Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...............
Гр.София,
18.11.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гражданско дело № 16121 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С Решение от 03.11.2017 г. по гр.д.№ 41695/2015 г. по описа на СРС, І ГО,
45 състав съдът е признал за установено, в
отношенията между страните, по иска с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен
от А.С.К., ЕГН ********** ***, М.И.К., ЕГН ********** *** и Т.И.М., ЕГН ********** *** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор
Г.Х.Б., че А.С.К. при квота 4/6, М.И.К.,
при квота 1/6 и Т.И.М., при квота 1/6 не дължат на „Т.С. ” ЕАД, сумата в размер на 1 033,81 лева
/хиляда тридесет и три лева и осемдесет и една стотинки/, за доставена и
потребена топлинна енергия, за периода 01.07.2008 г. до 15.07.2012 г.,
за апартамент
№ 8, находящ се гр. София, ж.к. „******, сумата в
размер на 431,75
лева /четиристотин
тридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, законна мораторна
лихва върху горепосочената главница за периода от 01.07.2008 г. до 15.07.2012 г.,
сумата в размер на 24,48 /двадесет и четири лева и четиридесет и
осем стотинки/- за такса дялово разпределение и сумата в размер на 12,45 лв.
/дванадесет лева четиридесет и пет стотинки/, лихва върху главницата за такса
за дялово разпределение, като погасени по давност.
С решението искът за сумата над 1 033,81 лева до пълно предявения размер от 1 693,90
лева - главница за горепосочения период, за сумата над 431,75 лева до пълно
предявения размер от 515,90 лева, мораторна лихва, както и за сумата над 24,48
лева до пълно предявения размер от 52,92 лева - такса за дялово разпределение,
са отхвърлени като неоснователни.
С решението
съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.Б.да заплати на
А.С.К., ЕГН ********** ***, сумата
от 318,81лв., сторени от ищеца разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на М.И.К.,
ЕГН ********** ***, сумата от 222,33лв. разноски
в производството, и на Т.И.М.,
ЕГН ********** ***, сумата от 222,33лв. разноски
в производството.
С решението СРС
е осъдил ищеца А.С.К., да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, на основаниечл.78,
ял.3 от ГПК сумата от 33,97лв. сторени
от ответника разноски в производството, съобразно отхвърлената част от иска,
както и ищцата М.И.К.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 9,33 лв., сторени от
ответника разноски в производството, съобразно отхвърлената част от иска, както
и ищецът Т.И.М., да заплати на
ответника „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,на основание чл.78, ал.1 от ГПК ( сумата
от 9,33лв., сторени от ответника разноски в
производството, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.” ЕООД в качеството му на трето лице помагач,
конституирано на страната на ответника „Т.С.” ЕАД.
В уважената
част, решението, като необжалвано от ответника, е влязло в сила.
Недоволни
от решението в ЧАСТТА, в която исковете по чл.124 от ГПК са отхвърлени, са
останали ищците, който в срока по чл.159 от ГПК го обжалват при твърдения за необоснованост на решението, постановяването му в противоречие с
материалния и процесуалния закон. По-конкретно се поддържа, че ищците,
въззивници не са потребители на топлинна
енергия, и тъй като в имота не са доставяни реални количества топлинна енергия,
липсват договорни правоотношения между главните страни в процеса, а за периода
от 01.07.2008г. до 15.07.2012г., сумите са погасени по давност. Правят и възражения, че доставеното от страна на
топлопреностното предприятие
количество
топлоенергия е неточно в
качествено и/или количествено отношение Искането към
въззивната инстанция е да отмени обжалвания акт и постанови решение, с което
уважи предявените отрицателни установителни искове изцяло.
Въззиваемото дружество “Т.С.” ЕАД – ответник по исковете не взема становище
по жалбата и не ангажира доказателства.
Третото лице помагач„Т.С.” ЕООД не взема становище по жалбата и не ангажира доказателства.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А.С.К., М.И.К. и Т.И.М.
с иск с правно основание чл.124 от ГПК срещу „Т.С."
ЕАД, като
ищците претендират съдът да постанови решение което да признае за установено по
отношение на ответника „Т.С." ЕАД, чеищците
А.С.К., М.И.К. и Т.И.М., същите като наследници на И.Х.М., съответно при квоти
за А. Кръстве - 4/6, за М.К. - 1/6 и т.М. -1/6, не дължат на ответника сумата в
размер на 2 275,17 лева, от които сумата в размер на 1 693, 90 - главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2008 г. до м.05.2015 г. и
законната лихва за забава в размер на 515,90 лева, за периода от 30.08.2008г.
до 15.07.2015 г., както и сумата в размер на 52,92 лева за дялово разпределение
- главница и сумата в размер на 12,45 лева лихва върху главницата за дялово
разпределение.Ищците твърдят, че не дължат сумите, тъй като не са потребители на топлинна енергия, и
тъй като в имота не са доставяни реални количества топлинна енергия, а за периода
от 01.07.2008 г. до
15.07.2012г., че сумите са погасени по давност.
Въззивната
инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал.
