Р Е Ш Е Н И Е
№ 3032/10.7.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 12701 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Х.М.Х. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа" № 2 осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./ , за осъждане на ответника да заплати на ищецаследните суми , а именно:
- сумата от 1250,00 лв., представляваща частичен иск от 200000,00 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за преживени болки и страдания от причинените травматични увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2018 г. /30 дни, определени с поканата до застрахователя, като е спазен срокът за повече от петнадесет работни дни от получаването на поканата на 27.04.2018 г., съгл. чл.497, ал.1 от КЗ, изтичащи на 18.05.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 1250,00 лв., представляваща частичен иск от общо 8000,00 лв. , представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - тотална щета на собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ" модел „320", с peг. № В**** НХ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че на 05.03.2018 г., около 20.00 ч., ищецът Х.Х., е пострадал при ПТП, осъществило се на кръстовището между бул. „Сливница" и бул. „Република" в гр. Варна. Ищецът, като водач на л.а. марка БМВ, модел 320, с peг. № В**** НХ е бил блъснат от автобус на градския транспорт, превозващ пътници, марка „Соларис", модел „Урбино" с peг. № В**** НХ, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 480/05.03.2018 г.
Излага се, че за автобуса „Соларис Урбино", собственост на „Градски транспорт" АД и управляван от Живко Гунчев Иванов, е била сключена застраховка гражданска отговорност със „З.А." АД, ЕИК *********. Предвид последното, до застрахователното дружество е изпратена покана за изплащане на застрахователно обезщетение на 26.04.2018 г., която е получена на 27.04.2018 г. от служител на дружеството. Видно от изпратения отговор, от застрахователното дружество заявяват, че преписката ще бъде внесена за разглеждане след получаване на документи, включително и крайния съдебен акт от наказателното производство. Въпреки поканата, от застрахователното дружество не е извършено плащане, а са изисквани допълнително документи, които ищецът счита, че нямат отношение към претенцията му.
Счита се, че ищецът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то чрез спиране преди мястото на удара, а същевременно водачът е имал техническа възможност да възприеме, да реагира със спиране и да не навлиза в траекторията на движение на лекия автомобил, управляван от ищеца.
Излага се, че вследствие на удара, Х.М.Х. получава редица физически травми, изразяващи се в множество счупвания на крайниците, охлузвания на кожата, кръвонасядания, палпаторна болезненост, умерено уплътнение на меките тъкани по задно-вътрешната страна на подбедрица, травма на коляното и др. Вследствие на удара, Х.Х. загубва съзнание, поради което почти няма спомени за преживяното след удара. В автомобила ищецът бил сам. Сочи се, че на ищеца е била поставена при изписването му от болница окончателната диагноза: Многофрагментно счупване на лява (диафиза) на лява бедрената кост, закрито в ляво. Счупване на вътрешния медиален малеолус, в ляво; Счупване на външен латерален малеолус в дясно; Счупване на талуса в дясно. Счупване с изкълчване/фрактура -луксация на дясното ходило.
На 08.03.2018 г., след провеждане на терапия и оперативно лечение, както и след стабилизиране на общото състояние, Х.Х. е върнат отново в Клиниката по ортопедия и травматология за продължаване на лечението. Видно от оперативния протокол, под обща анестезия е извършено открито наместване с вътрешна фиксация на фрактурата с реконструктивен бедрен пирон. Направено е също така и открито наместване с вътрешна фиксация на десен талус с 2 канюлирани винта и Титаника, синтеза на фибуларния малеол на десен глезен, репозиция и остеосинтеза на тибиалния малеол на лява глезенна става. Поставени са аспирационни дренове, послоен шев, стерилна превръзка и гипсови имобилизации. Предписани са контролни прегледи на 28.03.2018г. и на 12.04.2018 г., направени са препоръки за превръзки и сваляне на конците на 14-я ден, антитромботичната профилактика да продължи 30 дни, левият крак да се натоварва частично, като се предвижва с патерици след 60 дни, да постави ортези за 6 седмици, както и да извършва рехабилитация. Изписан е на 14.03.2018 г. за домашно лечение , съгласно болничен лист за временна неработоспособност Е20180008023. Предписани са му за прием и обезболяващи медикаменти.
Сочи се, че предвид състоянието на Х. са проведени редица операции, необходими поради сериозността на претърпените увреждания и незарастването на счупените кости на дясното ходило, включително и медицински дейности, проведени в болница „Мемориъл" в гр. Истанбул, Република Турция.
Излага се, че на 23.10.2018 г. на Х.Х. е издаден протокол от ТЕЛК, след което се е явявал още три пъти. Последното явяване на ищеца пред лекарската комисия е на 13.05.2019 г., когато му издават протокол за инвалидност.
Твърди се, че редом с претърпените физически болки и затруднения, вследствие на описаните по-горе травми, социалните контакти на пострадалия също са намалели. Това е довело до проява на интровертно поведение и невъзможност да преодолее преживяната психологична травма, като е налице посттравматично стресово разстройство. Х.Х. е имал смущения на съня в продължение на месеци след инцидента, изразяващи се както в невъзможност да заспи поради изпитваните болки, натрапчиви мисли и спомени, свързани с катастрофата, така и неспокоен и нездрав сън, поради кошмари, възпроизвеждащи или свързани с преживяното. Дори и в ежедневието си и заобиколен от близките си, ищецът е чувствал безпокойство и тревожност -чувствал се е вътрешно напрегнат, изпитвал е силно притеснение и страх, бил е изпълнен от тревожни мисли относно възстановяването и бъдещето си. Впоследствие, Х.Х. е развил депресивна симптоматика - самоизолирал се е поради преживяното, избягвал е контакт с приятели, отказвал е да говори за инцидента дори и с най-близките си, тъй като се е травмирал и потискал. След инцидента ищецът е станал много раздразнителен, чувствал е вина за инцидента, чувство за малоценност, безперспективност, както и вина, че не може да се грижи сам за себе си, включително да помага за домакинството или да допринася за благосъстоянието на семейството. Имал е често спонтанно чувство за оживяване на сцени от катастрофата , сънища и кошмари, избягвал е ситуации и разговори, напомнящи му за инцидента, емоционално и социално се е отчуждил от приятелите си, придобил е емоционална лабилност. Всички посочени симптоми отговарят диагностично на посттравматично стресово разстройство. Налице е изразена тревожно-депресивна симптоматика - понижено настроение, песимистични мисли за бъдещето, мисли за неизлечимост и вина. Предвид състоянието на ищеца, д-р Върбанов предписва антидепресанти „Золофт" и „Тритико", както и „Алора"с цел възстановяване на съня и подобряване на качеството му.
Излага се, че към настоящия момент десният крак на ищеца не се е възстановил, проведени са две операции - в МБАЛ „Св. Анна" - Варна АД на 08.03.2018 г. и в „Еврохоспитал" - през м. октомври 2018 г. Х.Х. и понастоящем има функционални проблеми с долните крайници, като дефицитът в движението им може да продължи през целия му живот - костта на глезена е счупена, поради което и кракът е скъсен по дължина, а талусът на десния крак е счупен, костта все още не зараства, поради което е налице невъзможност да движи пръстите на ходилото си. Х. все още не може да се движи нормално поради проблемите с краката си, като дори все още изпитва силен страх от возене в автомобил. Към настоящия момент Х. не е преодолял напълно психологичните травми от инцидента, притеснява се за бъдещето си, изпитва вина и страх, не е възстановил старите си контакти с приятели и роднини, които е имал преди инцидента. Изминалият период поставя освидетелствания в състояние на постоянна фрустрация, невъзможност да бъдат задоволени значими потребности на индивида и се явяват пречка за всякакви изживявания, които могат да го удовлетворят в личен и професионален план.
Сочи се, че поради преживения инцидент, Х.Х. е в невъзможност да полага труд за периода от 05.03.2018 г. до момента, което е довело до намаляване на възможностите му във финансов аспект за посрещане не само на ежедневните си нужди, но и за провеждане на ефективно и качествено лечение.
Предвид настъпилите имуществени и неимуществени щети е образувано и водено досъдебно производство № 100/2018 г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна. След извършване на всички назначени следствени действия, в т.ч. съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, е внесено предложение от представител на Районна прокуратура - Варна за освобождаване на обвиняемия Живко Гунчев Иванов от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, НК за извършеното деяние. На основание НПК е образувано АНД № 4357/2018 г. по описа на V наказателен състав, като съдебното производство се окончава с Решение № 1715/23.10.2018 г., с което се признава обвиняемият за виновен в нарушаване на правилата за движение по пътищата и причиняване по непредпазливост на средни телесни повреди на Х.М.Х., като го освобождава от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Излага се, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от несъобразяването на поведението на водача на автобус „Соларис", модел „Урбино" с останалите участници в движението и неспазването на изискванията на ЗДвП и причиняването на щети и вреди, за който автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с ответника по настоящия иск - „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********. Последното обуславя насочването на застрахователната претенция именно към посоченото търговско дружество и определя пасивната легитимация на ответника.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена
предявената искова претенция и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
По делото е
депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
Средец, ул. „Стефан Караджа" № 2, в срока по чл.131 от ГПК, в който се оспорва иска по основание и размер.
Оспорват се предявените искове по основание и размер. Твърди се ,
че твърдените болки и страдания, както и твърдяната психологична травма не са
търпени от ищеца в твърдените размери.
