Решение по дело №3462/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 597
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20195220103462
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 22.06.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3462 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е предявил против ответника Л.Б.М. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника му дължи заплащане на стойността на потребената топлинна енергия и топла вода за абонатен № …. за недвижим имот, находящ се в топлоснабдявана сграда в гр. К., обл. В., ж.к.. бл. .., ап…, за периода от месец декември 2016 г. до месец септември 2017 г. в размер на 450,16 лв. и лихва за забава за периода от месец декември 2016 г. до месец септември 2017 г. в размер на 66,56 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1498/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането на вземането.

         Претендира заплащане на разноските съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ангажира доказателства.

         В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Л.Б.М. чрез особения си представител адвокат Б. оспорва исковата претенция като недопустима поради обстоятелството, че в хода на заповедното производство ищецът се е снабдил с изпълнителен лист за пълния размер на претендираната сума срещу солидарно отговорния длъжник М. С. М., а повторното заплащане на сумата би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.

По същество оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че на ответника не е връчена изравнителната сметка за отоплителен сезон 2016-2017 г., като по този начин той е бил лишен от възможността да упражни правото си на възражения, а от исковата молба не става ясно дали се претендира вземане за редовно ползване или по изравнителна сметка. Твърди, че ответникът не е редовно уведомен за изпратената му покана за доброволно плащане. Счита, че с оглед смяната на собствеността на топлоснабдения имот липсват достатъчно релевантни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника в конкретния случай.

         Моли за прекратяване на производството като недопустимо, респективно за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

         Не сочи доказателства.

Възразява за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

С молба от 27.01.2020 г. ищецът е заявил, че след предявяване на иска е постъпило плащане на дължимите суми за главница и лихва за абонатен № 17426 за периода от месец декември 2016 г. до месец септември 2017 г., както и на дължимата държавна такса по ч.гр.д. № 1498/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Ищецът „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е притежател на Лицензия № Л-049-03/11.12.2000 г. за производство на електрическа и топлинна енергия и Лицензия № Л-050-05/11.12.2000 г. за пренос на топлинна енергия съгласно представените по делото лицензии, издадени от Държавна комисия за енергийно регулиране за срок от 30 години.

Съгласно чл. 2 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови и стопански нужди на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на потребители в гр. Козлодуй продавач на топлинна енергия за битови/стопански нужди в гр. Козлодуй е „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, а купувач може да бъде физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за битови или стопански нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД е сключен договор № 888001 от 16.01.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 09.10.2009 г., с предмет: дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради – етажна собственост, сред които и блок 39.

По делото са представени протоколи за посещения на адрес за отчет на разпределителите/топломери и водомери за топла вода, от които се установява, че при посещения на 02.06.2017 г. и на 10.06.2017 г., извършени от представител на „Техем сървисис“ ЕООД не е осигурен достъп до следните имоти: бл. 39 – ап. 9 и ап. 14 и бл. 41 – ап. 12.

Представени са също така индивидуална справка за отопление и топла вода на клиент С. М. за период на потребление от 01.05.2016 г. до 31.12.2016 г. и индивидуална справка за отопление и топла вода на клиент Л.Б.М. за период на потребление от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г., от които се установява разходът за отопление и топла вода, общият разход на енергия за обекта, разпределението на разходите, отчетените показания от индивидуалните уреди и прогнозата за следващия отчетен период.

Установява се от удостоверение за наследници с изх. № 760/02.11.2016 г., издадено от Община Козлодуй, че С. А. М., ЕГН ********** е починал на 01.06.2016 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Л.Б.М. и дъщеря си М. С. М..

Установява се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., рег. .. дело № .. г. от … г., че Л.Б.М. и М. С. М. са продали на Б. А. И. следния свой наследствен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 37798.512.252.1.9 по КККР на гр. К., обл. В., одобрени със Заповед № РД-18-89/11.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. К., п.к. .., ж.к. .., бл. .., ет…, ап. .., който самостоятелен обект попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 37798.512.252, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от … кв.м., ведно с прилежащо мазе, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на имота: на същия етаж 37798.512.252.1.8, под обекта 37798.512.252.1.6 и над обекта  37798.512.252.1.12.

Със заявление-декларация от 21.11.2017 г. новият собственик на имота Б. А. И. е заявил до „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД желанието си да му бъде открита партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови и стопански нужди на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на потребители в гр. К., а като досегашен потребител е посочено лицето М. С. М..

До Л.Б.М. и М. С. М. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 5145/04.12.2017 г. за заплащане на дължимата главница в размер на 883,14 лв. и лихва за забава за доставена топлинна енергия за периода от месец 12.2016 г. до месец 08.2017 г., но същата се е върнала в цялост.

Съгласно справка за неплатените суми за отопление и топла вода към 05.12.2018 г. Л.Б.М. и М. С. М. дължат главница в размер на 900,33 лв. и лихва за забава в размер на 133,13 лв.

За дължимите суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1498/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

На 14.01.2020 г. длъжникът М. С. М. е представила в заповедното производство доказателства за заплащане на задължението за топлинна енергия в общ размер на 1 131,22 лв. и на държавна такса в размер на 25 лв.

С молба от 27.01.2020 г. ищецът е признал полученото плащане на дължимите суми в пълен размер, с изключение на вземането за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

         Предявен е установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземане за стойността на потребена топлинна енергия и топла вода. Съединен с него при условията на кумулативно съединяване е установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземане на лихва за забава.

         За основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването между страните на валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия и топла вода и изпълнението на задължението си да достави през исковия период топлинна енергия и топла вода до обекта на ответника.

         Подлежащите на доказване по делото правнорелевантни факти не се оспорват от ответника, а и се установяват от събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка съдът приема, че ищецът като притежател на лицензии за производство на електрическа и топлинна енергия и за пренос на топлинна енергия, продава топлинна енергия за битови и стопански нужди в гр. К., а през исковия период ответникът е бил битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, доколкото е притежавал недвижим имот – апартамент, намиращ се в топлоснабдена сграда в гр. К. Ищецът е изпълнил задължението си да достави до имота на ответника отопление и топла вода, което е породило насрещното задължение на потребителя да заплати стойността им. До датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение това не е сторено, което е обосновало правния интерес на ищеца от завеждане на настоящото производство.

         От друга страна разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК задължава съда при постановяване на решението да съобрази фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. От приложеното към настоящото дело заповедно производство, развило се по ч.гр.д. № 1498/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, се установява, че след образуване на исковото производство е постъпило плащане от длъжника М. С. М. в размер на 1 131,22 лв., с което са погасени изцяло задълженията за главница и лихва за забава, които са предмет на настоящото производство. Заплатени са и разноските за държавна такса в заповедното производство в размер на 25 лв.      Ищецът е признал извършеното плащане с изрична молба от 27.01.2020 г. Поради извършеното плащане в хода на процеса съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Разноските по делото, с изключение на разноските за държавна такса в заповедното производство, следва да се възложат в тежест на ответника, който с поведението си е дал повод за образуване на делото – бил е поканен да заплати задълженията си към ищеца още преди образуване на заповедното производство, а плащането е направено в хода на процеса. В полза на ищеца следва да бъде присъдено и юриконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 100 лв., определено от съда по правилата чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, а юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство следва да бъде присъдено в размер на ½ от присъдения размер, тъй като се дължи от двамата длъжници при условията на разделност.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик            

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гл. Козлодуй, общ. Враца, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов, против Л.Б.М., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца стойността на потребената топлинна енергия и топла вода в размер на 450,16 лв. за периода от месец декември 2016 г. до месец септември 2017 г. и лихва за забава в размер на 66,56 лв. за периода от месец декември 2016 г. до месец септември 2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1498/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Л.Б.М., ЕГН ********** *** да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гл. Козлодуй, общ. Враца, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов, разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 75 лв., депозит за възнаграждение на особен представител в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и юриконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 25 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: