Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260093
гр.Русе,12 .ІV.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 3 февруари през две хиляди
двадесет и първа година,в състав:
Председател:АНЕТА Г.
Членове:
При
секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Г. гр.д.№ 402 по описа за 2020 год.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 423 КЗ.
Ищцата Г.К.Г.,действаща лично и със
съгласието на родителя К.Г.А., твърди,че на 14.VІІ.2017 год.пострадала при ПТП
,причинено по вина на водача на лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ *** И.В.П.,за
което последният е санкциониран с решение по АНД № 2237/2019 год.по описа на
РРС.Телесните увреждания-счупване на лява малкопищялна кост ,в горния край на
левия долен крайник,множество охлузвания и кръвонасядания по цялото
тяло,подробно описани в исковата молба,й причинили болки,страдания и неудобства
в един продължителен период от време.Към момента на катастрофата управляваното
от виновния водач МПС било застраховано при ответното дружество за застраховка
Гражданска отговорност.След отправена писмена застрахователна пртенция
ответникът предложил обезщетение за неимуществени вреди,с което ищцата не се
съгласила и като оценява паричния еквивалент на претърпените неимуществени
вреди на 25100 лева иска от съда да осъди ответника да й заплати тази
сума,ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното й
изплащане,както и разноските в производството.
В писмен отговор,постъпил в срока по
чл.131 ГПК,ответното дружество оспорва
иска по размер.Твърди,че с поведението си като участник в ПТП ищцата е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат,тъй като е могла а не е
възприела движещото се МПС и да реагира своевременно,което е основание за
определяне на обезщетение при условията на чл.51,ал.2 ЗЗД.Получени от ищцата
увреждания и реално претърпените вреди налагат определяне на по-нисък размер на
обезщетение от претендирания.Оспорва и началния момент ,от който следва да се
присъди законна лихва,който следва да бъде съобразен с разпоредбите на КЗ.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.VІІ.2017 год.ищцата Г.Г.
изчаквала на тротоара на кръстовището на бул.“Съединение“ и ул.“Майор Атанас
Узунов“,регулирано със светофарна уредба,разрешаващ сигнал на светофара,за да
пресече пътното платно.По същото време лек автомобил „Хонда“,управляван от А.И.М.се
движил по улица“Майор Атанас Узунов“ по посока към Русенския университет и
навлязъл в кръстовището при разрешаващ сигнал на светофара за посоката му на
движение.В това време лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ рег.№ ***,управляван
от И.В.П. *** по посока от УМБАЛ към Пантеона на възрожденците и навлязъл в
кръстовището при забраняващ сигнал на светофара за посоката му на
движение.Последвал удар между предната част на л.а.“Ситроен“,управляван от П. и
лявата страна на л.а.“Хонда“.От ударния импулс автомобилът на П. се отклонил
наляво от първоначалната си траектория , навлязъл в разделителната ивица между
двете платна на бул.“Съединение“ и ударил намиращата се на тротоара пешеходка Г.Г..
Свидетелят
Л.М.,очевидец на произшествието, бил на отсрещната/спрямо местонахождението на
ищцата/ страна и изчаквал зелена
светлина на светофара,за да пресече.Възприел е удара между движещия се по
бул.“Съединение“ и движещия се по ул.“Майор Атанас Узунов“ автомобили,след
което първият от тях ударил ищцата.Свидетелят твърди,че ищцата стояла на място/“островчето“/,издигнато
на около 20 см над платното,с маркирана пешеходна пътека и работещ светофар.
В заключението на автотехническата
експертиза,което съдът възприема като компетентно и даващо изчерпателен отговор
на поставените задачи,е посочен механизма на автопроизшествието,който беше
разгледан по-горе.Вещото лице сочи също,че водачът на лекия автомобил „Ситроен“
е имал възможност да избегне произшествието,ако се е съобразил със сигнала на
светофара и не е навлязъл в кръстовището в момента,в който лекия автомобил
„Хонда“се е движил там.
С влязло в сила решение по АНД №
2237/2019 год.на РРС И.В.П. е признат за виновен в това,че на 14.VІІ.2017
год.при управление на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ рег.№ ** нарушил
правилата за движение по ЗДвП в чл.6,т.1 ,чл.21,ал.1 и чл.31,ал.VІІ т.1изр.1 от
ППЗДвП като не съобразил поведението си със светофара,светещ червена
светлина,управлявал моторното превозно средство с превишена скорост и навлязъл
в кръстовището при светеща червена светлина,като по непредпазливост причинил на
Г.К.Г. средна телесна повреда,изразяваща се в счупване /епифизиолиза/на лява
малкопищялна кост,в горния край,довело до трайно затрудняване на движението на
долен ляв крайник за срок повече от 30 дни-престъпление по
чл.343,ал.1,б.“б“пр.2 вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК .На основание чл.78а НК деецът е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Веднага след произшествието
пострадалата била прегледана в УМБАЛ-Русе и били установени следните
увреждания:контузна рана на челото,рани от охлузване на лява лакетна и коленна
области,охлузвания по дясно бедро и подбедрица.При извършеното рентгенографско
изследване на лява колянна става не са установени категорични данни за
фрактура,но е препоръчана повторна графия след 2-6дни.На 19.VІІ.при повторно
изследване и преглед при ортопед специалист е установено счупване само на
фибула,ограничени и болезнени активни движения в областта на лява колянна става
и ляв лакет с охлузни рани,изразен болков синдром,оток в областта на ставата.Майката
на пострадалата отказала болнично лечение и затова лечението на получените
травми се извършило в домашни условия с препоръки за прием на нестероидни
противовъзпалителни средства/локално и през устата/,налагане на ледени компреси
и отбременяване на левия долен крайник.Поради продължаващи оплаквания тя е
освободена от занятия по физическо възпитание за учебните от 2017/2018 год.до настоящия
момент.През м.юни 2020 год.е препоръчан курс по амбулаторна лечебна физкултура
и физиотерапия,но по делото няма данни за провеждането му.
Свидетелката Н. Г.-М. узнала за произшествието
от бабата на ищцата,с която са близки приятелки.Когато я посетила,ищцата лежала
на легло,обслужвана от майка си баба си.Имала рани по главата и охлузвания по
лявата част на тялото,както и счупване на левия крак.Месеци след произшествието
ищцата се оплаквала от болки,куцала с левия крак и не можела да кляка.Когато
започнала учебната година била освободена от часовете по физическо заради тези
проблеми с движението на левия крак.И до този момент ищцата се оплаква от
болки,особено при застудяване,На свидетелката не е известно дали е провеждана
някаква рехабилитация и как е лекувана ищцата.Твърди,че семейството й е
материално затруднено,с минимални доходи,майката се грижи за още три малолетни
деца,две от които са със специални потребности.
Според заключението на вещото лице
д-р П.Д.,което съдът възприема изцяло като компетентно,обосновано и пълно,основният
възстановителен период при полученото от ищцата счупване е с продължителност
около месец и половина,като през първите 3-4 седмици е необходимо левия долен
крайник да се отбременява от натоварвания.Болките са най-силни непосредствено
след увреждането и са със значителен интензитет при натоварване на крайника,като
постепенно намаляват и отшумяват при спазване на препоръчаното отбременяване на
крайника.Възможно е и след преминаване на основния възстановителен период да
има болки в колянната става за по-продължителен период.Вещото лице сочи също,че
периодът на възстановяване от получените от ищцата охлузвания и кръвонасядания
в областта на главата и тялото е в рамките на 3-4 седмици.Възможно е да останат
диспигментации на по-дълбоките охлузвания до следващия летен сезон.
Експертът счита,че между продължаващите
повече от три години след инцидента ограничения в движенията на лява колянна и
лява лакетна стави,болков синдром и оток в същите области,както и нестабилност
при физически натоварвания на лявата колянна става,за каквито има данни в
представената по делото медицинска документация и в показанията на свидетелката
Н. Г.-М.,и получените при инцидента на 14.VІІ.2017 год.телесни увреждания не
може категорично да се установи причинна връзка.Вещото лице аргументира този
извод с липсата на обективни данни и медицинска документация за провеждано
лечение или констатирани други усложнения,във връзка с които да са извършвани
интервенции или някакъв вид лечение в периода от получаване на травмата през
2017 год.до 2020 год.Едва в представените от 2020 год.амбулаторни листи е
описано посоченото по-горе състояние,но то ,съпоставено с полученото при ПТП
телесно увреждане ,не може да се приеме за негова последица и усложнение на
състоянието на ищцата.Аргумент в подкрепа на този извод вещото лице намира също
в липсата на данни за проведена консултация и лечение при специалист по детска
ортопедия и травматология за установяване на причините за оплакванията и
назначаване на подходяща терапия.Полученото от ищцата счупване вещото лице
определя като сравнително леко,с непродължителен период на лечение и прогноза
за пълно възстановяване,като се има предвид,че пострадалата е млад човек и
отзвучаването на последиците от това увреждане би следвало да настъпи в
сравнително кратък период от време.
Изложените фактически обстоятелства,които
съдът приема за установени след анализ и обсъждане на събраните по делото
писмени и гласни доказателства,налагат следните правни изводи:
При задължителна
застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“пораждането на
процесуалното право на иск на увреденото лице е предпоставено от уредената в
чл.498,ал.3 КЗ абсолютна процесуална предпоставка,а именно-предявяване на
писмена застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ и
неизплащане от застрахователя на застрахователно обезщетение в срока по чл.496 КЗ,респ.отказ
за изплащане или несъгласие на
увреденото лице с размера на определеното или изплатено обезщетение.В
случая тази предпоставка е налице.Ищцата,действаща със съгласието на родителя,е
предявила пред ответното дружество писмена застрахователна претенция по чл.380 КЗ,което,от своя страна,е определило размер на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000 лева.Тя е изразила несъгласие с така определеното
обезщетение и е заявила,че ще реализира по съдебен ред правото си на
справедливо обезщетение.Изложеното води до извода,че ищцата има право на
иск,поради което предявеният иск е допустим и са налице предпоставките за
разглеждането му по същество.
Искът по чл.423 КЗ е основан на
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице за нанесени от
застрахования вреди.Нормата предвижда,че увреденият,спрямо когото
застрахованият е отговорен,има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.Ищцата следва да установи,че е ,че е извършено противоправно
деяние от водач на застрахован при ответника с договор за „Гражданска
отговорност“ лек автомобил,че това деяние е причинило вреди,които са в причинна
връзка с него.Наличието на изброените предпоставки е установено в
процеса.Произшествието на 14.VІІ.2017 год.е резултат от виновното поведение на
водача на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег.№ *** И.В.П.,който нарушил
виновно правилата за движение по пътищата,в резултат на което причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на пострадалата ищца.Тя получила счупване
на лява малкопищялна кост,в горния край,на долен ляв крайник,както и множество
охлузвания и кръвонасядания по главата и тялото ,лекувани в домашни условия с
прием на противовъзпалителни средства и обезболяващи.Като съобразява вида и
характера на получените увреждания,свързаните с тях болки,особено интензивни в
първите 3-4 седмици след инцидента и при натоварване на левия долен крайник,преживеният
психически стрес и дискомфорт,съдът определя размера на обезщетението за
неимуществени вреди на 10000 лева.Съдът не приема констатираните през 2020
год.и продължаващи и към настоящия момент ограничения в движенията на лява
колянна и лакетна стави,болков синдром и
оток в същите области,както и нестабилност при физически натоварвания на лявата
колянна става да са в причинна връзка с полученото при ПТП на 14.VІІ.2017
год.травматично увреждане .По делото не се установи в периода след катастрофата
до 2020 год. да са извършвани прегледи,да е назначавано и провеждано лечение
или друг вид терапии,да са констатирани усложнения на състоянието й след
травмата,което дава основание на съда да счете,че няма причинна връзка между
получената при ПТП травма и настоящото състояние на ищцата.Каквито и причини да
са в основата на това бездействие ,то липсва основание за търпените от нея болки
и неудобства /каквито несъмнено има/от това й състояние да бъде определено
обезщетение.Затова при определяне размера на обезщетението съдът съобразява
само тези неимуществени вреди,които са в причинна връзка с полученото при ПТП
увреждания.До посочения размер от 10000 лева искът се явява основателен,а в
останалата част следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С отговора на исковата молба
ответното дружество е направило възражение за съпричиняване,изразяващо се в
поведение на ищцата в нарушение на правилата за движение по пътищата,което е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.По делото не се събраха
доказателства в негова подкрепа и то се явява неоснователно.Ищцата е изчаквала на
тротоара зелена светлина,за да пресече пътното платно на кръстовище,с
хоризонтална маркировка за пешеходна пътека,регулирано от светофар.Поведението
й било напълно съобразено с правилата за движение,а ПТП е настъпило по изключителна
вина на водача на лекия автомобил „Ситроен“,който навлязъл в кръстовището при
червен сигнал на светофара и със скорост над разрешената за населено място.
Върху така определения размер на
обезщетението ответникът дължи законна лихва,считано от 31.ІІІ.2020 год.на основание чл.498,ал.3 КЗ.
В производството пред съда ищцата е направила
разноски в размер на 30 лева за възнаграждение за свидетел,от които ответникът
следва да й заплати 12 лева съобразно уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски в
размер на 1840 лева,от които 1560 лева за платено адвокатско възнаграждение с
ДДС,250 лева за възнаграждение на вещо лице и 30 лева за свидетел.Съобразно
отхвърлената част от иска ищцата следва да му заплати сумата 1100 лева.По
компенсация ищцата следва да заплати на ответника 1088 лева.
Ответникът дължи държавна такса
върху уважената част от иска в размер на 400 лева,както и разноски в полза на
РОС в размер на 250 лева за възнаграждение за вещо лице.На основание чл.38,ал.2
ЗА той следва да заплати на адвокат С. адвокатско възнаграждение в размер на 830
лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество “О.-З.“АД със седалище и адрес на управление гр.С.***,ЕИК *** да
заплати на Г.К.Г. ЕГН **********,действаща лично и със съгласието на родителя К.Г.А.
ЕГН ********** сумата 10000 /десет хиляди/лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
14.VІІ.2017 год.,настъпило в град Русе по вина на водача на лек автомобил
„Ситроен“с рег.№ ***,ведно със законната лихва върху тази сума считано от
31.ІІІ.2020 год.до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение
на неимуществени вреди над сумата от 10000 лева до 25100 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.К.Г. ЕГН **********,действаща
лично и със съгласието на родителя К.Г.А. ЕГН ********** да заплати на ЗАД“О.-З.
разноски по компенсация в размер на 1088 лева.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество “О.-З.“АД със седалище и адрес на
управление гр.С.***,ЕИК *** да заплати по сметка на Русенския окръжен съд в
полза на бюджета на съдебната власт сумата 400 лева държавна такса върху
уважения размер на иска и сумата 250 лева разноски за възнаграждение на вещо
лице.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “О.-З.“АД
със седалище и адрес на управление гр.С.,***,ЕИК *** да заплати на адвокат Г.С.
*** сумата 830 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: