидетелката. Тодорова изплащала два заема –
потребителски и ипотечен. Относно сделката с имот, която С.Й. бил направил,
Тодорова твърди, че била между тях двамата. Желанието на ответника и
свидетелката била жилището, което било съсобствено, да остане за детето й.
Всеки месец тя лично плащала издръжката в полза на ищеца. След като били
започнали делата за издръжка, отношенията между бащата и детето се влошили.
Тодорова разказва, че в предходни години С.Й. бил вземан на гости в гр. София,
воден на екскурзии в чужбина. В момента С.Й. не можел да работи тежък физически
труд. Наред с това имал и хипертонично заболяване.
Съдът, след като прецени събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че детето С.С.Й. е син на Г.А.Б. и С.Й.Й.. С.Й.
е роден на ***г***. Детето е родено от съвместното съжителство на двамата
родители, които първоначално са съжителствали и заедно са отглеждали детето.
След раздялата им, двамата заживели отделно. Със съдебна спогодба по гр.д. № 202/
2020г. на Районен съд гр. Несебър, страните са постигнали съгласие бащата да
заплаща месечна издръжка за детето С.Й. в размер на 152.50лева месечно, с падеж
5- то число на месеца, по банкова сметка, ***на вноска, до настъпване на
причини за изменение и прекратяване на заплащането на издръжката. По делото също така не
се спори и по няколко други обстоятелства, които бяха и доказани по съответния
ред. Установено е, че детето С.Й. е ученик през учебната 2020/ 2021г. в ПГТ „Д-
р Асен Златаров“ гр. Бургас, записан в 8 „ж“ клас. Между страните не се спори, че при провеждане
на присъствен учебен процес С.Й. пътува всеки учебен ден между гр. Несебър и
гр. Бургас, с обществен транспорт, който се заплаща. По делото не се сочи
детето да посещава допълнителни уроци, да упражнява спорт, както и да има и
специални потребности от храна или лекарства. Безспорни са данните за направени
разходи за учебници и учебни помагала. От
представените доказателства се установява, че майката работи по трудов договор,
като получава възнаграждение в размер на МРЗ и надбавка за придобит трудов стаж
и професионален опит от 50лева. От страна на ответника са представени писмени
доказателства за трудовата му заетост, като се установи, че С.Й. е безработен.
Страните не спорят и по това, че С.Й. няма други малолетни или непълнолетни
деца, на които да дължи издръжка, няма и други членове на семейството му, които
да получават издръжка от него. Обстоятелството, че живее в едно домакинство със
свидетелката Камелия Тодорова не се спори, но Й. няма задължения за издръжката
на детето на посочената. Между страните спорни останаха въпросите
за наличие на обстоятелства, които да са основание за изменение и размерът на
дължимата издръжка от бащата към детето.
Представени са социални доклади
от ДСП Поморие и ДСП Оборище, гр. София. В тях са отразени обстоятелства, които
кореспондират с гореизложената фактология.
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от
Семейния кодекс. Същият е процесуално
допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Семейния
кодекс, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена. При преценката на съда следва да се съобразят и разпоредбите на чл.
142 и чл. 143 от СК. Нормативно предвиденият размер на издръжката е посочен в
чл. 142, ал. 2 от СК и е определен според минималната работна заплата за
страната. Към настоящият момент, съгласно ПМС № 331/26.11.2020г., считано от
01.01.2021г. размерът на минималната работа заплата за страната е 650.00лева.
Т.е. минималният размер на издръжката е 162.50лева месечно. От друга страна
следва да се вземат предвид нуждите на лицето, което има право на такава и
възможностите на лицето, което я дължи. При определянето се отчита, че всеки от
двамата родители е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние,
да осигурява условия на живот необходими за развитието на детето. Родителите
дължат издръжка на своите малолетни и непълнолетни деца независимо дали са
работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл
издръжката определяна по този ред е безусловна. Към настоящия момент детето С.Й.
е непълнолетен, ученик. И двамата родители следва да подпомагат и издържат детето,
независимо, че Г.Б. фактически упражнява родителските права над него. В хода на
делото са изтъкнати както обективни фактори –изменението на МРЗ, изменените
нужди на детето, съобразно израстването му, изменените социално – икономически
условия. Социалният доклад потвърждава изложеното в исковата молба и
установените нужди на детето.
По отношение спорните между
страните обстоятелства, настоящия състав смята следното. Безспорно от 2020г.,
когато е постигната спогодбата, с което е определен размера на сегашната
издръжка, до сегашния момент са изминали девет месеца. Ответната страна
възразява, че от 24.09.2020г. до 12.02.2021г., когато е предявена исковата
молба по настоящото дело няма как да се изменят обстоятелствата , които е
определят като размер. Настоящият състав не споделя това виждане на защитата.
На първо място предходно определената издръжка от 152.50лева е с начална дата
01.03.2020г., като предходното производство е образувано на 28.02.2020г. Т.е. е
изминала почти една година между двете дела. За една година са се изменили
обстоятелствата касаещи размера на издръжката. На първо място, както се посочи
по – горе, е увеличена установената за страната МРЗ – от 610.00 на 650.00лева.
Това води до промяна на минималната дължима издръжка от 152.50 на 162.50лева.
