Р Е Ш Е Н И Е
№260
гр.Ботевград,05.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, трети съдебен
състав,в публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.Г.
при секретаря И.Т.,като разгледа
докладваното от
съдия Г. АНД №260 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе,взе предвид следното :
Производството е
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
А. Д. К., ЕГН **********,*** чрез
пълномощника си адвокат А.Б. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***г., издадено от
Началник група към ОДМВР София, РУ П.,упьлномощен със заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на министъра
на МВР, с което за допуснато виновно нарушение на
чл.174,ал.3 от ЗДвП, са му наложени административни наказания “глоба” в размер
на 2000.00/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от
24/двадесет и четири/ месеца” на основание чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП, като излага съображения за
незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено, със законните последици.
В съдебно заседание
жалбоподателя А. Д. К., чрез пълномощника си адвокат А.Б. от САК поддържа
жалбата си, като подробно аргументира искането си за отмяна на издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно .
Въззивната
организация – РУ П., редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна
прокуратура,редовно призована,не изпраща представител в съдебно заседание и не
ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства,прие за установено следното от фактическа и правна
страна :
От приложените по делото
писменни доказателства : АУАН бл.№***ЗППАМ № ***.; ЗППАМ ***.; докладна записка
– 2 броя; протокол за доброволно предаване на вещ по чл.84, ал.2 от ЗМВР; талон
за изследване № №***; заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на МВР /заверени ксерокопия/
и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г.Ц.Н. -
актосъставител,на длъжност „мл.автоконтрольор” при РУ П.,М.П.П. – полицейски служител при РУ П. и П.К.К.,се установява следната фактическа обстановка,а именно :
на 10.05.2019г. свидетелите Г.Ц.Н. и М.П.П. - полицейски служители при РУ П. били на работа нощна
смяна и изпълнявали задълженията си по контрол на движението по пътищата по
ЗДвП в района на Община П. и около в 00:36 часа
в гр.П. забелязали лек автомобил “Фолксваген голф” с рег. № ***, който се движил по ул.“***” срещу служебния автомобил, с който пътували и бил без знаци,като завил
рязко и влязъл в ж.к. “***”. Полицейските служители настигнали лекия автомобил на знак
“Стоп” и подали на водача му звуков и
светлинен сигнал да спре, но същият продължил направо покрай бл.104,преминал през кръстовището и спрял на паркинга на бл.204 и паркирал автомобила си.Св.Г.Н. и св.М.П. отишли при
водача на лекия автомобил А.К. и му поискали документите за проверка и той им
ги представил.На проверяващите им направило впечатление,че водача на автомобила
лъха на алкохол и видимо бил употребил алкохол и поискали да го изпробват с техническо средство “Алкотест дрегер
7410” с номер 0644 за наличие на алкохол в издишвания въздух,но същият
отказал,като заявил,че само паркирал автомобила си. Свидетелят Г.Ц.Н. съставил
на нарушителя АУАН бл.№***г. за констатираното нарушение, като му
издал и талона за изследване №*** ,но същият
отказал да ги подпише.Отказът му да подпише АУАН бл.№***г. и талона за
изследване №*** били удостоверени с подписа на св. П.К.К.,***.
Съдът счита,че жалбата е
допустима,тъй като е депозирана в срока по
чл.59,ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН и в предвид наложените административни
наказания „глоба” в размер на 2000.00 лева
и „лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/
месеца” наказателното постановление подлежи на съдебен контрол с оглед неговата
законосъобразност.
Съдът приема,че разгледана по
същество,жалбата е основателна и следва да бъде уважена,по следните съображения
:
Съдът намира,че не се
установява безспорно по делото,че от обективна и субективна страна А. Д. К. виновно е
нарушил чл.174,ал.3 от ЗДвП,който регламентира правилото,че:
„Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и “глоба” 2000 лева.”Съдът приема,че
неправилно в АУАН и наказателното постановление е цитирана като нарушена норма чл.174,ал.3 от ЗДвП,тъй като същата е санкционна,доколкото предвижда размера на санкцията -
административното наказание,което следва да бъде наложено за допуснатото
административно нарушение.В случая се касае за допуснато виновно нарушение на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,който забранява на водача на ППС да управлява пътното
превозно средство под въздействието на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества.В наказателното постановление е
установена фактическа обстановка в следния смисъл : „ ...на 10.05.2019 г. в 00:36 часа в гр.П. на
ж.к. “***” като водач на лек автомобил
“Фолксваген голф” с per. № ***, държава
България при обстоятелства: на 10.05.19г. около
00:35ч. в град П. от улица “***” към
ж.к.”***” покрай бл. 104 и после
на паркинга на бл. 204 управлява
собствения си лек автомобил “Фолксваген голф” с рег.номер *** и наруши:
1 управлява лекия автомобил като водача отказва да бъде изпробван
за алкохол с техническо средство „алкотест дрегер 7410“ с номер 0644 .Водача мирише на алкохол
и се държи неадекватно.Издаден талон
за медицинско изследване №***…”.Прави
се извода,че водача е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество или
не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Така изложените фактически обстоятелства са двусмислени и неясни
относно обстоятелството дали А. Д. К. е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер 7410“ с номер 0644 или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му,като това са две различни хипотези,които
не водят до един и същ резултат и не могат да бъдат санкционирани еднозначно.От
приложения талон за изследване № №*** не се установява на коя
дата е попълнен същия и предявен на лицето А. Д. К. и на коя дата и до колко часа
е следвало да се яви за извършване на медицинско изследване или изследване с доказателствен анализатор,както и да се посочи мястото на
извършване на изследването-структура на МВР или лечебното заведение,т.е не са
попълнени задължителни реквизити,които макар и при отказ на лицето да получи
талона за изследване е следвало да бъдат вписани,при което съдът приема,че А.К.
е бил лишен от възможността да направи
медицинско изследване или изследване с доказателствен
анализатор. Не се доказва и обстоятелството А. Д. К. да е управлявал автомобила на 10.05.2019г.,което се потвърждава и от показанията на св.П.К.К.,при което не може да бъде санкциониран за нарушение на чл.5,ал.3,т.1
от ЗДвП по реда на чл.174,ал.3 от ЗДвП .Св. Г.Ц.Н. установява в показанията си,че на посочената дата в акта били на
работа нощна смяна с колегата М.П. ***,като се движели по ул. “***”, когато на
около 40-50 метра от тях забелязали, че към тях идва лек автомобил „Фолксваген голф“, зелен на
цвят без никакви знаци,който завил рязко и влязъл в ж.к.”***”. Св.Н. и колегата
му тръгнали към автомобила и на знака „Стоп“ на 2 метра от лекия автомобил
започнали да му подават светлинен и звуков сигнал да спре,но той продължил като
минал кръстовището и спрял на паркинга и
паркирал автомобила. Свидетелят спрял и отишъл на паркинга при водача и му поискал
документите и той му ги представил,но му направило впечатление,че силно лъха на
алкохол и го поканил да го изпробва с техническо средство „Алкотест
дрегер“ за алкохол,но същият отказал и заявил, че не
е карал, че само си паркира колата и че само си седял. За допуснатото нарушение
св.Г.Н. написал акт на нарушителя и същият отказал да го подпише в присъствието
на свидетел,отказал да получи и талон за кръвна проба. В показанията си св.М.П.П. също установява,че били нощна смяна на работа с колегата
Г.Н. и извършвали обход на града и на ул. “***” в гр. П. на около 50 м. от тях забелязали лек автомобил, който като ги
видял и завил на дясно. Свидетелят твърди,че настигнали лекия автомобил на знака „Стоп“ и подали звуков и светлинен
сигнал да спре, но автомобила продължи към паркинга, направил маневра и спрял,при
което с колегата му Н. отишли при водача на лекия автомобил, поискали му
документите на автомобила и водача за проверка и същият им представил английска
книжа и талон за колата.Св.П. установява,че колегата му поискал да изпробва
водача К. с техническо средство „Алкотест дрегер“ за наличие на алкохол, но същия отказал да бъде изпробван,като отказа бил удостоверен с
подписа на свидетели. В показанията си св.П.К.К. твърди,че присъствал в гр.П. на случая между блоковото
пространство на улицата,която е без изход и заявява,че момчето отказало да
подпише акта,като в този момент било
извън колата и при полицаите.Св.К. твърди,че не го е видял в колата и същата била
изгасена и не била в движение ,като не го е видял да управлява автомобила. Показанията
на св.К. не потвърждават показанията на св.Н. и св.П. относно факта,че А.К. е
управлявал лекия автомобил на процесната дата
10.05.2019г.,тъй като не го е видял в автомобила и да го управлява,а също макар
и да установява,че К. е отказал да подпише съставения му акт,не е бил наясно за
какво нарушение му е съставен.Показанията на св.П. също са колебливи относно
факта,дали нарушителя е отказал да подпише акта и дали му е издаден талон за
изследване,като заявява : „…Не си спомням той дали отказа да подпише акта.
Мисля, че при отказ не се издава талон за кръв. Не си спомням, но в случая дали
има издаден талон за кръвна проба. …“
Разгледано по същество обаче,
нарушението по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,
за което са наложени наказания
по чл.174,ал.3 от ЗДвП, не е доказано
по един безспорен
и несъмнен начин. В АУАН и
наказателното постановление не е визирана правилно нарушената разпоредба на
ЗДвП,въз основа на която се следва санкцията на нарушителя по чл.174,ал.3 от ЗДвП.Не са описани правилно и фактическите обстоятелства,въз основа на които се
следва санкциониране на нарушителя по чл.174,ал.3 от ЗДвП,а именно : приема се ,че водача е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество или
не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му,от което е видно,че се касае за две нарушения,но кое от
тях е меродавно за случая,не е ясно в предвид на описаната алтернативност на
деянията.
При тези обстоятелства
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно с
оглед нарушаване на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН,което ограничава и правото на
защита на определеното за нарушител лице.
По изложените съображения и на основание
чл.63,ал.1 от ЗАНН Ботевградски районен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №***г., издадено от Началник
група към ОДМВР София, РУ П. упьлномощен със заповед № ***г. на министъра
на МВР против А. Д. К., ЕГН **********,***, с което за допуснато виновно
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания
“глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца” на основание чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП , като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му,
пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :