№ 49
гр. Варна, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. П.а
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110201587 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, депозирана чрез пълномощник адв. А. К., АК-Варна против Наказателно
постановление № 148/01.04.2022 год., изд. от Зам. Кмет на Община - Варна, с
което и е наложено : административно наказание "глоба" в размер на 20.00
/двадесет/ лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по
пътищата за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от същия закон..
В жалбата се сочи, че издаденото НП е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон и
съществени процесуални нарушения. От така даденото описание на
нарушението било невъзможно да разбера какво точно нарушение се твърди
да е извършено на въпросната дата - автомобилът е създавал опасност за
движението, което е една от хипотезите на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, или е бил
пречка за движението, което е съвсем друга хипотеза на цитираната
разпоредба. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП. Претендират
се на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, да бъдат присъдени сторените разноски в
производството, в т.ч. заплатен адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, а се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –адв. К.,
ВАК. По съществото на делото адв. К. пледира да се уважи жалбата, и НП да
бъде отменено, като се позовава на аргументите в жалбата, навежда и нови
1
такива.
Въззиваемата страна, редовно призована, в първо съдебно заседание се
представлява от ю.к. К. По делото са постъпили писмени бележки от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 09.03.2022 г., около 14:05 часа, служители в сектор "Общинска
полиция", отдел "ОП" МВР – Варна, сред които и Г. Г., работещ на
длъжност мл. инспектор, извършили проверка на бул. "Сливница" № 95, вх. В,
гр.Варна. На място било установено, паркиран лек автомобил марка "Ауди"
с рег.№ В 11-02 НВ. Полицейските служители преценили, че така паркирания
автомобил създава затруднение в движението и предпоставки за ПТП.
Поради това Г. Г. пристъпил към съставяне на глоба с фиш на собствениците
на автомобилите. Така срещу собственика на лек автомобил марка "Ауди" с
рег. № В 11-02 НВ - А. К. Г. бил съставен фиш, серия - ОВ с № **********
за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. На 15.03.2022 г. А. Г.. подал
възражение срещу съставения фиш, като оспорила нарушението и посочил, че
на процесната дата автомобила е бил управляван от - Р. В. Г.. Затова на
24.03.2022 г. св.С. П. старши полицай в сектор "Общинска полиция", отдел
"ОП" МВР – Варна, съставил срещу възз. Р. В. Г., АУАН № 00000796, в
който описал допуснатото от него на 09.03. 2022 г. нарушение по чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП, а именно , че паркирал лекия автомобил в гр.Варна, бул.
"Сливница" № 95, вх. В, на пътното платно за движение, като създава пречка
за движението.
АУАН бил съставен в присъствието на възз. Г. и свидетел на неговото
съставяне, предявен и връчен, като същият го подписал с отбелязване, че има
възражение.
Такива , не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и
като преценил събраните в хода на АНП данни, АНО издал атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление, с което на основание чл.
183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от същия закон
определил на Р. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 20.00
/двадесет/ лева, за това че: "на 09.03.2022 г.около 14:05 в гр.Варна, на бул.
"Сливница" № 95, вх. В, паркирала лек автомобил марка "Ауди" с рег. № В
11-02 НВ на място, което създава пречки за движението на останалите ППС".
Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на
14.04.2022 г..
В хода на съдебното следствие съдът разпита св.Г. Г., св.Н. К., св.С. П..
2
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства -
преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, справка за нарушител и др.които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на
свидетеля Г.- очевидец на нарушението, тъй като същите са в пълен унисон
със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и останалите писмени и гласни – разпит на св.К. и св.П.
доказателства приложени по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна
–лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложената по делото заповед, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията
на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес,
както и процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се
индивидуализира въззивника и неговия автомобил. Възз. не оспорва
обстоятелството, че е управлявала процесния автомобил на процесната дата .
Съдът констатира, че е допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН при
съставяне на АУАН, но това нарушение по разбиране на настоящия състав,
не влече след себе си абсолютно основание за отмяна на НП. Това нарушение
по никакъв начин не се отразява и не води до нарушаване правото на защита
на въззивника (не го лишава от възможността да разбере в извършване на
какво нарушение е обвинен) съответно не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила водещо до отмяна на НП.
На въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него
административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази разпоредба е
предвидена забрана за престой и паркиране в няколко алтернативни хипотези.
Според разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, престоят и паркирането са
забранени на място, където превозното средство: 1) създава опасност или 2) е
пречка за движението, или 3) закрива от другите участници в движението
пътен знак или сигнал. Анализът на нормата сочи на три възможни форми на
изпълнителното деяние на нарушението. Ето защо в АУАН, с който се
поставя началото на административнанаказателното производство фактите
3
следва да бъдат описани коректно и в достатъчна степен да описват белезите
на изпълнителното деяние. С АУАН на възз. е предявено обвинение, затова,
че е паркирал лек автомобил на пътното платно, където създава пречки за
движението.
С НП той е обвинен, в това че е паркирал на пътното платно за
движение, където превозното средство създава опасност за движението
на ППС. От правна страна пък наказващият орган е посочил, че е нарушена
разпоредбата на чл.91, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е посочил, че нарушението се
изразява в това, че „спира или паркира на места създаващи опасност, пречки
за движението или закриващи пътен знак, или сигнал“.
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в хода на
проведеното срещу въззивника административно – наказателно производство
е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на
нарушението, дадено както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление. За да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на
защита, както актосъставителя, така и административно – наказващият орган
имат задължението да дадат конкретно, ясно и точно описание на
допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна
правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече -
законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно
съответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това,
отразено в НП. Цитираната като нарушена законова забрана обхваща широк
спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най -
разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява няколко забрани за
водачите. Наличието на такива алтернативни хипотези изисква при
квалификация на деянието да се навлезе в конкретика от една страна, по
отношение на предложението от закона, което се сочи за нарушено. И
доколкото подобно нарушение на материалния закон би било отстранимо
посредством обстоятелствената част на наказателното постановление и
АУАН, то от друга страна, следва в тези части на двата акта да е налице
коректно изписан фактически състав на нарушението.
В настоящия казус на първо място не е посочена конкретната нарушена
правна норма, а е визиран чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДП, където се съдържат
съставите на няколко отделни забрани за спиране или паркиране спрямо
водачите на МПС.
На следващо място в НП е посочено, че е водачът е паркирал лек
автомобил на пътното платно за движение, където превозното средство
създава опасност или е пречка за движението, без да е посочено къде точно
на пътното платно е паркиран автомобила, има ли наличие на пътни знаци и
прочие. Не е ясно в крайна сметка за какво конкретно нарушение е наказан
възз.- за това, че създава пречка за движението, за това, че създава опасност
за движението или пък и за двете форми на изпълнителното деяние. А от
описаното от правна страна, не е ясно и дали обвинението не включва и
паркиране на място закриващо пътен знак или сигнал.
Горното е необходимо, с оглед реализиране правото на защита на
4
санкционираното лице.
Видно от наведените от лицето възражения още със съставяне на фиша,
същото е посочило, че не е нарушило знаци, забраняващи паркиране и не е
паркирало неправилно, не е пречило на движението, което сочи, че за същото
е останало неясно конкретното обвинение.
Точното описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и
юридическото обвинение против нарушителя и е от значение не само за
пълноценното реализиране на правото му на защита, а и за правилната
преценка за неговата виновност, респ. невиновност. Такова именно описание
липсва в процесните АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в
невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди, че е извършено
съответното нарушение, а това реално и съществено е ограничило
възможността да реализира пълноценно правото си на защита. В случая нито
в акта, нито в НП е посочено къде точно е паркирал водачът, как е било
уредено движението в участъкът от пътя, за да се прецени наруши ли е
законовите забрани на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно константната
съдебна практика, за да е налице описание на нарушението следва в
обстоятелствената част да се съдържат обстоятелства и факти, които описват
нарушението с неговите обективни и субективни признаци.
Няма спор в теорията и в съдебната практика, че обвиненото лице се
защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната правна
квалификация, но предявените факти трябва ясно и недвусмислено да сочат
конкретен състав на нарушение, а не да се извлича по тълкувателен път от
материалите по АНП или от доказателствата събрани в с.з.какво е
действителната воля на АНО и за какво точно нарушение е наложил той
санкцията си.
В практиката си ВАдмС приема, че освен текста на разпоредбата на чл.
98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в АУАН и в НП следва да се сочат конкретните факти
и обстоятелства, които са констатирани в случая и съобразно които е
преценено, че с паркирания на улицата в града автомобил дадения водач е
създавал опасност за движението и/или е бил пречка за движението и/или е
закрил знак и т. н., като се подчертава, че срещу такива конкретни
установявания водачът ще може да упражни правото си на защита с
конкретни твърдения и доказателства за тях. (В изложения смисъл изрично
са: Решение № 1140 от 9.08.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 938/2021
г.; Решение № 1057 от 22.07.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 815/2021
г.; Решение № 598 от 10.05.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 450/2021
г.; Решение № 298 от 9.03.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 155/2021 г.
и др.).
5
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните
съществени нарушения на процесуалните изисквания по чл.42 т.4 и чл. 57
ал.1 т.5 от ЗАНН представляват основание за отмяна на обжалваното НП
поради процесуална незаконосъобразност.
С оглед всичко горепосочено, съдът намира, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения, които изцяло опорочават
издаденото НП.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на
чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на
такива разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при
отчитане на фактическата и правна сложност на случая. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на
МВР – Варна е направено своевременно.
Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по
арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно
и се отхвърля от съда.
От процесуалните представители на възз. в жалбата също е поискано
присъждане на сторените по делото разноски, в това число и адв.хонорар. С
оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на
жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, списък за разноски по
реда на чл.80 ГПК, на основание чл. 63д., ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4
от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на Р. В. Г. следва да
се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 /петстотин/лв. за
процесуално представителство и следва да бъдат присъдени изцяло.
Предвид изложеното съдът намира искането за присъждане на разноски за
основателно.
6
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 148 /01.04.2022 год., изд. от Зам.
Кмет на Община - Варна, с което на Р. В. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, е наложено : административно наказание "глоба" в размер на
20.00 /двадесет/ лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА Община - Варна да заплати на Р. В. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
Община - Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7