Твърди се , че не е налице причинна връзка между заявените
психологични увреждания и процесното ПТП.
Твърди се , че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в движение
автомобила, управляван от ищеца с несъобразена за градски условия скорост от
поне 70 км/ч., което е довело до липсата на каквато и да било възможност за
предотвратяване на ПТП.
При условията
на евентуалност, се твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия , като се твърди, че същият е
бил без поставен предпазен колан и е шофирал със скорост и в платно, които са
създали предпоставка за настъпването на ПТП. Видно от
настъпилите травматологични увреждания, същите са резултат само и единствено от
противоправното поведение на пострадалия. Твърди се,
че при ползване на обезопасителен колан, същият би бил в състояние да задържи
водача в седалката на автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани,
респективно да не настъпят в такива размери спрямо пострадалото лице.
Твърди се, че всички телесни наранявания са в резултат от свободното
придвижване на тялото на пострадалия в пространството на автомобила и
вследствие ударите в предметите и частите от автомобила, като това е и
основната причина за констатираните телесни наранявания.
С оглед на
гореизложеното, се считат твърденията на ищеца, направени в исковата молба, за недоказани, а
размера на претенциите за необосновано завишен. Заявеното в
исковата молба по отношение на претърпените болки и страдания не е доказано да
отговаря на обективната действителност.
Счита
се, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не е адекватно и съразмерно на претърпените
от ищеца болки и страдания и не кореспондира с претърпяното. Твърди се, че претърпените
от ищеца
увреждания са с временен характер, което не обосновава възможността за плащане
на толкова завишено обезщетение. Ответникът излага довод , че обезщетението не е
съобразено и със съдебната практика, нито със социално-икономическата обстановка
в страната и твърди, че претенцията е силно завишена.
Оспорва се и иска за имуществени вреди. Счита се същият за недопустим, доколкото застрахователят не е
имал възможност да се произнесе по нея по доброволния ред, т.к.е
застрахователят не е бил сезиран по реда на чл.380 КЗ досежно наличието на имуществени вреди.
Оспорва
се иска за
имуществени вреди като неоснователен. При условията на
евентуалност, се оспорва иска за имуществени вреди като завишен.
С оглед горното, се намира иска за неимуществени и имуществени вреди за недоказан, а при
условията на евентуалност и завишен по размер. Неоснователността
на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за лихви.
Предвид
изложеното , се моли за отхвърляне на предявената искова претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Приобщен към
доказателствения материал е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
480/05.03.2018 г. , съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР - Варна Любомир
Минчев Минев. Съгласно протокола, автобус на градския транспорт, превозващ
пътници, марка „Соларис", модел „Урбино" с peг. № В**** НХ , управляван
от водач Живко Гунчев Иванов , се е преустроил в лява лента и при „зелен"
сигнал на светофарната уредба е започнал да извършва ляв завой. Ищецът се е
движил със своя лек автомобил марка БМВ, модел 320, с peг. № В**** НХ в посока
направо по бул. „Република" в посока търговски център „Явор", като е
бил блъснат от автобуса на градския
транспорт.
Предвид
настъпилото на 05.30.2018г. ПТП е образувано ДП № 100/2018 г. по описа на
сектор „ПП" - ОД МВР – Варна. След извършване на
назначените следствени действия, е внесено предложение от представител на
Районна прокуратура - Варна за освобождаване на обвиняемия Живко Гунчев Иванов
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а, НК за извършеното деяние. С Решение № 1715/23.10.2018г., постановено
по АНД № 4357 по описа за 2018г. на ВРС е признат обвиняемия Живко Гунчев
Иванов, ЕГН ********** за виновен в това, че на 05.03.2018 г. в гр. Варна при
управление на МПС автобус „Соларис Урбино“ с рег. № В**** НХ, нарушил правилата
за движение по пътищата чл.37 ал.1 от ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства …. “ и по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на Х.М.Х., изразяващи се: 1. Многофрагментно
счупване на лява бедрена кост, обусловило трайно затруднение в движенията на
левия долен крайник за период не по-малък от 5 – 6 месеца; 2. Счупване на
вътрешния малеол на лявата подбедрица, обусловило затруднение движенията на
левия долен крайник за период от около 2 – 2.5 месеца; 3. Счупване на външния
малеол на дясната подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник за период около 2 – 2.5 месеца; 4. Счупване с изкълчване
/фрактура – луксация/ на дясното ходило, обусловило трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник за период не по–малък от 3 – 4 месеца, с
което е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр чл.342
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложена административно наказание глоба в размер на 1 000
лева.
