МОТИВИ
към Присъда № 7 от 06.02.2020 г.,
постановена по НОХД № 319/2019 г. по описа на РС – Харманли
Районна прокуратура – Харманли е внесла обвинителен акт
срещу С.Г.Т. за това, че в периода от месец февруари 2019 г. до месец
юни 2019 г. /включително/ в гр. Харманли, обл. Хасково, след като е осъден с
Решение № 107/26.06.2015 г. по гр. дело № 174/2015 г. по описа на Районен съд –
Харманли, влязло в сила на 17.07.2015 г., да издържа своите низходящи – сина си
Т.С.Г., роден на *** г., и дъщеря си А.С.Г., родена на *** г., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5
/пет/ месечни вноски в размер на 100 лв. за всяко дете, общо 200 лв. месечно
или общо сумата в размер на 1000 лв. – престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Харманли пледира за постановяване на осъдителен съдебен акт, с
който подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му
деяние по чл. 183, ал. 1 от НК, за което да му бъде наложено съответно
наказание съобразно целите по чл. 36 от НК.
Служебният защитник - адв. В.К. излага становище, че от събраните по делото доказателства се
установява, че подсъдимият Т. е заплатил дължимата издръжка. Отбелязва, че са
налице данни за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но спрямо подсъдимия не
може да се приложи чл. 183, ал. 3 от НК, доколкото тази разпоредба вече е била
приложена по друго дело. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и
алтернативно за налагане на наказание „пробация“.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
С.Г.Т., ЕГН **********, е роден на *** ***. Същият е българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан.
В
периода от 2003 г. до 2009 г. подсъдимият С.Г.Т. живеел на семейни начала със С.А.М.
***. По време на съвместното им съжителство се родили две деца - Т.С.Г. с ЕГН: ********** и А.С.Г. с ЕГН:
**********.
С
Решение № 107 от 26.06.2015 г., постановено по гр. д. № 174/2015 г. по описа на
РС - Харманли, влязло в законна сила на 17.07.2015 г., упражняването на
родителските права спрямо двете деца - Т.Г.
и А.Г. било предоставено на майката С.А.М., а бащата - подсъдимият
С.Г.Т. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. за всяко от децата,
считано от 23.03.2015 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. За присъдените суми бил издаден изпълнителен лист № 323 от 23.07.2015 г., въз
основа на който в СИС при РС - Харманли било образувано
изпълнително дело № 83/2015 г.
С Присъда № 5/28.02.2017 г., постановена по НОХД №
291/2016 г. по описа на РС – Харманли, влязла в законна сила на 15.03.2017 г., С.Г.Т.
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за
това, че в периода от месец юли 2015 г. до месец юни 2016 г. в гр. Харманли,
след като е бил осъден да издържа своите низходящи - Т.С.Г. и А.С.Г., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
месечни вноски по 200 лева или общо 2400 лева, като преди постановяване на
присъдата е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици
за пострадалите, поради което на основание чл. 183, ал. 3 от НК не е наказан.
През 2018 г. майката на децата С.А.М. заминала да работи в
Кралство Нидерландия. С нотариално заверено пълномощно от 19.11.2018 г. същата
упълномощила своята майка – свидетелката Л.А.О. да я представлява във връзка с
родителските права спрямо Т.Г. и А.Г., както и за
защита на техните права навсякъде, където е необходимо в интерес на децата.
На
08.02.2019 г. свидетелката Л.О. подала жалба до Районна прокуратура – Харманли
с оплакване, че подсъдимият Т. не изпълнявал задължението си за заплащане на
издръжка на децата. По случая е извършена проверка и на 25.04.2019 г. е образувано
досъдебното производство № 160/2019 г. по описа на РУ – Харманли. На 21.05.2019 г. подсъдимият С.Т.
заплатил на свидетелката О. сумата от 2400 лева, представляващ дължимата
издръжка за двете деца за периода от месец февруари 2018 г. до месец януари
2019 г.
В
хода на образуваното съдебно производство свидетелката Л.О. е подала молба на
08.08.2019 г., към която е приложила декларация, че е получила от подсъдимия С.Т.
сумата в размер на 1200 лева, представляваща дължимата издръжка за двете деца Т.Г. и А.Г. за инкриминирания период от месец февруари до месец юни 2019 г.,
както и за месец юли 2019 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на обясненията на подсъдимия С.Г.Т., дадени в хода на ДП и прочетени
по реда на чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК /л. 39 от ДП/, показанията на
свидетелката Л.А.О., както и приобщените по надлежния ред писмени доказателства
– пълномощно с нотариална заверка на подписа на С.А.М. от 19.11.2018 г. на
нотариус А с рег. № 463 на Нотариалната камара и района на действие РС – Харманли /л. 7,
43 от ДП, Решение № 107 от 26.06.2015 г.,
постановено по гр. д. № 174/2015 г. по описа на РС – Харманли /л. 8 – 10, 12 – 16, 52 – 56 от
ДП/, справка от СИС при РС – Харманли /л. 25, л. 58 от ДП/, изпълнителен лист № 323 от 23.07.2015 г., издаден по гр. д.
№ 174/2015 г. по описа на РС – Харманли /л. 26, л. 59 от ДП/, справка за задгранични пътувания
на С.А.М. /л. 28, л. 69, л. 72 от ДП/, протокол за предупреждение /л. 31 от
ДП/, разписка за плащане, извършено от С.Г.Т. и прието от С.А.М. /л. 32 от ДП/,
извлечение от банковата сметка на С.А.М. /л. 33 – 35 от ДП/, удостоверение за раждане на А.С.Г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0280/21.12.2009 г. /л. 45, л. 64 от ДП/, удостоверение за раждане на
Точно С.Г., издадено въз основа на акт за раждане № 0135/29.06.2004 г. /л. 45,
л. 65 от ДП/, разписка, подписана от Л.А.О. /л. 49 от ДП/, декларация от Л.А.О.
/л. 26 от НОХД № 319/2019г./.
Въз основа на приложената по
делото справка за съдимост / л. 19 – 23, л. 92 - 101 от ДП / съдът направи констатация за съдебното минало на подсъдимия С.Г.Т.. Други
обстоятелства за личността на подсъдимия се изведоха от изготвената в хода на
досъдебното производство характеристична
справка /л. 89 от ДП/, а изводите за неговото семейно и материално положение и
имотно състояние - от нарочна декларация относно тези обстоятелства /л. 88 от
ДП/.
В
посочения доказателствен материал не са налице противоречия относно времето,
мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние. Съдът кредитира показанията на свидетелката Л.А.О., която пресъздава своите преки впечатления относно
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото. От нейните
показания се установява, че в инкриминирания период подсъдимият Т. не е
изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка на двете си деца, както и
че след образуване на наказателното производство е изплатил дължимите суми. В
тази насока са и обясненията на подсъдимия Т. в качеството им на гласни
доказателствени средства, на които съдебният състав дава вяра. Събраните по делото писмени доказателства напълно кореспондират с гласните такива и допринасят за
изясняване на релевантните
по делото обстоятелства. Преценени в своята съвкупност и по отделно посочените доказателства
категорично и безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота, поради което съдът изцяло основава на тях своите фактически
изводи.
С оглед безпротиворечивостта на
доказателствения материал по-подробното му обсъждане се явява ненужно по аргумент
от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият
С.Г.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Субект на това престъпление е
наказателноотговорно лице, което е осъдено с влязъл в сила съдебен акт да
издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра. По делото е безспорно
доказано, че подсъдимият С.Г.Т.
е осъден с
влязло в сила на 17.07.2015 г. Решение № 107 от 26.06.2015 г., постановено по
гр. д. № 174/2015 г. по описа на РС – Харманли, да издържа своите низходящи - Т.С.Г. и А.С.Г..
От обективна страна престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК е типично продължено престъпление, чието изпълнително деяние се
осъществява чрез бездействие. За съставомерността на деянието следва да се
установи, че задължението за заплащане на издръжка не е изпълнено в размер на
две или повече месечни вноски. С горепосочения съдебен акт подсъдимият Т. е
осъден да заплаща на децата си Т.С.Г. и А.С.Г., чрез тяхната майка и законен представител С.А.М.,
месечна издръжка в размер на 100 лева за всяко от тях, считано от 23.03.2015 г.
до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. От събраните по делото
доказателства се установи, че за времето от месец февруари
2019 г. до месец юни 2019 г. /включително/ подсъдимият не е
заплатила дължимата за двете деца издръжка в размер на общо 200 лева месечно.
По този начин за период от 5 месеца същият не е изпълнил задължението си за
издръжка в общ размер от 1000 лева. Действително по делото се доказа, че след
образуване на наказателното производство подсъдимият Т. е заплатил дължимата
издръжка, но това обстоятелство не рефлектира върху съставомерността на
деянието, а е от значение за следващата се за него наказателна отговорност.
От субективна
страна престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият С.Г.Т. е съзнавал
наличието на задължението за заплащане на издръжка на децата си, както и
обстоятелството, че за периода от месец февруари 2019 г. до месец юни 2019 г.
/включително/ не е внесъл дължимите суми, като е искал
настъпването на общественоопасните последици – неизпълнение на задължението за
заплащане на издръжка. От субективна страна е необходимо да се установи
обективна възможност за изпълнение на задължението за заплащане на издръжка,
както и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на
издръжка. В съдебната практика се приема, че за съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК са без значение: трудовия статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка; ново семейно или
фактическо съжителство на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението
и финансовите възможности на родителя, комуто са предоставени родителските
права /в този смисъл Решение № 188/2011
г. по н. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение
№ 126/06.04.2015 г. по н. д. № 205/2015 г. на ВКС, Решение № 188/04.07.2011 г.
по н. д. № 1157/2011 г. на ВКС/. В настоящия случай подсъдимият Т. е в
трудоспособна възраст, по делото има данни, че осъществява трудова дейност в
чужбина, като не са налице доказателства, установяващи влошено здравословно
състояние или други обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на задължението
за заплащане на издръжка. Предвид изложеното съдът прие за установена
обективната възможност на подсъдимия да заплаща издръжка на децата си и умишленото
неизпълнение на това задължение въпреки отсъствието на обстоятелства,
препятстващи заплащането на издръжката.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия С.Г.Т. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация.
Предвид установеното по делото обстоятелство, че в
хода на съдебното производство подсъдимият Т. е заплатил дължимата издръжка за децата си Т.С.Г. и А.С.Г. за инкриминирания
период от месец февруари 2019 г. до месец юни 2019 г.
/включително/ в общ размер от 1000 лева, следва да се обсъди приложението на
чл. 183, ал. 3 от НК. Съобразно тази разпоредба
деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия. Същевременно
законодателят изрично е въвел ограничението за повторно приложение на разпоредбата.
От справката за съдимост на подсъдимия Т. се установява, че с присъда
№ 5/28.02.2017 г., постановена по НОХД № 291/2016 г. по описа на РС – Харманли,
в сила от 15.03.2017 г., е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, но поради наличие на предвидените в закона
предпоставки на основание чл. 183, ал. 3 от НК не е наказан. При това положение
в настоящия случай подсъдимият С.Г.Т. следва да понесе наказателната
отговорност за извършеното деяние.
Санкцията за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е алтернативно определена по смисъла на чл. 57, ал. 1 от НК, поради което
най-напред се избира едно от предвидените
наказания и след това в рамките на избраното наказание се определя конкретния
му размер.
При индивидуализиране на наказанието
съдът отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия Т. обстоятелството, че
е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата издръжка за инкриминирания
период. Наред с това взе
предвид, че с ефективно лишаване от свобода отново може да се стигне до
невъзможност, този път обективна, нуждаещите се от издръжка да я получават. В
такъв случай интересът на издържаните лица по-скоро би страдал от престоя на
подсъдимия в пенитенциарно заведение, поради което по-целесъобразно с оглед
предвидените цели в чл. 36 от НК се явява наказанието пробация /в този смисъл Решение № 447/06.01.2014 г. по н. д. №
1483/2013 г. на Върховен
касационен съд/. Предвид
изложеното съдът прецени, че обществената опасност на извършеното деяние не е с
такъв интензитет, който да обуслови налагането на наказание „лишаване от
свобода“, поради което по-подходящо по вид е алтернативно предвиденото
наказание „пробация“.
При определяне размера на наказанието
съдът съобрази наред с посоченото смекчаващо отговорността обстоятелство и
наличието на отегчаващо такова, каквото е обремененото съдебно минало на
подсъдимия Т., включително предходното осъждане за престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК. След извършване на съвкупна преценка на факторите, имащи значение
за отговорността на подсъдимия С.Г.Т., настоящият съдебен състав намери, че
следва да му бъдат наложени двете задължителни пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от десет месеца. Индивидуализирано по този начин наказанието се явява адекватна на извършеното
санкция, която ще способства в пълнота за изпълнение на целите по чл. 36 от НК
и най-вече тези на специалната превенция спрямо подсъдимия Т..
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Ирена Аврамова/