Р Е
Ш Е Н
И Е №260033
гр.Кюстендил,
26.08.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева търг.д.№41/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по искова молба, подадена от Б.Б. - синдик на „****************“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.*****************************“,
против „Булцвет“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя М.П.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.99 ал.1 във вр. с
чл.79 ал.1 във вр. с чл.240 във вр. с чл.86 ал.1 и чл.92 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми по вземания, които са му били прехвърлени с
договор за цесия от 11.10.2011г. с цедент „*****************“ ЕООД, а именно:
главница в размер на 1 268 280 лева; лихва в размер на 24 098.21
лева; комисионна в размер на 4 906.73 лева; неустойка в размер на
52 437.13 лева и законна лихва върху главницата, считано от 12.10.2011г.
до завеждане на иска в размер на 1 043 941.90 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.05.2020г., до датата на плащане.
Ищецът
твърди, че между ответника „Булцвет“ ЕООД и „*****************“ ЕООД е имало
сключен договор за финансова помощ от с дата 28.01.2009г., по силата на който
ответникът е имал задължението да върне на „*****************“ ЕООД сума в
размер на 1 268 280 лева, представляваща главница. Твърди, че дължима
е била и лихва в размер на 24 098.21 лева, както и, че по този договор е
била начислена неустойка в размер на 52 437.13 лева; по силата на
сключения договор „Булцвет“ ЕООД е имало задължението да заплати и комисионна,
възлизаща на 4 906.73 лева. Ищецът сочи, че тези суми не са били
заплатени, както и, че кредиторът „*****************“ ЕООД е сключил договор с
ищцовото дружество на 11.10.2011г., с който му е прехвърлил вземанията си към „Булцвет“
ЕООД, произтичащи от договора за финансова помощ. Сочи, че ответникът е бил
уведомен за цесията на 11.10.2011г., както и, че за периода от 12.10.2011г. до
подаване на иска е дължима и лихва за забава в размер на законната лихва върху
незаплатената главница в размер на 1 043 941.90 лева.
В срока за
отговор е постъпил такъв от управителя на ответното дружество, в който е
изразено становище за неоснователност на предявения иск, поради погасяване на
претендираните вземания по давност. Възражението за изтекла давност е основано
на твърдение, че вземането се основава
на подписан договор от 2011г. и произтича от договор за финансова помощ от
28.01.2009г. Счита се, че давността е започнала да тече на 11.10.2011г., когато
вземането е възникало, и е изтекла на 11.10.2016г., когато е изтекъл петгодишният
срок по чл.110 от ЗЗД, а исковата молба е входирана в съда на 07.08.2020г.
В срока по
чл.372 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която е направено
доказателствено искане.
Отговор на
допълнителната искова молба в рамките на предоставения от съда и посочен в
закона срок, не е подаден.
Окръжен
съд-Кюстеднил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
На
11.10.2011г. между „*****************“ ЕООД, в качеството на цедент, и „****************“
ЕООД, в качеството на цесионер, чрез техните управители и законни
представители, е бил сключен договор за прехвърляне на вземане, с който
цедентът е прехвърлил на цесионера възмездно всички свои права, привилегии и
вземания към няколко длъжници, сред които и „Булцвет“ ЕООД, спрямо което
дружество прехвърленото вземане е посочено в размер на 1 349 722.07
лева, от които главница в размер на 1 268 280 лева; лихва в размер на
24 098.21 лева; комисионна в размер на 4 906.73 лева; неустойка в
размер на 52 437.13 лева, произтичащо от договор за финансова помощ от
06.01.2011г.
Видно от
приложеното по делото уведомление, „*****************“ ЕООД е уведомило „Булцвет“
ЕООД за извършената цесия на 11.10.2011г., чрез връчване на уведомлението на
управителя на дружеството.
Съдът е
задължил ответника „Булцвет“ ЕООД в срок най-късно в съдебното заседание да
представи намиращи се у него документи, а именно договор за финансова помощ от 28.01.2009г.,
сключен между „*****************“ ЕООД, като заемодател, и „Булцвет“ ЕООД, като
заемател; документи, доказващи получаването на заемната сума; документи, от
които да е видно дали и кога „Булцвет“ ЕООД е погасявало заема. Дружеството е
било надлежно уведомено, но указанието не е изпълнено.
Съдът е
задължил и третото неучастващо по делото лице „*****************“ ЕООД да
представи договор за финансова помощ от 28.01.2009г., сключен между „*****************“
ЕООД, като заемодател, и, като заемател; документи, доказващи получаването на
заемната сума; документи, от които да е видно дали и кога „Булцвет“ ЕООД е
погасявало заема и какво е било салдото по него /главница, лихви, комисионни,
неустойки/ към 11.10.2011г. и периодите, за които са начислени, както и
характерът на прехвърлените на ищеца лихви, комисионни и неустойки. Дружеството
е било надлежно уведомено, но указанието не е изпълнено.
От
заключението с вх.№ 260783/12.04.2022г. на вещото лице Ив.Д. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на „****************“
ЕООД са изготвени първични счетоводни записи относно сумите по договора за
прехвърляне на вземане, като по д-т с-ка 4132 – клиенти по търговски кредити –
дългосрочни – партида „Булцвет“ са отразени вземанията на „****************“
ЕООД към „Булцвет“ ЕООД в общ размер на 1 349 722.07 лева– главница 1
268280 лева; комисионна по цесия – 4 906.73 лева; лихва по цесия –
24 098.21 лева и неустойка по цесия – 52 437.13 лева. В счетоводството
на „Булцвет“ ЕООД са изготвени първични счетоводни записи относно сумите по
договора за прехвърляне на вземане по д-т с-ка 499/1 – Други кредитори –
дългосрочни партида „*****************“ ЕООД – 1 349 722.07 лева: главница
1 268280 лева; комисионна по цесия – 4 906.73 лева; лихва по цесия –
24 098.21 лева и неустойка по цесия – 52 437.13 лева. Отразено е и
прехвърлянето на задължението от „*****************“ ЕООД към „****************“
ЕООД. До 31.12.2021г. „****************“ ЕООД е фигурирал в счетоводството на „Булцвет“
ЕООД като контрагент със салдо до посочената дата в размер на
2 549 382.29 лева.
Вещото лице
е посочило в заключението, че от счетоводството на „****************“ ЕООД му е
било представено писмо-потвърждение, съгласно което „Булцвет“ ЕООД потвърждава
салдо по вземане на „****************“ ЕООД към 31.10.2019г. в размер на 2 393 663.97 лева,
формирана от сумата, отразена в договора за прехвърляне на вземане от
11.10.2011г. и начислени лихви за забавено плащане към 31.10.2019г. Експертът е
констатирал, че в счетоводството на „Булцвет“ ЕООД към момента на изготвяне на
заключението не съществува задължение към „****************“ ЕООД; такова е
съществувало в периода от 11.10.2011г. до 31.12.2021г., когато е било отписано
с основание изтекла давност на 31.12.2021г. и е била съставена съответната
счетоводна операция, с която е начислен приход на „Булцвет“ ЕООД в размер на
сумата от 2 549 382.29 лева.
По делото е
представена покана, изходяща от синдика на „****************“ ЕООД – в
несъстоятелност и адресирана до „Булцвет“ ЕООД за заплащане на сумите, предмет
на договора за цесия, която покана няма дата и изходящ номер. Представено е и
известие за доставяне с адресат „Булцвет“ ЕООД, оформено като получено от лице
Христина Георгиева на 17.02.2020г.
При така
установените по делото факти, съдът формира следните правни изводи:
Ищецът
основава претенциите си на договор за прехвърляне на вземане към ответника,
произтичащо от договор за финансова помощ. По исковете с правно основание чл.99
ал.1 във вр. с чл.79 ал.1 във вр. с чл.240 във вр. с чл.86 ал.1 и чл.92 от ЗЗД
в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието на валидно
правоотношение по договор за финансова помощ, имащ характеристиките на договор
за заем, между първоначалния цедент „*****************“ ЕООД и ответника, по
силата на който заемодателят да е предоставил на ответника сума в размер на
процесната, а последният се е задължил да я върне в даден срок – определен в
договора или след покана; наличието на предпоставки за начисляване на лихва –
договорна или за забава, периода на начисляване и размера на същата; уговорената
комисионна и нейният размер; че е настъпил падежът за връщане на сумата, че
длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението; наличието на
предпоставки за начисляване на неустойка – мораторна или компенсаторна, периода
на начисляването й и размерът й; също и твърдението, че вземанията са
прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което
длъжникът е бил надлежно уведомен, а при доказване на горепосочените факти и
обстоятелства, релевантни за спора, в доказателствена тежест на ответника бе да
докаже положителният факт на погасяване на процесните вземания поради изтекла
давност. Ищецът в конкретния случай не е навел възражения за наличието на
обстоятелства довели до прекъсване/спиране течението на давностния срок.
В конкретния
случай по безспорен начин е доказано осъществяването само на част от горните
предпоставки, изискуеми за уважаване на исковете, а именно – наличието на
договор за прехвърляне на вземания в полза на ищеца и уведомяването на
ответника за извършената цесия. Както се посочи по-горе, според съда, така
установените по делото обстоятелства не са достатъчни, за да бъдат уважени исковете.
Съгласно
чл.154 от ГПК, всяка страна следва да докаже фактите и обстоятелствата, на
които основава исковете си. Доказването следва да е главно и пълно, сторено,
поради което, по начин, че да създаде сигурно убеждение, абсолютна увереност в
съда относно верността на наведените фактически твърдения. Подобно доказване не
беше извършено от ищеца в производството.
Настоящият
съд намира, че е налице и съществен дефицит в твърденията на ищцовото
дружество, което въпреки дадени указания не поясни какъв е бил падежът за
връщане на предоставената финансова помощ; какъв е характерът на претендираната
лихва – възнаградителна или санкционна и за какъв период от време е била
начислена; какво е естеството на търсената неустойка – мораторна или
компенсаторна, в първия случай – за какъв период от време е била начислена, как
е бил определен размерът й и т.н. Доколкото настоящият първоинстанционен съд е
длъжен да изпълни указанията на по-горната инстанция, които в конкретния случай
бяха в посока, че твърденията на ищеца в достатъчна степен покриват
изискванията за редовност на исковата молба, съдът пристъпи към нейното
разглеждане. При все това дефицитът в твърденията не бе запълнен с установените
в хода на съдебното дирене факти и към настоящия момент изясняване на горните
въпроси не е възможно.
Наличието на
данни за осчетоводяване на вземанията, респ. на задълженията не може да бъде
квалифицирано като пряко доказателство за съществуване на вземанията, тъй като
задължението би съществувало поради наличието на сключен договор и настъпила
изискуемост, а не поради факта, че е въведено като счетоводна операция.
Счетоводните записвания имат производен, а не конститутивен характер. При
липсата на установено по несъмнен начин настъпване на падежа на задължението не
може не само да се заключи, че е налице ликвидно и изискуемо вземане, но и е
невъзможно да се провери правопогасяващото възражение на ответната страна. Ако
връщането на предоставената финансова помощ е било обвързано с уговорен между
страните срок, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД давността би започнала да тече от
датата, на която вземането е станало изискуемо. Ако би била приложима
хипотезата на чл.240 ал.4 от ГПК и изискуемостта на заетата сума настъпва след
покана от кредитора, на основание чл.114 ал.2 от ЗЗД давността би започнала да
тече от възникване на задължението. В настоящия случай, тези опции са само
хипотези. Писмото с потвърждение за съществуващо вземане, за наличието на което
твърди вещото лице, съдът не намира за потребно да обсъжда, тъй като ищецът,
неколкократно акцентирайки, че представя всички документи, с които разполага
във връзка с процесните вземания, не е представил такъв документ, а и същият би
бил относим към възражение за прекъсване на давността, каквото ищецът не е
направил.
Липсват
доказателства за задълженията за лихва, неустойка и комисионна.
Поради
изложеното, съдът счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.620 ал.5 от ТЗ по дело, което се води за попълване на масата
на несъстоятелността, както и по отменителен иск, държавната такса не се внася
предварително. С оглед предмета на предявения по делото осъдителен иск за
парично вземане той има характера на иск за попълване на масата на
несъстоятелността, поради което ищецът по този иск не дължи предварително
внасяне на държавна такса. С оглед отхвърляне на исковете ищецът следва да бъде
осъден да внесе по сметка на КнОС държавна такса в размер на 95 745.36
лева.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „****************“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.*****************************“,
чрез синдика Б.Б., против „Булцвет“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Връбница, Индустриална зона „Орион“, ул.„3020“
№34, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.99 ал.1 във
вр. с чл.79 ал.1 във вр. с чл.240 във вр. с чл.86 ал.1 и чл.92 от ЗЗД за
осъждане на ответника „Булцвет“ ЕООД да заплати на ищеца „****************“
ЕООД – в несъстоятелност суми по вземания, които са му били прехвърлени с
договор за цесия от 11.10.2011г. с цедент „*****************“ ЕООД, а именно:
главница в размер на 1 268 280 лева; лихва в размер на 24 098.21
лева; комисионна в размер на 4 906.73 лева; неустойка в размер на
52 437.13 лева и законна лихва върху главницата, считано от 12.10.2011г.
до завеждане на иска в размер на 1 043 941.90 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.05.2020г., до датата на плащане.
ОСЪЖДА „****************“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.*****************************“ да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд-Кюстендил сумата от 95 745.36 лева (деветдесет и пет хиляди
седемстотин четиридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в 2-седмичен
срок, считано от датата на връчване на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: