Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 31.12 .2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, четвърти състав, в
публично заседание на седемнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА
административно дело № 638 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 10, във връзка с чл. 8д
от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Производството по дело е образувано по повод
постъпила жалба, подадена от Н.Д.А., в
качеството на майка и законен представител на детето Д. В.Т. *** против Заповед № ЗСПД / Д-Р/ 7553 от
09.10.2020г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Русе, с
която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД, във връзка с чл. 8д,
ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД на Н.Д.А. е отпусната месечна помощ като родител,
отглеждащ дете с трайни увреждания – Д. В.Т.,
в размер на 350 лева, считано от 01.09.2020г. до 31.08.2023 г., в частта
относно началния момент на отпускане на добавката.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на заповедта, в оспорената й част, поради противоречие с материалноправни
разпоредби и несъобразяване с целта на закона.
Претендира се да се отмени акта в оспорената
му част и да се върне преписката на административния орган със задължителни
указания за определяне на началния момент за отпускане на добавка по чл. 8д,
ал. 1 от ЗСПД, а именно в случая от 01.03.2020 г.
Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски, съгласно представен списък на разноски.
Ответникът по делото – Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Русе, в писмено становище (л. 29-30 от делото) и в съдебно
заседание в хода по същество на делото чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт С. Б., оспорва основателността на жалбата.
Моли съда да потвърди издадената заповед и да присъди на ответника юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 29 от делото).
Административният съд, като обсъди доказателствата по
делото и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Въз основа на влязло
в сила Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК, Общи заболявания, гр.София, втори състав на втори МБАЛ – София № 0662 от 22.03.2017г./л.10
от делото/, детето Д. В.Т. е бил
преосвидетелстван с 56% вид и степен на
увреждане без чужда помощ за срок от 3г.
до 01.03.2020г. Майката на детето– Н.Д.А. е подала Заявление – декларация вх. №
ЗСПД/Д-С/1889 ОТ 25.04.2017Г. в ДСП Сердика, за отпускане на месечна помощ за
отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за детето Д. В.Т. Заявлението е разгледано и е отпусната исканата помощ в размер на
350лв, считано от 01.04.2017г. со 31.03.2020г. Данните се установяват от
Решение №18-РД04-0449 от 22.10.2020г. на Директора на РДСП – Русе /л.11 от
преписката/.
Майката на детето – Н.Д.А.
упражнявала родителските права над
детето Д. В.Т. и непълнолетната му сестра след прекратяване на брака с бащата на децата
по силата на съдебно решение № 350 от 17.07.2017г. по гр.д. № 1045 / 2017г. по
описа на РС Дупница, влязло в сила на 17.07.2017г.
На 22.05.2020г. майката
на детето – Н.Д.А. подава заявление
–дикларация до ТЕЛК Русе за преосвидетелстване на детето Д. В.Т..
С Експертно решение
(ЕР) на ТЕЛК, Общи заболявания втори състав УМБАЛ - Русе № 2049 от 14.08.2020,
детето Д. В.Т. , със законен
представител – Н.Д.А., е преосвидетелствано и му е определена степен на
увреждане 56 % с чужда помощ, като е запазен определения му с предходно ЕР
процент на увреждане от 56 % с чужда помощ.
На 11.09.2020 г. Н.Д.А.
подава Заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д-Р/7553, за отпускане на месечна
помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за
детето Д. В.Т. /л.2 от преписката/.
Със Заповед Заповед
№ № ЗСПД / Д-Р/ 7553 от 09.10.2020г., издадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Русе, е отпусната месечна помощ на Н.Д.А. за едно дете с трайни увреждания на основание
чл.10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, във връзка с чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от
ЗСПД, в размер на 350 лева, считано от 01.09.2020 г. до 31.08.2023 г. (л. 1 от
преписката).
Заповедта на Директора
на ДСП – Русе в връчена лично на Н.Д.А. на
09.10.2020 г. лично, видно от отбелязването на нея. /л.1 от преписката/.
Недоволна от така
постановената заповед, в частта, касаеща началния момент на отпускане на
помощта, Н.Д.А. я оспорва по
административен ред, като на 09.10.2020 г. подава жалба вх. № 1804-94Н -00-3801
от 09.10.2020г. по описа на ДСП – Русе. Жалбата е подадена лично от нея. В нея
се посочва, че в заповедта на Директора на ДСП – Русе неправилно е определена
датата 01.09.2020 г. като първоначална дата на отпускане на помощта /л. 8 от
преписката/. Жалбата е била изпратена по компетентност на Регионална дирекция
за социално подпомагане /РДСП/ – Русе .
С Решение № 18-РД 04-0449
от 22.10.2020г. Директорът на РДСП – Русе /л.11 от преписката/ е отхвърлил
жалбата на Н.Д.А. на основание чл.97 от АПК, вр. чл. 10, ал.6 от ЗСПД. С Решение № 18-РД 04-0465 от 28.10.2020г.
Директорът на РДСП – Русе/л.13 от преписката/ е отстранена очевидна фактическа
грешка в постановеното Решение № 18-РД 04-0449 от 22.10.2020г. Директорът на
РДСП – Русе.
За да постанови този
акт, по-горестоящият орган е приел, че в случая е приложена правилно
разпоредбата на чл. 24а, ал. 4 от ППЗСПД, тъй като заявлението-декларация за
отпускане на помощта е подадено след изтичане на нормативно установения
3-месечен срок от датата на издаване на решението на НЕЛК. Затова и Директорът
на ДСП – Русе, определяйки началната дата на отпускане на помощта по чл. 8д от
ЗСПД, правилно бил приложил разпоредбата на чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД. Посочил е,
че не са налице обективни причини за
закъснението от г-жа А. за подаване на заявление - декларация вх. №
ЗСПД/Д-Р/7553 от 11.09.2020г. Административният орган е приел, че не е налице хипотезата, че
преосвидетелстването на детето, извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителя, за да
предполага плащане за период, в
който не е налице валидно ЕР на ТЕЛК.
Решение № 18-РД
04-0449 на Директора на РДСП – Русе е от
22.10.2020г., а Решение № 18-РД 04-0465. На Директора на РДСП – Русе, с което е
отстранена очевидна фактическа грешка е от 28.10.2020г. Жалбата пред
Административен съд Русе срещу Заповед № ЗСПД / Д-Р/ 7553 от 09.10.2020г.,
издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Русе, с която на
основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, във връзка с чл. 8д, ал. 1 и
ал. 7 от ЗСПД на Н.Д.А. е отпусната
месечна помощ като родител, отглеждащ дете с трайни увреждания – Д. В.Т., е подадена на 05.11.2020 г. чрез ДСП –
Русе, видно от поставения щемпел на нея.
По правото
Жалбата е подадена в
срок, срещу административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, от надлежна
страна-родител, имащ право на помощта, съгласно чл.8д от ЗСПД и при наличие на
правен интерес. Същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Установената по
делото фактическа обстановка не е спорна между страните.
Спорът е правен и се
свежда до обстоятелството за началния момент, от който следва да се отпусне
помощта по чл.
8д от ЗСПД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, месечните помощи за отглеждане на дете с трайно
увреждане до 18 годишна възраст и до завършване на средното образование, но не
повече от 20 годишна възраст се предоставят на родител/осиновител/когато
отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при
условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане
извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на децата.
Съгласно нормата на чл.
8д, ал. 7 от ЗСПД, месечните
помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено
заявлението-декларация, до изтичане срока, определен в експертното решение на
ТЕЛК/НЕЛК.
В случаите на
преосвидетелстване, какъвто е и настоящият, началната дата на отпускане на
месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД се определя по реда на чл. 24б, ал. 4
от ППЗСПД.
Разпоредбата
предвижда, че в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане
месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало
основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца
на подаване на заявлението-декларация, при условие че няма промяна във вида и
степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност,
които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено
в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на
ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация
се определя по реда на чл.
8д, ал. 3 от ЗСПД.
По смисъла на закона
дете с трайно увреждане е дете с определени 50 % и над 50 % вид и степен на
увреждане или степен на трайна намалена работоспособност - § 1, т. 6 от ДР на ЗСПД.
Както се посочи
по-горе с ЕР на ТЕЛК от 14.08.2020г. след преосви- детелстване на детето Д. е
определено състояние с 56 % степен на увреждане с чужда помощ, като не е налице
промяна във вида и степента на трайно увреждане. Заявлението – декларация е
подадено на 11.09.2020г., т.е. спазен е тримесечния срок по чл. 24б, ал.4 от
ЗСПД от датата на издаване на новото ЕР.
От отпадане на основанието за отпускане на помощи - на 01.03.2020г. до подаване
на Заявлението – декларация на 11.09.2020г. не е изминала една година назад, а около
6месеца.
При спазване на тези
условия разпоредбата на член 24б, ал. 4 и 6 от ППЗСПД предвиждат отпускане на
помощта със задна дата, но не повече от една година назад. Законът не предвижда
задължение за подаване на молба за преосвидетелстване преди изтичане на крайния
срок на предишното решение на ТЕЛК. Жалбоподателката е подала молбата за
преосвидетелстване на детето си в ТЕЛК на 22.05.2020г. - 2 месеца и 22 дни след
01.03.20202г., когато е изтекъл срокът на предишното решение на ТЕЛК. Но
законът не определя какво означава забавяне на преосвидетелстването, независимо
че говори за случаите на забавяне на преосвидетелстването не по вина на
родителите. Помощта се отпуска от първо число на месеца, през който е отпаднало
основанието за отпускането й, т.е. в настоящия случай - от 01.03.2020г. /доколкото
за м.март, както и за предходните месеци помощ е изплатена/. В закона не се
съдържа изискване молбата на жалбоподателката за преосвидетелстване да е
подадена преди изтичане на крайният срок на предишното решение на ТЕЛК, а не е
посочен и по-късен момент, в който следва да бъде подадена тази молба.
Единственото условие е молбата-декларация за отпускане на помощта да бъде
подадена в тримесечен срок от издаване на решението на ТЕЛК за
преосвидетелстване, което условие е спазено в настоящия случай. Затова е
следвало съгласно закона помощта да се отпусне от първо число на месеца, през
който е отпаднало основанието за отпускането й, тоест от 01.03.2020г., но не
повече от една година назад от месеца на подаване на заявлението декларация. В
случая заявлението-декларация е подадено по-малко от една година назад преди
отпадане основанието за отпускането на помощта, а именно на 11.09.2020г., а
първото число на месеца, през който е падало на основанието за отпускането на
помощта е 01.03.2020г., поради което съдът намира, че в случая е налице
неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, които не
предвиждат дата от която следва да се счита че за жалбоподателката е налице
закъснение. Това становище е застъпено и в Решение 3864 от 18.03.2019г. по
Адм.д. 6130 от 2018г. на шесто отделение
на ВАС : „Правилно административният съд е приел, че независимо, че молбата за
преосвидетелстване и заявлението – декларация са подадени след изтичане на
срока на първоначалното решение на ТЕЛК изброените основания в хипотезата на
чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД са налични и не е необходимо прилагането на чл. 24б, ал.
6 ППЗСПД. Налице е преосвидетелстване, което не е установило промяна във вида и
степента на трайното увреждане или степента на ТНР. Не е налице отпадане на
правото. Административнопроизводствените действия са били реализирани в
едногодишния срок. Заявлението – декларация е подадено в тримесечния срок от датата
на издаване на експертното решение на ТЕЛК. Размерът на помощта е определен
съгласно чл. 8д, ал. 3 ЗСПД.“
За да не приложи
разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД, органът е приел, че в конкретния
казус не са били налице основанията на чл. 24б, ал.6 от ППЗСРД, т.е.
закъснението за преосвидетелстване на детето е извършено по вина на родителя,
поради което не са налице предпоставките на чл. 24б, ал. 6 вр. чл. 24б, ал. 4
от ППЗСПД.
Съдът счита за
неправилно становището на административния орган относно неприложимостта в
случая на разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД относно началния момент на
отпускане на поисканата помощ, тъй като същото противоречи на целите на закона.
ЗСПД е специален закон, поставящ под
особена закрила ненавършилите 20 години деца с трайни увреждания 50 % или над
50 %. Целта на закона е да бъдат подпомогнати и родителите /осиновителите/,
които полагат допълнителни грижи за своите деца с трайни увреждания. Не може да
се приеме за съобразено с целите на закона отказването на такава помощ когато
са налице основанията за това. Специалното отношение и грижа на държавата към
децата с трайни увреждания не позволява рестриктивно тълкуване и прилагане на
закона.
С оглед изложеното
съдът намира, че жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде
отменена в частта относно началната дата на отпускане на помощта, като постановена
в противоречие с целта, която преследва законът с постановяване на
административни актове от категорията на процесния такъв.
Смисълът и целта на
законодателя е да подпомогне родителите на дете, което е с установени трайни
увреждания за неговото адекватно и пълноценно отглеждане, осигуряване на
необходимата грижа с оглед спецификата на увреждането и индивидуалните нужди на
детето.
Реалната помощ е
необходима, полезна и целесъобразна, когато е своевременна, а тя е такава,
когато е предоставена от момента, в който е настъпило трайното увреждане – това
е житейската и правната логика и справедливост. В този смисъл в противоречие
със законовата цел административния орган е отказал отпускането на месечна
добавка за период, за който безспорно са налице предпоставките за нейното
отпускане.
Несъмнено в случая,
детето на оспорващата, за претендирания период от 01.03.2020 г. до 01.09.2020
г. също се е нуждаело от съответните специални грижи, средства и подпомагане,
но в противоречие и с принципа за съразмерност, приложим в административното
производство на основание разпоредбата на чл. 6 от АПК, административният орган, издавайки
оспорения акт на практика го е лишило от правото му на социално подпомагане за
горепосочения период.
Изложеното по-горе
обосновава извода на този съд, че за жалбоподателката е налице претендираното
право на месечна добавка по чл.8д, ал. 1 от ЗСПД, считано от 01.03.2020 г. и като е постановил резултат в противната
насока Директорът на ДСП - Русе е издал оспорената заповед в противоречие с
целта, която преследва закона с постановяване на актове от категорията на
процесния такъв, съставляващо отменително основание по чл.146, т. 5 от АПК,
поради което и същата следва да бъде отменена в тази й част от настоящата
инстанция.
Предвид
гореизложеното и доколкото естеството на акта не позволява разрешаване на
административноправния въпрос по същество от съда, то след отмяната на
оспорената заповед на Директора на ДСП – Русе в оспорената част, с оглед
правилото на чл.
173, ал. 2 от АПК, делото следва да се върне на административния орган, като преписка
за постановяване на нов административен акт по подаденото от Н.Д.А. - декларация вх. № ЗСПД/Д-Р/7553 от 11.09.2020г.,
като законен представител на малолетното дете Д. В.Т., при съобразяване с дадените с
настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на ЗСПД и
ППЗСПД.
От
жалбоподателката са поискани направените по делото разноски - сумата по внесена държавна такса за завеждане
на делото в размер на 10 лева /л. 35 от делото/ и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева /л. 13 от делото/ или в общ размер на 310 лева. Предвид
изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и доколкото
отговорността за разноски е от облигационно естество, направените
разноски в посочения размер следва да бъдат присъдени в тежест на Агенция
за социално подпомагане, която е самостоятелно юридическо лице – чл. 5, ал. 2
от ЗСП и чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално
подпомагане.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД /
Д-Р/ 7553 от 09.10.2020г., издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Русе, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД,
във връзка с чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД на Н.Д.А. е отпусната месечна помощ
като родител, отглеждащ дете с трайни увреждания – Д. В.Т., в размер на 350 лева, считано от
01.09.2020г. до 31.08.2023 г., в частта относно началния момент на отпускане на
добавката.
ИЗПРАЩА преписката по Заявление - декларация вх. №
ЗСПД/Д-Р/7553 от 11.09.2020г., подадено
от Н.Д.А., на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе за ново
разглеждане и решаване на въпроса по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, с адрес на управление гр.София, ул.
“Триадица” № 2,
да заплати на Н.Д.А.
с ЕГН **********, с адрес: *** сума
в размер на 310 / триста и десет / лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението не подлежи
на обжалване.
Съдия: