№ 81
гр. Варна , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20203100901230 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от
ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ).
Приет е за разглеждане регресен иск на ЗК”ЛЕВ ИНС”АД гр. София,
бул. Симеоновско шосе № 67А, ЕИК *********, представлявано от изпълн.
директори Масларова-Гъркова и Димитров, чрез юрк. Г. срещу С. Д. А., от
гр. В. ул. К. и М. № *, ЕГН **********, чрез адв. Ж.(ВАК), служ. адрес ул.
Ил. Макариополски № 2, адв. кантора „Антон Жожев“, за присъждане на
сума от 120 421,31лв, представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение на увредено лице от ПТП по застраховка „гражданска
отговорност”, подлежащо на възстановяване от застрахования (като водач) по
същата полица, поради управляване на МПС след употреба на алкохол,
ведно със законна лихва от завеждане на делото 2.11.2020г до окончателното
плащане по банкова сметка на кредитора в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД - кл.
Варна IBAN: *******************, BIC: BPBIBGSF.
Ищецът твърди, че ответникът като застрахован водач на л.а. „Фиат
Брава" с peг. № В 06 35 РН е причинил ПТП на 22.06.2012г. на пътя между м.
Боровец и кв. Аспарухово, за което е бил признат за виновен по НОХД
997/13г на РС-Варна в причиняване на увреждания на множество лица, вкл. на
1
пътник в същия автомобил поради нарушение на правилата за движение в
пияно състояние. Тъй като пострадалата Д. С. А.а(действаща чрез законен
представител) е останала недоволна от изплатеното й обезщетение в общ
размер на 35 590 лв, застрахователят бил допълнително осъден по гр.д.
7481/14г на СГС (след привличане на застрахования в този процес) за горница
от 85 000лв, като допълнително обезщетение за неимуществени вреди,
определени от съда по справедливост, ведно със законна лихва от 22.06.2012г
и 3970лв направени разноски по делото. Въз основа на издадени
изпълнителни листи (първоначално по нестабилно въззивно решение, а
впоследствие и по окончателен акт на касационен съд) застрахователят
изплатил на съдебен изпълнител на два пъти присъдени суми, като общият им
размер достигнал 120 421.31лв, формирани от двете части на главницата (73
000лв и 12000лв), законната лихва върху тях до съответния превод (25
588.41лв и 5862.90лв) и 3970лв адвокатско възнаграждение за съдебния
процес, воден от пострадалата на трите инстанции.
Като се позовава на уредено в закона регресно право по чл. 274 ал.1 т.1
КЗ отм., застрахователят, удовлетворил пострадалата в изпълнение на
задължение за покритие на риска „гражданска отговорност” на автомобилист,
претендира възстановяване на сборната сума от застрахования, употребил
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма.
В отговора си по иска, пълномощникът на ответника признава
основната претенция въз основа на безспорно установени в съдебни актове,
подлежащи на зачитане обстоятелства по престъпно деяние(вкл. употребата
на алкохол над допустимото при причиняване на увреждането на пътника),
както и наличието на застрахователно правоотношение, покрития по него
риск и размера на изплатените на увреденото лице обезщетения, определени с
участие на привлечения като подпомагаща страна застрахован. Оспорва само
правото на регрес за лихви за забава върху части от изплатеното
застрахователно обезщетение, представляващи нелихвоносни главници в сбор
от 35 421.31лв, формирана от заплатените лихви, държавни такси и разноски
по делата, като счита че за тях законна лихва не следва да се начислява.
Ищецът претендира и за присъждане на направените деловодни
2
разноски, конкретизирани по размер в неоспорен списък, приложен към
молба вх. № 3886/1.03.2021г.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявения иск са
били разрешени в нарочно определение №197/22.02.2021г. (л.85) и
понастоящем съдът не намира основание за преразглеждането им. Със
същото определение на страните е обявен и неоспорен писмен доклад по
делото с мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на
претенцията, по-подробно изложение на твърденията и разпределението на
доказателствената тежест. Липсата на оспорване и позоваването само на
писмени доказателства от страна на ищеца са мотивирали подготовката за
произнасяне на съда, сезиран с търговския спор в закрито заседание по чл.
376 ал.1 ГПК.
Насрещните страни не са упражнили право да пледират допълнително
по същество, в срока за депозиране на писмени бележки.
По съществото на спора:
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Възникването на гражданската отговорност като покрит риск по
задължителна застраховка на автомобилстите, съдът възприема на осн. чл.
300 ГПК вр. чл. 383 ал.1 НПК като зачита установени спрямо ответника като
осъден подсъдим в споразумение приравнено по последици на присъда, по
представения протокол № 163 от 28.02.2013г. по НОХД № 997/201Зг.
съставомерни последици от престъпно деяние: А. като водач на л.а. „Фиат
Брава" с peг. № В 06 35 РН е причинил ПТП на 22.06.2012г. на пътя между м.
Боровец и кв. Аспарухово, за което е бил признат за виновен по НОХД
997/13г на РС-Варна в причиняване на средни телесни повреди на три лица,
едно от които е пострадалата Димана А.а – пътник в същия автомобил. Този
влязъл в сила акт не може да се оспорва и по отношение на установената с
него противоправност на поведението на делинквента, включително
допуснатото от него нарушение на правилата за движение при управление на
МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
3
допустимата по закон норма(„пияно състояние” по смисъла на чл. 343 ал.3
НК).
На осн. чл. 297 ГПК съдът е длъжен да зачете и мотивите относно
застрахователно покритие на така породената отговорност на виновния водач,
поето от ищеца като застраховател по действаща задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ по влезли в сила съдебни решения на три
инстанции по гр.д. 7481/14г на СГС. Тъй като в това производство
застрахованият А. е участвал като привлечен помагач на осъдения
застраховател силата на присъдено нещо и спрямо него налага на настоящия
съд да приеме за неоспорим и установения в спора с пострадалата А.а
справедлив размер на понесените неимуществени вреди, за които
застрахователят е останал задължен с остатък от 85 000 лв обезщетение със
съответни лихви за забава над определена по застрахователна претенция и
изплатено на пострадало лице частична сума от 35 000лв. за неимуществени
вреди и 590лв за имуществени разходи.
Видно от приложените изпълнителни листи от 23.11.2015г. и от
21.02.2017г. и покани за доброволно изпълнение за присъдени с тях суми,
пострадалата е предприела принудително изпълнение на части от
присъдените й в хода на разглеждане на спора части от обезщетението, като
за събирането им са били образувани изп.д. № 971/2015 и изп.д. № 188/2017г
на ЧСИ Мария Цачева. Няма спор, че с платежно нареждане от 07.12.2015 №
BORD04511304 осъденият застраховател е изплатил потърсената от
взискателя първа част по въззвното решение от 73 000лв, а с платежно
нареждане № 170410100328828 от 10.04.2017г. окончателно е удовлетворил
пострадалата за цялата сума, потвърдена от касационния съд, като внесъл още
12 000лв , наред с допълнително присъдени и определени от съдебния
изпълнител начислени текущи лихви върху главниците и разноски за
водените процеси и принудителното изпълнение. Така общият размер на
заплатените за удовлетворяване на застрахователна претенция на
пострадалото лице суми достигнал до 120 421.31лв, формирани от двете
части на присъдена главница (85 000лв) и начислените върху тях лихви до
дата на изплащането им (31451.31лв) и сборни съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение за трите инстанции (3970лв.)
4
При така установените безспорни обстоятелства, съдът намира за
изцяло доказано основанието за регресна претенция на застрахователя,
изпълнил задължението си по покритие на породена от ПТП гражданска
отговорност на застрахован автомобилист. Управлението на МПС в пияно
състояние повишава значително обичайния риск, покриван от застрахователя
по тази задължителна застраховка и законът възлага на отговорния за
причинени в такова състояние сам да поеме икономическата тежест от
изключително груба (престъпна) небрежност на застрахования(чл. 274 ал.1 т.1
КЗ отм.). Освобождаването на застрахователя от задължението да покрива
такъв риск (решение по т. д. № 768/2010 г. на ВКС, II т. о.) обаче, не засяга
задълженията към пострадалото лице, а се изразява в регрес за вземане,
изискуемо от момента на плащането на застрахователното обезщетение на
третото увредено лице в пълен обем. След покриване на прекия иск на
пострадалия, възниква вторична отговорност, като правата на суброгиралия
се застраховател са обусловени от направеното плащане в целия му размер. В
този смисъл е установената непротиворечива практика (решение по т. д. №
705/2009 г., II т. о., решение по т. д. № 244/2010 г. на ВКС, I т. о. ,решение №
18 от 22.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1935/2015 г., II т. о.). Възприетото
становище в посочените съдебни актове на ВКС е в смисъл, че
застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените
лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до
датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 КЗ; правото на
вземане на застрахователя става изискуемо от момента на извършеното от
него плащане на пострадалото лице, вкл. и платени лихви за забава и
разноски. Вярно е, че принципно спрямо пострадалото лице лихвите и
разноските са нелихвоносни задължения, но след като бъдат заплатени от
застрахователя те се консолидират като една сума, с която е намалял
патримониума на застрахователя за сметка на застрахования длъжник и
трансформират качествените си характеристики в един регресен дълг. Затова
сборната компенсация следва да се третира като едно общо вземане, за което
в закона не е посочен изрично падеж и затова застрахования изпада в забава
по правилата на чл. 84 ал. 2 ЗЗД за цялата платена от застрахователя сума
след отправена регресна покана (Решение № 86 от 10.07.2012 г. на ВКС по т.
д. № 467/2011 г., I т. о., ТК).
5
В конкретния случай няма данни за такава покана преди сезиране на
съда, но материално правния ефект на предяваване на исковата молба я
замества, по арг. от чл. 214 ал. 2 ГПК. Затова и възражението на ответника не
е основателно и акцесорното вземане за законна лихва от този момент до
окончателното плащане следва да бъде присъдено върху цялото претендирано
от застрахователя обезщетение.
В заключение, съдът намира, че ответникът е в неизпълнение на
законово изискуемо задължение, поради което и претенцията за присъждане
на регресната сума в цялост следва са се уважи, в едно със законната лихва
върху неплатено в срок парично задължение, считано от предявяване на иска
на 02.11.2020г.
Претенцията за присъждане на разноски за настоящото производство
също е основателна. Липсата на оспорване на основния иск принципно не е
достатъчно за да освободи ответник по осъдителен иск от отговорност за
направени от ищеца разноски, тъй като дори и да е призната, претенцията
остава неудовлетворена докато длъжникът не предложи ефективно
плащането. Затова ответникът следва да понесе тежестта на направени от
ищеца по основателен иск разходи, оповестени в списък като заплатена такса
в размер на 4838.13лв и 300лв юрисконсултско възнаграждение, което е в
рамките на допустим от закона размер по чл.78 ал. 8 ГПК вр. чл.25 ал. 2
НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.236 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН ********** от гр. В. ул. К. и М. № *, да
заплати на ЗК”ЛЕВ ИНС”АД гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А,
ЕИК *********, представлявано от изпълн. директори Масларова-Гъркова и
Димитров, по банкова сметка на кредитора в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД - кл.
Варна IBAN: *******************, BIC: BPBIBGSF следните суми:
120 421,31лв.(сто и двадесет хиляди четиристотин двадесет и един
лева и тридесет и една стотинки), представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение на увредено лице от ПТП по застраховка
6
„гражданска отговорност”, подлежащо на възстановяване от
застрахования ( като водач ) по същата полица, поради управляване на
МПС след употреба на алкохол, чл. 274 ал.1 т.1 КЗ отм. , ведно със
законна лихва от завеждане на делото 2.11.2020г до окончателното
изплащане на това задължение;
5138.13лв.(пет хиляди сто тридесет и осем лева и тринадесет
стотинки), представляваща направени разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по водене на основателен иск, на осн.
чл. 78 ал.1 и 8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от обявената на страните дата за обявяване на
решението в закрито заседание 26.03.2021г., на осн. чл. 376 ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК и да
се връчи на страните със съобщение със съобщение образец № 11 от Наредба
№7.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7