№ 8
гр. Габрово, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
в присъствието на прокурора Ал. Хр. Ал.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600258 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Д.Д. в
качеството и на служебен защитник на подсъдимия В.Х. срещу Присъда № 31
от 11.10.2021г., постановена по НОХД № 628/2021г. на РС-Габрово.
С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия В.Х.
за виновен в това, че на 21.09.2020 г. в гр. Габрово, при условията на опасен
рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у З.А.Б.. от гр. Габрово, че ще и съдейства за осигуряване на
ежегодна финансова помощ от американска фондация, с което и причинил
имотна вреда в размер на 620 лева- престъпление по чл. 211, предл. трето, във
вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК, за което и на основание
чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК съдът го е осъдил на три
години и четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил
на В. М. Х. едно общо най-тежко наказание по настоящата Присъда, по
Определение за одобряване на споразумение № 103/18.05.2021 г. по НОХД №
597/2021 г. по описа на РС – Велико Търново, в сила от 18.05.2021 г., по
Определение за одобряване на споразумение № 13/07.06.2021 г. по НОХД №
20215310200301/2021 г. по описа на РС – Асеновград, в сила от 07.06.2021 г.,
по Определение за одобряване на споразумение № 60/13.07.2021 г. по НОХД
№ 135/2021 г. по описа на РС – Омуртаг, в сила от 13.07.2021 г. и по
Определение за одобряване на споразумение № 130/16.07.2021 г. по НОХД №
581/2021 г. по описа на РС – Добрич, в сила от 16.07.2021 г., в размер на три
1
години и четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо
наказание с осем месеца, като е определил общо наказание за изтърпяване от
четири години лишаване от свобода. Съдът е постановил същото да се
изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от
ЗИНЗС, като на основание чл. 25, ал.2 от НК е приспаднал изтърпяната част
по който и да е от съдебните актове, включени в настоящата съвкупност, ако
е налице такава. На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК от така определеното
общо наказание е приспаднал времето, през което спрямо подсъдимия В. М.
Х. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” с Определение
№ 260095/12.03.2021 г. по ЧНД № 228/2021 г. на РС - Асеновград, както и на
основание чл. 59, ал.2 от НК времето, през което същият е бил задържан по
реда на ЗМВР от РУ – Асеновград и с Постановление на РП – Пловдив, ТО
Асеновград.
Съдът на основание чл. 45 от ЗЗД е осъдил подсъдимия В. М. Х. да
заплати на З.А.Б.. от гр. Габрово сумата от 620 /шестстотин и двадесет/ лева,
представляващи обезщетение за нанесените от деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.09.2020 г., до
окончателното им изплащане.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски и
дължимите държавни такси.
В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Д. в качеството и на
защитник на подсъдимия Х., като несправедлива. Защитникът счита, че не са
отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства, а именно дадените на
досъдебното производство обяснения от подсъдимия, изразеното съжаление
за стореното и декларираната готовност да възстанови на пострадалата сумата
от 620.00 лева.Прави се искане да се измени обжалваната присъда, като се
намали размера на наложеното наказание на подсъдимия Х., както и и да се
отмени приложението на чл.24 от НК.
Подсъдимият Х. се явява лично пред настоящата инстанция. Поддържа
жалбата изготвена от неговия защитник жалба, изразява желание да
възстанови дължимата сума на пострадалата и счита, че наложеното му
наказание е прекалено голямо.
Адв.Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Гражданската ищца З.Б. оспорва жалбата и поддържа искането си да и
бъде възстановената инкриминираната сума.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Солидаризира се с мотивите на присъдата и счита, че решаващия съд
правилно е отсъдил фактите и обстоятелствата по делото и е наложил
справедливо наказание на подсъдимия.Счита, че с оглед съдебното минало на
Х. правилно е приложен и чл.24 от НК.Моли обжалваната присъда да бъде
потвърдена.
2
Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда на РС- Габрово е постановена по реда на глава 27
от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник
адв.Д. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на
подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционният съд е констатирал, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по
чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за същите факти.
Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от
НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт,
като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на
доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги
потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между
признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед
изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.
Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на
събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата
обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
решаващият съд е приел от правна страна, че подсъдимия Х., както от
обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е
осъществил състава на престъплението по чл. 211, предл. трето, във вр. с чл.
209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК.
РС-Габрово е определил на подсъдимия Х. наказание от пета година
лишаване от свобода и съобразявайки разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е
намалил с една трета така определеното наказание лишаване от свобода, като
е наложил на В.Х. наказание от три години и четири месеца лишаване от
свобода. Размерът на наложеното наказание е предмет на оспорване от
страна на подсъдимия и неговия защитник.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът е отчел
като отегчаващи вината обстоятелства завишената степен на обществена
опасност на дееца, който е криминално проявен и има осъждания за други
идентични престъпления, както и това ,че деянието е насочено към
материално затруднено лице в напреднала възраст за което сумата с която е
ощетено представлява съществена финансова загуба. Като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се отчете факта ,че подсъдимият макар да е в
3
трудоспособна възраст не се е интегрирал в обществото и не полага
обществено полезен труд, за да изкарва прехраната си. Правилно като
смекчаващи вината обстоятелства са отчетени направените самопризнания от
подсъдимия на досъдебното производство с които същия е съдействал за
разкриване обективната истина по делото и изразеното съжаление за
стореното.
При това положение въззивната инстанция намира, че правилно и
законосъобразно РС-Дряново е определил наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като на осн. чл.58а от НК е редуцирал
същото на десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500.00 лева.
решаващият съд е отчел лек превес на смекчаващите вината обстоятелства и
правилно и законосъобразно е определил наказание от пет години лишаване
от свобода, което е под средния размер предвиден за съответното
престъпление и на осн. чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал същото до три години
и четири месеца лишаване от свобода.Въззивният съд счита, че така
определеното наказание съответства на тежестта на извършеното
престъпление и на обществената опасност на дееца. Правилни са изводите на
съда, че не са налице предпоставките за конфискуване на част от
имуществото на подсъдимия, най-малко поради факта ,че същия няма такова.
Решаващият съд правилно е приложил материалния закон, като на
основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК е определил на подсъдимия
Х. едно общо наказание по присъдата по настоящото дело и по следните
присъди: по Определение за одобряване на споразумение № 103/18.05.2021 г.
по НОХД № 597/2021 г. по описа на РС – Велико Търново, в сила от
18.05.2021 г., по Определение за одобряване на споразумение №
13/07.06.2021 г. по НОХД № 20215310200301/2021 г. по описа на РС –
Асеновград, в сила от 07.06.2021 г., по Определение за одобряване на
споразумение № 60/13.07.2021 г. по НОХД № 135/2021 г. по описа на РС –
Омуртаг, в сила от 13.07.2021 г. и по Определение за одобряване на
споразумение № 130/16.07.2021 г. по НОХД № 581/2021 г. по описа на РС –
Добрич, в сила от 16.07.2021 г.. Определеното общо наказание е в размер на
три години и четири месеца лишаване от свобода.
РС-Габрово е приел ,че са налице предпоставките на чл.24 от НК за
увеличаване на размера на така определеното общо наказание от три години
и четири месеца лишаване от свобода с осем месеца лишаване от свобода.
Въззивният съд изцяло споделя този извод по съображениета изложени от
решаващия съд.Действително, подсъдимият В.Х. е деец с висока степен на
обществена опастност, с трайно изградени криминални навици по отношение
на който са наложени множество ефективни присъди, които не са постигнали
целите на личната превенция и не са постигнали възпиращ ефект по
отношение на престъпната дейност на подсъдимия.На следващо място, РС-
габрово правилно е отчел ,че деянията от формираната съвкупност са
извършени през кратък период от време и по идентичен начин, което говори
за една системност в действията на Х. при осигуряване на препитанието му
4
по противоправен начин. Правилно е приложен материалния закон при
определяне на подсъдимия Х. на първоначален строг режим за изтърпяване на
наложеното общо наказание от четири години лишаване от свобода.
Присъдата не е обжалвана в гражданско-правната и част. Въззивният
съд при служебната проверка на същата, констатира ,че РС-Габрово правилно
и законосъобразно е уважил предявения граждански иск от пострадалата Б. за
причинените и имуществени вреди в резултат на престъплението за което е
осъден Х. и е присъди инкриминираната сума от 620.00 лева.
При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314
от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното
отменяване и същата следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 32 от 11.10.2021г. постановена по
НОХД № 628 по описа за 2021г. на Габровски районен съд, като правилна и
законосъобразна.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5