Р Е Ш
Е Н И
Е №87
гр.Кюстендил,
24.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Р.
С.,
след като
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева т.д.№65/2018г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Тридесет и втора – „Производство
по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по исковата молба на „***“ ООД, с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.Р., обл.К., ул.„* №*
представлявано от управителя И. И., срещу РПК „*, с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление в гр.Р., обл.К., ул.„* №*, представлявана от председателя В. А..
Предявени са обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
- иск с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.280 от ЗЗД за осъждане на ответника РПК „**“
да заплати на ищеца „* ООД суми в общ размер на *лева, от които: *лева, представляващи заплатени от „* ООД в
полза на трети лица възнаграждения по сключени договори от името на РПК „**“,
съгласно пълномощно от 28.06.2013г., от които: ** лева – сбор на заплатени от „*
ООД в полза на „* ЕООД възнаграждения за изпълнени строително-монтажни работи
(СМР) по договор за строителство от 08.07.2013г., за които са били издадени фактури
с №**********/31.07.2013г., №**********/28.02.2014г., №**********/24.03.2014г.
и №**********/01.04.2014г., и 2 040.00 лева - заплатени от „* ООД в полза
на „*“ ЕООД възнаграждения за упражняване на строителен надзор по договор от
12.07.2013г., по фактури с №**********/23.08.2013г. и №**********/19.12.2013г.,
във връзка с осъществени дейности в обект, собственост на РПК „**“,
представляващ втори етаж от двуетажна търговска сграда, построена в УПИ * кв.*
по плана на гр.Р., обл.К., находящ се на ул.„* №*; както и *лева,
представляващи административна такса, заплатена от „* ООД, като пълномощник на
кооперацията в полза на Община Р. за регистриране на обекта и издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация за същия, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2018г. до
окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника РПК „*“ да заплати на ищеца „* ООД суми в размер на *лева – общ размер на дължими лихви за
забава плащането на горните суми за времето от извършване на всяко отделно
плащане до датата на подаване на исковата молба в съда (увеличени по реда на
чл.214 от ГКП), в това число: *лева, представляваща дължима лихва за забава
плащането на сумата по фактура с №**********/31.07.2013г., издадена от „* ЕООД,
за времето от 20.12.2013г. до 27.07.2018г. върху главница от *лева и за времето
от 21.12.2013г. до 27.07.2018г. върху главница от *лева; *лева, представляваща
дължима лихва за забава плащането на сумата по фактура с
№**********/28.02.2014г., издадена от „* ЕООД, за времето от 04.04.2014г. до
27.07.2018г. върху главница от *лева; *лева, представляваща дължима лихва за
забава плащането на сумата по фактура с №**********/24.03.2014г., издадена от „*
ЕООД, за времето от 27.05.2014г. до 27.07.2018г. върху главница от *лева; *лева,
представляваща дължима лихва за забава плащането на сумата по фактура с
№**********/01.04.2014г., издадена от „* ЕООД, за времето от 28.05.2014г. до
27.07.2018г. върху главница от *лева; *лева, представляваща дължима лихва за
забава плащането на сумата по фактура с №**********/23.08.2013г., издадена от „**“
ЕООД, за времето от 21.08.2013г. до 27.07.2018г. върху главница от *лева; *лева,
представляваща дължима лихва за забава плащането на сумата по фактура с
№**********/19.12.2013г., издадена от „**“ ЕООД, за времето от 30.12.2013г. до
27.07.2018г. върху главница от *лева; *лева, представляваща дължима лихва за
забава плащането на сумата, представляваща административна такса в полза на
Община Р. в размер на ** лева, начислена за периода от 10.01.2014г. до
27.07.2018г.
Претендира се присъждане на сторените по делото
разноски.
В исковата си молба ищцовото дружество излага
твърдения в посока, че по силата на договор за наем на недвижим имот, сключен
на 31.05.2013г., „* ООД стопанисва имот, собственост на РПК „**“, представляващ
описания по-горе втори етаж от двуетажна търговска сграда, построена в УПИ *
кв.* по плана на гр.Р., обл.К., находящ се на ул.„* №*. Ищецът сочи, че извън
взаимоотношенията по договора за наем, председателят на УС на РПК „**“ е
упълномощил – с пълномощно от 28.06.2013г., със заверен от Секретаря на Община
Р. подпис – управителя на „* ООД, да извършва дейности по строителство,
свързани с издадено на РПК „*“ разрешение за строеж с №31/26.09.2012г. от
Община Р., по силата на което дружеството е изпълнило дейности по строителство
и е въвело в експлоатация строеж „Преустройство и промяна предназначението на
ресторант „**“ в „Цех за производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и
кашкавал“, като въвеждането в експлоатация на въпросния собствен на ответника
имот е сторено с Удостоверение №1/07.01.2014г. на Община Р., цената за
снабдяване с което – *лева, е била заплатена от „* ООД, с приходна квитанция
№19576/10.01.2014г. на Община Р. Наред с посоченото, ищецът твърди, че
извършените строителни дейности в обекта, собственост на ответника, не са били
заплатени от последния, а за всеки етап от извършеното строителство разходите
са били заплащани със суми на дружеството. В исковата молба се твърди, че на
основание четири фактури (с №**********/31.07.2013г., №**********/28.02.2014г.,
№**********/24.03.2014г. и №**********/01.04.2014г.), издадени по договор за
строителство от 08.07.2013г., сключен между „* ООД, като възложител, и „* ЕООД,
като изпълнител, с подписана от страните количествено-стойностна сметка и два
анекса, ищецът е заплатил сумата от *лева, с ДДС, както и, че на основание две
фактури (с №**********/23.08.2013г. и №**********/19.12.2013г.), издадени по
договор за възлагане упражняването на строителен надзор в строителството от
12.07.2013г., сключен между „* ООД и „*“ ЕООД, ищецът е заплатил *лева, с ДДС,
или общо платената по двата договора сума възлиза на *лева. Според ищеца тези
плащания, както и сумата от *лева за снабдяване с удостоверение за въвеждане в
експлоатация, са били извършени от негова страна в изпълнение на предоставените
правомощия за извършване на строителство в обекта. Сочи се, че с акт за
оттегляне на пълномощно на 19.06.2014г. Ст.Х., като председател на УС на РПК „**“
е оттеглил издаденото пълномощно от 28.06.2013г., както и, че на 15.06.2018г.
на В.А., в качеството му на управител на РПК „**“, е била връчена нотариална
покана от дружеството, съдържаща искане за възстановяване на заплатените суми,
което кооперацията не е сторила. Според ищеца, ответникът неоснователно се е
обогатил за негова сметка със сумата от
46 403.00 лева, платена от дружеството по двата договора и със
сумата от *лева, платена в полза на Община Р. поради което претендира
осъждането на кооперацията да му заплати тези суми, ведно с обезщетения за
забава, в общ размер на *лева, увеличен в хода на производството, които
обезщетения, в размер на законната лихва, са начислени за времето от извършване
на всяко отделно плащане до датата на подаване на исковата молба в съда, а също
и законната лихва върху главниците, считано от завеждането на иска до
окончателното изплащане.
Ответникът в срока по чл.367 от ГПК, чрез пълномощник
адв.Сн.Е. от АК-Б. (пълномощно на л.109 от делото), е депозирал писмен отговор
на исковата молба, в който аргументира тезата си за неоснователност на исковите
претенции. Според ответника, същият не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове, тъй като твърдението на ищеца, че кооперацията се е
обогатила от извършването на въпросните СМР, не отговаряло на действителното
фактическо положение. Възразява се, че в издадените от „* ЕООД фактури
кооперацията не е посочена като получател на доставка или услуга, а като такъв
фигурира „* ООД, което, според ответника обоснова вероятност между тези две
дружества да са съществували други правоотношения, към които РПК „*“ няма
отношение, още повече, че част от тях са издадени през 2014г. и не биха могли
да касаят описаните в Акт 19 от 24.09.2013г. СМР. Възразява се още, че с
плащането на ДДС върху сумите по фактурите не би могло да се стигне до
обогатяване на кооперацията, която не е регистрирано по ЗДДС лице, а ищецът
като такова лице е ползвало по същите данъчен кредит, откъдето се прави извод,
че ищецът би получил тези суми два пъти, ако искът за тях бъде уважен. Според
ответника, разходите, направени от ищеца във връзка с наетото помещение са били
покрити изцяло със средства от европейски фондове, което било и причината
представените фактури да се издават на „*******“ ООД. Ответникът твърди, че
описаните в Акт 19 СМР не са били извършени в съответствие със строителните
правила и норми, което определя тези дейности като извършени в нарушение на
закона и като подлежащи на премахване – обстоятелство, изключващо задължението
на кооперацията за тяхното заплащане, като при това същата би се оказала
принудена да извърши допълнителни разходи по възстановяване на съществуващото
преди извършване на посочените СМР положение. Конкретно за реконструкцията на
покрива на сградата, в която се намира наетото помещение, се сочи, че не са
били одобрявани строителни книжа и липсва разрешение за строеж, а претенцията
за заплащане на ремонта на покрива била предмет на друго дело –
гр.д.№1543/2018г. по описа на РС-Дупница.
В депозираната от ищеца допълнителна искова молба е
изразено несъгласие с доводите на ответника. Обърнато е внимание, че във
фактурите, издадени от „* ЕООД изрично е посочен договора, въз основа на който
се издават, а именно – договор от 08.07.2013г., както и, че извършването на
договорените СМР по вид, количество и стойност е било отразено в Акт №19 от
24.09.2013г. и същите представляват точно изпълнение на задълженията на
строителя по договора за строителство, а с констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа по чл.176 ал.1 от ЗУТ, съставен на
25.09.2013г. е било установено, че обектът е изпълнен съобразно одобрените
проекти и изисквания на ЗУТ; на 27.12.2013г. е бил изготвен и заверен в Община
Р. технически паспорт, в който не са били отразени никакви недостатъци на
извършените строителни дейности. Във връзка с възражението за издаването на
фактурите след изтичане на срока на договора се сочи, че с Анекс №1 е бил
определен краен срок за извършване на плащането по договора за строителство, а
именно – 30.05.2014г. Оспорена е верността на твърдението на ответника, че ищецът
е ползвал финансиране от европейски фондове. Във връзка с възраженията, касаещи
ремонта на покрива на сградата се сочи, че същият е бил наложителен и извършен
по силата на Анекс №2 от 23.10.2013г. към договора за строителство, но ремонтът
е бил възложен от „* ООД не в качеството на пълномощник на РПК „*“, като се
потвърждава, че във връзка с тази дейност е образувано друго дело.
В отговора на допълнителната искова молба, депозиран в
рамките на установения от закона срок, ответникът оспорва твърденията,
съдържащи се в допълнителната искова молба.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид доводите и
възраженията на страните, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
След взето решение на извънредно събрание на член –
кооператорите на РПК „*-гр.Р.на 09.05.2013г. (вж.протокол на л.11-16 от
делото), между кооперацията, представлявана от председателя на УС, от една
страна, и „* ООД, представлявано от
управителя, от друга, е сключен договор за наем на недвижим имот с дата
31.05.2013г., по силата на който кооперацията, като наемодател, е предоставила
на дружеството, като наемател за временно и възмездно ползване свой собствен
недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна търговска сграда,
построена в УПИ * кв.* по плана на гр.Р., обл.К., находяща се на ул.„* №* срещу
заплащане на месечна наемна цена в размер на ** лева. Договорът е сключен за
срок от десет години. Същият е приет като доказателство по делото.
Видно от разрешение за строеж с №31 от 26.09.2012г.
(л.17 от делото), за същия отдаден под наем недвижим имот, бивш ресторант „*“,
на собственика – РПК „*“ - е било издадено разрешение от гл.архитект на Община
Р. да извърши строителство, а именно – „Преустройство и промяна на
предназначението на ресторант „**“ в цех за производство на бяло саламурено
сирене, кисело мляко и кашкавал“, съгласно одобрен от гл.архитект на Община Р.
инвестиционен проект с №20/26.09.2012г.
На 28.06.2013г. председателят на УС на РПК „*“ С. Х. е
упълномощил К. И., в качеството му а управител на „* ООД, да го представлява пред
компетентните държавни институции, общински органи, частни лица и търговски
дружества, както и да сключва договори и подписва всички необходими документи
във връзка с реализацията на разрешение за строеж №31 от 26.02.2012г. на Община
Р.по одобрен инвестиционен проект и въвеждането в експлоатация на обект „Цех за
производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал“ в УПИ ***, кв.*по
плана на гр.Р., обл.К., находяща се на ул.„* №*. Подписът на упълномощителя е
нотариално заверен от секретаря на Община Р.. Тези факти се установяват от
представеното от страна на ищеца пълномощно, в заверен препис (л.18 от делото).
Видно от приетия като доказателство по делото договор
за строителство, на 08.07.2013г. между РПК „**“, представлявана от К.И., в
качеството му на управител на „* ООД, като възложител, и „* ЕООД, като изпълнител, е сключен договор,
по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши
срещу възнаграждение строително-монтажни работи (СМР) на строеж в УПИ * кв.* по
плана на гр.Р., обл.К., находяща се на ул.„* №*, съгласно одобрения
инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж на „Цех за производство на
бяло саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал“, съгласно видове работа,
отразени в количествено-стойностна сметка, съставляваща приложение №1 към
договора и неразделна част от същия, по единични цели, посочени в сметката, не
подлежащи на корекция. Страните договорили срок за изпълнение от два месеца,
считано от подписване на договора, който в последствие, със сключването на
анекс №1 от 05.08.2013г. (вж.приложение на л.27 от делото анекс) удължили до
31.12.2013г. Със същия анекс страните договорили плащанията по договора да се
извършват в български лева, по банков път по сметка на изпълнителя, с опция за
плащане на траншове, в срок до 30.05.2014г., въз основа на издадени фактури.
Според количествено-стойностната сметка, договорените СМР включвали най-общо:
изнасяне на кухненското и ресторантско оборудване, събаряне на преградни стени,
къртене на подови покрития, фаянс, мазилки по стени и тавани, извозване на
строителни отпадъци, изграждане на вътрешни преградни стени от гипскартон,
доставка, монтаж и полагане на различни видове тръби, направа на лампен излаз,
контактен излаз, полагане на замазки, мазилки, шпакловки, поставяне на врати,
теракота, гранитогрес, фаянс, ламперия, лайсни, окачен таван, боядисване и др.,
всичко на стойност *лева, с включен ДДС.
На 24.09.2013г. двете страни по договора за
строителство и представител на фирмата за строителен надзор и инвеститорски
контрол, подписали Акт 19 за изпълнените на обекта СМР, с който се съгласили,
че възложените са били осъществени и са на договорената стойност от *лева, с
ДДС (вж.л.29).
По делото са приети като доказателство заверени
преписи от четири фактури, които „* ЕООД е издало на основание договора за
строителство от 08.07.2013г., с посочен получател „* ООД, както и вноски
бележки заизвършени плащания, а именно: фактура с №**********/31.07.2013г. на
стойност *лева, с ДДС, заплатени от „* ООД на части – на 20.12.2013г. – *лева и
на 21.12.2013г. – *лева (л.30, 31); фактура с №**********/28.02.2014г. за сума
в размер на *лева, с ДДС, заплатени от „* ООД на части – на 04.04.2014г.– *лева
и на 27.05.2014г. – ** лева (вж.л.32, 33, 34 и 36); фактура с
№**********/24.03.2014г. на стойност *лева, заплатени от „* ООД на
27.05.2014г. (л.35, л.36 и л.37);
фактура с №**********/01.04.2014г. на стойност *** лева, с ДДС, заплатени от
ищеца в полза на доставчика на 28.05.2014г. (л.38, л.39 и л.40).
Според постъпилата по делото информация от ТД на НАП С.,
ведно с представена справка от Информационната система на НАП, гореописаните
четири фактури са включени в Дневниците за продажби на „* ЕООД (вж.л.187-191 от
делото).
Установява се още, че на 12.07.2013г. между РПК „*“,
представлявана от К.И. – управител на „* ООД, в качеството на възложител, и „*“
ЕООД, в качеството на изпълнител, е бил сключен договор за възлагане
упражняването на строителен надзор в строителството (л.41-43), по силата на
който възложителят като собственик и инвеститор на строеж е възложил, а
изпълнителят се е съгласил да упражнява строителен надзор при строителството на
обект „Преустройство и промяна на предназначението на ресторант „*“ в цех за
производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал“, срещу
задължение за заплащане на възнаграждение в размер на *лева, без включен ДДС,
част от които авансово. На основание този договор изпълнителят е издал две
фактури: с №**********/23.08.2013г. за авансово дължима сума в размер на *лева,
с ДДС, предплатена от „* ООД на 21.08.2013г. (вж.л.44 и л.45 от делото) и с
№**********/19.12.2013г. за сума в размер на *лева с ДДС, заплатени от „* ООД
на 30.12.2013г. (л.47 и л.48 от делото).
На 07.01.2014г. Главният архитект на Община Р.е издал
удостоверение №1/07.01.2014г. за въвеждане в експлоатация строеж „Преустройство
и промяна на предназначението на ресторант „*“ в цех за производство на бяло
саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал“, с възложител РПК „*“, в което е
констатирано, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрения архитектурен
проект с №20/26.09.2012г. и Разрешение за строеж с №31/26.09.2012г., като за
същия са били изпълнени разпоредбите на чл.52 ал.4 от ЗКИР, видно от
удостоверение с №287/17.12.2013г., издадено от Кмета на Община Р..
Удостоверението е прието като доказателство по делото (л.50). За снабдяване със
същото е заплатена такса в размер на *лева, видно от приходна квитанция
№19576/10.01.2014г. (л.49 от делото).
На 19.06.2014г. С. Х., в качеството му на председател
на УС на РПК „*“ е оттеглил подписаното от него пълномощно от 28.06.2013г.,
което се установява от приетия по делото Акт за оттегляне на пълномощно, с
нотариална заверка на подписа.
На 11.06.2018г. „* ООД е отправило до РПК „**“
нотариална покана за възстановяване на суми в общ размер на *лева, в това число
– заплатени по силата на даденото пълномощно и такива, разходвани за извършване
на необходим ремонт на покрива на сградата, в която се намира отдадения под
наем имот. Нотариалната покана е била връчена на 15.06.2018г. на председателя
на кооперацията (вж.л.55 и 56 от делото). Не е спорно, че кооперацията не е
заплатила на дружеството сумите, визирани в поканата.
На 23.10.2013г. между „* ООД и „* ЕООД е бил сключен
анекс към договор за строителство от 08.07.2013г., с който ищецът е възложил на
изпълнителя отделна поръчка за изпълнение, а именно – да извърши ремонт на
покрива на сградата, в която се извършват СМР, предмет на основния договор, при
условията и сроковете на последния и сключения към него анекс №1/05.08.2013г.
Анекс №2/23.10.2013г. е приет като доказателство по делото (л.28).
От изискани от Община Р. документи се установяват
следните обстоятелства:
След получаване на отправената от „* ООД покана, на
22.06.2018г. РПК „*“ е сезирала Община Р., с искане за извършване на проверка
относно това дали за реконструкцията на покрива на двуетажната търговска
сграда, собственост на кооперацията, от Общината са били издавани и одобрявани
строителни книжа и в случай, че се установи нарушаване на строителните правила
на норми, да се предприемат съответните законови действия във връзка с това. В
течение на проверката са били представяни документи, изразявани са становища от
страните.
На 19.08.2019г. по повод образуваната преписка на
място е бил извършен оглед от служители на Общината, за който е изготвен
констативен протокол (л.205 и л.206 от делото) и на същата дата е съставен
констативен акт (КА) №1/19.08.2019г., установяващ, че при изпълнението на
строеж „Преустройство и промяна на предназначението на ресторант „**“ в цех за
производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал“ са били
извършени СМР, с които е била променена част от строителната конструкция и
натоварвания на покрива на сградата, представляващи извършени паралелно със СМР
по одобрения инвестиционен проект №20/26.09.2012г., дейности в съществено
отклонение от същия. В КА е посочено, че установените нарушения са основания за
започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за
премахване на част от покрива на сградата, представляваща около 70 кв.м.
дъсчена обшивка и хидроизолационна мембрана и около 70 кв.м. ламарина.
(вж.л.199-л.204 от делото).
Не е спорно между страните, че „* ООД е предявило
срещу РПК „*“ претенция за възстановяване на суми, разходвани за ремонта на
покрива на сградата, в която се намира отдадения под наем имот, които са
предмет на отделно съдебно производство, което е висящо. Не се спори и относно
липсата на приключило административно производство по смисъла на предписаното с
КА №1/19.08.2019г.
Във връзка с направено от ответника възражение за
получаване на суми от ищеца под формата на финансова помощ за реализация на
проект „Цех за производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и
кашкавал“, по искане на страната по делото са приобщени документи, изискани от
ДФ „Земеделие“, приложени във втория том на настоящото дело. Въз основа на
същите се установява, че на 08.08.2014г. между ДФ „Земеделие“, от една страна, и
„* ООД, от друга, като ползвател, е бил сключен договор с №10/121/06085, от
който се установява, че Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова
помощ за извършване на дейностите, заявени за финансиране по проект „Цех за
производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал“ от
24.06.2013г., в размер на 50 % от одобрените и реално извършени разходи,
свързани с осъществяването на проекта. Първоначално одобрената финансова помощ
е била в размер на *лева и видно от приложената към договора таблица,
финансираните дейности по проекта са изцяло свързани с оборудването на цеха.
Същото е видно и от заявлението за подпомагане, касаещо закупуване на котли,
вани, помпи, измиващи системи, инструменти, хладилни инсталации, врати и т.н.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото
доказателства, а преценката й налага формиране на следните правни изводи:
Както бе обосновано в определението на съда, съдържащо
проекта за доклад по делото (определение №177/19.04.2019г.), исковите претенции
за заплащане на суми, които ищецът е заплатил на трети лица във връзка с
осъществяване на действия по силата на упълномощителната сделка, намират
правното си основание на плоскостта на договорната отговорност, а не на неоснователното
обогатяване. От твърденията в исковата
молба за наличие на сключена между страните упълномощителна сделка, по
отношение на която съгласно чл.44 от ЗЗД намират приложение правилата относно
договорите, следва извод за наличие на договорни отношения между същите, а не
на неоснователно разместване на блага. Поради посоченото и доколкото при
упражняване на представителната власт от пълномощника същият се обвързва от
договор за мандат (със съдържание според извършените действия в рамките на
пълномощието), то приложими са правилата на договора за поръчка в отношенията
между представител и представляван (в т.см.вж. Решение №338 от
11.01.2016г. на ВКС по гр.д.№1729/2015г., IV г.о., ГК), поради което и исковите
претенции по главните искове, с оглед твърденията в исковата молба, намират
правното си основание именно в чл.79 ал.1 във вр. с чл.280 от ЗЗД.
За да бъдат уважени
предявените искове е потребно да се установи съществуването на упълномощителна
сделка с конкретното твърдяно съдържание и съпътстващият я договор за мандат;
извършването на конкретните правни и фактически действия от името на ответника;
разходването на посочените в исковата молба суми. Това е така, тъй като, според
чл.36 ал.2 от ЗЗД, последиците от правните действия, които представителят извършва,
възникват направо за представлявания, съгласно чл.292 ал.1 от ЗЗД, ако
довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и
задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за
доверителя, а по силата на чл.285 от ЗЗД, доверителят е длъжен при поискване да
достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на
поръчката, и да му заплати направените разноски, заедно с лихвите и вредите,
които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.