С оглед липсата на спор между страните , съдът е приел
за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството , че на
05.03.2018 г., около 20.00 ч., ищецът Х.Х., е пострадал при ПТП, осъществило се
на кръстовището между бул. „Сливница" и бул. „Република" в гр. Варна,
като ищецът, като водач на лек автомобил марка БМВ, модел 320, с peг. № В****
НХ е бил блъснат от автобус на градския транспорт, превозващ пътници, марка
„Соларис", модел „Урбино" с peг. № В**** НХ, на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид липсата на спор между страните , съдът е приел
за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството , че автобус на градския транспорт, превозващ
пътници, марка „Соларис", модел „Урбино" с peг. № В**** НХ към датата
на инцидента е бил застрахован в ответното застрахователно дружество по риска
„Гражданска отговорност“, на основание
чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Видно от заключението на вещото лице И.Г.И. по
приобщената по делото съдебна авто-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно , обосновано и компетентно изготвено , механизмът , по който се осъществява
процесното ПТП , е следният: В град
Варна по бул. „Република" в посока от търговски център „Явор" по
посока към бул. „Владислав Варненчик" се е движил по автобусна линия № 14
съчленен автобус „Соларис Урбина 18" с ДК № В**** НХ,управляван от Ж Г И. По
същото това време по същия булевард „Република", но в противоположна
посока се е движил лек автомобил „БМВ 320Д" е ДК № В**** НХ с водач Х.М.Х..
Срещу двата насрещно движещи се автомобила свети зелен сигнал на светофара.
Водачът на автобуса, следвайки своя маршрут, следва да извърши маневра
„завиване наляво", поради тази причина след престрояване в лявата лента
той навлиза в кръстовището, за да изчака насрещно движещите се с предимство
МПС. В същото време срещу него в кръстовището навлиза лекият автомобил. В
зоната около средата на кръстовището настъпва челен-кос удар с предните части
на двете превозни средства. Автобусът бива леко отместен вследствие на удара в
посока обратна на часовниковата стрелка по посока острова на бул.
„Сливница", в непосредствена близост на светофара, ситуиран на същия този
остров. Лекият автомобил след удара се завърта на около 160° по часовниковата
стрелка и до изчерпване на кинетичната енергия на двете МПС остава залепен за
предната част на автобуса. Двете МПС-та са със значителни материални щети,
както и с травми по пострадали лица. Вещото лице посочва, че водачът на автобус
„Соларис Урбина 18" с ДК № В**** НХ е нарушил правилата за движение на ЗДвП
- чл.37.ал.1 - „При завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на
завиващото нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС".
Съгласно експертизата , техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането
на автобуса „Соларис" в пътното платно, пътната лента и траекторията на
движение на лек автомобил „БМВ", като водачът Ж И не е спазил и осигурил
предимство за преминаване на лекия автомобил. Липсата на постоянен визуален
контрол и адекватна психомоторна реакция на водача на автобуса към посоката от
която е идвал лекият автомобил е техническата причина за настъпване на ПТП.
Водачът на „БМВ"-то е бил в режим на предимство, създаден от светофара и е
предизвикал изненада и липса на реакция от негова страна, тъй като поведението
на водача на автобуса не е подсказвало, че няма да спре и да осигури
предимство. Съгласно експертизата към
момента на ПТП пазарната стойност за лек автомобил от същата марка и модел,
произведен през същата година като процесния, съгласно направено пазарно
проучване, възлиза на 6 000.00 лева. Въз
основа на приобщения по делото съвкупен доказателствен материал и от огледа на
място на пострадалия автомобил експертизата установява следните щети по
процесния лек автомобил по окрупнени параметри , а именно: Предна броня; Фар ляв;Мигач преден
ляв; Калник преден ляв; Капак преден; Решетка радиатор; Предна маска; Подкалник
с лонжерон ляв; Огледало странично ляво; Предна стена на каросерия; Предно
/панорамно/ стъкло; Стъклочистачка; Рамка предно стъкло; Предна лява А колона;
Покрив; Рамка покрив; Врата предна лява; Средна колона; Праг ляв;Въздушна
възглавница шофьор; Въздушна възглавница пасажер; Окачане предно ляво; Огледало
странично дясно; Кормилен шенкел ляв; Колона средна лява; Радиатор водена;
Кондензатор климатик; Акумулатор; Джанта; Гума предна лява. Общата сума ,
необходима за отстраняване на щетите по увреденото МПС, е в размер на 6772.27 лева. Щетите по автомобила надхвърлят
70% от пазарната му стойност / 6000.00 х 0.7 = 4200.00 лева/ , поради което
вещото лице намира, че автомобилът е икономически тотал.
Видно от приобщените по делото амбулаторни листи ,
рецептурни бланки, фактури и болнични листи , във връзка с лечението на ищеца ,
по повод настъпилите увреждания,
вследствие на ПТП ищецът е получил редица физически травми, изразяващи се в
множество счупвания на крайниците, охлузвания на кожата, кръвонасядания,
палпаторна болезненост, умерено уплътнение на меките тъкани по задно-вътрешната
страна на подбедрица, травма на коляното и др.
С Експертно решение
№ 1485/079/13.05.2019год., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ
„Св. Марина -Варна" ЕАД , на Х.М.Х. е определена 50% ТНР, като е
поставена водеща диагноза: Счупване на тялото [диафиза] на бедрената
кост...Общо заболяване: Фрактура феморис син. Остеосинтезис металика
интерлокинг. Забавена консолидизация. Фрактура малеоле тибие син. Остеосинтезис
металика ет Фрактура малеоле фибуле декстра. Остеосинтезис металика.
Видно
от заключението на вещото лице Д.А.Д. по приобщената по делото съдебна-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно , обосновано и компетентно
изготвено , от приетата по делото
медицинска документация и проведения контролен преглед се установява, че
на 05.03.2018год. в резултат на ПТП като водач на лек автомобил св. Х.М.Х. е
получил следните травматични увреждания: счупване на лява бедрена кост,
счупване на вътрешния глезен на лявата глезенна става, счупване на външния
глезен на дясната глезенна става, счупване -изкълчване в областта на десния
талус /скочна кост/. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на долните крайници,
респективно удари от детайли от купето на лекия автомобил, тоест по начин
отразен в исковата молба. Многофрагментното счупване на лява бедрена кост е
определило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не
по-малък от 5-6 месеца. Счупването на вътрешния глезен на лявата подбедрица
определя такова затруднени в движенията на левия долен крайник за период от
около 2-2,5 месеца. Счупването на външния глезен на дясната подбедрица е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от
около 2-2,5 месеца. Счупването с изкълчване /фрактура-луксация/ на дясното ходило
определя трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не
по-малък от 4-5 месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
След получаване на тези травматични увреждания са налице болка, невъзможност за
ходене за продължителен период от време, което само по себе си води до
затруднение в изпълнението на ежедневните функции. Към настоящия момент е
налице ограничение в движението на дясната глезенна става, същата е деформирана
и ще се налага извършване на ново оперативно лечение. По тялото на
освидетелстваният се установяват белези от проведеното оперативно лечение, не
са отстранени все още имплантите в областта на десния долен крайник. При проведените
контролни рентгенови и компютъртомографски изследвания се установява наличие на
петниста остеопороза, т.нар Зудекова болест и наличие на лъжлива става в
областта на счупването на скочната кост. Всички приложени копия от фактури са
във връзка с провежданото лечение на установените травматични увреждания.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на водения от
ищцовата страна свидетел Венцислав Николов Маринов , роден 1987г., брат
на ищеца, чиито показания съдът кредитира
, т.к. кореспондират на събрания по делото доказателствен материал.
Свидетелят излага , че вследствие на процесното ПТП , ищецът е претърпял много
травматични увреждания, счупвания на кости, редица операции, лечение в България
и Турция. Свидетелят твърди, че ищецът е бил много зле, не е може да се
обслужва сам в продължение на три-четири
месеца , наложило се е да носи памперси, лекувал се е с много лекарства, било
проведено раздвижване с рехабилитатор. Състоянието на ищеца било много зле, не
само физически, но и психически- ищецът не говорел, не искал да контактува с
никого , стоял на тъмно в стаята си и гледал в една точка, поради което се
наложила консултация с психолог. Според
свидетеля ищецът се е променил след претърпения инцидент и сега е един друг човек , който няма нищо общо с
човека , който е бил. Сега ищецът не вижда смисъл , т.к. му престоят доста
операции, състоянието му не се подобрява, не може да ходи нормално, а са минали
повече от две години след катастрофата. Преди инцидента ищецът е бил човек ,
който искал да живее, а сега е човек, който не иска да живее.
Видно
от заключението на вещото лице Р.С.Г. по приобщената по делото съдебно-психологична
експертиза , което съдът кредитира като обективно , обосновано и компетентно
изготвено , както следва: към настоящия момент ищецът Х. е видимо вътрешно
напрегнат, по-лесно възбудим и раздразнителен, особено когато се докоснат до
болезнената за него тема - катастрофата и последиците от нея върху здравето.
Изведените количествени резултати и тяхната качествена обработка също насочват
към значително повишена тревожност и депресивност. Към настоящия момент не са
преодолени психологичните последици от процесното ПТП. Същите са довели до промяна
в качеството на живот - загуба на работа, дефицит на самочувствие и самооценка,
затруднени контакти, малоценностови изживявания, достигащи на моменти до
фатализъм. Психическата устойчивост е понижена ,в това число и т.нар.
фрустрационен толеранс – ищецът трудно взема решения и се справя в ситуации, в
които има пречки, бариери към достигането до целта. По-добра е ориентацията и
справянето в ежедневно-битови ситуации, и съответно при задачи, изискващи
по-елементарно самообслужване. Затруднено е самостоятеното предвижване по
улиците, особено на по-дълги разстояния. Ищецът в момента не шофира
самостоятелно не само поради физиологични причини, но и поради психологични - непреодолян
стрес и страхове . Съгласно експертизата , не може да се твърди, че ищецът е
изпаднал в тежко емоционално състояние към настоящия момент. Преодолян е
първоначалния остър стрес от ПТП-то. За настъпилата промяна , че ищецът е
по-затворен и отчужден в социума, с нежелание за комуникация с близки и
приятели , може да се съди от биологичната
основа на личността - тип темперамент . Ищецът и преди процесното ПТП е бил
по-затворен, с интровертна насоченост, но към настоящия момент, когато е
нарушено качеството му на живот, новите промени се превръщат в значими
фрустратори, които го объркват и се възприемат на този етап като неразрешими,
но са нормалпсихологически обясними. Сприхавостта е резултат от факта, че ищецът
е млад човек и все още нереализиран според очакванията си, както и вследствие
на характерови особености -интровертност, песимизъм , лесна капитулация пред трудностите в ситуация
на фрустрация, каквато е настоящата.
Видно
от представената Покана за изплащане на застрахователно обезщетение, ищецът е
отправил покана до ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение
в размер на 8000 лв. за имуществени
щети-тотална щета на лек автомобил марка БМВ, модел 320, вследствие на процесното ПТП , настъпило на
05.03.2018г. като е определен 30-дневен срок , считано от датата на получаване
на поканата, за доброволно изпълнение на паричното задължение.
От
приобщеното по делото известие за доставяне е видно, че Поканата за изплащане
на застрахователно обезщетение е получена от ответника на 09.03.2020 г.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 432 от КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Между
страните не е спорно обстоятелството , че автобусът на градския транспорт,
превозващ пътници, марка „Соларис", модел „Урбино" с peг. № В**** НХ
към датата на инцидента е бил застрахован в ответното застрахователно дружество
по риска „Гражданска отговорност“, поради което водачът на МПС е бил обхванат
от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което
от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432
от КЗ.
За
ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване
претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото
лице.
От съвкупния събран по делото доказателствен материал се установява, че ПТП-то е настъпило вследствие на противоправното поведение на водача на автобус на градския транспорт, превозващ пътници, марка „Соларис", модел „Урбино" с peг. № В**** НХ – Ж Г ИПредвид настъпилите имуществени и неимуществени щети е образувано и водено досъдебно производство № 100/2018 г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна. След извършване на всички назначени следствени действия, в т.ч. съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, е внесено предложение от представител на Районна прокуратура - Варна за освобождаване на обвиняемия Живко Гунчев Иванов от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, НК за извършеното деяние. На основание НПК е образувано АНД № 4357/2018 г. по описа на V наказателен състав, като съдебното производство се окончава с Решение № 1715/23.10.2018 г., с което се признава обвиняемият за виновен в нарушаване на правилата за движение по пътищата и причиняване по непредпазливост на средни телесни повреди на Х.М.Х., като го освобождава от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Според Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, освобождаването на наказателноотговорното лице от отговорност и постановяването на решение, с което му се налага административно наказание, се равнява на влязла в сила присъда. Съгласно него, с решението по чл. 78а, НК, наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и вината на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение и решението по чл. 78а от НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда. В този смисъл, наказателният съд е признал виновността на дееца и поради това не следва да се изключва от приложното поле на нормата съдебния акт по чл. 78а, НК, който е също така задължителен за гражданския съд, както и присъдата.
Вследствие
на произшествието пострадалия ищец е претърпял увреждания- счупване на лява
бедрена кост, счупване на вътрешния глезен на лявата глезенна става, счупване
на външния глезен на дясната глезенна става, счупване -изкълчване в областта на
десния талус /скочна кост/.
С
оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя
възниква задължение за обезщетяване отговорността за вреди.
По
силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция, вината при
непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. Ответникът е
оспорил вината на застрахования водач, но не е ангажирал доказателства , от
които да се направи извод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
Съдът
счита, че в процеса не е успешно оборена законовата презумпция за вина на
делинквента и не се установяват обстоятелства, които да изключват отговорността
за нарушението. Не се подкрепи с доказателства направеното от ответника
възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, в резултат на непосещение на указаните му контролни прегледи.
Релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното
от виновния за непозволеното увреждане, до вредоносения резултат. Поради това
не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди /
решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 /г. В тази
връзка от събраните по делото доказателства не се доказа, че с поведението си
страната е способствала за настъпването или продължителността на периода, през
който търпи вреди.
