Р Е
Ш Е Н И Е №837
гр. Перник, 02.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията Златарева гр.
дело № 2460 по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен
е осъдителен иск от Д.К.Д. срещу „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София с правно
основание чл. 432 КЗ за заплащане на
сумата от общо 3265,41 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“,
сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на
основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ по покрит риск за сумите от 2 473,01
лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., 299,63 лв. –
обезщетение за забава по чл. 245, ал. 2 КТ за времето от 25.03.2016г. до
04.05.2017г., 439,52 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и
53,25 лв. – обезщетение за забава върху
дължимата се сума за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
периода от 25.03.2016г. до 04.05.2017г., ведно със законната лихва върху
главниците от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът
твърди, че бил в трудово правоотношение с „Електрисите“ ЕООД гр. Перник по
силата на срочен трудов договор №186 от 04.01.2016г Твърди, че на основание чл.
197р и сл. КТ сключил допълнително споразумение с работодателя му за
предоставяне на временна работа. Поддържа, че изпълнил задълженията си по
трудовия договор и допълнителното споразумение, но не получил трудовото си
възнаграждение за м. февруари 2016г. в дължимия размер от 2 479,31 лв., за
което осъдил ответника с решение от 30.01.2017г. на РС-Перник. Твърди, че
„Електрисите“ ЕООД било в невъзможност да му плати дължимото му се трудово
възнаграждение, поради което насочва иска си срещу ответника, като
застраховател по застраховка „Обща
гражданска отговорност – отговорност на работодателя“. Твърди, че е налице
покрит риск по последната, като в тази връзка била заведена щета
0710-230-0001-2016г. Сочи, че изпратил покана до застрахователя за извънсъдебно
уреждане на спора, но получил отказ. Наред с това твърди, че работодателят му
дължи и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 3 дни неизползван платен годишен
отпуск в размер на 485, 62 лв.
При
така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да осъди ответника
да му плати сумата от общо 3265,41 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на
работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“
ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ по покрит риск за сумите от
2 473,01 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016г.,
299,63 лв. – обезщетение за забава по чл. 245, ал. 2 КТ за времето от
25.03.2016г. до 04.05.2017г., 439,52 лв. – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск и 53,25 лв. – обезщетение
за забава върху дължимата се сума за обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за периода от 25.03.2016г. до 04.05.2017г., ведно със законната
лихва върху главниците от предявяването на иска до окончателното изплащане на
сумите.
В
срочно депозиран писмен отговор ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен, като в тази връзка оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между него и работодателя на ищеца, наличието на валидно трудово
правоотношение между ищеца и „Електрисите“ ЕООД гр.Перник, липсата на
уведомяване в сроковете по чл. 403 КЗ и настъпването на покрит застрахователен
риск с аргумент, че по делото не се установявало работодателят да е в
невъзможност да плати задълженията си в качеството си на работодател. Искът за
обезщетение за забава се оспорва със съображения за приложимост на разпоредбата
на чл. 380, ал. 3 ГПК. При условията на евентуалност се прави възражение, че
претенциите са завишени по размер.
Третото
лице-помагач на страната на ответника „Електрисите“ ЕООД застъпва становище за
основателност на исковете. По отношение на иска за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск прави възражение срещу размера на претенцията, като в
тази връзка застъпва становище, че същият е основателен само до сумата, която
същото е посочило в заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищеца
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетата застрахователна полица по застраховка „Обща гражданска
отговорност, секция I "Отговорност
на работодателя“ №0710-230-2016-00001 /на
л. 49 от делото/ се установява, че между
„Електрисите“ ЕООД и ответника
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е бил сключен договор за застраховка със
застрахователно покритие сумите, които застрахованият на законно основание е
отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на
работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов
договор за осигуряване на временна работа със срок на валидност от 12 месеца за
времето от 17.04.2016г. до 16.04.2017г.
Не се спори, че дължимата се застрахователна премия е платена.
Установява се, че между „Електрисите“ ЕООД и Д.К.Д. е бил сключен трудов
договор от 04.01.2016г. / на л. 5 от
делото/, по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „Общ
работник, строителство на сгради“ срещу основно месечно трудово възнаграждение
от 420 лв., платимо веднъж месечно до 25-то число.
От същата дата по делото е представено допълнително споразумение за
предоставяне на временна работа на основание чл. 107с, ал. 2 КТ между ищеца и
„Електрисите“ ЕООД / на л.7 от делото/
при посочени параметри на временната работа, вкл. място на работата в Република
Франция, заплата 10 евро/час и дата на явяване в предприятието-ползвател 7.01.2016г.
Не е спорно и от представената заповед за прекратяване на трудов договор
№188/24.02.2016г. се установява, че със завършване на определената раота е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, при което на същия е определено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер от 63 лв.
Със съдебно решение №65 от 30.01.2017г. по гр.д. № 4369/2016г. без
отбелязване на датата на влизането му в сила /на л. 13-15 от делото/ е признато за установено по отношение на
„Електрисите“ ЕООД, че дължи на ищеца сумата от 2479,31 лв. – неизплатени
трудови възнаграждения за периода от м. февруари 2016г. до м. април 2016г.,
дължими по договор №188/04.01.2016г. и споразумение от същата дата, ведно със
законната лихва върху главницата.
Видно от уведомление за шета с рег. №ЦУ-18-68/27.06.2016г. на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД-София, със същото „Електрисите“ ЕООД го е уведомила за
щета, открита на 20.06.2016г. в 13,00ч., която се изразява в неплащане на
възнагражденията за положен труд в предприятието-ползвател, в което временно е
бил зает и ищецът.
По делото е представено писмо в превод от френски до „Електрисите“ ЕООД и
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, в което френското дружество-ползвател заявява, че не
разполага със средства за изплащане на дължимите се трудови възнаграждения на
персонала.
Други относими писмени доказателства не са ангажирани по делото.
Изслушвано е заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е посочило, че нетният размер на възнаграждението на ищеца за м.
февруари 2016г. е 2422,61 лв. Според вещото лице
размерът на лихвата за забава върху главница 2422.61 лева е 273.61
лева изчислена за периода от 25.03.2016 година до 04.05.2017 година
включително. Размера на обезщетението за
неползван платен годишен отпуск е 56.70 лева-нетен размер. Размерът на лихвата
за забава върху главница 56.70 лева е 6.41
лева изчислена за периода от 25.03.2016 година до 04.05.2017
година включително. Вещото лице е посочило, че с Договор за предоставяне на
персонал между ЕЛЕКТРИСИТЕ”ЕООД гр.Перник -доставчик и SAS АТСЕ RCS-клиент в т.5 е записано
продължителност на задачата от 07.01.2016 година до 07.05.2016 година.В
случай,че работата не е приключена,срокът може да бъде продължаван за
допълнителен период със съгласието на страните. За дължимите суми от френското
дружество-клиент, „Електрисите”ЕООД е изготвяло първични документи за дължимите
суми. Договореният срок за изплащане на възнагражденията е, както следва: фактуриране
в края на всяка втора седмица, плащане чрез банков превод по банкова сметка ***
„Електрисите”ЕООД до 15 дни от датата на издаване на фактурата. На Д.К.Д. са
преведени по банков път изцяло възнаграждението за м.януари 2016 година и аванс
за м.февруари 2016 година. Искането на „Електрисите”ЕООД за изплащане на
дължимите суми за м. февруари 2016 година и включвали дължимото трудово
възнаграждение на Д.Д.-фактура №156/23.02.2016 година-9242 евро-включваща и
възнагражденията на : С.Н.,И.Н., Д.Д., Л.Н.,М.Т.,Е.К..,И.Д.,Р.М.и фактура
169/15.03.2016 година-7296 евро. Положения труд от Д.Д. е отразяван в Работни
графици,вкоито са отразени отработените часове от понеделник до събота
включително.За верността на отразените часове има подпис на работника. Договореният
срок за изплащане на възнагражденията е: фактуриране в края на всяка втора
седмица и плащане чрез банков превод по банкова сметка *** „Електрисите”ЕООД до
15 дни от датата на издаване на фактурата. Възнагражденията са изчислявани
съгласно подписаният договор между „Електрисите”ЕООД и френската фирма на база
френското трудово законадателство,а именно:14 евро/час; за допълнителните
часове от 36 до 43 часа-15.50евро/час, за часовете над 44 часа-18 евро/час.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
За основателността на иска в
тежест на ищеца е докаже в кумулативност при условията на пълно и главно
доказване следните предпоставки: наличието на валидно застрахователно
правоотношение от договор за имуществено
застраховане, както и обстоятелството, че дължимата се по договора
застрахователна премия е платена. Ищецът следва да докаже настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска, спазването на срока за уведомяване на застрахователя, причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите вреди и размерът им. В тежест на
ищеца е да докаже, че е спазил изискването на чл. 380 КЗ да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция преди завеждането на иска.
В тежест на ответника е да докаже, че възраженията си, че сумите са були
платени.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за частично основателен при следните съображения:
От представените по делото доказателства се установява, че по силата на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „обща гражданска
отговорност“, секция „Отговорност на работодател“ със застраховател ответното
дружество ищецът е имал качеството на бенефициент като работещо при условията
на чл. 107р и сл. КТ в Република Франция лице .
Установява се, че в срока на валидност на застрахователното правоотношение
е настъпил покрит риск- неизплащане на дължимите се на ищеца суми от трудовото
му правоотношение с „Електрисите“ ЕООД, поради неплатежоспособност на
чуждестранното дружество-ползвател по договора за осигуряване на временна
заетост.
Установява се, че „Електрисите“ ЕООД е уведомило своевременно и в рамките
на предвидения в общите условия срок застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие.
Ответникът не доказва плащане на възнаграждението на ищеца за м. февруари
2016г., поради което съдът намира, че искът за същото е основателен и следва да
бъде уважен до сумата от 2422,61 лв. нетно, съгласно заключението по
изслушваната съдебно-счетоводна експертиза, а за разликата до пълния претендиран размер от 2473,01 лв.
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По иска за изплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и
на основание чл. 162 ГПК съдът намира, че същият следва да бъде уважен в пълния
претендиран от ищеца размер от 439,52 лв. За да достигне до този извод, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 107х, ал. 2 КТ, която предвижда, че работниците и
служителите, изпратени за изпълнение на работа в предприятие-ползвател, не
могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради временната
им работа в сравнение с останалите работници и служители, които работят в
предприятието ползвател на същата, или на сходна работа, освен при наличието на
предвидено в закона основание за това. Второто изречение на цитираната
разпоредба предвижда, че когато на същата, или на сходна работа няма заети
работници или служители, работниците или служителите, изпратени за изпълнение
на временната работа в предприятието ползвател,
не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят
при него. Ето защо съдът намира, че като база за определяне размера на
дължимото се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по смисъла на чл.
177, ал. 1 КТ вр. с чл. 17 и сл. от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, следва да се ползват договореното между страните основано
трудово възнаграждение и допълнителното възнаграждение по споразумението за
предоставяне на временна работа между
работника и работодателя, което съответства и на минималното заплащане на труда
в Република Франция. Това е така и защото трудовото възнаграждение между
страните е било със срочен характер и до завършване на определена работа.
Установява се, че в деня на сключване на трудовия договор е подписано и
допълнителното споразумение за предоставяне на временна работа. От тук следва,
че съдържанието на трудовото правоотношение между „Електрисите“ ЕООД и Д.К.Д. е
и в двата документа – договор и споразумение, които следва да се тълкуват и
приемат в тяхната взаимна връзка и цялост. Поради това и не може да бъде
споделено възражението на третото лице-помагач, че допълнително уговорената
сума няма постоянен характер, поради което и не следва да участва при изчислението
на размера на обезщетението по чл. 177 КТ. Съдът не възприема и заключението на
вещото лице в тази му част, като намира, че въпросът е правен, а не от
областта, в която са специалните познания на експерта. Неоснователно е и възражението на третото лице-помагач,
че по този въпрос е постановено съдебно решение, което обвързва настоящия
съдебен състав. Няма данни ответникът в настоящето производство да е участвал в
производството, по което е постановено представеното по делото съдебно решение,
при което спрямо него и по арг. от разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК това
решение няма обвързваща сила.
Исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху размерите на присъдените трудово възнаграждение и обезщетение за оставане без работа следва да се отхвърлят като неоснователни. Това е така по аргумент от разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КТ и доколкото ищецът по делото не е представил доказателства за предявяване на застрахователната си претенция пред застрахователя.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е направил разноски от 700 лв. за платен адвокатски хонорар, 50 лв. за възнаграждение на вещо лице и 148,92 лв. за платена държавна такса, или общо 898,92 лв., от която сума ответникът следва да бъде осъден да му плати 787,90 лв.
Ответникът е направил разноски от 200 лв. за платения депозит за
възнаграждение на вещо лице, от които ищецът следва да бъде осъден да му плати
24,70 лв.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице-помагач не се присъждат
разноски.
Така мотивиран , съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. София да заплати на Д.К.Д. с ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
с чл. 128 КТ сумата от 2422,61 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска
отговорност-отговорност на работодателя“ по застрахователна полица №
0710-230-2015-0001/17.04.2016г. за неизплатено трудово възнаграждение на ищеца
за м. февруари 2016г., ведно със законната
лихва, считано от 05.05.2017г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
2473,01 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София да заплати на Д.К.Д. с ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
с чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 439,52 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска
отговорност-отговорност на работодателя“ по застрахователна полица №
0710-230-2015-0001/17.04.2016г. за неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва, считано от 05.05.2017г. до погасяването.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Д.К.Д. с ЕГН ********** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. София искове за заплащане на
сумите 299,63 лв. – обезщетение за забава по чл. 245, ал. 2 КТ в плащането на
трудовото възнаграждение на ищеца за м. февруари 2016г. за времето от
25.03.2016г. до 04.05.2017г., и 53,25 лв.
– обезщетение за забава върху дължимата се сума за обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 25.03.2016г. до 04.05.2017г.,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София да заплати на Д.К.Д. с ЕГН ********** сумата от 787,90 лв.. за разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 ГПК Д.К.Д. с ЕГН ********** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. София сумата от 24,70 лв.. за разноски по делото.
Решението е постановено с участието на „Електрисите“ ЕООД с ЕИК *********,
конституирано по делото като трето лице-помагач на страната на ответника
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Перник, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: