РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Плевен , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430100067 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез адв.В.Г. от САК, против М. СТ. П., ЕГН **********, от
***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 201,38 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги от дата 03,09,2018 г. за мобилен номер ***, от които
62,46 лева, представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси, и
138,92 лева неустойка за ползване на устройство и представляваща разликата
между стандартната цена на устройството и заплатената от абоната при
предоставянето му, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК – 23,09,2020 г., до окончателното изплащане на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4805/2020 г. на
ПлРС. Сочи се, че вземането в размер на 201,38 лева произтича от договор за
мобилни услуги от 03,09,2018 г. за мобилен номер ***. Сочи се, че
ответникът се е съгласил и е приел ОУ на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласно които при неплащане
на дължимите суми за ползвани услуги обуславят право на оператора да
1
прекрати едностранно договора, както и достъпът на абоната до мрежата, и да
начисли неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане на
срока на договора. Твърди се 1 още, че съгласно ОУ неполучаването на
фактура не освобождава абоната от заплащане на дължимите суми. Сочи се,
че поради неплащане на използваните услуги за периода 03,09,2018 г. –
14,11,2018 г., считано от 05,12,2018 г. процесния абонамент е деактивиран.
Претендират се разноски. В молба-становище, депозирано преди с.з. – на
15,04,2021 г., процесуалният представител на ищеца моли съда с оглед на
събраните доказателства да постанови неприсъствено решение. В с.з., за
което е редовно призован, ищецът не изпраща представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор.
Същият не се явява и не изпраща представител в с.з., за което е редовно
призован.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта
на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№4805/2020 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422
от ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, като съображенията за това са
следните: съдът констатира, че на ответника М. СТ. П., ЕГН **********, от
***, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея
/съобщение на л.30 от делото/, редовно уведомен е за първото съдебно
заседание по делото /съобщение на л.46 от делото/. Ответникът не е подал в
срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил
2
становище по определението на съда от 23,03,2021 г., не изпраща
представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства /договор-заявка за мобилни услуги №********* от 03,09,2018 г.
и договор за лизинг от същата дата, фактура №**********/15,09,2018 г.,
фактура №**********/15,10,2018 г., фактура №**********/15,11,2018 г.,
фактура №**********/15,01,2019 г. – в ч.гр.д.№4805/2020 г. на ПлРС/.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в исковото производство в размер 25,00 лева за платена държавна
такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в
размер на 25,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че М. СТ. П., ЕГН
**********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 201,38 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 03,09,2018 г. за
мобилен номер ***, от които 62,46 лева, представляващи стойността на 3
месечни абонаментни такси, и 138,92 лева неустойка за ползване на
устройство и представляваща разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената от абоната при предоставянето му, ведно със
3
законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК
– 23,09,2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4805/2020 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. СТ. П., ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, направените разноски в исковото производство в размер на
25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. СТ. П., ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, направените разноски в заповедното производство в размер
на 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238
и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4