Несъмнено установено по делото е и не е спорно между
страните, че на 28.06.2013г.
председателят на УС на РПК „*“ С. Х. е упълномощил К. И., в качеството му а
управител на „* ООД, да го представлява пред компетентните държавни институции,
общински органи, частни лица и търговски дружества, както и да сключва договори
и подписва всички необходими документи във връзка с реализацията на разрешение
за строеж №31 от 26.02.2012г. на Община Р. по одобрен инвестиционен проект и
въвеждането в експлоатация на обект „Цех за производство на бяло саламурено
сирене, кисело мляко и кашкавал“ в УПИ * кв.* по плана на гр.Р., обл.К.,
находяща се на ул.„* №*. Не е спорно, че това пълномощно е имало действие от
датата на изготвянето му до момента на неговото оттегляне – 19.06.2014г.
Видно от приетите като доказателства по делото
договори – договор за строителство от 08.07.2013г., ведно с анекси, и договор
за възлагане упражняването на строителен надзор в строителството от
12.07.2013г., пълномощникът от името на упълномощителя е извършил съответните
правни действия, именно по силата на неформалния договор за мандат. Това е
така, тъй като упълномощаването, като едностранна сделка, поражда материалното
субективно право на представителя да ангажира със своето поведение чужда правна
сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си
правните последици от извършените действия и осъществените бездействия. Ако
страните не са обвързани от договор за поръчка, за представителя не може да
възникнат никакви задължения, в т. ч. да действа в упражняване на учредената
представителната власт. Когато довереникът действа от името на доверителя като
пълномощник, правата и задълженията по сделките, които сключва с трети лица,
възникват направо за доверителя – чл.292 ал.1 от ЗЗД. Затова и пълномощното е
достатъчно за доказване обвързаността на страните с неформален договор за
поръчка, съчетан с упълномощителна сделка.
Доказа се, на следващо място, че ищецът, като
довереник, е разходвал свои средства в изпълнение на задължения на доверителя
(упълномощителя) по сключените договори, като, видно от представените вносни
бележки за извършени банкови преводи, разходваните от „* ООД суми съответстват
изцяло на претендираните. Отново в изпълнение на дадения мандат, дружеството е
заплатило в полза на Община Р. административната такса за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация, в размера, твърдян от ищеца.
Поначало, според разпоредбата на чл.285 от ЗЗД,
доверителят е длъжен да осигури средствата, необходими за изпълнението на
поръчката и да заплати направените в тази връзка разходи, като възнаграждение
на довереника се дължи само ако е уговорено (чл.286 от ЗЗД). Във всички случаи
за доверителя съществува задължението да възстанови на довереника направените
разноски, заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с
изпълнението на поръчката.
Разходите, които пълномощникът и довереник, е сторил
за изпълнението на поръчката следва изцяло да му бъдат възстановени. Липсва
основание, по силата на което същите да останат в негова тежест. Така,
ответникът дължи да заплати на ищеца следните суми: *00 лева – общо заплатени
от „* ООД в полза на „* ЕООД възнаграждения за изпълнени строително-монтажни
работи по договора за строителство от 08.07.2013г.; 2 040.00 лева -
заплатени от „* ООД в полза на „*“ ЕООД възнаграждения за упражняване на
строителен надзор по договор от 12.07.2013г., както и *лева, представляващи
административна такса, заплатена от „* ООД, в полза на Община Р***.
Възраженията, направени от ответната страна по делото,
за недължимост на горните суми, съдът намира за неоснователни, поради следното:
На първо място, кооперацията възразява, че фактурите,
издадени от „* ЕООД по договора за строителство от 08.07.2013г. не сочели РПК „**“
като получател на доставките, поради което било възможно да касаят други
отношения между ищеца и издателя. Този довод е несъстоятелен, тъй като от една
страна, и четирите фактури съдържат недвусмислено посочване, че се издават на
основание договора от 08.07.2013г. Възложител по този договор е именно РПК „*“,
действаща чрез пълномощника си. От друга страна, фактурите имат производен
характер и записванията в тях следва да се преценяват в контекста на всички
данни по делото, тъй като плащане би се дължало не по силата на издадена
фактура, а на база съществуващото договорно задължение. В този смисъл,
ирелевантно е, че като получател е посочен пълномощникът, при положение, че от
договора е видно, че страна по него е кооперацията.
Не може да бъде споделен и друг довод на ответната
страна в посока, че плащанията по фактурите не са дължими от кооперацията, тъй
като са били извършени след съставянето на Акт 19 от 24.09.2013г. Вярно е, че
на 24.09.2013г. страните по договора за строителство и представител на фирмата
за строителен надзор и инвеститорски контрол са подписали Акт 19 за изпълнените
на обекта СМР, с който се съгласили, че възложените такива са били осъществени
и са на договорената стойност от *ева, с ДДС, както и, че всички плащания са
извършени след тази дата. Независимо от тези факти, следва да се има предвид,
че моментът на извършените плащания кореспондира на уговорения от страните по
договора за строителство краен срок за изпълнение, а именно – 30.05.2014г.,
според подписания Анекс №1 от 05.08.2013г.
Ответникът възразява още, че дори да се дължи
възстановяване на суми, то липсва основание на ищеца да се възстановя изцяло
заплатеното, ведно с включения ДДС, тъй като дружеството е ползвало данъчен
кредит по тези фактури, конкретно с издател „* ЕООД и би се стигнало до
неоснователното му обогатяване. Доказа се по делото, че заплатените от ищеца
възнаграждения по сключените от името на кооперацията договори включват ДДС. От
представената информация от НАП се установи, че процесните четири фактури са
включени в Дневниците за продажби на издателя им „*. Съдът намира, че на база
така установения факт не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че „*
ООД е ползвало данъчен кредит по тези фактури. Възражението се явява
недоказано.
На следващо място, ответникът възразява, че не дължи
възстановяване на заплатените от ищеца суми, поради факта, че последният ги е
получил под формата на финансиране от европейски фондове. Обемна е
документацията, която се приобщи по делото, с цел доказване основателността на
това възражение. От изпратените от ДФ „Земеделие“ документи обаче е видно, че
макар „* ООД действително да е кандидатствало за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ за реализиране на проект „Цех за производство на бяло
саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал“, находящ се в отдадения под наем с
договора от 31.05.2013г. имот и такава да е била отпусната, същата касае
единствено финансиране на дейности, изцяло свързани с оборудването на цеха.
Извършените СМР, които са заплатени от ищеца и са предмет на настоящите искове,
не са били предмет на финансиране.
Ответната кооперация твърди, че извършените по силата на
договора за строителство СМР не са били съобразени със строителните правила и
нормативи, т.е. касае се за незаконно строителство,би било възможно да се
наложи премахване, за което кооперацията ще следва да стори разходи. На
практика се прави възражение, че ищецът не е изпълнил поръчката с грижата на
добър стопанин, съответно търговец. Съдът не намира аргументи в подкрепа на
това възражение. По делото е налично удостоверение №1/07.01.2014г., издадено от
Гл.архитект на Община Р.за въвеждане в експлоатация на процесния строеж, в
което се съдържа констатацията, че строежът е изпълнен в съответствие с
одобрения архитектурен проект с №20/26.09.2012г. и Разрешението за строеж с
№31/26.09.2012г.
По делото се установи от изисканите от Община Р.
документи, че по повод подаден сигнал от РПК „*“ е била извършена проверка,
съставен е бил констативен протокол и констативен акт №1/19.08.2019г.,
установяващ, че при изпълнението на строеж „Преустройство и промяна на
предназначението на ресторант „*“ в цех за производство на бяло саламурено
сирене, кисело мляко и кашкавал“ са били извършени СМР, с които е била
променена част от строителната конструкция и натоварвания на покрива на
сградата, представляващи извършени паралелно със СМР по одобрения инвестиционен
проект №20/26.09.2012г., дейности в съществено отклонение от същия. В КА е
посочено, че установените нарушения са основания за започване на
административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на част от
покрива на сградата, представляваща около 70 кв.м. дъсчена обшивка и
хидроизолационна мембрана и около 70 кв.м. ламарина. От тези факти е видно, че
към настоящия момент категоричен извод за извършено незаконно строителство,
подлежащо на премахване не може да се направи и доказателствената сила на
Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа не е оборена. Също така,
трябва да се има предвид особено същественият факт, че ако има някакво
отклонение, същото е частично и касае единствено покрива на сградата,
дейностите във връзка с който изобщо не са предмет на договорите, по които
ищецът е извършил плащанията, чието възстановяване претендира в настоящото
дело. Наред с посоченото, не е спорно между страните, че „* ООД е предявило
срещу РПК „*“ претенция за възстановяване на суми, разходвани за ремонта на
покрива на сградата, които са предмет на отделно съдебно производство, към
което именно повдигнатото възражение би било относимо.
Всички изложени доводи очертават извода на съда за
основателност на исковете за присъждане на главничните суми. Исковете следва да
се уважат изцяло. Върху сумите се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По акцесорните искове за присъждане на обезщетения за
забава, съдът намира следното:
Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Поради това, особено съществен е въпросът в кой момент
длъжникът е изпаднал в забава.
