№ 1111
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110213230 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Д. ЦВ. П., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 5165272, издаден от СДВР, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска
неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се
представлява. Постъпило е писмено становище от защитника й адв. З., с което изцяло
се поддържа депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на
атакувания електронен фиш. Претендират се разноски.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в съдебно заседание.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
1
страна следното:
На 31.07.2021 г. в 12:31 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC ARH
CAM S1” № 11743f0 заснела лек автомобил марка „Т.”, модел „А.” с рег. /НОМЕР/,
движещ се в /АДРЕС/, в посока от бул. /АДРЕС/ към бул. /АДРЕС/, с превишена
скорост – 81 км/ч, при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш серия
К № 5165272 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателката, в качеството й на
законен представител на юридическото лице собственик на заснетото МПС, е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш” като по този
начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не
както понякога се тълкуваше преди изменението на закона, че контролният орган
трябвало да отсъства от мястото, на което е било монтирано автоматизираното
техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията
2
на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен
терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се
посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно
решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху
дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган
се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства
способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична
проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните
системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2,
т. 8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
3
вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След
като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на
закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-
24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази
причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да
бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак указващ на водачите за
извършвания видеоконтрол.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда
цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката
на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол „ATCC
ARH CAM S1” № 11743f0, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-
компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя
и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането
на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш
липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е
заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като
върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. В случай, че не представляващият дружеството е управлявал
автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, след
получаване на електронния фиш, жалбоподателката П. е следвало в 14 дневен срок да
подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
4
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В настоящия случай в изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал.2 от ЗДвП, като в
същия изрично е указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация.
Вместо декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателката е подала жалбата,
предмет на настоящото производство, т.е. тя не се е възползвала от предоставената й
законова възможност. По ЗДвП не е предвидено налагане на имуществени санкции на
юридически лица и именно в този смисъл е разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. При
извършено нарушение с автомобил собственост на юридическо лице се наказва
неговият законен представител – физическо лице и правилно е наложено наказание
глоба на П.. Релевантна е датата на извършване на нарушението, тоест към тази дата тя
трябва да е била законен представител на „ФИРМА“ ООД, което е налице. При
направена служебна справка в Търговския регистър се установява, че именно
жалбоподателката П. е законен представител – управител на юридическото лице от
17.05.2008 г. до настоящия момент. След като към момента на нарушението тя е била
законен представител, то правилно е наказана за извършеното деяние и от там нататък
именно на нея следва да се връчи електронният фиш, понеже е наказана с глоба като
физическо лице представлявало дружеството към датата на нарушението. Фишът не
следва да бъде връчван на юридическото лице, тъй като то не е наказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е
приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се
установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест
тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а
двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй
като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се
счита датата на извършеното нарушение. Електронният фиш съдържа всички
необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение, а именно: дата, място,
начин на извършване на нарушението и самоличност на нарушителя. Разликата в
засечената скорост от 84 км/ч и посочената в ел. фиш скорост от 81 км/ч се дължи на
така наречения „толеранс”, който представлява възможната процентна грешка при
засичането на скоростта. Този толеранс е 3% от засечената скорост и се отчита в полза
на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3%. Точно
заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателката, поради
неяснота или противоречия в издадения ел. фиш. Напротив, правата й са напълно
защитени, тъй като евентуално възможната грешка при отчитането на скоростта е
изчислена в нейна полза.
Следва да се отбележи, че от приложените по делото Удостоверение за одобрен
5
тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. и Протокол № 10-С-
ИСИС/08.03.2021 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ATCC ARH
CAM S1” № 11743f0 се установява, че системата за видеоконтрол е мобилна такава,
одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение,
надлежно калибрована и технически годна към датата на нарушението за
осъществяване на посочения видеоконтрол.
Обстоятелството, че в ел. фиш не са посочени начинът на обжалването му и
органът, пред който се обжалва, по никакъв начин не е довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателката. Фактът, че делото се разглежда от настоящия състав и
производството е редовно образувано пред СРС е достатъчно показателен, че са
напълно защитени правата й и същата се е възползвала от дадената законова
възможност да обжалва, и да иска отмяна на наложената й глоба пред съда.
Нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за законния представител на юридическото лице – собственик на МПС за
извършеното с него нарушение. В конкретния случай, видно от справката от
централната база на КАТ и след справка в Търговския регистър става ясно, че
собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е юридическото лице
„ФИРМА“ ООД, ЕИК /НОМЕР/, чиито законен представител към момента на
нарушението и към сегашния момент е жалбоподателката Д. ЦВ. П.. Тя е единствен
управител на юридическото лице (видно от справка в Търговския регистър), поради
което се явява и законен представител на същото. Жалбоподателката П. не се е
възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно е
била приета от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за
извършеното нарушение.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч,
посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В конкретния случай жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от
максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Касае се за
нарушаване на общата забрана по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в населено място да не се
превишава максимално допустимата скорост за движение от 50 км/ч, а не става дума за
различна от посочената в ал. 1 скорост, която се сигнализира с пътен знак по смисъла
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е
следвало да спазва ограничението на скоростта за населено място, тъй като в
процесния участък не е имало поставен знак, указващ възможност за движение с по-
висока скорост от 50 км/ч. Писмено доказателство за цитираното ограничение на
6
скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система от 31.07.2021 г. В него ясно е описано мястото,
където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било
общовалидното за населено място. Съставителят на протокола – длъжностното лице
Иван Лухов се е подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено и
настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е
официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК - съставен по предвидения ред от
длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в
него обстоятелства, едно от които е и ограничението на скоростта в процесния участък.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
т. 4 - за превишаване от 31 км/ч до 40 км/ч - с глоба 400 лв.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото
факти, съдът приема, че в случая жалбоподателката е нарушила забраната на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 31.07.2021
г. в 12:31 часа, лек автомобил марка „Т.”, модел „А.”, с рег. /НОМЕР/, собственост на
юридическото лице „ФИРМА“ ООД, представлявано от жалбоподателката Д. ЦВ. П.,
се е движил в /АДРЕС/, в посока от бул. /АДРЕС/ към бул. /АДРЕС/ с превишена
скорост – 81 км/ч, при разрешена максимална скорост за движение в населено място от
50 км/ч. Максимално разрешената скорост е била превишена от жалбоподателката с 31
км/ч, а размерът на глобата в този случай е точно 400 лева. Наказанието е фиксирано,
поради което съдът не може да изменя неговия размер.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена скорост, а в
населено място това поведение е особено опасно, поради наличието на пешеходци,
сред които деца, възрастни хора и майки с бебета. В немалко случаи тези
произшествия завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази
причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват
такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и
да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото. Нашата държава е на едно от челните места по
смъртност вследствие на пътнотранспортни произшествия, а най-честата причина за
тези произшествия е именно движението с превишена или несъобразена скорост.
7
Предвид на това случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, а и превишението на скоростта не е пренебрежимо малко.
С оглед гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден
обжалваният електронен фиш за реализиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката във връзка с извършването на това нарушение и
същият следва да бъде потвърден.
При този изход на спора няма как да бъде уважено искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на разноски, а от своя страна
наказващият орган не е претендирал заплащане на такива, поради което разноски не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пред. 1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5165272, издаден от
СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Д. ЦВ. П., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8