Р Е Ш
Е Н И Е
№ 403
гр. Варна, 05.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12548 по описа на ВРС за 2017-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. АПК и чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ.
Образувано е по
жалба на Т.Д.И., ЕГН**********
срещу Решение
№**/***г. на ОСЗ – В., в частта с което е отказано
на жалбоподателката възстановяване
на правото на собственост върху нива от 0.570дка в строителните граници на кв.В.,
м.Б. ч., която е описана в решението по следния начин: „по КП на кк Ч. включва част от пл.№*** с площ 0.279дка и част от
пл.№*** с площ 0.224дка, път с площ 0.067дка, заявен с пореден номер * по
заявлението и с декларация №***/***г. по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ”.
Интересът от жалбатаа се
основава на твърденията, че жалбоподателката е наследник на Д. К. Н., починал
на 31.01.2002г., който преди одържавяване бил собственик на замоления и отказан
за възстановяване имот. Жалбата се основава на следните оплаквания: нарушени
чл.21, ал.1 и ал.4 АПК (нищожност на административния акт поради незаконен
състав – съставът не е от лица, определени от министъра на земеделието и
храните); нарушения на процесуалния закон (чл.21, ал.1 и ал.4 АПК (липсващи
правно основание, описателна част, диспозитив, точка II), чл.26, ал.1 АПК (неуведомяване на заинтересованите
лица), чл.27, ал.2 АПК (неизвършени действия), чл.35 АПК (неизяснена фактическа
страна), чл.36 АПК (непълна и неточна преценка на доказателствата);
немотивираност на акта; материална незаконосъобразност (не са налице пречките
за възстановяване по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, няма строителство в имота). Моли се за
отмяна на оспорения акт.
Ответната по жалбата страна – ОСЗ гр.В. – изразява становище за неоснователност, което мотивира с
твърдения за законност на решаващия състав, действителност на обжалвания акт,
изправност на процедурата по издаването му, спазване на материалните
предпоставки за издаване на заповедта, съобразяване с правата на правоимащите и с изискванията на устройственото
законодателство, действително наличие на мероприятие по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ,
съставляващо пречка за реституиране и други. Моли за отхвърляне на жалбата.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното на л.12 удостоверение за наследници, Т.Д.И. е призован наследник на
Д. К. Н., починал на 31.01.2002г. (негова дъщеря).
На л.13-17 и
още два пъти след това, са приобщени заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ от
21.11.2011г., коригираща я за ОФГ заповед от 29.11.2011г., както и скица и
удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ, също от 21.11.2011г. От тях е
видно, че по молба на Т.Д. е удостоверена идентичността на ПИ №*** от ПКП на КК
„Ч.“ с ПИ №*** по КП от 1956г., като същият е с площ 556кв.м., записан е като
собствен на Д. К. Н., въз основа на решение №***/***г. и е в терен за
комплексно курортно строителство.
В заповедите и удостоверението
са посочени още застроените части от имота, в размери както следва: 70кв.м. (от
имот №** - улица), 89кв.м. (от имот №** – достъп до сграда) и 29кв.м. (от имот ***
- водопровод).
На л.62 от делото е приложено цитираното решение №***/***г.
на ПК – гр.В., с което е признато правото на собственост и на възстановяване на
Д. К. Н. на „нива от 0.570дка в терен по пар.4 на В., м-ст
Б. ч., от КП от 1956г., при ганици: „по КП на кк Ч. включва част
от пл.№*** с площ 0.279дка и част от пл.№*** с площ 0.224дка, път с площ
0.067дка, който е заявен с пореден номер * по заявлението и с декларация №***/***г.
по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ” – т.е. процесният имот.
Със
заявление от 14.05.2014г. Т.Д.И. е поискала да й бъде издадено решение за въвод
в имота, който с решение №***/***г. на ПК – гр.В.
й е признат за собствено във възстановими граници.
С оспореното по делото (л.33) Решение №**/***г. на ОСЗ – В.
(т.III) е отказано
на наследниците на Д. К. Н. възстановяване
на правото на собственост върху „нива от 0.570дка в строителните граници на кв.В.,
м.Б. ч., която е описана в решението по следния начин: „по КП на кк Ч. включва част от пл.№*** с площ 0.279дка и част от пл.№***
с площ 0.224дка, път с площ 0.067дка, заявен с пореден номер * по заявлението и
с декларация №***/***г. по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ” – т.е. същия имот.
Видно от
съдържанието на Решение №**/***г: административният орган е в състав: С. В., Д. Г., Г. Ж. и М. М.; вписано е правно основание за решението –
чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ; мотивите за отказа са „имотът не се възстановява,
поради това, че се владее с нотариални актове от трети лица”. С право на обезщетение 0.556дка, а 0.014дка без право
на обезщетение.“. Видно от съдържанието на документа е още, че той е връчен
лично на Т.И. на 07.08.2017г. срещу неин подпис.
На л.22-68 и
л.70-83 е приобщена цялата административна преписка, част от която съставляват
вече описаните писмени актове, които имат същественото за настоящия процес
значение.
В хода на производството пред
ВРС е приета СТЕ, заключението по която съдът цени като обективно, обосновано и
базирано на относимата устройствена
регламентация, наличната картна основа и личен оглед на вещото лице. От това
заключение се установява, че в спорния ПИ №*** не се извършва и няма данни да
се е извършвала някога строителна дейност (освен 70кв.м. в североизточната част). Имотът е ограден с масивни врати
и огради. От него реално застроена е част от североизточната му (спрямо скица №1)
страна, с площ на частта 70кв.м. и застрояване за улица, съставляващо пречка за
реституирането й според вещото лцие. Експертът
констатира и че в имота е изграден водопровод с приблизителна дължина
26.74кв.м., разположени в два от формиращите имота терени. С оглед характера и
подземното изграждане на съоръжението вещото лице приема, че то не съставлява
пречка за реституция, а следва да бъде преместено. Експерът
изчислява още, че съгласно действащите правила на ЗУТ минималната площ за
образуване на парцел, респ. за реституция на такъв, е 400кв.м. с лице 12.80м. Съобразно
изложеното експертът заключава, че след приспадане на засегнатата от реални
строежи част на процесния имот (70кв.м. за улица), остава свободна площ над
400кв.м. и лице 12.80м (жълт контур на скица №4), която няма пречка да бъде
възстановена.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, приложимата за случая нормативна регламентация и позициите на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Компетентността на
ВРС произтича от нормата на пар.19, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в
редакцията към 18.07.2017г.
Допустимостта на делото произтича от качеството на жалбоподателката на
адресат на оспорения ИАА, с който на същата е отказано подаденото от нея
реституционно заявление. Видно от самия ИАА, в него е оформено връчването му на
жалбоподателката на 07.08.2017г., лично срещу подпис. Така подадената на
21.08.2017г. настояща жалба е съобразена със срока по чл.149, ал.1 АПК и е
допустима. За пълнота – от приетото удостоверение за наследници се потвърди, че
жалбоподателката е призован наследник на Д. К. Н.,
починал на 31.01.2002г. (негова дъщеря), като с решение №***/***г. на ПК – гр.В.
е признато правото на собственост и на възстановяване на Д. К. Н. на „нива от
0.570дка в терен по пар.4 на В., м-ст Б. ч., от КП от
1956г., при ганици: „по КП на кк Ч. включва част от пл.№*** с площ 0.279дка и част от пл.№***
с площ 0.224дка, път с площ 0.067дка, който е заявен с пореден номер * по
заявлението и с декларация №***/***г. по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ” – т.е. процесният
имот, което още веднъж обосновава интереса от предприетото обжалване. В обобщение
жалбата и образуваното по нея производство са допустими.
По същество: Наведените от жалбоподателката аргументи за нищожност
на оспорения ИАА не се възприемат от настоящия съдебен състав. В тази връзка
следва да се посочи на първо място, че нищожността е тежък порок на ИА, който
може да бъде прогласен само при категорични доказателства за това. По същия
начин за да се констатира незаконен състав на административния орган са нужни
убедителни доказателства за несъобразена със закона численост на решаващия
състав или на категорична липса на персонална компететност
на органа. Такива данни по делото няма. Напротив – по делото са представени
заповед №***/***г. и заповед №***/***г. на МЗХ и съпътстващи писма, с които на
членовете на постановилия обжалвания ИАА орган са делегирани правомощия
„постановяване на решения за въстановяване на
собствеността и обезщетяване на собствениците по ЗСПЗЗ“, които доказателства
съдът приема за достатъчни за да не бъде споделено възражението на Т. И..
Оспореният ИАА е действителен, от законен състав, в компетентността на органа.
Съдът обаче споделя
част от другите доводи на жалбоподателката срещу формалната, процедурна и материална
законосъобразност на ИАА, а именно:
Първо: Видно от
съдържанието на решение №**/***г. на ОСЗ – В., то е постановено на правно основание „чл.14, ал.1,
т.3 ЗСПЗЗ“. Тази разпоредба на закона обаче е неприложима за случая и
несъответна на диспозитива на акта, тк касае решения
с установително действие. Действително е възможно да
се касае за техническа непрецизност при издаване на акта, но административното
производство е строго формално и несъответствието между правно основание и диспозитив
разколабава процесуалната законосъобразност на акта,
тъй като нарушава правото на защита
на адресата.
Второ: Оспореният
ИАА е ненадлежно мотивиран и не съдържа ясни и точни аргументи за причините за
постановения отказ. Дори да се приеме, че мотиви могат да се съдържат и в
прилежащи ИА документи, то те също следва да имат ясна и точна обосновка на
конкретните причини, поради което не може да се уважи молбата на отпочналия производството правен субект, като самият акт
следва да препраща към тях – което в случая не е така (в оспорения акт няма
препращане към удостоверение и скицата по чл.13,
ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ). Нещо повече – при внимателен анализ на съдържанието на
ИАА е видно, че решение №**/***г.
на ОСЗ – В. (в последния абзац преди указанията за обжалваемостта) се съдържат семплите
аргументи за отказа: „Имотът не се възстановява, поради това, че се владее с
нотариални актове от трети лица“. Кои са тези нотариални актове, в полза на кои
лица са те и какви части от заявения за възстановяване имот засягат остава
абсолютно неясно. Нещо по – важно обаче – така записаните мотиви за отказа колидират с аргументите, които органът се домогва да докаже
в рамките на настоящото производство (т.е. пречка по чл.10б ЗСПЗЗ). От което
следва, че органът е вписал в издадения и оспорен ИАА мотиви за него, които не
съответстват на реалните (реално поддържаните от него). А това съставлява грубо
процедурно нарушение, което накрънява правото на защита на адресата, поставяйки го в
неяснота срещу какво всъщност следва да се защитава. Впрочем този порок поставя
в неяснота и съда дали следва да прави проверка за наличие на трансформирани ползвателски права, или трябва да прави таква
по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, или такава по чл.10б ЗСПЗЗ, или друга.
Трето: Може
би най – сериозният порок на обжалваният ИАА се състои в неговата материална незконосъобразност. По делото ответната страна поддържа
позицията за основателност на отказа за възстановяване, поради наличие на
пречки по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ – осъществено обществено мероприятие върху заявения
за реституиране терен. Тук следват някои концептуални бележи:
Чл.10 ЗСПЗЗ постановява, че се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС и ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. По силата на чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ
се възстановяват и земите, които са бил отнети като земеделски, но по-късно са включени в строителните граници на населените места, освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако към 1.03.1991 г. е започнало реализирането на отстъпено право на строеж. Друго изключение от общото правило за възстановяване на собствеността се съдържа в чл.10б ЗСПЗЗ и то се отнася за земите, които са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, независимо дали строителството е законно. За тези земи се дължи обезщетение с равностойна земя или компенсационни бонове. В този смисъл изключенията по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и по чл.10б ЗСПЗЗ са несъмнена пречка за реституиране. Но не винаги – в хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, ако след приключване на дейностите е останала свободна и незасегната от мероприятието част, то същата подлежи на възстановяване, ако може да се обособи в самостоятелен парцел по правилата на ЗУТ (Решение №76/10.06.2014г. по гр.д. №3136/2013г. на ВКС, 2-ро ГО; Определение №522/24.07.2012г. по гр.д. №522/27.05.2011г. на ВКС, 1-во ГО и др).Същевременно дефиниране
на строителните дейности и на съоръженията,
които не позволяват да се
възстанови собствеността се съдържа §1в
ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ,
чрез примерно изброяване на строежите, диференцирано
за строителните дейности и съоръженията. Общият признак за всички
тези строежи е, че след изграждането
им, земята придобива статут да обслужва сградите
и съоръженията и ползването
й за друго предназначение не може да бъде
осъществено т. е. липсва обект, който да
бъде възстановен по реда на
ЗСПЗЗ. В глава седма на Закона
за водите /ЗВ/ изрично са уредени
поземлените сервитути, свързани с водните обекти. Те са дефинирани като
тежест, наложена върху един имот,
наречен служещ в полза на друг
имот, наречен господстващ, който принадлежи на друг
собственик. Поземлените сервитути
могат да произтичат от закона
или от правна
сделка, освен това могат да
имат за предмет
частна или обществена полза. Последните съгласно чл. 104,
ал. 2 ЗВ се отнасят до осигуряване на достъп за
общо ползване на водните обекти
- публична собственост и до изграждането на необходимата инфраструктура, както и за поддържане в изправност на водностопанските
системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне
на вода за
населението и напояване.
Следователно съществуването
на водопровод под един имот
не може да
промени характеристиката и предназначението му, а създава задължение за неговия собственик
да се съобразява
с тежестта върху имота и да търпи
действията, произтичащи от съдържанието й. Или по друг начин казано – преминаването
през имота на подземни
електрически или водоснабдителни съоръжения (кабели, водопроводи и др.) не
представляват пречка за реституция по
смисъла на чл. 10Б ЗСПЗЗ и на § 1в ДР ППЗСПЗЗ, тъй
като възстановяването на собствеността върху терена не
би осуетило или затруднило дейността на съоръженията,
нито функционирането на общественото мероприятие (така изрично следните актове, постановени
по реда на чл.290 ГПК – решение №322/24.07.2012г. по гр.д. №238/2010г.
на ВКС; решение №195/10.11.2016г. по гр.д. №2396/2016г. на ВКС и др.)
От горните
концептуални разяснения следват значимите за случая изводи:
Като
начало административният орган не е извършил преценка дали и в каква степен
(евентуално) изградените в процесния терен съоръжения засягат цялата му
територия, каква е незасегнатата част и може ли от нея се оформи парцел съобразно
ЗУТ, с което е допуснал необоснованост на акта. На второ място органът не е
извършил преценка дали всяко от изградените съоръжения съставлява или не
законова пречка за реституция, с аналогични последици за акта му. И ако все пак
твърди, че направил такъв анализ (неясно къде) то той не съответства на
действителното фактическо и правно положение, защото:
По делото е прието
заключение на СТЕ, което съдът цени като
обективно, обосновано и базирано на относимата устройствена регламентация, наличната картна основа и личен
оглед на вещото лице на спорния терен. От заключението се установи, че в
процесния ПИ №*** не се извършва и няма данни да се е извършвала някога
строителна дейност, с изключение единствено на завзети от реализирано улично
мероприятие от 70кв.м. с прилежащите площи, находящо се в североизточната част
на имота и попълнено изцяло със зелен цвят на скица №1 към заключението
(л.133). Това мероприятие е несъмнена реституционна пречка и същото следва да
бъде приспаднато от площта на имота, при преценката за незасегнатата част
(556кв.м. – 70кв.м.). В последната не са констатирани и няма данни да има или
да е имало някога други строежи или съоръжения, съобразно заключението, с
изключение на водопровод с дължина 26.74кв.м., разположен в два от формиращите
имота терени (по скицата и удостоверението по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ
водопроводът е отразен с дължина 29кв.м.).
Както се
посочи по – горе така изграденият подземен водопровод не е пречка за
реституиране, тъй като не състявлява съоръжение чл. 10Б ЗСПЗЗ и на §1в ДР ППЗСПЗЗ, доклкото възстановяването
на собствеността върху терена не
би осуетило или затруднило дейността на съоръженията,
нито функционирането на общественото мероприятие (така изрично следните актове, постановени
по реда на чл.290 ГПК – решение №322/24.07.2012г. по гр.д. №238/2010г.
на ВКС; решение №195/10.11.2016г. по гр.д. №2396/2016г. на ВКС и др.), а и самият водопровод би могъл и успешно да бъде
преместен. А от това следва, че площта му не следва да се отчита като
„засегната“, а напротив като „свободна“. Именно поради това вещото лице по СТЕ,
правилно и нормативно обосновано според съда, е посочило, че след приспадане на засегнатата от реални строежи
част на процесния имот (70кв.м. за улица), остава свободна площ над 400кв.м. и
лице 12.80м (жълт контур на скица №4 –л.136), която може да бъде възстановена.
По тези причини
съдът намира, че извън другите нарушения, обжалваният ИАА не е съобразен с
реалната фактическа и правна ситуация, не е обоснован и е издаден в нарушение
на приложимия материален закон.
В заключение по гореописаните съображения съдът намира, че са налице основания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по смисъла на чл.146, т.2-4 АПК. Поради това на осн. чл.173, ал.2 АПК оспорената заповед следва да бъде
отменена и върната на аминистративния орган като
преписка, с указания по приложението на закона и отстраняване на констатираните
пороци, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.
По разноските: На осн. чл.143 АПК на жалбоподателя се следват разноски за настоящото
производство от 500.00лв. – адв. хонорар (с уважено възражение за прекомерност)
и 240.00лв. платен депозит за експертиза.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №**/***г.
на ОСЗ – В., в
частта по т.III, с
която е отказано на наследниците на Д.
К. Н., починал на 31.01.2002г., възстановяване
на правото на собственост върху нива от 0.570дка в строителните граници на кв. В.,
м. Б. ч., която е описана в решението по следния начин: „по КП на кк Ч. включва част от пл.№*** с площ 0.279дка и част от пл.№***
с площ 0.224дка, път с площ 0.067дка, заявен с пореден номер * по заявлението и
с декларация №***/***г. по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ”, и ИЗПРАЩА
делото като преписка административния орган за
произнасяне по същество, при съобразяване
със задължителните указания на съда
за прилагането на закона, на осн. чл.173, ал.2 АПК.
ОСЪЖДА
Общинска служба
„З.” гр.В., с адрес *** и съдебен
адрес ***, да заплати на Т.Д.И., ЕГН**********,
сумата 740.00лв. – разноски
производството пред ВРС, на осн. чл.143, ал.1 АПК вр.
чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна, в 14-дневен
срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………