Ищецът счита, че ответникът е изпаднал в забава да му
възстанови сторените разходи от момента на тяхното извършване и е предявил
претенциите си по чл.86 ал.1 от ЗЗД с начален момент – датата на всяко плащане.
Според чл.84 ал.1 изр.1 и ал.2 от ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съдът намира, че независимо, че от момента на
извършване на съответните плащания от страна на ищеца в полза на третите лица,
вземанията му към доверителя са ставали изискуеми, с оглед липсата на конкретен
падеж на плащане, забавата на кооперацията, обуславяща правото на кредитора да
претендира обезщетение, настъпва след отправянето на покана. В подкрепа на този
извод са и нормите на чл.284 и чл.285 от ЗЗД, според които довереникът е длъжен
да даде на доверителя сметка за изпълнението на поръчката, а последният е
длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими
за изпълнението на поръчката. Не е мислимо доверителят да е изпаднал в забава
преди да е бил уведомен въобще за естеството и размера на дължимите суми.
По делото липсват данни преди датата на връчване на
нотариалната покана – на 15.06.2018г. (л.55 и л.56 от делото) – дружеството да
е уведомявало ответника за размера на заплатените от него в полза на третите
лица суми и да го е канило да извърши плащане. Поради посоченото, ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на дадения с поканата 7-дневен срок, а именно –
считано от 23.06.2018г.
От тази дата до датата, предхождаща подаването на
исковата молба в съда, т.е. до 26.07.2018г., включително, се дължи заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата дължима сума от *лева.
При използване на електронен калкулатор
за изчисляване на лихвата се установява, че за посочения период същата е в
размер на *лева. Разпечатката от изчислението съдът прилага по делото.
Посоченото налага извода за частична
основателност на предявения иск, който следва да се уважи за сумата от *лева за
периода от 23.06.2018г. до 26.07.2018г., включително, като за разликата над
тази сума до претендираните общо *лева и за предхождащите периоди, исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
Всяка от страните претендира присъждане
на разноски. Ищецът е сторил такива само за държавна такса в размер общо на *лева
(вж.л.7 и л.168 от делото), а ответникът – за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на *лева (вж.л.270 от делото).
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, а именно: *лева, от които *лева – държавна такса по главничния иск и *лева
– държавна такса по иска за лихва за забава.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът
дължи на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете и
доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е общо, съдът приема, че
половината от него е за главния иск, а другата половина – за акцесорния. При
това положение, дружеството ще следва да заплати сумата от *лева, определена на
база съотношението между отхвърлената част на иска за лихви спрямо
претендирания размер, при възнаграждение за този иск от *лева (*лева - *лева = *лева;
*лева : *лева = * 0.9875 . *лева = *лева).
Никоя от страните не е направила искане
за извършване на компенсация на разноските.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
РПК „*“, с ЕИК * със седалище и адрес на управление в
гр.Р., обл.К., ул.„* №* да заплати
на „* ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.Р. ** обл.К., ул.„*“
№* следните суми: *лева (*лева), от които: *лева,
представляващи заплатени от „* ООД в полза на трети лица възнаграждения по
сключени договори от името на РПК „**“, съгласно пълномощно от 28.06.2013г., в
това число: *лева– сбор на заплатени от „* ООД в полза на „* ЕООД
възнаграждения за изпълнени строително-монтажни работи по договор за
строителство от 08.07.2013г., за които са били издадени фактури с
№**********/31.07.2013г., №**********/28.02.2014г., №**********/24.03.2014г. и
№**********/01.04.2014г., и *лева - заплатени от „* ООД в полза на „*“ ЕООД
възнаграждения за упражняване на строителен надзор по договор от 12.07.2013г.,
по фактури с №**********/23.08.2013г. и №**********/19.12.2013г., във връзка с
осъществени дейности в обект, собственост на РПК „**“, представляващ втори етаж
от двуетажна търговска сграда, построена в УПИ * кв.* по плана на гр.Р., обл.К.,
находящ се на ул.„* №*; както и *лева, представляващи административна такса,
заплатена от „* ООД, като пълномощник на кооперацията в полза на Община Р. за
регистриране на обекта и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация
за същия, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.07.2018г. до окончателното изплащане; *лева
(*, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от *лева за периода от
23.06.2018г. до 26.07.2018г., включително, както и *лева (**,
представляваща сторени по делото разноски за държавна такса, като иска за
присъждане на дължими
лихви за забава за периоди, предхождащи датата 23.06.2018г. и за разликата над *лева
до претендираната сума от *лева ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
„* ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в
гр.Р. *, обл.К., ул.„*“ №**да заплати на
РПК „*, с ЕИК * със седалище и адрес на управление в гр.Р. обл.К., ул.„* №*
сумата от *лева (*,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд – София в 2-седичен срок, считано от датата
на връчване на препис от същото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: