Р Е Ш Е Н И Е

			02.08.2017
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	VII

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	18.07.		2017

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Миглена Каралийска

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		656		2016

 

                              дело №                          по описа за                           г.

 

А.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. В.В. ***, е предявил срещу Ц.И.Р., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие незаконните, умишлени и измамни действия, за които е осъден с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 10.08.2013 г. ответникът без негово знание и съгласие, използвайки личните му данни, сключил от негово име с „Космо България Мобайл“ договор за лизинг на телефонен апарат на стойност 1080 лв., а на 31.08.2014 г. - договор за лизинг на телефонен апарат на стойност 1184 лв. Фактурите за лизинговите вноски се получавали от ищеца, който се обърнал за помощ към ответника. Той обещал да „оправи нещата“, но поради забавени плащания ищецът получил покана за доброволно плащане на задължения в общ размер 406, 32 лв.; в поканата се сочело, че при неплащане задължението ще се увеличи до 2194, 47 лв. Поради забавата мобилният оператор прекратил предоставянето на телефонна услуга и ищецът останал без телефонна връзка.

По образуваното по сигнал на ищеца срещу ответника ДП № 56/2015 г. по описа на РУП – Дупница ищецът бил призоваван 3 пъти за разпит като свидетел, непрекъснато получавал обаждания от разследващите за предоставяне на информация; те му връчили мобилния апарат, купен на негово име на 31.08.2014 г. След внасянето на обвинителен акт срещу ответника у ищеца се зародил страх, че може да бъде обвинен в измама.

По образуваното срещу ответника НОХД № 1217/2015 г. по описа на ДРС той сключил споразумение, с което се признал за виновен за престъпление по чл.209, ал.1 НК. По време на досъдебното и съдебното производство поради проведените разпити като свидетел, връчването на купения на негово име телефон и последвалите искания от разследващите отново да им го предаде, ищецът бил емоционално и нравствено сринат.

Вследствие на извършените от ответника незаконни, умишлени и измамни действия животът на ищеца бил сринат, претърпял много страдания и болки. През м. септември 2013 г. бил освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 1566/10.09.2013 г. с 90 % ТНР, оттогава живее сам, трудноподвижен е и единствена връзка със света е телефонът му. Поради това при изключването на телефона изпаднал в паника и пълна изолация.

  В резултат на огромния стрес и напрежение значително се влошило здравословното състояние на ищеца. През м. февруари 2015 г. бил освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 1566/10.09.2013 г. с 95 % ТНР. В началото на 2016 г. се наложило и постъпването му в болница за операция.

В едномесечния срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебните заседания се явява упълномощен от него процесуален представител, който оспорва основателността на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното НОХД № 1217/2015 г. по описа на ДРС се установява, че е образувано по внесен обвинителен акт по ДП № 56/2015 г. по описа на РПУ - Дупница срещу обвиняемия Ц.И.Р. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК. С протоколно определение от 12.02.2016 г. съдът е одобрил споразумение, съгласно което Ц.И.Р. се признал за виновен в това, че, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил на 10.08.2013 г. у Константина Петрова – продавач-консултант на „Космо България Мобайл“ ЕАД заблуждение /полагайки подпис от името на А.И.К. в споразумение по програма „Заедно” към договор за тел. № +359********* и договор за лизинг на телефонен апарат/ и с това е причинил имотна вреда на „Космо България Мобайл“ ЕАД в размер на 1080 лева – равностойността на телефон „Самсунг Галакси Ес 4 Уайт” – престъпление по чл.209, ал.1 НК.

Към материалите по ДП № 56/2015 г. по описа на РПУ - Дупница са приложени споразумение по програма „Заедно” и договор за лизинг на телефонен апарат „Самсунг Галакси Ес 4 Уайт”, сключени на 10.08.2013 г. между „Космо България Мобайл“ ЕАД и А.И.К.; обяснения от А.И.К. от 17.12.2014 г., в които сочи, че през м. юли 2014 г. дал личната си карта на Ц.И.Р., за да сключи от негово име нов договор при друга програма за заплащане на разговорите, но не е давал съгласие за договори за продажба на телефони на изплащане и не е получавал такива телефони /същите обстоятелства ищецът е посочил и в качеството на свидетел в показания от 04.02.2015 г./  

Към исковата молба са приложени медицински документи относно заболяванията на ищеца – коксартроза, довела до 95 % трайно намалена работоспособност, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, както и фактури за стойността на ползваните услуги от мобилния оператор „Теленор” в периода 2014 г. – 2015 г.

Свидетелите Лазар К. и Росица Йорданова сочат, че ищецът изпитал големи притеснения във връзка с образуваното срещу ответника наказателно производство, поради опасението да не бъде обвинен в съучастие. В края на 2014 г. телефонът на ищеца бил изключен поради неплащане на сметките, което усложнило контактите му с близките, предвид трудното му придвижване. Получаваните фактури от мобилния оператор с големи суми за плащане също повлияли отрицателно на психиката на ищеца.

От заключението на вещото лице – специалист по вътрешни болести и кардиология /л.144-158/ се установява, че ищецът страда от артериална хипертония; стресът няма етиологично значение за появата на заболяването, но е един от факторите на средата, които влошават хода и утежняват развитието му.

Видно от заключението на вещото лице – ортопед-травматолог /л.161-163/, ищецът страда от коксартроза. В периода 2013 г. – 2016 г. е налице умерено влошаване на състоянието му, предвид естествения еволютивен характер на артрозната болест, която е дегенеративно заболяване. Възможно е страданията да бъдат повлияни негативно от различни фактори, включително причинен стрес.

От заключението по съдебно-техническата експертиза /л.181-182/ и от постъпилата справка от „Теленор България” ЕАД /л.175-176/ се установява, че предоставяните мобилни услуги на ищеца в периода 2009 г. – 2015 г. многократно са били ограничавани /относно изходящите обаждания/ поради просрочени задължения или превишен кредитен лимит.  

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние.

Сочената от ищеца присъда по НОХД № 1217/2015 г. по описа на ДРС е за престъпление по чл.209, ал.1 от НК с единствено пострадало лице „Космо България Мобайл“ ЕАД, т.е. претендираните неимуществени вреди не са елемент от състава на изпълнителното деяние. Поради това причинната връзка между деянието и вредите не се обхваща от задължителната сила на присъдата по чл.300 ГПК.

Ищецът твърди, че по време на досъдебното и съдебното производство поради проведените разпити като свидетел /три на брой/, обаждания от разследващите за предоставяне на информация, връчването на купения на негово име телефон и последвалите искания от разследващите отново да им го предаде, бил емоционално и нравствено сринат, а след внасянето на обвинителен акт срещу ответника у ищеца се зародил страх, че може да бъде обвинен в измама.

В образуваното наказателно производство ищецът е призоваван единствено като свидетел, не се твърди и не се установява спрямо него да е упражнявана каквато и да е процесуална принуда. Съдействието на разследващите и на съда за установяване на обективната истина е задължение на всички граждани, разполагащи с информация от значение за наказателното производство. Самото досъдебно производство е започнало след проверка по заявление от ищеца за извършено престъпление от ответника /л.1, 7 и 10 от ДП № 56/2015 г./, като не отговаря на доказателствата по делото твърдението в исковата молба, че сключването на споразумение по програма „Заедно” било без знание и съгласие на ищеца – от обясненията и показанията на ищеца по ДП № 56/2015 г., съставляващи подписан от него частен документ и ползващи се с доказателствена сила за неизгодните за него обстоятелства, се установява, че той е дал личната си карта на Ц.И.Р., за да сключи от негово име нов договор при друга програма за заплащане на разговорите.

Поради изложеното между проведеното наказателно производство срещу ответника и твърдените вредни последици за психиката на ищеца липсва причинна връзка.

По делото се установи, че след закупуването на мобилен телефон на изплащане на името на ищеца ответникът не е заплащал своевременно дължимите месечни вноски. Видно от събраните гласни доказателства, получаването на фактури на значителна стойност е предизвикало притеснения у ищеца, а неплащането на сумите по фактурите е довело до ограничаване на изходящите му обаждания, което предвид затрудненото му придвижване съществено е ограничило и възможностите му за общуване.  

По делото не се установи изпитаното по този начин психическо напрежение от ищеца да е рефлектирало върху здравословното му състояние. Вещото лице – ортопед-травматолог категорично сочи, че заболяването коксартроза има дегенеративен характер и неизбежно се задълбочава при липса на адекватно лечение. Вещото лице – кардиолог също изключва стреса като фактор, довел до заболяването артериална хипертония.

С оглед на изложеното съдът приема за доказано наличието на противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в предприетото сключване от името на ищеца и на договор за покупка на телефон на изплащане /извън постигнатото съгласие за сключване на договор за предоставяне на мобилни услуги/ и последвалото неплащане на дължимите вноски, което поведение е увреждащо - довело е като пряка и непосредствена последица до негативни изживявания за ищеца, породени от размера на дължимите от него суми на мобилния оператор, до ограничаване на изходящите му обаждания, имащи голямо значение поради описаното му здравословно състояние.

Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, поради което ищецът не следва да я доказва. За оборване на презумпцията ответникът не е ангажирал доказателства.

Поради това са налице всички елементи на състава, пораждащ права за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане - ответникът Ц.И.Р.. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида на страданията и болките, които ищецът е преживял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще.

От доказателствата се установи, че след деянието ищецът е бил притеснен за дълъг период от време – през 2014 г. и първите месеци на 2015 г., предвид получаваните фактури с начислени суми за изплащане на мобилен телефон и последвалите ограничавания на изходящите му разговори. Последното обстоятелство е особено съществено, тъй като заболяването коксартроза е довело до сериозно затрудняване на придвижването на ищеца и възможността да се свързва с близките си по телефона е от голяма важност за него.  

Съдът, като взе предвид естеството на причинените неимуществени вреди на ищеца, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая счита, че искът следва да бъде уважен за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца негативни изживявания, породени от предприетото сключване от ответника от името на ищеца и на договор за покупка на телефон на изплащане /извън постигнатото съгласие за сключване на договор за предоставяне на мобилни услуги/ и последвалото неплащане на дължимите вноски и ограничаване на изходящите обаждания на ищеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението. Искът за разликата над уважения размер от 1 000  лв. до претендирания от 10 000 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица съразмерно с уважената част от иска на стойност 244, 40 лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 630 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА Ц.И.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на А.И.К., ЕГН **********, сумата 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца негативни изживявания, породени от предприетото на 10.08.2013 г. сключване от ответника от името на ищеца на договор за покупка на телефон на изплащане и последвалото неплащане на дължимите вноски и ограничаване на изходящите обаждания на ищеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.05.2016 г., до окончателното изплащане на обезщетението, като за разликата до претендираните 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА Ц.И.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на А.И.К., ЕГН **********, разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 244, 40 лв. /двеста четиридесет и четири лева и четиридесет стотинки/.

ОСЪЖДА А.И.К., ЕГН **********, да заплати на Ц.И.Р., ЕГН **********, адрес: ***, разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: