Решение по дело №87/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер: ……80………………. Година 2020г.  Град Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

             В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                                         ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На 06.03.                                                                                               2020 година  

 

 

В публично (закрито) заседание, в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТРЪНДЖИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                                                      МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: ГАЛИНА МЛАДЕНОВА

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в.гр.д.№87 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.

Районен съд – Пазарджик е сезиран с искова молба, подадена от И.В.М., ЕГН **********,*** против „Професионална гимназия по строителство и архитектура“ – гр.Пазарджик. С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл.344 ал.1, т.1 ,т.2 и т.3 КТ и чл.225, ал.1 КТ.

С Решение №1707/19.12.2019г., постановено по гр.д.№4016/2019г. по описа на РС – Пазарджик е признато за незаконно и отменено уволнението, постановено със Заповед №УД-912-430/12.09.2019г на директора на Професионална гимназия по строителство и архитектура-гр.Пазарджик.

Възстановена е И.В.М. на заеманата преди уволнението длъжност „портиер“.

Осъдена е „Професионална гимназия по строителство и архитектура“ –гр. Пазарджик да заплати на И.В.М. сумата от 2 480,05лв, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.09.2019г до 10.12.2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-08.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 2 480,05лв. до претендираните 4 845,94лв. и за периода от 10.12.2019г до 13.03.2020г., иска е отхвърлен. Присъдени са разноски.

Решението се обжалва в срок с въззивна жалба от И.В.М., в частта в която е отхвърлен иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Твърди, че и към настоящият момент е без работа, поради което дължимото обезщетение следвало да се определи за целия период от 13.09.2019г. до 13.03.2020г., когато изтичал определения от законодателя шестмесечен срок. В подкрепа на твърдението, че е останала без работа и след датата 10.12.2019г. представя копие от трудова книжка за извършване на констатация и служебна бележка от Бюро по труда – Пазарджик.

Искането е решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което претенцията да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва,

считано от датата на подаване на исковата молба-08.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от Професионална гимназия по строителство и архитектура-гр.Пазарджик, в който се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Пазарджишкият окръжен съд, като обсъди основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт, които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна (ищец в производството пред районния съд) в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество е частично основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане шест месеца без работа с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

С оглед влизане в сила на решението по така предявения от ищеца иск по чл.344, ал. 1, т.1 КТ за отмяна на уволнителната заповед, предмет на разглеждане в настоящата инстанция е искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ – за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението във връзка с чл.225, ал.1 КТ, в отхвърлителната му част.

При основателност на главния иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ, следва да се приеме за основателна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за времето, през което работника е останал без работа поради незаконното уволнение, но не за повече от 6 месеца, в размер на БТВ, което в конкретният случай е в размер на 785,35лв., без в тази връзка да има спор между страните.

Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищцата, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищцата в бюрото по труда като безработна или чрез установяване на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането й без работа.

В конкретният случай, от приетата по делото като писмено доказателство служебна бележка, издадена от Дирекция "Бюро по труда" – гр.Пазарджик към Агенцията по заетостта, както и в резултат на констатацията на въззивният съд по оригинала на трудовата книжка, извършена в открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2020г., се установява, че след прекратяване на процесното трудово правоотношение, в исковия период, от 13.09.2019г. до 20.02.2020г., ищцата И.М. не е сключвала друг трудов договор.

Предвид това и съобразявайки, че до момента на провеждане на устните състезания пред настоящата инстанция не е изтекъл 6-месечния срок по чл.225, ал.1 КТ, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което преденият иск да бъде уважен за разликата над 2 480,05лв. до 4 145,836лв. и за периода след 10.12.2019г. до 20.02.2020г., или за сумата от 1 665,78лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.10.2019г. до окончателното й изплащане.

Частта от решението на районен съд, с което претенцията за присъждане на обезщетение за сумата над 4 145,83лв. до исковата сума 4 845,94лв., следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката за държавни такси на Окръжен съд – Пазарджик държавна такса върху увеличения размер на присъденото обезщетение в размер на 66,63лв. и държавна такса в размер на 33,32лв. за въззивното обжалване.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от иска, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 211лв., представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.235 ГПК Пазарджишкия Окръжен съд

 

                                                                             Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ решение №1707/19.12.2019г., постановено по гр.д.№4016/2019г. по описа на РС – Пазарджик, в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за сумата от 1 665,78лв., представляваща разликата от 2 480,05лв. до 4 145,83лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Професионална гимназия по строителство и архитектура – гр.Пазарджик, представлявана от директора П.И. ДА ЗАПЛАТИ на И.В.М., ЕГН **********,*** сумата от 1 665,78лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 10.12.2019г до 20.02.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2019г. до окончателното й изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1707/19.12.2019г., постановено по гр.д.№4016/2019г. по описа на РС – Пазарджик в останалата обжалвана част.

ОБЩ РАЗМЕР на присъденото обезщетение по чл.344, т.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.09.2019г до 20.02.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2019г. до окончателното й изплащане на сумата – 4 145,83лв. /четири хиляди сто четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по строителство и архитектура – гр.Пазарджик, представлявана от директора П.И. ДА ЗАПЛАТИ на И.В.М., ЕГН ********** *** сумата от 211лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по строителство и архитектура – гр.Пазарджик, представлявана от директора П.И. ДА ЗАПЛАТИ по сметката за държавни такси на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 66,63лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на присъденото обезщетение и държавна такса в размер на 33,32лв. за въззивното обжалване.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                             

 

                                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ :