РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Перник , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, 2303, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
ЧРЕЗ процесуалния си представител юрк. Е.М.
ПРОТИВ: Решение № 260219 от 22.02.2021 г., постановено по
гр. дело № 5200 /2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства, като се моли да
бъде постановено решение, с което да бъдат уважени исковите претенции изцяло.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение
е неправилно и необосновано, поради произнасянето на първоинстанционния съд в
противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът счита, че по делото
безспорно било установено наличието на валидно облигационно правоотношение между
ищцовото дружество и ответника, относно услугата: пренос, доставка, разпределение и
ползване на топлинна енергия за топлофициран имот, като не били ангажирани
доказателства ответникът да е предлагал различни от приетите и одобрени Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник“ АД, поради
което приложими били представените такива като доказателство по делото. Съгласно
1
твърденията в жалбата, по делото било прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че през процесния период до процесния имот е доставяна топлинна
енергия на стойността, посочена в исковата молба, като ответникът не оспорвал, че е
собственик на процесния имот. Въззивното дружество излага доводи, че обжалваното
решение е неясно и немотивирано поради обстоятелството, че в същото са посочени суми и
периоди, напълно различаващи се от предявените в исковата молба. В заключението по
приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, вещото лице посочвало друг период
на претендираната главница, който бил посочен и от съда в обжалваното решение. В
експертното заключение не било посочено, че цялата сума е погасена по давност, обратно на
приетото от първоинстанционния съд. Въззивникът счита, че сумите по предявения иск не
били погасени по давност, нито липсвала облигационноправна връзка между страните,
поради което и нямало основание за отхвърляне на иска.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и бъде оставена без
уважение въззивната жалба като неоснователна, бланкетна и неподкрепена с доказателства.
Моли, в случай че въззивният съд счете въззивната жалба за основателна, отмени
обжалваното решение и уважи предявения иск, то със съдебното си решение да се произнесе
по предявения в първоинстанционното производство обратен иск срещу А. А. К., като го
уважи в размера, до който бъде уважен главният иск.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез юрисконсулт М., изразява становище, че
подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по подробно изложените доводи. Моли за присъждане
направените разноски, посочени в представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Л., моли да бъде оставена жалбата без
уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба. В случай на
уважаване на жалбата, моли за произнасяне по предявения в първоинстанционното
производство обратен иск. Моли за присъждане направените разноски, посочени в
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – гр.Перник е образувано по искова молба от
“Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, с която е поискано да бъде установено по
отношение на - „ОБЩИНА ПЕРНИК“, ЕИК: *********, представлявана от законния си
представител-С. В.-Кмет, че дължи сумата 427.51 представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент-общинско жилище, находящо се в
***, от които главница 342.19лв., за периода от 01.05.2017 г.- 31.12.2018 г. включително;
законна лихва за забава на месечните плащания 85.32 лв., за периода от 09.07.2017-
11.12.2018г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ –13.08.2020г., до окончателното изплащане на сумата,
както и заплащане на направените по делото разноски.
Ответната Община, чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на
исковата молба, като е оспорил исковете като неоснователни и недоказани, като е направила
възражение за погасяване по давност на процесната сума на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В хода на първоинстанционното производство са изслушани съдебно-техническа и
съдебно икономическа експертизи, които не са оспорени от страните и са приети като
доказателства по делото. За да постанови решението си, районния съд е възприел
2
заключението по съдебно-икономическата експертиза, което в отговор за въпрос № 7 е
посочило, че за процесния период е налице изтекла погасителна давност за вземанията за
част от процесния период, а именно от 01.05.2017 г. до 12.08.2020 г., а за останалата част от
исковия период от 13.08.2017 до 30.04.2018 г. е налице отрицателен знак за стойността на
доставената и ползвана топлоенергия.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4264 / 2020 г. по описа на Пернишкия районен
съд. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки,
водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата са, че решението на Районен съд – гр.Перник е неясно и
неправилно, като съдът е обсъждал суми и периоди, различни от тези, заявени от ищеца в
исковата молба. Твърди се, че ответникът „Община Перник“ не е оспорил обстоятелството,
че е собственик на процесния имот, включително и през процесния период, както и
наличието на валидно облигационно отношение помежду им. Тези доводи настоящият
състав приема за неоснователни.
При анализ на писмените доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност,
настоящия съдебен състав достигна до извода, че правилно Районен съд гр.Перник е
отхвърлил изцяло предявения иск от „Топлофикация Перник“ ЕАД.
Настоящият състав споделя извода на районен съд гр.Перник, относно частичното
погасяване на иска на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Правилно са определени процесния
период и съответните суми, които са погасени по давност, а именно 392,93 лв. главница и
52,46 лв. лихва за забава, или общо 445,36 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 12.08.2017 г.
Поради това, решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Относно процесният период, попадащ извън обхвата на погасителната давност от
13.08.2017 г. до 30.04.2018 г., за същия първоинстанционният съд в своето решение
правилно е приел, че е налице отрицателна разлика относно задължението на ответника,
поради което и не е налице парично задължение за погасяване. Поради това и в тази си част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
В „извлечение от сметка“, приложено към исковата молба, за м. 4 2018 г. е посочено
задължение за главница „-1075,36 лв.“, а за лихва „-54,96 лв.“. Тези суми са в резултат от
изравнителна сметка, която се формира като разлика между определения за имота прогнозен
месечен дял от измерената топлинна енергия чрез топломера в абонатната станция и
обявената за периода цена – чл.33, ал.1 от ОУ. Видно от съдебно-техническата експертиза, в
3
процесният апартамент са демонтирани всички отоплителни тела, като за тях не са
начислявани суми за потребена топлинна енергия за отопление, с изключение на
отоплителното тяло в помещение „баня“. Начислявани са суми за „сградна инсталация“ за
периода на отоплителния сезон. Според вещото лице тези прогнозни изчисления са
приведени към реално отчетените с изравнителна сметка, поради което се е формирал
отрицателния резултат. Установената отрицателна разлика е приспадната от ищеца от
общото задължение на ответника още при иницииране на производството по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 4264/20 г. по описа на ПРС в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Доколкото „извлечение от сметка“ е волеизявление на ищеца, в което последния
посочва какви суми, за какъв период и на какво основание счита, че му се дължат, то
извършеното от него приспадане от общото задължение на ответника, следва да се тълкува
като извънсъдебно признание на факта, че за процесния период не му се дължи сума в
размер на 1075,36 лв. за главница и 54,96 лв. за лихва. Същото е направено от лице, имащо
качеството на представител на „Топлофикация - Перник“ ЕАД, отправено е до ответника по
спора, касае неизгодни за ищеца факти, отразено е в счетоводството на ищеца по абонатната
партида на процесния апартамент и се подкрепя от събраните в хода на производството
доказателства, а именно съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертизи.
По въпроса за приложението на чл. 175, във вр. с чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК е
налице трайно установена практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК – решение №
65/30.07.2014 г. по търг. дело № 1656/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение №
84/23.05.2014 г. по гр. дело № 3361/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
210/19.19.2016 г. по гр. дело № 861/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 69/24.06.2011
г. по гр. д. № 584/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 22/19.03.2015 г. по гр.д. №
2979/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр. Съгласно тази константна практика, съдът е
длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към
релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора
на произволно избрани от него доказателства. При установяване на фактите от значение за
изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и
направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според правилото на чл.
175 от ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото, биха ли насочили към
основателност или неоснователност на исковата претенция. Извънсъдебното признание на
неизгодни за страната факти също съставлява доказателство, което следва да бъде
преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното
признание съгласно чл. 175 от ГПК. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила,
признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. Признанието представлява
обяснение на страна по делото, което съставлява доказателствено средство, когато съдържа
неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи
пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е
направено пред съда, разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде
доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе
предвид при решаването на спора. Когато страната е направила писмени изявления за факти,
касаещи правоотношенията с насрещната страна по гражданскоправния спор, тези
извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти съставляват доказателство, което
следва да бъде ценено от гражданския съд. Преценката относно достоверността на такова
признание следва да се извърши от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. При
извършването на тази съвкупна преценка, съдът трябва да изследва дали направеното
признание кореспондира или е в противоречие с останалите обстоятелства, установени по
делото.
Поради съвпадение на мотивите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд,
въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение, следва да
4
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените в
хода на въззивното производства, разноски за които е представил и списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, се
определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство по делото пред въззивния съд, предвид цената на иска,
сложността на делото и неразглеждането по същество на предявения обратен иск, които
следва да бъдат възложени в тежест на „Топлофикация Перник“ АД.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260219 от 22.02.2021 г. по гр.д. № 5200 / 2020г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ Република, ДА ЗАПЛАТИ на „ОБЩИНА ПЕРНИК“, ЕИК: *********,
представлявана от С. В. - Кмет, сумата от 100 лв. / сто лева / представляваща сторени
съдебноделоводни разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство по делото пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5