№ 249
гр. Шумен, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й..Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630200343 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-003625 от 16.12.2021 год. на
Началник Сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Д. Х. К., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: *********, област Шумен, ************** са
наложени административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.179,
ал.6, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно В съдебно заседание
същият не се явява лично и не изпраща представител. Процесуалният представител на
Началник Сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В
съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д. Х. К. на 21.11.2021 год. в гр.Шумен управлявал лек автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с ДК№ Н4338АН, като се движел по път, отворен за обществено
ползване, намиращ се на територията на МБАЛ-Шумен. Около 14.07 часа на същия ден бил
спрян за проверка в района на МБАЛ – Шумен, като било установено, че управлявания от
жалбоподателя лек автомобил е с пукнато предно обзорно стъкло в обхвата на
стъклопочистващите устройства, като пукнатината пречела на видимостта, както и че
дълбочината на протектора на предните гуми не е в съответствие с изискванията. След
измерване с помощта на техническо средство – дълбокомер с инвентарен №D50110039 било
установено, че дълбочината на рисунъка е по-малък от 1.6 мм.
По време на проверката били констатирани и други нарушения, включително и че
управлявания от жалбоподателя лек автомобил е спрян от движение на 06.03.2017 год. по
желание на собственика, но същите не са предмет на настоящото производство.
За описаните по-горе административни нарушения на жалбоподателя бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия АA №3625 от 21.11.2021 год.
Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на Д. Х. К. е нарушена
разпоредбата на чл139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е бил подписан от нарушителя, като не е
изложил възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения. Въз основа на така съставения акт
и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №21-0869-003625 от 16.12.2021 год. на Началник Сектор към
ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Д. Х. К., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: *********, област Шумен, ************** са наложени административно
наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и
“глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
ОН. Н. ЮМ., на свидетелите Н. АС. Н., А.С.Д. и Г. Пл. М., от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства, както и то представения по делото снимков
материал.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
ОН. Н. ЮМ., Н. АС. Н., А.С.Д. и Г. Пл. М., доколкото същите лично са участвали в
извършената проверка на жалбоподателя, като лично са възприели поведението на водача,
състоянието на автомобила и показанията им почиват на техни непосредствени впечатления
за фактите, за които свидетелстват. В същото време показанията им са еднопосочни,
последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по
делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
2
следното:
При така установената фактическа обстановка по отношение на описаните в
наказателното постановление нарушения съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като съгласно нормата на чл.101,
ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147,
ал.1 от същия закон.
Дали една неизправност е опасна, значителна или незначителна се преценява
съгласно предвидените изисквания в Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. По
смисъла, вложен в част I, т.3.2, б.“б“ от Методиката за извършване на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Приложение №5 към
Наредбата/ пукнатото предно обзорно стъкло в обхвата на стъклопочистващите устройства
се явява значителна неизправност, а съгласно т.5.2.3, б.“д“ от същата Методика описаната в
пункт втори от наказателното постановление неизправност, изразяваща се в дълбочина на
рисунъка на предните гуми по-малка от 1.6 мм, се явява опасна неизправност.
В настоящия случай от материалите по делото се установява, че по време на
извършване на проверката управлявания от жалбоподателя автомобил е бил пукнато предно
обзорно стъкло, което съществено е ограничавало видимостта в обхвата на
стъклопочистващите устройства, както и че дълбочината на рисунъка на гумите, измерена с
техническо средство дълбокомер с инвентарен №D50110039 е била под 1.6 мм. В подкрепа
на този извод са събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите ОН. Н. ЮМ., Н. АС. Н., А.С.Д. и Г. Пл. М., които свидетелстват, че при
визуалния оглед на автомобила лично са възприели констатираните неизправности.
Нарушенията са описани по ясен и категоричен начин и в акта за установяване на
административно нарушение, а съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното.
В подкрепа на изложената фактическа обстановка и направените въз основа на нея
правни изводи са и представените по делото снимки, от които ясно се вижда състоянието на
предното обзорно стъкло и на гумите на автомобила.
А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава и на двете нарушения, посочени в обжалваното
наказателно постановление, доколкото на 21.11.2021 год. е управлявал МПС с констатирана
значителна техническа неизправност – пукнато предно обзорно стъкло в обхвата на
стъклопочистващите устройства и с констатирана опасна неизправност, изразяваща се в
дълбочината на протектора на предните гуми, чийто рисунък, измерен с техническо
средство – дълбокомер е бил под 1.66 мм. Всяко едно от описаните нарушения
представлява нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото се
квалифицира като техническа неизправност по смисъла вложен в разпоредбата на чл.101,
3
ал.4 от ЗДвП, във вр. с част I, съответно т.3.2, б.“б“ /по отношение на първото нарушение/ и
т.5.2.3, б.“д“ /по отношение на второто нарушение/ от Приложение №5 към Наредба №Н-32
от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства.
Деянието е извършено с вина под формата на пряк умисъл, доколкото водачът е бил
наясно, че посоченото МПС е с описаните по-горе технически неизправности и въпреки
това е поел управлението над автомобила.
Съдът не кредитира изложените от страна на жалбоподателя твърдения, че доколкото
е управлявал автомобила на територия обособена като двор на „МБАЛ – Шумен“ АД, която
била с ограничен достъп за свободно движение, то същата не попада в обхвата на чл.2 ал.1
от ЗДвП и е налице некомпетентност на АНО, съобразно чл.2, ал.3, изр.второ от ЗДвП. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на §6, т.1 от ДР на
ЗДвП - "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В случая
конкретната алея на територията, стопанисвана от „МБАЛ – Шумен“ АД освен от
пешеходци се използва и от МПС. От събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства се установява, че достъпът на МПС е контролиран, чрез поставени бариери,
но не е ограничен за частни МПС. Условията на ползването му са еднакви за всички
участници в движението, поради което има характер на път, отворен за обществено
ползване.
За първото от посочените в наказателното постановление нарушения
административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП предвижда
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста лева/, за лице което управлява технически
неизправно пътно превозно средство при констатирани значителни неизправности.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно абсолютния размер на предвидената в закона санкция.
По отношение на второто от посочените в наказателното постановление нарушения
административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП предвижда
наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин лева/, за лице което управлява технически
неизправно пътно превозно средство при констатирани опасни неизправности. Съдът
намира, че и по отношение и на това нарушение административно-наказващият орган
правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената в закона санкция.
При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът не установи
наличието на твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Нарушенията, както и
обстоятелствата, при които същите са установени са описани пълно и ясно, както в акта за
установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление.
4
С оглед естеството на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване не са
налице условията за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Същото не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. В същото
време съдът намира, че липсват основания за квалифициране на нарушението като
маловажно и с оглед данните за личността на нарушителя, които се установяват от
приложената по делото Справка за нарушител от региона и от които става ясно, че същият е
бил наказван многократно за различни нарушения по ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно, законосъобразно и доказано и следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0869-003625 от 16.12.2021 год.
на Началник Сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Д. Х. К., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: *********, област Шумен, ************** са
наложени административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.179,
ал.6, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Х. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *********, област Шумен,
************** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6