Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260159
гр.Пловдив, 03.02.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори наказателен състав в открито съдебно
заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5985 по
описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 489445-F509131 от 13.01.2020г. на Ж.Н.М.–
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Националната
агенция за приходите, с което на „ТАБАКО“ ЕООД БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.Уста Генчо № 1, ет.1, представлявано от Г. С.Ф.с
ЕГН ********** на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от
Закона за административните нарушения и наказания и чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено на 03.09.2019г. в гр.Пловдив
нарушение на чл.39, ал.10 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.39, ал.2
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС.
С жалба от представляващия
дружеството, чрез процесуален представител
се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност, издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материално правните
разпоредби и необоснованост. С жалбата се представят и съображения по същество
на искането, както и копие на констативен
протокол на „Лаборатория за интегрирани системи – ИСЛ“ООД – София,
относно анализ на текущото състояние на ФУВАС ISL 752-KL с индивидуален номер IS013630, собственост на „ТАБАКО“ ЕООД И
ЕИК ********* .
Жалбоподателят
редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от адв.Г.Н. по силата на приложено към жалбата договор за правна
помощ и пълномощно, който поддържа
искането за отмяна на НП и в пледоарията си посочи че съображенията са подробно
представени в жалбата против НП. Направи се искане за присъждане адвокатско
възнаграждение в размер съгласно представения договор за правна помощ.
Въззиваемата страна, ЦУ на НАП чрез
процесуален представител юрк.Д.П.в съдебно заседание представя становище за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното
постановление като законосъобразно и правилно. Излага подробни
съображения.
Направи се искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, доводите и становищата на страните и служебно провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намира следното:
„ТАБАКО“ ЕООД с ЕИК ********* през 2019 година стопанисвало
вендинг автомат находящ се в гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“ № 36. На 03.09.2019г.
от служители на Агенцията за приходите била извършена контролна покупка на кафе
експресо на стойност 0,30 лв. За удостоверяване на контролната покупка, още
преди извършването и, от служителите била зададена SMS-задача“Х“ с №
1699538 за периода от 14,50 часа до 15,10 часа както и „Z“ задача с № 1699541 за получаване на всички натрупани „Z“- отчети. От направена проверка в програмния продукт за
ФУ с дистанционна връзка се е установило, че зададените задачи са със статус
„доставен“, но не е получена обратно в НАП информация по дистанционната връзка
по така поставените задачи. След
покупката била извършена проверка на обекта, в хода на която се установило че
не е възможно да се разпечата КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ за
деня от монтираното на вендинг автомата ФУВАС-модел ISL 752-KL с ИН на ФУ IS013630 и с ИН на ФП 12016400,
регистрирано в НАП с рег. № 3687196 от 16.12.2015г. Бил е съставен протокол за
извършена проверка серия АА бл. № 0029196 от 03.09.2019. На 04.09.2019г. от дружеството бил представен
КЛЕН за дата 03.09.2019г. в който е било отразена контролната покупка с касов
бон № *********/03.09.2019г., както и че след покупката е отпечатан дневен
финансов отчет /“Z“/ - БОН № ********* от 23.09.2019г. от
23:59:10ч. с нулиране и запис във фискалната памет на устройството под номер
блок ФП 0181 от 03.09.2019г. но данните от същия за регистрираните продажби за
деня не са предадени към НАП по изградената дистанционна връзка. Извършена е
справка от органите на приходите в ИС на НАП модул „Фискални устройства“
документирана с ПИП сер. АА № 0024722/04.09.2019г. и установено че данните от
дневния фискален отчет за посочената дата не са предадени. На 04.09.2019г. били
представени и други доказателства: периодичен отчет от ФУВАС за периода
19.03.2019г. до 31.08.2019г., от който е установено че са регистрирани и
отчетени продажби за периода 20.03.2019г. до 31.08.2019г. в размер на 371,60
лева със 158 записа във фискалната памет. При проверка на документите в
сградата на ГДФК било посочено от ЗЛ че е запознало дейност от 20.03.2019г.,
което се е потвърдило и от представено свидетелство за регистрация на ФУ от
20.03.2019г. , видно от което е сключен договор за техническо обслужване със
сервизна организация „Смарт Груп“ ООД, ЕИК ********* с № 100113/20.03.2019г.
На 20.09.2019г. против дружеството, в
присъствието на неговият представляващ е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ сер.АN
№ F509131 за извършено в гр.Пловдив на 03.09.2019г. и
установено и документирано на 04.09.2019г. нарушение на разпоредбите на чл.39,
ал.10 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.39, ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС. След запознаване със
съдържанието на акта представляващия дружеството е вписал саморъчно „ В законо
установения срок ще приложа възражения“. Актът е подписан от посочените в него
лица. На датата на съставянето на акта е връчен и препис от него на
представляващия дружеството, надлежно удостоверено с разписка неразделна част
от акта.
В законоустановения три дневен срок
пред контролните органи е било представено писмено възражение от
представляващия дружеството с което се оспорва посоченото в акта нарушение, тъй
като е било установено че касовия апарат трупа отчетите но не ги изпраща, както
и че това неизпращане е било отстранено след като техници отстраняват проблем
със сим картата. С възражението се сочи че дружеството има договор за
техническо обслужване и няма как да знае че касовия апарат не изпраща
информация до НАП. Посочено е и че този оборот е отразен в ежемесечните ДДС
декларации.
По административната преписка е
представен Констативен протокол от „Лаборатория за интегрирани системи – ИСЛ“
ООД-София, бул.“Цариградско шосе“ № 133, офис 523 относно: Анализ на текущото състояние на
ФУВАС ISL752-KL
с индивидуален
номер IS013630, собственост на “ТАБАКО“ ЕООД с ЕИК ********* с изх.№
471 от 21.10.2019г. Съгласно протокола по отношение на посочения ФУВАС същия
функционира нормално и неизпращането на дневните отчети може да се дължи на
временно нарушаване на нормалното функциониране на мобилната мрежа на мястото,
където се намира ФУ. Съгласно протокола данните от дневните финансови отчети са
били записани в данъчния терминал и че няма основание да се смята че е нарушено
изискването на чл.39, ал.2 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на
дружеството с налагане на имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено
нарушение по чл.29, ал.10 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.39,
ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС. В
издаденото НП е посочено че нарушението е за първи. По идентичен с акта начин,
в издаденото НП е описано нарушението и посочени нарушените правни норми.
Издаденото НП е било връчено на
представляващия дружеството на 14.09.2020г.
В срок пред РС Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят Б.Р.С. потвърди извършената проверка, както и
установеното неизпращане на данни до НАП за извършените продажби. Свидетелят
посочи че поради неизпращане на данни от данъчния терминал е бил съставен АУАНС
против дружеството.Свидетелят посочи, че по времена проверката не е била
установена причината за непредаване на данните. Посочи че сим картата вградена
в данъчния терминал тя трябва да предаде данните към НАП. Свидетелят посочи, че
съгласно изискванията дружеството е имало договор за техническо обслужване на
ФУ.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2
от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на
правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на
разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е
този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта
на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не
се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване
на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния
процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били
нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта
и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно,
независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се
отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по
издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
Пловдивски районен съд приема от правна страна следното:
Съдът намира за необходимо първо
да отбележи, че видно от приложените оправомощителни заповеди, АУАН и НП са
издадени от компетентни лица. АУАН е съставен на 20.09.2019г. – в 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, и в 2-годишен - от извършеното, а НП, издадено
на 13.01.2020г. – в
6-месечен срок, т.е в съответствие с предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.
Въпреки това при извършената
служебна проверка, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно при следните съображения:
Дружеството жалбоподател „ТАБАКО“ ЕООД стопанисва обект вендинг автомат в
гр.Пловдив, на ул.“Даеме Груев“ № 36, с начало на дейността си с този автомат
от 20.03.2019г., когато е надлежно регистриран
ФУВАС ISL752-KL с индивидуален номер IS013630, с техническо обслужване от сервизна фирма „Смарти груп“ ЕООД съгласно
сервизен договор № 100113 от 20.03.2019. В хода на проверката на 03.09.2019г. и
на 04.09.2019г. било установено че посоченото ФУ е функционирало, както и че не
е изпращало към НАП данни за извършените продажби. Било е установено че
данъчния терминал на ФУ съдържа всички необходими данни, които след смяна на
сим картата, тези данни били изпратени в НАП.
Основното
предназначение на фискалните устройства е чрез него да се осъществи
регистрацията и отчитането оборотите от тези продажби.
Основната цел и функция на Наредба №
Н-18/2006г. на МФ е да бъдат регистрирани и отчетени всички извършвани от
задължените лица продажби на стоки и услуги в търговските обекти. В §1 от допълнителните разпоредби на Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, с ДВ бр.54/17.07.2012 г. е създадена точка 10, съгласно
която „автомат на самообслужване” е всяко устройство – електронно, електрическо
и/или механично, позволяващо на потребителя да получи от автомата срещу
заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и
услуги с развлекателен характер. За
целите на Наредбата в чл.2, ал.2, считано от 17.07.2012 г., е създадена нова
т.4, която въвежда ново понятие за фискално устройство – фискално устройство,
вградено в автомат на самообслужване /ФУВАС/. Съгласно чл.3, ал.5 от Наредба № Н-18/2006г.
на МФ продажбата на услуги с развлекателен характер и продажбата на стоки,
извършвани чрез автомати на самообслужване, се регистрират и отчитат от ФУВАС,
като се допуска фискална касова бележка да не се издава на хартиен носител. При
продажба по чл.3, ал.5 от Наредбата фискалната касова бележка се визуализира на
контролния дисплей на ФУВАС /чл.25, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ /. В Наредбата не е предвидено задължение,
както и начин за уведомяване на НАП при наличието на описания в запитването
случай. В ситуациите, при които се спира захранващото напрежение по отношение
на другите видове фискални устройства, за които се води книга за дневните
финансови отчети, както и в случаите, в които търговският обект не е работил, в
наредбата са предвидени задължения за отразяване на тези обстоятелства.Предвид
липсата на задължение за водене на такава книга при продажби от автомати за
самообслужване (чл.39, ал.5, изр.последно от Наредба №Н-18/2006 на МФ), е
необходимо да се имат предвид следните разпоредби, които са относими към
фактическата обстановка, изложена в запитването, а именно: Съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.1, изр.второ от Наредба№ Н-18/2006 на МФ в случаите
на спиране на захранващото напрежение, извършване на експертиза на ФУ от БИМ
или по време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време работата на автомата
следва да се блокира. Освен това ФУВАС като вид фискално устройство е необходимо
да отговаря на определени функционални и технически изисквания. В разпоредбата
на чл.8, ал.1 е указано, че фискалните устройства трябва да отговарят на: 1. функционалните изисквания съгласно
приложение № 1 и 2. техническите изисквания съгласно
приложение № 2. Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.10
от Наредба Н-18/2006г. на МФ (Нова – ДВ, бр. 83 от
2015 г., в сила от 27.10.2015 г.) „ Данъчният
терминал служи за предаване на данните от ДТ към НАП по дистанционна връзка
чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор“. В хода на настоящето производство, както и от органите
по приходите по време на проверката е установено че използвания от дружеството
ФУВАС в конкретния случай вендинг автомат е с изискуемите по Наредба
Н-18/2006г. на МФ функционални и
технически изисквания. Същия регистрирал всички направени продажби от страна на
дружеството с посочения автомат, съхранявал ги е в своя данъчен терминал, както и че смяната на сим картата е отстранило
неизпращането към НАП на данните от ФУ. Предвид създадения в нормативната ред, в случай че ФУВАС монтирани в автоматите на самообслужване отговарят на
изискванията на Наредбата за спиране работата на фискалното устройство,
вградено в автомата на самообслужване, както и на самия автомат в резултат на
спиране на ел.захранването за определен
период, Задължените лица / в случая дружеството – жалбоподател/ няма задължение
за уведомяване на НАП, както и НАП няма задължение да уведомява задълженото
лице.
При това положение незаконосъобразни са
изводите на АНО, че е налице противоправно поведение на търговеца. Вмененото на
търговеца нарушение не се доказана от събрани в хода на производството
доказателства, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От
изложеното следва, че в полза на дружеството – жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая
е представен договор за правна защита в които е отразено, че е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което е изплатено изцяло към
момента на сключване на договора. По
делото не е направено възражение за прекомерност. В настоящия случай съдът
намира, че е удостоверено заплащане на адвоактско възнаграждение в размер на
300 лева съобразено и с разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда минимален
размер от 300 лв. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по аргумент от който
за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
следва да осъди ОДМВР-Пловдив да заплати направени от дружеството –
жалбоподател в настоящото производство разноски, в размер на 300 лв. по
съображенията, изложени по-горе.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 489445-F509131 от 13.01.2020г. на Ж.Н.М.– Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Националната агенция
за приходите, с което на „ТАБАКО“ ЕООД БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.Уста Генчо № 1, ет.1, представлявано от Г. С.Ф.с
ЕГН ********** на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от
Закона за административните нарушения и наказания и чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено на 03.09.2019г. в гр.Пловдив
нарушение на чл.39, ал.10 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.39, ал.2
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118,
ал.4, т.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП гр.СОФИЯ да заплати на „ТАБАКО“ ЕООД БУЛСТАТ *********
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Уста Генчо № 1, ет.1,
представлявано от Г. С.Ф.с ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева представляваща съдебни
разноски – заплатен адвокатски хонорар пред Районен съд гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок, който тече от получаване
на съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.