РЕШЕНИЕ
№ 2974
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110217055 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН /относимата редакция
към датата на образуване на производството/.
Образувано е по жалба на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ... , седалище и адрес гр. С.,
ул. „Д.“ № ..., представлявано от управителя И. Г. Б., срещу наказателно
постановление (НП) № 542912-0346992 от 20.10.2020 г., издадено от Л. Х. –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), вр. чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В жалбата е отправено искане съдът да отмени НП като
незаконосъобразно, тъй като не е приложен чл. 28 от ЗАНН и поради
разминаване между словесното описание на нарушението, дадената му правна
квалификация и приложената санкционна норма. При условията на
евентуалност се моли съдът да постанови решение, с което да измени НП,
като намали размера на наложената имуществена санкция до минимума от
500 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал. 1
1
от ЗДДС. Претендира се присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
чрез своя процесуален представител адв. М. поддържа жалбата със същите
съображения и искания, като се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева.
Въззиваемата страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София
в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Начева оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана, като моли за потвърждаване на
атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 25.06.2020 г. в 15:00 часа свидетелката З.Н., на длъжност „инспектор
по приходите“ в ЦУ на НАП, заедно със свой колега, извършила проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – домашна кухня,
находящ се в гр. С., ул. „Д.“ № ..., стопанисван от „Ф.“ ЕООД с ЕИК .... При
извършената проверка било установено, че търговският обект е оборудван с
фискално устройство (ФУ), модел „Daisy Perfect S01“, с идентификационен
номер (ИН) на ФУ № DY502982 и ИН на фискална памет (ФП) № 36661455, с
активна функция „служебно въведени“ и „служебно изведени“.
При преброяване на касовата наличност установили, че сумата е в
размер на 553.00 лева. Дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП,
съгласно ДФО с № 006320/25.06.2020 г. е бил в размер на 233.61 лева.
Разликата от 319.39 лева между фактическата касова наличност и отчетната
от фискалното устройство не била отразена като служебно въведена парична
сума от касата. Инспектиращите съставили протокол за извършената
проверка № 0035194/25.06.2020 г.
След извършената проверка на търговския обект, стопанисван от „Ф....“
ЕООД, св. Н. съставила Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) сер. АА № 0346992 от 25.06.2020 г. на „Ф...“ ЕООД за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., в присъствието на И. Г. Б. с
ЕГН **********, в качеството на управител на дружеството – жалбоподател,
както и на един свидетел на установяване на нарушението.
Въз основа на така съставения АУАН сер. АА № 0346992 от 25.06.2020
г. Л. П. Х. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП
издал обжалваното наказателно постановление № 542912-0346992 от
20.10.2020 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС наложил на
дружеството – жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
2
На 17.11.2020 г. обжалваното НП било надлежно връчено на И. Г. Б. с
ЕГН **********, в качеството му на управител на„Ф.“ ЕООД. На 23.11.2020
г. била депозирана жалба от санкционираното дружество срещу НП №
542912-0346992 от 20.10.2020 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите З. Ц. Н. (актосъставител) и Д. И. Б., протокол за
извършената проверка № 0035194/ 25.06.2020 г., писмени обяснения, опис на
наличните пари в касата, ДФО № 006320/25.06.2020 г., Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, 2 бр. фактури от
25.06.2020 г.
Съдът възприе показанията на свидетелката З.Н., извършила проверката
на търговския обект, като непротиворечиви, последователни, обективни и
подкрепени и от останалия доказателствен материал. Свидетелката Н.
потвърждава, че при проверката е констатирана положителна разлика между
действителната касова наличност и отчетената такава, въз основа на данните
от отчета на фискалното устройство, като разликата била в размер около 319
лева.
Съдебният състав кредитира с доверие показанията на свидетеля Д. И,
Б., който в деня на проверката е полагал труд в посочения по-горе обект. От
показанията му се установяват обстоятелствата, свързани с извършената
проверка, констатираната разлика между касовата наличност и тази, отчетена
от фискалното устройство, както и предназначението на същата, а именно за
заплащане на стока, която се очаквало да бъде доставена в същия ден. Съдът
намира показанията на този свидетел за обективни, логични и
последователни, като същите кореспондират с останалите доказателствени
материали по делото, в това число и представените от жалбоподателя 2 бр.
фактури от 25.06.2020 г., ведно с 2 бр. фискални бонове.
От представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП се извлича информация за компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган за съставяне на АУАН,
респ. издаване на НП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314,
ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
3
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установяване на
административни нарушения се съставят от органите по приходите,
следователно св. Н., в качеството на инспектор по приходите е била
компетентна да състави процесния АУАН сер. АА № 0346992 от 25.06.2020 г.
От т. 1.1, б. „г“ на представената по делото заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
на изпълнителния директор на НАП е видно, че последният е делегирал
правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл.
185 от ЗДДС и на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП.
При съставяне на АУАН сер. АА № 0346992 от 25.06.2020 г. и издаване
на наказателно постановление № 542912-0346992 от 20.10.2020 г. не са
допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като
жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се запознае с акта и да изследва
повдигнатото му административно обвинение.
Административнонаказателната отговорност на дружеството –
жалбоподател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., която гласи, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че към момента на
проверката в касата на търговския обект е имало 553.00 лева, а отчетената
касова наличност от фискалното устройство е била 233.61 лева. Разликата от
319.39 лева, представляваща промяна на касовата наличност, не е била
регистрирана във фискалното устройство чрез операцията "служебно
въведена" сума, въпреки че същото е разполагало с функцията "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми. С оглед изложеното дружеството –
жалбоподател не е изпълнило вмененото му в чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. задължение и е осъществило от обективна страна състава на
нарушението, за което е обвинено.
В случая е без значение дали допуснатото нарушение е по вина на някой
от служителите или не, доколкото горепосочената разпоредба не прави
разлика в тази насока. Следователно е налице нарушение, което безспорно е
установено в хода на проверката, като отговорността на санкционираното
юридическо лице е обективна и безвиновна, поради което не следва да се
обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.
Макар да се касае за положителна разлика между касовата наличност и
4
отчетената такава по фискално устройство, съдът намира, че нарушението не
е довело до неотразяване на приходи, тъй като от събраните доказателства, в
това число показанията на св. Д. Б. и представените като писмени
доказателства по делото 2 бр. фактури, издадени на 25.06.2020 г., ведно с 2 бр.
фискални бонове – за сумите от 112.41 лева и 207.00 лева, се изясни
причината, поради която е констатирана посочената разлика – същата
представлява сума, оставена за разплащане с доставчици на стока. От
формираната по делото доказателствена съвкупност се установи още, че е
била извършена контролна покупка, при която е бил издаден фискален бон за
отчитане на получените суми, поради което не са налице основания за
дискредитиране тезата на жалбоподателя досежно предназначението на
сумата от 319.39 лева. Впрочем, в обстоятелствената част на НП изрично е
посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи.
Настоящият състав приема, че АНО е посочил правилната санкционна
норма на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, с оглед на фактическата обстановка,
доколкото именно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС регламентира
наказването на лицата, които са допуснали нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл. 118 от ЗДДС, какъвто се явява Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2
от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 2000 лева.
Относно конкретния размер на наложената имуществена санкция, а
именно 3000 лева, съдът констатира, че същият не е определен в границите,
предвидени в приложимата санкционна норма, а неправилно е наложен
минималният размер на санкцията, предвидена по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за
случаите, когато нарушението води до неотразяване на приходи. Предвид
обстоятелството, че процесното нарушение не води до неотразяване на
приходи, и отчитайки обстоятелството, че няма данни за предходни
нарушения от страна на дружеството, съдът счита, че НП следва да бъде
изменено, като размерът на имуществената санкция следва да бъде намален
до минималния, предвиден в санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр.
ал. 1 от ЗДДС, а именно – 500 /петстотин/ лева.
Съдът счита, че в настоящия случай не са налице основания за
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото самото деяние
(нерегистриране на всяка промяна на касовата наличност във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми) не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи на извършени нарушения от този вид. Процесното административно
нарушение е формално такова, тъй като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни негативни правни последици от
същото, като факта на самото му извършване законодателят свързва с
настъпването на неблагоприятни за регулираните обществени отношения. От
друга страна, нарушената правна норма има за цел осигуряване на
5
възможност за проследяване на паричния поток в търговския обект чрез
създаване на правила за регистрация и отчетност, а от там – създаване на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното ФУ суми от продажби и от извършено служебно въвеждане и
извеждане на суми във всеки един момент. С оглед на това, неотразяването на
всяко движение на парични средства във ФУ, води до невъзможност да се
установи или най-малкото затруднява контролните органи при проследяване
на паричния поток в търговския обект, поради което това нарушение може да
се квалифицира като маловажно само в случаите, когато се касае за
разминаване в касовата наличност, което е пренебрежимо малко като
стойност, какъвто настоящият случай не е.
При протекло законосъобразно административнонаказателно
производство, без да са допуснати съществени по своя характер процесуални
нарушения, правилно прилагане на материалния закон, с установено
категорично административно нарушение и неговия автор, но при
несправедливост на наложеното наказание с оглед определянето му в размер
над предвидения в приложената санкционна норма, съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, чрез
намаляване размера на наложената имуществена санкция до 500 /петстотин/
лева, и потвърдено в останалата си част като законосъобразно и обосновано.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна, като същото съдът определя
в размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Що се отнася до искането на въззивника за присъждане на
разноски по делото, същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 542912-0346992 от 20.10.2020
г., издадено от Л. Х. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ
на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС на „Ф.“ ЕООД,
ЕИК ..., седалище и адрес гр. С., ул. „Д.“ № .., представлявано от управителя
И. Г. Б., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/
лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част
като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
6
ОСЪЖДА „Ф...“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес гр. С., ул. „Д.“ № ...,
представлявано от управителя И. Г. Б., да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на дружеството – жалбоподател
за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7