Поради
изложеното, съдът приема възражението за съпричиняване за недоказано.
Относно
вида и интензитета на понесените болки и страдания съдът кредитира
свидетелските показания на свидетеля В.М., заключението на вещото лице д-р Д.А.Д. по
приобщената съдебно-медицинска експертиза и заключението на вещото лице д-р Р.С.Г.
по приобщената съдебно-психологична експертиза. Макар свидетелските показания
да следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК, в случая те кореспондират и
с други доказателства по делото- представените експертизи относно вида на
травматичните увреждания и психологичните последици от процесното ПТП.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен по
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, като се съобрази характер на увреждането, начинът на
извършването му, продължителността на страданието и последиците от него.
Съобразявайки
тежестта на настъпилите телесни увреждания на ищеца, като констатира посоченото
от вещото лице д-р Д.А.Д. , а именно: че ищецът Х.М.Х. е получил следните травматични увреждания: счупване на лява бедрена
кост, счупване на вътрешния глезен на лявата глезенна става, счупване на
външния глезен на дясната глезенна става, счупване -изкълчване в областта на
десния талус /скочна кост/ . Вещото лице определя за всяко от травматичните
увреждания периодът от време с трайно затруднение при придвижването на ищеца, а
именно: многофрагментното счупване на
лява бедрена кост е определило трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за период не по-малък от 5-6 месеца, счупването на вътрешния глезен на
лявата подбедрица определя такова затруднени в движенията на левия долен
крайник за период от около 2-2,5 месеца, счупването на външния глезен на
дясната подбедрица е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за период от около 2-2,5 месецаи чупването с изкълчване
/фрактура-луксация/ на дясното ходило определя трайно затруднение в движенията
на десния долен крайник за период не по-малък от 4-5 месеца. Наред с изложеното
съдът отчита обстоятелството , че към настоящия момент е налице ограничение в
движението на дясната глезенна става, същата е деформирана и ще се налага
извършване на ново оперативно лечение. Същевременно , освен физически
увреждания, ищецът е претърпял и психологични последици , вследствие на
претърпения инцидент. От заключението на вещото лице Р.Г. по допуснатата
съдебно-психологична експертиза се установява , че към настоящия момент ищецът
не е преодолял психологичните последици от процесното ПТП, като същите са
довели до промяна в качеството на живот ,
загуба на работа, дефицит на самочувствие и самооценка, затруднени контакти,
малоценностови изживявания, достигащи на моменти до фатализъм, отчитайки
интровертността на ищеца.
Вследствие
на изложеното, отчитайки съвкупния събран по делото доказателствен материал, настъпилите
травматични увреждания на ищеца, продължителността на периода , необходим за възстановяване
на ищеца , проведените операции и необходимостта от бъдещи операции за
преодоляване на последиците от инцидента, т.к. е налице ограничение в
движението на дясната глезенна става, същата е деформирана и се налага
извършване на ново оперативно лечение , претърпените от ищеца болки и
психически страдания, настоящият съдебен
състав намира, че сумата от 40000,00 лв. справедливо обезщетява претърпените от
ищеца неимуществени вреди под формата на физически болки и страдания и психични
последици, заявени с исковата молба. Доколкото исковата претенция за
неимуществени вреди е предявена като частичен иск , то същата следва да бъде
изцяло уважена за предявения размер.
Върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде начислени законна
лихва за забава. С новия КЗ, заплащането на законна лихва върху обезщетението
за забавено изпълнение е уредено по различен от КЗ (отм.) начин. Ищецът твърди
в исковата молба, че е отправил покана до ответното дружество , в която е
определил 30-дневен срок за изплащане на обезщетението , като поканата е
получена на 27.04.2018 г. и 15 работни дни , съгласно чл.497, ал.1 от КЗ се изтекли на 18.05.2018 г. С оглед така обективираното в исковата молба
твърдение за отправена покана до ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът намира, че искът е допустим. Ответникът е оспорил
обстоятелството , че е получил такава покана от страна на ищеца, като видно от
събраните по делото доказателства, ищецът не е представил по делото
доказателство , че ищецът е отправил претенция до ответното дружество за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди ,
като ответникът е отказал тяхното изплащане . По делото е представен единствено
заверен за вярност препис от Покана до ответното дружество за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 8000 лв. за имуществени щети-тотална щета на лек
автомобил марка БМВ, модел 320,
вследствие на процесното ПТП , настъпило на 05.03.2018г. като е
определен 30-дневен срок , считано от датата на получаване на поканата, за
доброволно изпълнение на паричното задължение, която покана е получена от
ответника на 09.03.2020г.
Предвид
изложеното, доколкото ищецът не е доказал твърдения от него и оспорен от
ответника факт , че е отправил покана до ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди преди датата на предявяване на
исковата молба , върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди се дължи
законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда , като
следва да се отхвърли претенцията за заплащане на законна лихва върху
обезщетението за периода от 27.05.2018г.
до датата на предявяване на исковата молба – до 07.08.2019г.
включително.
По
отношение на претенцията за присъждане на имуществени вреди , съдебният състав
констатира следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило
вследствие на противоправното поведение на водача на автобус на градския
транспорт, превозващ пътници, марка „Соларис", модел „Урбино" с peг. №
В**** НХ, който е извършил нарушение на ЗДвП, вследствие на което са настъпили
увреждания на собствения на ищеца лек автомобил марка БМВ, модел 320, с peг. №
В**** НХ.
Вследствие
на произшествието пострадалият автомобил е претърпял вреди, които следва да
бъдат възстановени на ищцовата страна.
С
оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
възникването на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а
именно че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което са били причинени увреждания на лекия автомобил,
собственост на ищцата, поради което предявеният иск за обезщетяването им е
доказан по основание.
Дължимото
от ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено друго,
то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е
длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките
вреди.
В
съдебната практика се приема, че действителната вреда към дена на настъпване на
застрахователното събитие е по-малката от двете суми – стойността на ремонта
или стойността на тоталната щета. Това произтича от икономическата обусловеност
на законовите разпоредби, тъй като вредите при тоталната щета са ограничени до
размер на стойността, за която може да се получи вещ от същото качество
/пазарната стойност на автомобила/, т.е. ако стойността за възстановяване на
същата вещ е близо до или над пазарната стойност на автомобила, е
по-целесъобразно и икономически обосновано да бъде заменена старата вещ с нова
от същото качество, вместо да бъдат влаган средства за възстановяването й.
Поради това и тази стойност определя действителните вреди на увреденото лице.
Дали увреденото лице ще избере икономически по-целесъобразното възстановяване
на вредите чрез замяната на старата вещ с нова или не /както е в настоящия
казус/, е въпрос на личен избор, който няма отношение към отговорността на
застрахователя. Същият е ограничен в обхвата на дължимото обезщетение до
реалните вреди по пазарна стойност на автомобила.
В
конкретния казус от доказателствата по делото се установява, че е налице
тотална щета, доколкото стойността на ремонта надвишава пазарната стойност на
автомобила, - стойността само на нужните резервни части за необходимия ремонт,
които са в размер на 6772,27 лв., надвишават 70 на сто от действителната му
стойност, която е 4 200 лв., поради което ответникът дължи обезщетение в размер
на тоталната щета или сумата от 6000,00лв., изчислена от вещото лице. Не се
твърди от ответника да са останали части, които да могат да бъдат ползвани,
нито са ангажирани доказателства за остойностяване на такива, поради което
съдът намира, че за процесния автомобил няма останали части, чиято стойност да
бъде приспадната от дължимото обезщетение.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че предявената
искова претенция се явява доказана както по своето основание, до размера от 6000,00
лв. Доколкото исковата претенция за имуществени вреди е предявена като частичен
иск , то същата следва да бъде изцяло уважена за предявения размер. С оглед
направеното искане законната лихва следва да бъде присъдена, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното
удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски за
заплатена държавна такса в размер на 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед направеното искане и на основание чл.38 от ЗА , ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв.М.Т. сумата в размер на 405,00 лв., на
основание чл.38 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца в настоящото производство, определено по реда на чл.7 ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
актуалната редакция към датата на договора за правна защита и съдействие на
ищеца.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски за изплатен депозит за вещи лица по допуснатите САТЕ,
СМЕ и СПЕ, или общо разноски в размер от 780,00 лева.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.Х. ЕГН **********, с адрес: ***50,00 лв., представляваща частичен иск от 200000,00 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за преживени болки и страдания от причинените травматични увреждания, вследствие на настъпило на 05.03.2018г. ПТП , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за периода от 27.05.2018 г. до 07.08.2019г. включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Средец, ул. „Стефан
Караджа" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на
Х.М.Х. ЕГН **********, с
адрес: ***50,00 лв., представляваща
частичен иск от общо 8000,00 лв. , съставляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил марка
„БМВ" модел „320", с peг. № В**** НХ, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа" № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Х.М.Х. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 100,00 лв., представляваща сторени
от ищеца разноски за заплатена държавна такса, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа" № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М.Т.Т. ЕГН **********, член на Адвокатска колегия-Варна , с адрес
на кантората: гр.Варна ул.Презвитер Козма № 12 сумата от 405,00 лв., за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца Х.М.Х. ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.38 от ЗА вр.чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа" № 2 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от 780,00 лв., за изплатен депозит
за вещи лица, на основание чл.78, ал.6
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: