№ 2608
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря Н Н
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20221110163932 по
описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.3 от
ЗЗД от К. С. Б.,ЕГН **********,с адрес С,против Р. К. Т.,ЕГН **********,с
адрес С – за осъждане на ответницата да заплати сумата от 14560 лева,а при
условията на евентуалност -за осъждане на Е да възстанови сумата от 9000
лева и за осъждане на „Е(Б)“ЕООД за възстанови сумата от 5600 лева.
В исковата молба се твърди,че ищецът Б. знаел от общи познати,че
ответницата Т. се занимава с проектиране и изработване на мебели. Ищецът
поддържа,че се свързал с ответницата Т.,за да уговори да проектира кухнята
му в жилище в ***** като било постигнато съгласие да бъде заплатена от
ищеца на ответницата сумата от 14600 лева. Ищецът поддържа,че на
23.11.2017 г. и на 24.11.2017 г. е заплатил парични суми в полза на две
дружества – Е и „Е(Б)“ЕООД съответно в размер на 9000 лева и на 5600 лева.
Ищецът сочи,че от ответната страна не е започнало изпълнение на
уговореното,поради което ищецът претендирал връщане на паричната
сума,но му било отказано. Претендира се осъждането на ответницата Т. да
заплати сумата от 14600 лева или при условията на евентуалност всяко от
дружествата да бъде осъдено да заплати паричната сума,която му е заплатена.
Ищецът сочи,че ако бъде счетено,че между страните е възникнало договорно
правоотношение,то с исковата молба ищецът отправя изявление за разваляне
на договора. Моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответниците със становище за допустимост,но неоснователност на исковете –
твърди се,че между страните не съществува договорно правоотношение,а
ищецът и ответницата се познават предвид това,че клиент на ответника А. С.
С. е бил представляван от ищеца като заплатените парични суми
1
представляват изпълнение на парични суми от името и за сметка на А. С..
Твърди се,че ищецът е съдействал на ответниците и за осигуряване достъп до
имота на А. С.. Ответниците молят съда да постанови решение,с което да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Според квитанция от 23.11.2017 г. към приходен касов ордер №
5826,издадена от „Е Б“ЕООД К. Б. е предал сума в размер от 9000 лева.
Видно от квитанция от 24.11.2017 г. към приходен касов ордер №
5827,издадена от „Е Б“ЕООД приета е парична сума в размер от 5600 лева.
Представен е ръкописно написан лист,на който е посочено,че за
кухня,секция,гардероб и врати е дължима общо сума в размер от 29500
лева,от които са платени на 07.07.-7000 лева,на 16.08.-9000 лева,остават 13500
лева към 16.10. – като са платени 8650 лева на 16.10. и 9000 лева на 23.11.
Приет е приходен касов ордер № 5826 от 23.11.2017 г.,издаден от „Е
Б“ЕООД за сума от 9000 лева,които да бъдат приети от А. С..
Според приходен касов ордер № 5827/24.11.2017 г.,издаден от „Е
Б“ЕООД,същият е за парична сума от 5600 лева,платима от А. С..
Представени са приемо-предавателни протоколи,съставени между Е и
А. С..
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля С. се установява,че познава Р. и ответните дружества,защото е
поръчвал обзавеждане някъде през 2017 г.,свидетелят помни,че е поръчвал
кухня,както и други неща,знае,че поръчката е включвала и монтаж,но накрая
фирмата производител изпратил свой монтажист. Свидетелят С. е казал,че
познава К. Б. от около пет – десет години,но не помни да е възлагал на К. да
прави плащания към Р.. Според показанията на свидетеля С. на ръкописно
изписания лист,представен към писмения отговор до сумата от 29500 лева
написаното се отнася до поръчката на свидетеля,а на свидетеля не е известно
кой е дописал „платени остават“. От показанията на свидетеля С. се
установява,че за неговата поръчка някои суми са заплатени от кредитни
карти,а други са платени в брой,но свидетелят не може да посочи какви
парични суми са заплатени в брой. Според свидетеля С. К. Б.,когато е живял в
Б първоначално е живял на *****,а впоследствие в ***** или ***** като в
това жилище свидетелят не е ходил.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума е заплатена без основание,а
уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД е
предпоставено от доказване,че към момента на плащането същото е
реализирано при наличието на основание,но впоследствие е настъпило
обстоятелство,при което основанието за плащане се явява отпаднало. С
исковете,предявени по реда на чл.55,ал.1 от ЗЗД се цели да бъде избегнато
2
необосновано от гледна точка на закона имуществено разместване като
разликата във фактическите състави на двата иска се състои в това,че в
първата хипотеза – по иска с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
основание липсва към момента на плащането,докато по иска с правно
основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД основанието е отпаднало след момента
на плащането поради настъпването на ново обстоятелство.
Софийският районен съд счита,че предявените като главни искове
срещу Р. К. Т. за връщане на сумата от 14560 лева – заплатени без основание
или на отпаднало основание подлежат на отхвърляне. И в хипотезата на
предявен иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,и в хипотезата на
предявен иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД провеждането на
доказване факта на плащане на паричната сума от ищеца на ответната страна
е възложено на ищеца като при доказване факта на плащане на паричната
сума в тежест на ответната страна е възложено доказването,че има основание
да получи паричната сума,респективно има основание да задържи паричната
сума,която не подлежи на възстановяване. Софийският районен съд намира,че
исковете – и предявеният такъв по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и предявеният
такъв по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД подлежат на отхвърляне,защото не е
проведено доказване,че ищецът Б. е заплатил парични суми в полза на
ответницата Т.. Както беше посочено,с тези искове се цели да не бъде
допуснато настъпване на имуществено разместване,поради което
материалноправно легитимиран да отговаря по тези искове е лицето –
физическо или юридическо,в чиято полза е осъществено плащането. С
доказване факта на плащането подлежи на изследване въпросът има ли
основание за това плащане,респективно отпаднало ли е основанието за
направеното плащане. Когато не е осъществено плащане в полза на ответната
страна,липсва първата изискуема материалноправна предпоставка за
уважаване на искова претенция по чл.55,ал.1 от ЗЗД,поради което
исковете,предявени от К. Б. срещу Р. Т. подлежат на отхвърляне. С оглед
обстоятелството,че ищецът Б. носи доказателствената тежест да докаже,че е
платил и на кого е платил,респективно ищецът Б. следва да проведе пълно
доказване,т.е. от доказателствата по делото несъмнено да следва кое лице е
получило паричната сума,а в настоящия случай доказване факта на плащане в
полза на ответницата Т. не е проведено,исковете,предявени срещу тази
ответница подлежат на отхвърляне. В тази насока съдът намира,че следва да
бъде отчетено,че по делото са представени към исковата молба писмени
доказателства,които удостоверяват получаване на паричната сума от
търговско дружество. Търговското дружество представлява самостоятелен
правен субект и независимо от това кое лице притежава собствеността на
търговското дружество,търговското дружество и лице,което притежава дял в
търговското дружество са различни и отделни правни субекти. Когато са
предявени искове за връщане на парична сума – като платена без основание
или като платена на отпаднало основание,материалноправно легитимиран да
отговаря за връщане на паричните суми е лицето,на което са предадени
паричните суми. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че
исковете,предявени срещу Р. Т. следва да бъдат отхвърлени.
Софийският районен съд намира,че предвид отхвърляне на предявените
като главни искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 и предл.3 от ЗЗД
3
срещу Р. Т. е настъпило процесуалното условие да бъдат разгледани
предявените при условията на евентуалност искове за осъждане на Е да
възстанови сумата от 9000 лева и за осъждане на „Е(Б)“ЕООД за възстанови
сумата от 5600 лева. Съдът приема,че по аналогични съображения,които вече
са изложени по исковете,разгледани срещу Р. Т.,исковете,предявени срещу Е
за сума в размер от 9000 лева подлежат на отхвърляне. Първата изискуема
предпоставка за уважаване на иск – по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД или по
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД е доказване реализирано плащане от ищеца към
ответника като след доказване факта на плащането подлежи на изследване
има ли това плащане своето основание,респективно отпаднало ли е
основанието за плащането. Софийският районен съд намира,че в хода на
производството ищецът Б.,чиято е доказателствената тежест не е провел
доказване,че е платил в полза на ответното дружество Е парична сума в
размер от 9000 лева. Предвид липсата на проведено доказване ответникът да е
получил плащане на парична сума от 9000 лева,нито искова претенция с
правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,нито искова претенция с правно
основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД може да бъде уважена. За да счете,че
исковете,предявени срещу Е са недоказани по основание,съдът взе предвид,че
от представените към исковата молба доказателства се установява,че
квитанциите към приходен касов ордер са издадени от друго търговско
дружество,различно от ответника по исковете. Предвид това,че
диспозитивното начало в гражданския процес овластява съда да се произнесе
в рамките на формулираното от страната ищец искане,Софийският районен
съд намира,че исковете,предявени срещу Е за сума в размер от 9000 лева
подлежат на отхвърляне.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция,предявена от К.
Б. срещу „Е Б“ЕООД за сума в размер на 5600 лева подлежи на уважаване по
иска по чл.55,ал.1предл.1 от ЗЗД,поради което искът по чл.55,ал.1,предл.3 от
ЗЗД следва да бъде оставен без разглеждане. Съдът намира,че от
представеното към исковата молба доказателство – квитанция към приходен
касов ордер се установява,че парична сума от 5600 лева е заплатена в полза
на ответното дружество. С оглед доказването на първата изискуема
предпоставка,а именно доказване факта на плащане,от значение за преценка
дали някоя от предявените искови претенции по чл.55 от ЗЗД подлежи на
уважаване е дали плащането е реализирано при липса на основание или на
отпаднало основание. Софийският районен съд намира,че исковата
претенция,предявена на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД подлежи на
уважаване –може да бъде възприето,че паричната сума е заплатена при липса
на основание,тъй като не е доказано наличието на основание за
осъщественото плащане. За да е налице основание за плащане,следва да бъде
проведено доказване,че между страните съществува договорно
правоотношение или друг извъндоговорен източник,въз основа на което се
явява обосновано преминаването на парична сума от патримониума на едно
лице,каквото е платецът на паричната сума,в патримониума на друго лице.
Когато се установява договорно или извъндоговорно основание за
осъществяване на имущественото разместване,плащането се явява
осъществено при наличието на правно основание. Когато между страните
липсва правоотношение или е осъществено плащане въз основа на
недействително правоотношение,както и когато е направено плащане поради
4
грешка в лицето,на което следва да бъде направено плащането,плащането се
явява реализирано без основание,респективно получената парична сума
подлежи на връщане. За да възприеме,че исковата претенция за сумата от
5600 лева,предявена срещу „Е Б“ЕООД подлежи на уважаване съдът
приема,че от събраните в хода на производството доказателства не се
установява между страните да е сключен договор.Съдът,отчитайки
изложените от ищеца Б. твърдения в исковата молба и в уточняващата молба
относно постигната договореност да бъде проектирана кухня и да бъдат
изработени мебели за кухня на ищеца,приема,че при липса на ангажирани в
хода на производството доказателства кога,между кои страни,какъв договор е
сключен,респективно кога е следвало да бъде изпълнен този договор,не може
да бъде възприето,че е валидно възникнало договорно правоотношение.
Предвид това,че ищецът Б. не е доказал да е сключен договор,който да е
развален,съдът намира,че плащането от страна на ищеца Б. на парична
сума,за която е представена квитанция към приходен касов ордер,е
направено,без да има правоотношение,което се развива между страните,т.е.
плащането е направено без основание и искът по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
подлежи на уважаване. Действително договорът за изработка на мебели е
неформален,т.е. законът не поставя изискване да бъде сключен в писмена
форма,но за да бъде възприето,че е възникнало договорно правоотношение е
необходимо да бъде проведено доказване,че страните са направили съответни
волеизявления,от чието съдържание може да бъде изведено наличието на
възникнало договорно правоотношение. Липсата на проведено доказване,че е
възникнало между страните по делото правоотношение относно изготвяне
проект за кухня и изработване на мебели за кухня означава,че от значение за
преценка дали искът по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е основателен е дали
съществува основание за плащането. Провеждането на доказване за
наличието на основание за плащането е възложено в доказателствена тежест
на страната ответник,която следва да проведе пълно доказване,че такова
основание съществува. В тази насока съдът приема за недоказани твърденията
в писмения отговор,според които ищецът Б. фактически е изпълнявал
задължения за предаване на парични суми по договор,сключен с друго лице –
А. С.. В тази насока съдът отчита,че според показанията на свидетеля С.
свидетелят няма спомен да е давал пари на ищеца Б.,с които да изпълнява
свои договорни задължения към ответниците,а и същевременно следва да
бъде отчетено,че според представения лист,за който се твърди,че съдържа
отразяване на паричните суми по договора,сключен с А. С. последното по
време плащане е в размер от 9000 лева и е реализирано на 23.11.
Съдът,отчитайки представените писмени доказателства,както и свидетелските
показания на свидетеля С.,приема,че доводът на ответника,че плащането е
осъществено в изпълнение на друг договор е недоказан. Когато ответната
страна въведе правоизключващо претенцията на ищеца възражение,тази
страна е длъжна при условията на пълно доказване да установи фактите,на
които основава възражението си. В конкретния случай дружеството ответник
по иска е представило изходящ от него частен документ,съгласно който
приходният касов ордер е съставен по правоотношението,развиващо се с А.
С.,т.е. с лице,различно от ищеца,но същевременно според представен от
ответника ръкописно изписан лист общо дължимата сума от 29500 лева по
договора,сключен с А. С. е заплатена до 23.11.,ответникът не доказва
5
наличието на конкретна договорка със С. относно плащане на технически
камък,която договорка да е отделна и самостоятелна спрямо уговорката за
изработване на мебели и врати на обща стойност 29500 лева,а и свидетелят С.
не сочи да е предавал парични суми,с които ищецът Б. да заплати задължения
по договора,сключен от свидетеля с ответниците. Така мотивиран,съдът
приема,че ответникът по иска „Е Б“ЕООД не е доказал доводът си,че
плащането,за което е издаден приходен касов ордер на 24.11.2017 г. е
осъществено на основание правоотношение между трето лице и ответното
дружество. С оглед това,че ответникът не доказва да има основание да получи
паричната сума,Софийският районен съд намира,че паричната сума от 5600
лева е заплатена без основание,т.е. подлежи на връщане и искът по
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,предявен от К. Б. срещу „Е Б“ЕООД следва да бъде
уважен.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 и предл.3
от ЗЗД,предявени от К. С. Б.,ЕГН **********,с адрес С,против Р. К. Т.,ЕГН
**********,с адрес С – за осъждане на ответницата да заплати сумата от
14560 лева ( четиринадесет хиляди петстотин и шестдесет лева ) – получена
при липса на основание,евентуално – на отпаднало основание.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 и предл.3
от ЗЗД,предявени от К. С. Б.,ЕГН **********,с адрес С,против Е,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление Д,представлявано от Р. К. Т.,за
осъждане на ответника да заплати сумата от 9000 ( девет хиляди ) лева –
получена при липса на основание,евентуално – на отпаднало основание.
ОСЪЖДА „Е Б“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление С,представлявано от Р. К. Т. да заплати на основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на К. С. Б.,ЕГН **********,с адрес С сумата от
5600 ( пет хиляди и шестстотин ) лева – платена без основание,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
23.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска с правно основание
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД,предявен от К. С. Б.,ЕГН **********,с адрес С
срещу „Е Б“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от Р. К. Т. за сумата от 5600 лева – като подлежаща на
връщане на отпаднало основание.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6