1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното
отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект,
намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът
подава в нея топлоенергия за битови нужди. От представения нотариален
акт за собственост върху жилище, дедено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 185, том
І, дело № 185/1985 г. се установява, че И.Х.М.и К.Н.М.са собственици в режим на
СИО на апартамент
апартамент № 87, находящ се гр. София, ж.к. „******.
Видно от препис-извлечение от Акт за смърт И.Х.М.е починал на
13.03.2001 г., като от Удостоверние за наследници от 22.04.2015 г. се
установява, че негови законни наследници са К.Н.М.(съпруга, починала на
06.02.2011 г.), както и М.И.К.
(дъщеря) и Т.И.М. (син). След смъртта
на И.Х.М.К.Н.М.е получила в дял 4/6 ид.ч. от описания
недвижим имот, а децата му - М.И.К. и
Т.И.М. - по 1/6 ид.ч. от същия. Видно от нотариален акт дарение на недвижим имот № 149/2008 г. К.Н.М.е дарила на
своя внук - ищецът А.С.К. 1/6 ид.ч. от притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от апартамент № 87, находящ
се гр. София, ж.к. „******. След смъртта
на К.Н.М., починала на 06.02.2011 г., когато се е погасило и
правото й наползване върху нейните 3/6 идл. от топлоснабдения обект, собственици
на описания недвижим имот се явяват ищците М.И.К. и
Т.И.М. собственици при квоти от по 5/12 ид.ч. (1/4 от майка им К.и
1/6 от баща им И.) и А.С.К. - на 1/6
ид.ч.
Следователно
анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода, че въззивниците
имат качеството на потребители на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който
предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия.
Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г.
е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот.
Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с
по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в
понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на
ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Тази разпоредба е
променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона
термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на
топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна
собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно
право на ползване.
Следователно от
приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за
възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен между етажната собственост
от една страна и помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на въззивницити-ищци. Валидната представителна власт на
лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от
решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва
дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр.
107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ищците М.И.К., Т.И.М.
и А.С.К. по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи
условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един
централен всекидневник са обвързващи между оттветника и
ищците.
Досежно размера на исковете по
чл.124 от ГПК.
Ответникът Т.С. ЕАД, не оспорва обстоятелството, че за периода от 01.07.2008 г. до 15.07.2012 г. сумите са погасени по
давност,
но за
периода от 16.07.2012 г. до м.05.2015 г., оспорва иска с твърдения, че ищците са
потребители на топлинна енергия и че в имота е доставяна такава в реални количества.
Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията
да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на „Топлофикация С.” ЕАД към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В този
смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК- Решение №
168 от 22.12.2009 г. постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.,
Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на
ВКС, I т.о. и др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б
„в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на „Топлофикация С.” ЕАД
се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо - чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите
условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане
на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно
вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец, следващ отчетния. С оглед на това и предвид датата
на подаване на исковата молба - 16.07.2015 г., то погасено се явява вземането
за периода от 01.07.2008г. до 15.07.2012г., тоест всички вземания на ответника
преди дата 15.07.2012г. са погасени по давност. Обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху цената на потребената от ответника топлинна енергия,
възниква на първо число от втория месец, следващ отчетния, като от този момент
започва да тече и тригодишната погасителна давност /чл.114, ал.2 ЗЗД/. Освен
това вземането за мораторна лихва е акцесорно и то се погасява в случай, че
главното вземане се погаси. Ето защо съдът намира за погасено по давност
вземането за главница и лихви за горепосочения период. Затова въззивната
инстанция кредитира заключението на вещото лице по изготвената в
първоинстанционното производство ССчЕ, съгласно което погасена
се явява по давност сумата в размер на 1 033,81 лева за главница за периода от 01.07.2008 г. до 15.07.2012 г. и
сумата в размер на 431,75 лева законна лихва върху главницата за горепосочения
период. Съгласно
заключението на вещото лице погасени се явяват и таксите за дялово
разпределение за периода от м.06.2009г. до м.06.2012г. за обща сума в размер на
24,48 лева, както и лихвата в размер на 12,45 лева. Затова законосъобразен е изводът на
СРС, че за останалия период
- 15.07.2012 г. до м.05.2015г., и за сумата над 1 033,81 лева до пълния предявен размер от 1 693.90 лв.,
искът с правно основание чл.124 от ГПК, е неоснователен.
Това е така, тъй като ответникът доказва, че през този период е доставял топлоенергия
в съответното количество и качество, както и предвид факта, че по делото се
установява, че ищците са собственици на топлоснабдения имот. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти /чл.145, ал.1 от ЗЕ/.
В случая не се
спори, че индивидуалното измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е извършено от третото лице-помагач „Т.с.” ЕООД.
Установи се по делото и че топлинната
енергия е доставяна в имота по качество и количество, както и че сумите за
отопление, БГВ и сградна инсталация правилно са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката и не са заплатени от ищците.
Водомерите за гореща вода, както и
разпределителите са средства за дялово разпределение на топлина енергия.
Фактурирането на сумите за топла вода се извършва от ищеца по прогнозно месечно
потребление на топла вода в имота, определена от фирмата за дялово
разпределение, въз основа на средно месечен разход между две отчитания. Реална
оценка на дължимите суми се прави от топлинния счетоводител в края на
отоплителния сезон, след отчет на уредите за дялово разпределение., като
осигуряването на достъп е задължително от етажните собственици. Въз основа на
изравнителните отчети се изготвят изравнителни сметки на потребителите в
сградата, като се преразпределя потребената от сградата - етажна собственост
топлинна енергия през отчетния период по реда на Наредба № 16-334.
Изравнителните сметки, представляват разликата между прогнозно начислените по
фактура суми и реално потребените. Предвиден е срок за възражения срещу
изравнителните сметки, като при липса на такива данните от тях се изпращат на
ищеца и се включват към месечните съобщения за фактуриране на суми за топлинна
енергия. По делото не се установи ищците да са възразили срещу изравнителните
сметки.
Според заключението на СТЕ, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, дяловото разпределение, извършено от
фирмата дялов разпределител за процесния период е правилно.
С оглед гореизложеното законосъобразен
е изводът на СРС че исковите претенции са неоснователни за периода от
15.07.2012 г. до м.05.2015 г. и като такива за този период следва да бъдат
отхвърлени, а за периода от 01.07.2008г.
до 15.07.2012г.
искът за главница следва да бъде
уважен за сумата в размер на 1033,81 лева и отхвърлен за
пълно претендираната сума в размер на 1693,90 лева, а искът за законната лихва
следва да бъде уважен до размера на сумата от 431,75 лева и отхвърлен до пълно
претендираната сума в размер на 515,90 лева. Искът следва да бъде уважен и за
сумата в размер на 24,48 лева - такси за дялово разпределение и отхвърлен до
пълно претендираната сума от 52,92 лева, като и уважен за сумата в размер на
12,45 лихва върху сумите за такса дялово разпределение.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК въззивната инстанция следва да потвърди обжалваното решение в
ЧАСТТА, в която исковете по чл.124 от ГПК са отхвърлени - за сумата
над 1 033,81 лева до пълно предявения размер от 1 693,90 лева - главница за периода
16.07.2012 г. до м.05.2015 г.,
за сумата над 431,75 лева до пълно предявения размер от 515,90 лева, мораторна
лихва, както и за сумата над 24,48 лева до пълно предявения размер от 52,92
лева - такса за дялово разпределение, са отхвърлени като неоснователни.
Настоящият въззивен състав на СГС констатира, че както в
мотивите на обжалваното решение, така и в диспозитива СРС е допуснал очевидна
фактическа грешка при описване на процесния топлоснабден недвижим имот - ищците
в исковата молба и приложените, посочени по-горе нотариални актове описват - апартамент № 87, находящ се гр. София, ж.к. „******. СРС в мотивите и диспозитива описва апартамент № 8, находящ се гр. София, ж.к. „******, което налага
компетентния съд - СРС, 45 съсав да допусне ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА
ГРЕШКА в постановеното от него Решение
от 03.11.2017 г. по гр.д.№ 41695/2015 г., когато делото му бъде върнато.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 03.11.2017 г. по гр.д.№ 41695/2015 г. по описа
на СРС, І ГО, 45 състав в ЧАСТТА, в
която исковете
по чл.124 от ГПК са отхвърлени - за сумата над 1 033,81 лева до пълно
предявения размер от 1 693,90 лева - главница за периода 16.07.2012 г. до м.05.2015 г.,
за сумата над 431,75 лева до пълно предявения размер от 515,90 лева, мораторна
лихва, както и за сумата над 24,48 лева до пълно предявения размер от 52,92
лева - такса за дялово разпределение, като неоснователни.
Решението в ЧАСТТА съдът
е признал за установено, в отношенията между страните, по
иска с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от А.С.К., ЕГН ********** ***, М.И.К., ЕГН ********** *** и Т.И.М., ЕГН ********** *** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор
Г.Х.Б., че А.С.К. при квота 4/6, М.И.К.,
при квота 1/6 и Т.И.М., при квота 1/6 не дължат на „Т.С. ” ЕАД, сумата в размер на 1 033,81 лева
/хиляда тридесет и три лева и осемдесет и една стотинки/, за доставена и
потребена топлинна енергия, за периода 01.07.2008 г. до 15.07.2012 г.,
за апартамент
№ 8, находящ се гр. София, ж.к. „******, сумата в
размер на 431,75
лева /четиристотин
тридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, законна мораторна
лихва върху горепосочената главница за периода от 01.07.2008 г. до 15.07.2012 г.,
сумата в размер на 24,48 /двадесет и четири лева и четиридесет и
осем стотинки/- за такса дялово разпределение и сумата в размер на 12,45 лв.
/дванадесет лева четиридесет и пет стотинки/, лихва върху главницата за такса
за дялово разпределение, като погасени по давност,
като необжалвано от ответника, е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.” ЕООД в качеството му на трето лице помагач,
конституирано на страната на ответника „Т.С.” ЕАД.
ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА ПОПРАВКА НА
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА СЪОБРАЗНО ИЗЛОЖЕНОТО В МОТИВНАТА ЧАСТ НА НАСТОЯЩОТО
РЕШЕНИЕ.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.