РЕШЕНИЕ
№ 2454
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330113434 по описа за 2021 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК........ със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, с който се
иска от съда да признае за установено по отношение на Н. С.... Д. ЕГН **********, с адрес:
гр. П...... ул. „К...., чрез назначения й ...... Д.К., съществуването на вземането на сумата от
785,13 лева за период от 12.10.2015 г. до 16.01.2019 г., както и мораторна лихва върху
главницата за период от 31.12.2015 г. до 31.03.2021 г. в размер на 232,44 лева. Претендира
законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира и направените в
производството разноски - съдебно-деловодни и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лв.
С исковата си молба ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла
на ЗРВКУ и за периода 12.10.2015 г. – 16.01.2019 г. имал задължения към ищеца за
предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на
785,13 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно
описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът
дължал и мораторна лихва върху главницата в размер на 232,44 лева за периода 31.12.2015
г. – 31.03.2021 г. В качеството си на собственик, ответникът фигурирал в базата данни на
оператора като потребител с № .............. а отношенията между дружеството и клиентите му
се уреждали от публично известни Общи условия. Количеството предоставени ВиК услуги в
имота на потребителя било определяно съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия, действащи
1
за процесния период, като монтираното измервателно устройство в имота било
индивидуално и предвид това неговата подмяна, респ. поставянето му, било задължение на
потребителя на ВиК услуги. Твърди се, че потребителят е знаел за начина на отчитане през
процесния период, като при отчетите отказвал да полага подпис.
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу
ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № ....... била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока
по чл. 415 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ Н. С..... Д., чрез назначения й ....... Д.К., заявява, че оспорва предявените
искове като неоснователни. Направено е възражение за изтекла погасителна давност – както
по отношение на вземането за главница, така и за вземането за лихви. Оспорва за процесния
период на ответника да са били доставени и същият да е потребявал ВиК услуги, които да не
е заплатил. Твърди, че вземането е определено произволно, като се оспорва ответникът да е
знаел, че монтираното в имота устройство е било неизправно и, че същият е отказвал да
положи подпис. Потребителят не бил наясно, че количествата предоставени ВиК услуги
били определяни едностранно по реда на чл. 26, ал. 2 от ОУ за процесния период, като се
твърди, че не е имало основание за това.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на
съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство “Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД, гр. Пловдив, че длъжника не е открит на постоянен и настоящ адрес и
заповедта му е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Видно от представеното по делото ч.г.д. № ..........., се установява, че към момента на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд – Пловдив, ищеца е претендирал от ответника сума в размер на 785,13 лева
главница за период от 12.10.2015 г. – 16.01.2019 г., както и мораторна лихва към главницата
за период от 31.12.2015 г. – 31.03.2021 г. в размер на 232,44 лева, законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.05.2021 г. до окончателното изплащане, разноски в общ размер на 325,00
лева.
От представените по делото писмени доказателства не се доказа, че ответникът Н. С.... Д. е
собственик или ползвател на водоснабден обект находящ се на адрес: гр. П....., ул.“А.....
От приетите като доказателство пет броя Декларации по чл.14 ал.1 от ЗМДТ за имот
находящ се в гр. П....., ул.“К.....се установява, че собственици на имот са различни лица.
С оглед на горното, съдът намира, че следва да отхвърли исковите претенции на ищеца като
неоснователни и недоказани.
2
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че разноски се дължат на ответника. Такива не са
направени затова и съдът не следва да присъди.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
ЕИК...........със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” №
250, с която е поискано, да бъде признато за установено по отношение на Н. С... Д. ЕГН
**********, с адрес: гр. П...... ул. „К...., чрез назначения й ........ Д.К., съществуването на
вземането на сумата от 785,13 лева за период от 12.10.2015 г. до 16.01.2019 г., както и
мораторна лихва върху главницата за период от 31.12.2015 г. до 31.03.2021 г. в размер на
232,44 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.05.2021 г. до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивският окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
3