През учебната 2019/ 2020г. С.Й. е бил ученик в гр. Свети Влас, като разходите
за транспорт са били по – малки от сегашните за път до гр. Бургас. На следващо
място чисто физически нуждите на едно дете се увеличават с напредване на
възрастта – от дрехи, обувки , храна, участие в социални дейности, което се
доказа и с показанията на разпитания свидетел. Следва да се отчете, че с промяната
на учебното заведение и продължаване обучение в по – горен клас са нараснали и
нуждите на детето от учебници и помагала. Това е било валидно както за учебната
2020/ 2021г. , така и за предстоящата такава – 2021/ 2022г. Сумата от
152.50лева не е достатъчна за допълване издръжката на детето. Майката е трудово
заета, като често е подпомагана от сестра си – свидетелката Теодора Б.. От
друга страна бащата С.Й.Й. живее отделно в гр. София, където е изградил ново
семейство, за което също се грижи. От представени доказателства се установи, че
С.Й. е безработен. Не се събраха категорични данни за заболяванията на Й.. По
делото е представена рецептурна книжка, от която не може да се заключи, че Й.
страда от сочените сериозни заболявания и е претърпял описаните от свидетелката
операции, като за това не се представиха доказателства – напр. епикризи или
друга болнична документация. Ответникът е в работоспособна възраст, няма данни
да заплаща издръжка на други лица и следва тази давана в полза на детето му да
е с предимство. Заявлението, че към момента изплаща заем към търговска банка не
е относимо към определяне на издръжката. Това е житейско съображение, което
дори и разбираемо не може да мотивира определяне на нисък размер на издръжката.
Противното би означавало, че всеки родител поел задължение към банка или
финансова институция следва да бъде третиран по – благоприятно от останалите,
което не може да се сподели. Ответникът
е образован, има професионални умения, което се заключава от длъжностите, които
е заемал, т.е. може да реализира доходи , с които да заплаща издръжката на детето си.
Според настоящия състав, размерът
на издръжката следва да се определи на 200.00лева месечно. На първо място,
както се посочи, са се изменили нуждите на детето от обувки, дрехи, храна.
Нараснали са образователните и социалните му разходи. Предходният размер на
издръжката е бил определен през 2020г., но касае период от една година назад. Както
се отбеляза, няма данни бащата да дължи издръжка на други лица, С.Й. е в млада
работоспособна възраст, което му дава възможност да реализира доходи от труда
си. Както се посочи, няма доказани заболявания, които да ограничават сериозно
възможностите му да полага труд. Редно е да се отбележи и друго, което се
намира във връзка с част от възраженията на ответника. С осигурявания от
родителите доход се задоволяват не само нуждите от храна, дрехи и обувки.
Издръжката на детето осигурява възможността му да учи, да има социални
ангажименти – да практикува спорт, да се занимава с хоби, изкуство, да развива
уменията и надгражда познанията си. От страна на С.С.Й. няма заявени такива
ангажименти, но детето не бива да се лишава от тези възможности за развитие. Според
общодостъпната статистика на НСИ гр. София, през 2020г., линията на бедността е
451.00лева средномесечно на лице от домакинството. През 2020 г. 28.3% от децата
на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност. Отчетено е, че през 2020 г. относителният дял
на децата с материални лишения е 38.5%, а за 3.3% от децата нито една
потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една
трета от децата (31.7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една
седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини,
приятели, организирана почивка от училището и т.н.); екипировка за игри навън
(колело, ролери, кънки и др.) - 29.8%, и редовни занимания с плуване, свирене
на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 27.3%. Посочените
данни са публикувани на интернет страницата НСИ -
https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/SILC2020_FRTG25T.pdf.Това
също е мотив за настоящия състав да определи издръжка в посочения размер за детето,
като сумата да бъде под половината от цитирания статистически показател, но би
следвало да обезпечи нуждите на С.Й. и да отговаря на възможностите на родителя.
Следва, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, на ответника да бъдат възложени сторените от ищцата разноски в
производството, съобразно уважената част на иска – сумата от 400.00лева за
заплатената адвокатска помощ. Следва, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на РС гр. Несебър и държавната
такса върху увеличения уважен размер на
издръжката, която се равнява на сумата 68.40лева /седемдесет и два лева/.
Следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта касаеща присъдената издръжка.
Мотивиран така и на основание чл. 150 от
Семейния кодекс, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от Семейния
кодекс, размера на определената издръжка със Спогодба № 260092 от 24.09.2020г. по гр.д.
№ 202/ 2020г. на Районен съд гр. Несебър, с която С.Й.
Йорданова, ЕГН **********,*** е бил осъден да заплаща на С.С.Й., ЕГН **********,
действащ със съгласието на майката и законен представител Г.А.Б., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***- 19, като УВЕЛИЧАВА същата от 152.50лева/ сто петдесет и
два лева и петдесет стотинки / месечно и го ОСЪЖДА да заплаща на С.С.
Йорданова, ЕГН **********, действащ със съгласието на майката и законен
представител Г.А.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ***- 19, сумата от 200.00
/двеста лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба- 12.02.2020г.,
платима до 5- то число на месеца по
банкова сметка *** № BG
07 RZBB 9155 1009 7607 31 в „Райфайзенбанк
България” ЕАД, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА С.Й.
Йорданова, ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Районен
съд гр. Несебър СУМАТА от 68.40лева
/шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
ДТ върху присъденото увеличение
на издръжка по Тарифата за ДТССГПК, както и 5.00лева/
пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.Й. Йорданова, ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Й., ЕГН **********,
действащ със съгласието на майката и законен представител Г.А.Б., ЕГН **********
***- 19, сумата от общо 400.00лева /четиристотин
лева/ направени разноски за адвокатска защита.
На основание чл. 242, ал. 1
от ГПК, допуска предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването му на 28.06.2021г.
СЪДИЯ : ………