РЕШЕНИЕ
гр. София, 31.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 въззивен състав в публично съдебно заседание на пети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
с участието на
секретаря ТАНЯ МИТОВА и в
присъствието на прокурора МИЛКО МОМЧЕВ, след като разгледа
докладваното от съдия СТОИЦЕВ ВНОХД №
999/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от
18.01.2019г., постановена по НОХД 5804/2018г, СРС, НО, 11 с-в подс. М. И.К. е
признат за виновен в това, че на 21.02.2017г., в гр. София, на ул. „Болярска“
отправил закана с убийство, като насочил нож към корема на Х.В.Х.и казал:
„Искаш ли сега да ти го забия в гърлото и да излезе отзад“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по
чл.144, ал.3 вр, ал.1 от НК. На основание чл,54 от НК съдът е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, чието ефективно изпълнение отложил
за срок от четири години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпила
въззивна жалба от защитата на подсъдимия, в която се твърди, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Изложени са подробни съображения
за неправилна интерпретация на доказатествените материали от съда и достигнати
неправилни фактически изводи. Направено е искане присъдата да бъде отменена и
да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение, алтернативно – присъдата да бъде изменена, като наложеното
наказание бъде намалено до предвидения в закона минимум.
Въззивният съд по
реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото,
не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти. В открито съдебно
заседание въззивният съд е допуснал назначаването на съдебно-техническа
експертиза.
В открито съдебно
заседание в хода по същество защитата на подсъдимия – адв. Й. заявява, че е
изложил подробни съображения в депозираната въззивна жалба. По отношение на
приетата в хода на въззивното съдебно следствие експертиза счита, че от същата
безспортно се установява, че подсъдимият не е държал хладно оръже. Намира, че
обвинението се крепи на частично възприети доказателства, предимно на
показанията на пострадалия, като същите не са съпоставени с останалия
доказателствен материал. Твърди, че контолирания съд не е съобразил разпита на
вещите лица по отношение на приетата експертиза, които са променили заклчението
си с оглед на новосъбраните доказателства. Моли съдът да отмени обжалваната
присъда и да постанови нова, с която изцяло да оправдае подзащитния му.
В
правото си на лична защита подс. К. поддържа заявеното от защитника си.
Представителят
на СГП моли съдът да потвърди атакуваната присъда, като намира същата за
правилна и добре мотивирана. По отношение на наложеното наказание изтъква, че
първоинстанционният съд правилно е съобразил превеса на отегчаващи
обстоятелства, с оглед на които е наложил и посоченото наказание.
В правото
си на последна дума подсъдимият моли за отмяна на присъдата.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези изложени от страните в
съдебното заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, като районният съд е изложил подробни и задълбочени
мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Районният съдия е
обсъдил доказателствата, посочил е причините, поради които кредитира едни
доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил задълженията си по
чл. 305, ал. 3 от НПК. Производството пред контролирания съд е протекло по общия
ред, като в хода на проведеното съдебно следствие са изяснени всички правно
значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното
деяние и неговия извършител, вкл. конкретно отправената закана с убийство. Съдът
е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е
направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващо
значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени средства с данните
от писмените докателства и становищата на извършените експертизи. По този
начин първостепенният съд е получил
увереност да не кредитира доказателствени средства, които съдържат информация
извън възможната причинно-следствена последователност.
След
извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен
състав установи следната фактическа
обстановка, която не се различава от приетата от първата инстанция:
Подсъдимият
М.И.К., с ЕГН: **********, е роден на *** г. в гр. Монтана, българин, български
гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан (реабилитиран), с адрес:
гр. София, ж.к. „*********
Към 21.02.2017 г.
св. Х.Х.и св. В.Д.живеели на семейни начала в гр. София, на ул. „Чепеларе“. В
близост до тях живеели и св. Р.В.и подс. М.К., който живеел под наем при
свидетеля В.. Във връзка със системни спорове за място за паркиране на притежаваните
от тях леки автомобили, отношенията между св.Х. и св.В. били относително
влошени. Във връзка с тях, в неустановен предходен момент В. бил спаднал гумите
на автомобила на Х., по повод на което последният отправил гневни реплики и
подал сигнал при районния полицейски инспектор. След цитирания случай, между
тях нямало повече неуредени отношения или поводи за конфликтни ситуации.
През месец 02.2017
г. подс. К. се нанесъл да живее при св. В. и между него и Х. възникнали спорове
- отново по отношение на места за паркиране. В тази връзка, на 21.02.2017 г. К.
на висок глас изрекъл намерение да увреди автомобила на св. Д.. Това подтикнало
нея и Х. в следобедните часове на същия ден да посетят районния полицейски
инспектор, когото да сезират, по повод отправената закана.
Около 16:30ч., при
връщането си от приемната на районния инспектор, Х. и Д. се движели с лек
автомобил „Пежо“, управляван от свидетелката. На ул. „Болярска“, при извършване
на маневра - остър завой, техният автомобил се засякъл с лек автомобил
„Хюндай“, ДК № ******, управляван от подс. К., в който като пасажер се намирал
и св. П.Д.. Двата автомобила спрели - предница срещу предница, като Д. и Д.останали
в тях, а Х. и К. излезли. Х. поискал сметка от подсъдимия във връзка с
отправените по-рано на същия ден закани срещу автомобила на приятелката си. В
резултат на това, подс. К. извадил нож, който насочил към корема на
пострадалия, с думите: „Искаш ли сега да ти разпоря стомаха?“, а непосредствено
след това - и към гърлото му, с думите: „Искаш ли сега да ти го забия в гърлото
и да излезе отзад?“. Заплахата била възприета от пострадалия, без същият да
реагира - вербално или физически. В същия момент, св. Д.се намесил и
конфликтната ситуация била преустановена. За същата в 17:10 ч. на посочения ден
св. Д. подала сигнал на телефон за спешни случаи - 112.
От изготвената съдебно
–техническа експертиза се установява съдържанието на подадения сигнал на
телефон 112 от страна на св. Д..
От заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство СППЕ на пострадалия Х.Х.се установява, че
същият е психично здрав, както и че отправените му заплахи са възбудили у него
реален страх от осъществяването им.
От заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство СППЕ на М.К. се установява, че същият не
страда от психично заболяване, като по време на инркиминираното деяние е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Констатирана е битова употреба на алкохол без данни за зависимост.
От приетата в хода
на въззивното съдебно следствие съдебно техническа експертиза се установява, че
на предоставения за изследване оптичен носител на данни – “CD-R”, “Verbatim”, с
капацитет 600 MB, съдържащ 2 бр. JPEG изображения с наименования
„16900340_10210608144272836_27171440_n.jpg” и
„16933600_10210608143272811_868469905_n.jpg”. не се установи някое от
изобразените лица да държи предмет, наподобяващ хладно оръжие.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
делото, вкл. въззивно съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, а именно: гласни
доказателствени средства: обясненията на подс. К. (л.40-41 от СП),
показанията на св.В.Д.(л.41-42 от СП), вкл. приобщените на основание чл.281,
ал.4 от НПК (л.50 от ДП), на св. П.Д. (л.42-43 от СП), вкл.приобщените по реда
на чл.281,ал.4 от НПК (л.52 от ДП), на св. Х.Х.(л.86-88 от СП), вкл.
приобщените на основание чл.281, ал.4 от НПК (л.47-48 от ДП), на св. Р.В.(л.116-117
от СП); веществени доказателства:
снимки (л.19 от ДП), диск (л.46 от ДП); писмени
доказателства: протокол за доброволно предаване (л. 18 ДП); справка от МВР
– тел. 112 (л. 95-96), справка за съдимост; протокол за предупреждение по ЗМВР
(л.37 от ДП); заповед за задържане на лице по ЗМВР(л.21 от ДП); както и от способите за доказване – заключенията
от изготвените СППЕ на пострадалия Х. (л.58-70 от ДП), както и на подсъдимия К.
(л.76-86 от ДП), съдебно-техническа експертиза (л.110-113 от СП и л.35-37 от
настоящото СП), както и всички други доказателства, приобщени по реда на чл.283
от НПК.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло фактическите констатации на
първостепенния съд, защото същите почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните гласни и писмени доказателства, ведно с експертните заключения и
устните пояснения към тях. Всички тези доказателства в съвкупност разкриват и
установяват по безспорен начин механизма на деянието и авторството на същото. СГС напълно възприема аргументирания анализ на доказателствените източници,
подробно изложени в мотивите към присъдата, относно кредитирането на
показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите, изведени от тях чрез
използване на правилата на формалната логика. Когато и доколкото изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита
за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни изводите на
контролирания съд, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на
доводите и възраженията във въззивната жалба, свързани с интерпретацията на
така установените фактически и правни изводи, както и в съответствие със
законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното:
Спорните въпроси,
на които се спира защитата, са свързани с двата основни факта от предмета на
доказване по настоящото дело, а именно отправял ли е по време на конфликтната
ситуция подс. К. процесните заплахи към св. Х., съответно посягал ли е към
гърлото му с нож и могли ли са тези негови действия евентуално да предизвикат
основателен страх у пострадалия от извършването им.
Настоящият съдебен състав намира, че действително, между събраните гласни
доказателствени средства (показанията на свидетелите Х., Д. и Д.) от
досъдебната и съдебната фаза на процеса се наблюдават известни несъответствия,
но същите са обясними с оглед изминалия продължителен период от време между
датата на възприемане на събитията, за които свидетелите дават показания, и
тези на разпита на свидетелите пред съда, както и с индивидуалните способности
на всеки човек да възприема и пресъздава факти и обстоятелства след известен
период от време, ведно с изострените емоционални реакции към момента на
конфликта. Тези несъответствия, обаче, освен, че са преодолени от първия съд,
посредством приобщаване на показанията на свидетелите, депозирани в хода на
досъдебното производство, но и не разколебават убеждението на инстанциите по
същество, че събраните гласни доказателствени средства, в обсъдените им части,
са в достатъчна степен пълни и ясни, както и депозирани обективно и
безпристрастно. Поради това, те представляват достатъчно стабилна
доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Лансираната от
защитника теза за недоканост на обвинителната теза поради отсъстието по делото
на ножа, за който се твърди, че е послужил за сплашване на пострадалия, е
несъстоятелна. Предметът на доказване, очертан в чл.
102 от НПК и сочещ на обстоятелствата за престъпното деяние и
авторството, следва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез предвидените
в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателства, и чрез
визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. В принципен
план няма проблем всички факти от предмета на доказване да бъдат доказвани с
всякакви доказателства и доказателствени средства, вкл. свидетелски показания,
доколкото съгласно изискванията на процесуалния закон доказателствата и
доказателствените средства нямат предварително установена сила. Предвидените в
НПК способи за установяването на данните по делото са равностойни по
доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са
достоверни. Така че не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се
установява с гласно доказателствено средство или с веществено доказателство,
ако те са валидно събрани и проверени. В настоящия случай, за да формира
извод за съпричастността на подс. К. и държания от него нож в посока стомаха, а
впоследствие и гърлото на св. Х.,
съпровено с вербални закани за убийство, въззивният съд подобно на
контролирания, се довери на свидетелските показания на Д. и Х., които са
хомогенни и взаимодопълващи се, като по
отношение на използваната агресивна реторика от подсъдимия намират
доказателствена опора и в показанията на св. Д.. От назначената в хода на
въззивното съдебно следствие съдебно-техническа експертиза, чийто обект на
изследване е била предоставената от св. Д. снимка, действително не се забелязва
наличието на нож у подсъдимия. Липсата на нож като веществено
доказателство по делото не води обаче до безусловния извод, че такъв не е бил
наличен и използван от подсъдимия към момента на инкриминираното деяние. От значение в
случая е наличието на кредитирани свидетелски показания, еднопосочни в
съдържателен план досежно наличието на нож у подс. К.. Липсата на нож на
заснетото и изследвано изображение е обяснимо с факта, че снимката е уловила
един конкретен момент от конфликта, но обективно невъзможно е да пресъздаде
целия му развой и то в необходимата цялост и детайлност.
С проявен юридически усет и при съобразяване с
обстоятелството, че св. Х. е пострадал от инкриминираното деяние, районният съд е интерпретирал твърденията му,
които с висока степен на доказателствен интензитет обезпечават повдигнатото
срещу подс. К. обвинение. Логично СРС е отчел вътрешната устойчивост и
последователност в разказа на пострадалия Х. досежно възприетите и пресъздадени
правнозначими за неправомерното поведение на подсъдимия К. обстоятелства, и съпоставянето на
установеното чрез него с останалите доказателства по делото, очертава логичност
и житейска правдивост на гласното доказателствено средство и предпоставя
кредитирането му. Свидетелят Х. в детайли и с изискуемата се хронология описва
причината за словесния конфликт между
него и подс. К. и отправената заплаха за живота му, както и последвалото си
поведение и емоционално състояние – подаване на жалба в полицията,
емоционалната напрегнаност и притеснение за себе си и тогавашната си приятелка
(св. Д.).
Въззивният съд не установи допуснати от първостепенния съд
нарушения на процесуалния закон при прочитане на части от показанията на св. Х.,
дадени на досъдебното производство. Контролираният съд е приел, че по отношение
на част от релевантните за правилното решаване на делото факти (пълнотата на
изречените реплики от подсъдимия спрямо свидетеля, както и датата на деянието),
е налице липса на спомен у разпитвания свидетел, с оглед на което е приобщил
тези части от показанията му, дадени в досъдебната фаза на процеса. Макар свидетелят Х. формално и словесно да не е
заявил, че не си спомня конкретно изречените думи от подс. К. след изваждането и
ножа и насочването му към св. Х., правилно съдът с оглед принципа на дирене на
обективната истина е констатирал наличието на по-подробен разказ в тази му
част, депозиран в хода на досъдебното производство, съобразил е изминалия
времеви период и проявлението му върху паметта и нейната акуратност, с оглед на
което е и прочел показанията на св. Х. на основание липсата на спомен. В
процесния случай не става въпрос за приобщени показания за факти, които
свидетелят е пропуснал изобщо да изложи в разпита си пред съда, а за такива,
които не съдържат прецизен словесен подбор касателно употребените от подсъдимия
думи.
Посредством показанията на
св. Х. се изясняват и грубият и агресивен тон между него и подсъдимия,
който е бил възприет и от св. Д., макар
същият да не е чул точно и ясно всички изречени помежду им реплики, а в
съдебната афаза на процеса дори отрича подс. К. да е изричал каквото и да е
било спрямо св. Х.. След надлежно приобщаване на показанията на св. Д.се
установява, че същият е възприел как
„започнаха да се карат все едно ще се сбият“, което е обусловило и неговата
намеса по омиротворяване на ситуацията. Свидетелят Д.в разпита си в досъдебната
фаза на процеса, който е много по-близко откъм време и яснота на спомените до
инкриминираното деяние, че подс. К. е казал на св. Х. „Какво искаш, да те набия
ли?“. Въззивният съд намира, че заявеното от Д.в съдебната фаза на процеса, че
подсъдимият нищо не е казал на пострадалия, е опит за доиграждане защитната
версия на подсъдимия и е обяснимо с оглед установените приятелските и добросъседски взаимоотношения
между подсъдимия и св. Д..
Действително единствено от показанията на св. Х. се
извежда конкретиката на използваните словесни заплахи, отправени му от
подсъдимия К., въпреки присъствието и на други свидетели на инкриминираното
деяние. От значение за доказаността на обвинението обаче е не количеството на
доказателствата и доказателствените средства, а тяхното съдържание. При положение,
че показанията на св. Х. не са фрагментарни, уклончиви, непоследователни или
нелогични и се отнасят до факти, които той лично е възприел, а съгласно заключението
на СППЕ свидетелят е със съхранени възприятно представни възможности и няма
проблеми с паметта и когнитивните процеси, няма процесуална пречка именно
неговите показания да бъдат поставени в основата на осъдителната присъда. Това
принципно положение е било съобразено от контролираната инстанция при анализа
на заявеното от св. Х. относно естеството на заплахата, съдържанието на отправните
фрази и поведението на подсъдимия, вкл. предшестващо деянието. За да се довери
на свидетеля, съдът е отчел, че при разпита му не са констатирани съществени
непълноти, вътрешна несъгласуваност или логически противоречия. Разказът на Х.
за инкриминираното събитие е съпоставен и с показанията на тогавашната му
интимна приятелка – свидетелката Драгановка, която също е категорична, че между
подсъдимия и св. Х. е възникнал словесен конфликт, като макар да не е чула разменените думи
помежду им, то е възприела наличието на нож в ръката на подсъдимия, насочен към
св. Х..
Тук е мястото да намери отговор и
релевираното от защитата недоумение от показанията на св. Х., че на инкриминираната
дата подс. К. е бил арестуван, а малко по-късно вечерта се е намирал пред
къщата си. Видно от писмените доказателства по делото подсъдимият е бил
задържан на 21.02.2017г. със заповед за задържане за времето от 17:30 часа до
18:00 часа, което обстоятелство намира доказателствена опора в заявеното от св.
Х. че вечерта на 21.02.2017г. действително е видял подсъдимия. (той вече не е
бил задържан). Защитата не държи сметка на факта, че полицейската заповед за
задържане по ЗМВР принципно е за срок от 24 часа, но няма проблем същият този
срок да не бъде спазен, като неговото времево действие бъде сведено до по-малък
период. В показанията на свидетеля Х. действително като дата на деянието е
посочена 20.02.2017г., но след цялостен прочит на доказателствената маса, вкл.
независими от личните възприятия на замесените лица доказателства (заповед за
задържане на лице, докладна записка и протокол за обиск на лице от 21.02.2017г.;
запис от телефон 112) и настоящият съд се солидализира с извода на СРС, че
инкриминираната дата всъщност е 21.02.2017г.. Въззивният съд не намира
основание да не сподели възприетата от контролирания съд дата на инкриминираното
деяние, а именно – 21.02.2017г., поради обстоятелството, че същата не е
произволно избрана, а е резултат от всеобхватен анализ на наличната
доказателствена съвкупност – протокол за
задържане на подсъдимия К., предоставен запис от телефон 112 и последвала го
съдебно-техническа експертиза, от които по категоричен начин се извежда именно
горепосочената дата. Решаващият делото орган - съдът, има правомощието да
преценява достоверността на гласни
изявления и освен това има правомощие да оценява съдържанието на всички
доказателствени източници в тяхнаха съвкупност. В случая относно възприемане на
датата 21.02.2017г., а не 20.02.2017г. от СРС като дата на деянието е налице
доказателствена съвкупност, към което решение настоящият съдебен състав се
солидализира. Действително в обвинителния акт липса точна дата на деянието, а
единствено е рамкиран месеца и годината, в които същото е било извършено, а в
последствие съдът е възприел конкретна дата. Защитата не държи сметка на
обстоятеството, че съдебното производство заема централно място в наказателния
процес съгласно чл. 7, ал. 1 НПК, където
се разгръщат всички принципи и съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 13, ал. 1 НПК е
длъжен да предприеме всички мерки за разкриването на обективната истина, което
е и направил, аргументирайки своето решение.
Правилно съставът на районния съд е посочил, че в разглеждания случай, доколкото става въпрос за стесняване
на инкриминирания период, възприемането
на конкретна дата, част от инкриминирания в обвинителния акт времеви отрязък, не е свързано със съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението и не нарушава правото на защита на подс. К..
Показанията на свидетелката Д., присъствала на
инкриминираното деяние, кореспондират на
заявеното от св. Х. за развоя на събитията, вкл. предхождащата конфликтна
ситуация, наличието и нож у подсъдимия, търсенето на съдействие от
правоохранителните органи. Еднопосочно и добросъвестно св. Д. разказва за
непосредствените си възприятия както по отношение на порцесното деяние, така и
на последвалата промяна на поведение и начин на живот на св. Х. - преживяния стрес и уплаха от заканата както
за самия себе си, така и за нея, обмислянето на идеята да се преместят да
живеят някъде другаде. Действително св. Д. не е чула нищо от разменените
реплики между подсъдимия и св. Х., но това се дължи на обстоятелството, че
същата е била на разстояние от тях (в лекия си автомобил). Съдът намира, че
разказът на свидетелката, е обективен и нетенденциозен, като не се забелязват
надраждания в представената хронология на случилото се. Обосновано районният
съд е отчел изминалия период от време от деянието, последвалия разпит в
досъдебната фаза на процеса и състоялия се такъв в съдебната фаза, както и
индивидуалните способностите на паметта на всеки един човек, пречупено през
призмата на личната ангажираност на свидетелката със случилото се (към инкриминирания
период тя е била в интимни отношения с пострадалия Х. и също е стигала до
конфронтация с подсъдимия) и е обяснимо разказът й по повод случилото се в
някои части да е по-силно емоционално натоварен. Правилно СРС е приобщил и
нейните показания на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.1 от НПК.
По отношение на процесния случай показанията на св. В. в съдържателен
план не носят никаква информация, но спомагат за изясняване на цялостната
картина – вкл. угнетените взаимоотношения и наличие на конфликт между св. В. и св. Х., породен от
предприетите самоуправствени действия от В. спрямо Х. в период, предшестващ
процесния. В тази им част показанията дискредитират заявеното от самия
подсъдим, че малко след инкриминираното деяние св. Х. е отишъл в дома на св. В.
(хазяйн на подс. К.), за да се разправя и заплашва с бой и него. Изнесените
от св. В. сведения за конфликт с пострадалия Х. датират преди инкриминирания
сблъсък между подсъдимия и пострадалия.
На следващо място съдът ще се
спре на обясненията на подс. К., като намира решението на СРС да ги отвхърли в
по-голямата им част за обосновано поради диксредитирането им от останалите
доказателствени източници. Обясненията на всеки подсъдим могат да бъдат както
годно доказателствено средство, така и средство за защита. Основно право на
подсъдимия, закрепено в чл. 55 от НПК, е да дава обяснения по всяко време и
когато пожелае. Законодателят го е освободил от задължението да говори
истината. В същото време на това право на подсъдимия кореспондира задължението
на съответните органи да подложат изложеното от него на проверка, поради което
достоверността им относно изложените факти от предмета на доказване се оценява
на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени
средства. Първоинстанционният съд е изпълнил това свое задължение, като
аргументирано е приел, че обясненията на подсъдимия в частта относно липсата на
нож и вербални заплахи спрямо св. Х., както и по отношение на ходенето на св. Х.
до адреса на подсъдимия и св. В., където е питал къде е подсъдимият и желанието
му да го „пребие“ представляват
изолирана версия, целяща разколебаване на обвинителната теза. В тази си
част обясненията на подсъдимото лице изцяло се опровергават от свидетелксите
показания на Х. и Д. по отношение на наличието на нож и агресивно поведение,
както и от показанията на св. Х. и св. Д.досежно вербалните заплахи, отправени
от подсъдимия към пострадалия. В същото
време настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че най-подходящият
начин да се депозират обяснения, съдържащи обективно несъществуващи
обстоятелства, е именно чрез преплитането им със съществуващи такива, така че
последните да придадат достоверност на първите и да се затрудни процеса по
отсяване на едните от другите. Такъв подход е предприе подс.К., като към
отговарящи на обективната действителност факти (присъствали лица; спирането на
двата автомобила; предходен конфликт със свидетелите Х. и Д. се е опитал да
вплете твърдението, че по отношение на инкриминираното деяние „не помни
конкретни думи и изрази“, „аз виках, той викаше, говореше“, като единствено е
помолил свидетелката Д. без да е говорел със св. Х., както и по отношение на
липсата на нож, а единствено на чадър.
В заключение съдът намира, че
постановената осъдителна присъда не почива единствено на показанията на
свидетелите Д. и Х., приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, а на доказателствена
съвкупност, състояща се от гласни, писмени и веществени доказателства, както и
експертни заключения, които несъмнено и категорично обвързват подсъдимия К. с
извършеното престъпление. За преодоляване на противоречията в свидетелските показания от
отделните етапи на производството и за изясняване на причините за тях законът е
предвидил специална техника, чието прилагане очевидно е било нужно в случая,
доколкото съдът носи задължението да положи всички възможни процесуални усилия
за достигане до обективната истина. Първоинстанционният съд не е нарушил реда
за събиране на гласни доказателствени средства, предвиден по чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 или 2 НПК. Приложена е една от хипотезите по чл. 281 НПК за
приобщаване в съдебната фаза на свидетелски показания, събрани в досъдебната
фаза, а именно – тази в ал.4. Видно от анализа на свидетелските показания на Х.
и Д. в атакуваната присъда, първостепенният съд е кредитирал приобщените
доказателствени източници, тъй като чрез тях са възпроизведени факти, когато
възприятията на свидетелите са били най-пресни и твърде близки по време до
подлежащите на установяване обстоятелства, лишени от наслагването на други
последващи факти и емоции. Съдържащата се в инкорпорираните към доказателствената
съвкупност свидетелски показания информация не е изолирана от останалите
доказателства – по делото са събрани и проверени и други писмени и гласни
доказателствени материали, които подкрепят прочетените по реда на чл.281, ал.4
от НПК показания на свидетелите Х. и Д., като освен това цялата доказателствена
маса е в пълен синхрон със заключенията и на вещите лица по изготвените
експертизи. Не без значение е фактът, че събирането на тези гласни
доказателствени средства в съдебната фаза е извършено в присъствието както на
подсъдимия К., така и на защитата му в условията на състезателност,
непосредственост и равнопоставеност на страните в процеса, което има важно
значение за правилната преценка на тяхната достоверност. Подсъдимият К. е имал
и е използвал възможността лично и чрез защитата си да участва в разпита на
тези свидетели, като им задава въпроси и ги противопоставя на въпросите на
обвинението.
Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, в това число и извършените експертизи, очертават една
непротиворечива и логична верига от факти и обстоятелства, от които
безпротиворечиво и по безсъмнен начин се установява както самото деяние и начин
на извършване, така и авторът на същото в лицето на подсъдимия К.. Изречената
от последния закана – „Искаш ли сега да ти разпоря стомаха?“ и „Искаш ли сега
да ти го забия в гърлото и да излезе отзад?“,
ведно с телодвижението по насочване на хладно оръжие, каквото е ножът,
към гърлото и корема на св. Х., възприемането на тези обстоятелства от
пострадалия, както и цялостната ескалация на спречкването, са от такова
естество, което може да възбуди основателен страх от осъществяване на заканата
с убийсто.
Отношение към предмета на доказване
по делото имат и приобщените от районния съд към доказателствената съвкупност
писмени доказателства, които имат съществено значение за правилното изясняване
на фактическата обстановка по делото. Въззивният съд не намери основание да
изключи от доказателствената съвкупност събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК, т. к. при
извършената им служебна проверка не установи при тяхното събиране да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават изключването
им от доказателствения материал по делото. Това е така, защото достатъчно ясно
чрез тях се разкрива обективната истина във връзка с възникналия конфликт между
св. Х. и подсъдимия К., вкл. датата на деянието, както и предхождащите
процесния конфликт отношения между подс. К. от една страна и свидетелите Х. и Д.
от друга. От тях по един убедителен начин се затвърждава достоверността на
данните, съдържащи се в кредитираните показания на разпитаните по делото
свидетели, поради което съдът им се довери изцяло.
Правилно районния съд е
преценил заключенията по изготвените от вещите лица съдебно психиатрични и
психологични експертизи като пълни, обективни и безпристрастно дадени, т. к.
чрез тях се установяват обстоятелства, свързани с действителното психическото
състояние на св. Х. към момента на процесния инцидент, поради което правилно
същите са кредитирани от първия съд, като детайлно са анализирани и съпоставени, вкл. с допълнителните
съображения, изложени от вещите лица в открито съдебно заседание. Правилно
районният съд е приел наличието на основателен страх у св. Х., като обосновано
е отхвърлил доводите на защитата в обратна насока. Действително вещите лица
Бехар и Казакова в устните си допълнения заявяват, че са променили заключението
си, но аргументират тази си смяна на позиция с изминалия период от време и
„емоционалната ангажираност“ на св. Х. със случилото се към момента на
извършване на изследването (26.07.2017г.) – едва няколко месеца след инкриминирано
деяние. Съдът, в този си състав, също се солидализира с решението на районния
да кредитира така изготвеното заключение, като отчита времевия дискурс между
датата на деянието (21.02.2017г.), датата на изготвяне на експертизата
(26.07.2017г.) и устните допълнения на вещите лица (09.11.2018г.) и намира, че
е нормална човешка реакция след преживяно състояние на страх и първоначалното
му проявление с изминаване на времето, същият да избледнява и свидетелят да
може да говори по-спокойно и овладяно за случилото се, без да е толкова
емоционално ангажиран с преживяното. Така изложените от вещите лица съображения
касателно нивото на страх с оглед изминалия период от време не влияят на
съставомерността на деянието, както правилно е отбелязал и контролирания съд.
Настоящият
съдебен състав също се позова и на заключението на изготвените по отношение на
подсъдимия К. комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от
които се установява, че към момента на инкриминираното деяние последният не
боледува от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение,
като по време на инкриминираното деяние последният е могъл да разбира свойството
и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Правилно е кредитирана в цялост и
изготвената за нуждите на наказателното производство съдебно техническа
експертиза, въз основа на която е възпроизведено съдържанието на аудиозаписа на
разговора, проведен от свидетелката Д. с дежурния оператор на тел. 112 на
инкриминираната дата.
Така обсъдените експертни заключения
са изготвени от вещи лица със съответната специалност, като са обективни и
обосновани, поради което според настоящата инстанция законосъобразно СРС е
извел въз основа на тях фактическите и правните си изводи.
С оглед на
всичко изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи
на проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението на
подсъдимия К., а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани.
При правилно установената фактическа
обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е признала подс. К. за виновен в извършването
на престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от
НК.
Престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от
НК, предвид систематичното място, където се намира (раздел V – „Принуда”,
глава II на НК - ”Престъпления против
личността”) закриля от противоправни посегателства личната свобода на
гражданите. С реализирането на това престъпление от дееца се цели промяна на
поведението и действията на заплашения, въпреки волята му, в желаната от дееца
насока. За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи или действия на
закана с убийство спрямо определено лице, която да е приета от лицето и би
могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Съгласно задължителна за
съда съдебната практика, не е необходимо тези заплахи да са възбудили такъв
страх у лицето, срещу което са отправени, а само да са били в състояние да
възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена. В този смисъл
е и ТР № 53/1989г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че за съставомерността на
деянието по чл.144, ал.3 от НК, законът не изисква към момента на извършването
му - отправянето на заканата с убийство, у дееца да има оформено решение за
неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при
които резултатът реално може да настъпи.
Факт е, че въпросът за наличието на
"основателен страх" в смисъла на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, е чисто
юридически, а не експертен. Изводите си за изпадане на пострадалия в това
състояние, СГС също направи не само въз основа на съдебно-психиатричната
експертиза и устните изложения на вещите лица, а и след като даде съвкупна
оценка на всички данни от значение за изясняване на това обстоятелство. Налице
е вербално психическо въздействие върху пострадалия Х., съпроводено и с
насочването на хладно оръжие, които обстоятелства, преценени комплексно,
обективно са застрашили правно-защитимата му сфера. Отправените от подсъдимия К.
реплики са натоварени със застрашителен потенциал, подсилен и от самото му
поведение, което е подсилило интензитета на заплахата посредством насочването
на хладно оръжие (нож) към пострадалия Х.. Несъмнено правилно районният съд
е заключил, че фразите „Искаш ли сега да
ти разпоря стомаха?“ и „ Искаш ли сега да ти го забия в гърлото и да излезе
отзад?“, придружени с насочване на нож към стомаха и гърлото на пострадалия Х.,
са били годни да предизвикат основателен страх за осъществяване на заканата.
Преценката е винаги конкретна и определена с оглед възприемането на адресата. В
тази връзка, с основание СРС е коментирал подробно показанията на свидетеля Х.
и св. Д., както и събитията, предшествали отправянето на репликите и следващите
такива.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав също прие, че св. Х. е преживял страхови реакции, свързани с
опасения от посегателства върху живота си и този на приятелката му (св. Д.),
като емоционалният стрес е резултат от поведението на подсъдимия К. и от
извършените от него действия и произнесени фрази, обективиращи заканата. Такава
ситуция нормално-психологически не само предизвиква у индивида преживявания на страх, а покрива и юридическия критерий на
понятието "основателен страх".
Както правилно
е посочил районният съд от субективна страна подсъдимият К. е извършил
престъплението при форма на вина пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че
отправя към св. Х. - закана с убийство, предвиждал е, че заканата ще бъде
възприета от него и е годна да възбуди основателен страх от осъществяването й, като
е целял именно това, като без значение за субективната страна на деянието са
конкретните причини, които са довели до отправената закана.
По наказанието:
Въззивната
инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на индивидуализацията на наказаниието за посоченото престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, извършено от подсъдимия К.. За престъплението по чл.144, ал.3 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок до шест
години, като не е предвиден минимален размер. В съответствие с
регламентираните принципи на установеност и индивидуализация на наказанието, и
при спазване на предписаните в чл.36 от НК цели за поправително,
предупредително и възпитателно въздействие е диференцирана наказателната отговорност на
подс. К.. При правилна оценка на събрания доказателствен материал и на
установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го
определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят
приложение на чл. 55 от НК.
Наложената
санкция – ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода“, с приложение на института на чл. 66 от НК, е
справедливо отмерена при превес на отегващите отговорността обстоятелства, след
извършена подробна оценка на тежестта на извършеното престъпление и личността
на дееца. Правилно като смекчаващо обстоятелство е отчетено единствено чистото
съдебно минало на подсъдимия (реабилитиран), а като отегчаващи – лошите
характеристични данни; обстоятелството, че освен вербална, заканата е
съпроводена и с физически натиск (насочване на нож към пострадалия);
общественото място, на което е било извършено деянието, както и предхождащите
последното конфликти.
Правилно и обосновано СРС е приел,
че в случая изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за срок от
четири години. Настоящата инстанция счита, че този срок, предвид потенциалната
възможност от привеждане в изпълнение на отложеното наказание, ще съдейства за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция и за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия К..
Предвид изложеното до тук и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди изцяло. Присъдата е постановена при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена, а въззивната жалба -
оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т.
6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 18.01.2019г. по
НОХД № 5804/2018 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.