№ 1125
гр. Бургас, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120203731 по описа за 2023 година
Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д. Г. Ч., ЕГН
**********, против Наказателно постановление №22-0000829/23.08.2023 г. на Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас, с което му е било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. на основание чл.177,ал.3, т.1 ,предл.3
ЗДвП за извършено от него нарушение на чл.139, ал.1, т.2,предл.3 ЗДвП във вр. чл.7,ал.1, т.5, б.
„в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
В жалбата са изложени възражения, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Очертани са подробно конкретните измерения на допуснатите процесуални
нарушения - недостатъчност на описанието на фактически извършеното нарушение и
обстоятелствата,при които то е извършено в АУАН и НП,с което са дерогирани изискванията на
чл.42, т.3 и т.4 и чл.57,ал.1, т.5 ЗАНН. Изложени са тезисни съображения,според които частично
дефинираната фактология,относима към състава на нарушението е обуславяла субсумирането му
под качествено различен материален закон –чл.6,ал.1, т.3, б. „а“ и чл.8,ал.2 от Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ със съпътстващ юридически анализ на тези специални разпоредби.
Изтъкнат е довод за допуснато нарушение на чл.27,ал.1 ЗАНН при индивидуализация на
административното наказание,като се акцентира върху липсата на съдържателни мотиви относно
тежестта на смекчаващите и отегчаващи отговорността фактори в аспекта на основно
поддържаната позиция за несъразмерност и несправедливост на определеното административно
наказание.
Въззивникът, редовно призован в о.с.з.,не се явява.Представлява се от адв.Б.К.,който изразява
позиция за незаконосъобразност на НП и недоказаност на нарушението, както и акцентира върху
тезата,че доказателствата относно претоварването са на език, различен от български, което
допълнително затруднява административно обвиненото лице да разбере естеството на
обвинението. Мотивира искане за цялостна отмяна на НП, а в евентуалност за намаляване размера
на глобата до предвидения минимум. Представя подробни писмени бележки.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание, се представлява от инспектор
М.....,която излага аргументи относно материалната компетентност на актосъставителя и АНО,
относно пълноценната и несъмнена доказаност на елементите от състава на установеното
административно нарушение, както и правно-интерпретативни съждения относно субекта на
нарушението и предявените към него нормативни изисквания. Претендира присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.
Съдът след внимателен прочит и индивидуален и комплексен анализ на събраните
доказателства,като съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 27.06.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение
за това, че при извършена проверка на 27.06.2023 г., около 12: 31 часа, в гр.Бургас, на входа за
П........с, в посока П..... управлявал МПС И.... с рег. №А...... от кат. №3, четири осов, с една двойна
задвижваща ос, като разстоянието между осите е над 130 см., измерен с техническо средство
ролетка марка BMI /5m/c фабричен №1337 като извършва превоз на товари за собствена сметка на
територията на Р България по маршрут кариера Банево за Гребна база-Бургас, видно от заповед за
маршрута,издадена от фирмата, която, като при проверката били установени следните факти с
правно значение: Пътното превозно средство е с маса, които надвишава допустимите максимални
маси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване-сумата от натоварванията на ос
на една двойна ос на МПС, измерено с техническо средство електронна мобилна везна марка
“D.....” с платформа модел „WWSE10TMRS“ и идентификационен блок модшел „DFWKК“ с
№......,когато разстоянието между осите е над 130 см. е 18 тона съгласно чл.7,ал.1, т.5, б. „в“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като същата е 29805 кг., претоварването е 11805 кг., видно
от разпечатка №628/27.06.2023 г. Измерването било извършено в присъствие на водача. При тези
параметри актосъставителят достигнал до извод, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в", от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил предявен и подписан от
жалбоподателя, който нямал възражения по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, също не са
депозирани възражения.
Въз основа на съставения акт на 23.08.2023 г., административнонаказващият орган, сезиран с
преписката- директор на РД "Автомобилна администрация" Бургас счел фактическите констатации
в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в
документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с
материализираната в АУАН и във формално-нормативно съотношение била дефинирана
еднородна правна квалификация на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7,
ал. 1, т. 5, буква "в", от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно
авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на
основание чл.177,ал.3, т.1,предл.3 ЗДвП наложил на нарушителя глоба в размер на 3000 лева.
Към административно-наказателната преписка са налични и съдът кредитира изцяло сертификат за
съответствие на измервателно средство ролетка с фабричен № 1337/18, Заявление за проверка,
ведно с Приложение №1, удостоверяващо извършена периодична проверка на 11.07.2022 г. на
електронна мобилна везна с платформа модел „WWSE10TMRS“ и идентификационен блок модел
„DFWKК“ с №.......
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно
изследване, съдът прие същите за достоверна, надеждна и кредитируема доказателствена основа,
изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения
предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от легитимирана страна –лице спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение/Наказателното постановление
било връчено лично на жалбоподателя на 28.08.2023 г., като в законоустановения 14-дневен срок
на 09.09.2023 г., депозирал жалба срещу горепосоченото НП по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН./Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът извършва цялостна проверка за
2
материалноправна и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, като
съобразява императивното изискване относно провеждането обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя
аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.
Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган,а АУАН е съставен от
материално и териториално компетентно длъжностно лице, като тяхната нормативна
компетентност произтича от чл.166,ал.1, т.1 , чл.166, ал.2, т.8 ЗДвП и чл.189,ал.12 ЗДвП, а
оперативната им компетентност произтича от приложената по делото –л.23 Заповед №РД-08-
30/24.02.2020 г., за наказващия орган и приобщената длъжностна характеристика за
актосъставителя. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН. На следващо място съдът счита, че лимитираният от законодателя минимум от
съдържателни компоненти е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазено изискването за
съответствие със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Фактическата рамка на нарушението е развита в дълбочина- предметна, темпорална и
пространствена детайлизация,придаваща процесуална годност на административнонаказателния
обвинителен инструмент и позволяваща на нарушителя да разбере в какво е "обвинен" и да
организира ефективно своята защита, противно на субективното мнение и персонално несъгласие
на жалбоподателя,обосновани в бланкетно поддържаната теза за недостатъчност на фактическото
описание на нарушението и несъответност с индивидуализираната правна квалификация. В случая
е постигната яснота за тези съществени елементи на обвинителната теза,с отразяване на
признаците на неправомерното поведение на жалбоподателя,а именно,че е допуснато движение на
ППС, , което е с маса, надвишаваща допустимата максимална маса- сумата от натоварванията на ос
на една двойна ос на МПС, когато разстоянието между осите е над 130 см. е 18 тона съгласно чл.
7, ал. 1, т. 5, буква "в", от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като измерената маса била 29805
кг., т.е. допуснато е претоварване с 11 805 кг. Неоснователно е и възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на НП, състоящо се в липса на релевантно
описание на вмененото с НП нарушение на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5 б.
"в" от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ въвежда максимално допустими стойности на
натоварване на сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни
средства,с допустима максимална маса съгл. чл. 6, ал. 1, от Наредбата, а именно сумата от
натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между
осите е от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t.
Правилно е индивидуализирана нарушена законова разпоредба, както в АУАН , така и в НП, и
вярно е определена кореспондиращата санкционна разпоредба на чл.177,ал.3,т.1 предл.3
ЗДвП,обезпечени са критериите за единство и тъждественост в словното описание на
нарушението в АУАН и НП.При това положение съдът счита, че актосъставителят и АНО са
изложили достатъчно факти, които да позволят на санкционирания, а и на съда, да разбере, с каква
конкретно форма на поведение е осъществил състава на административното нарушение, поради
което и не са допуснати съществени пороци в тази насока, дискредитиращи процесуалната
законосъобразност на административнонаказателното производство
Разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2,пр.3 от ЗДвП и чл. 177, ал. 3,т.1, предл.3 от ЗДвП са
бланкетни, като същите препращат към норми, установени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството. Правилно е определена от АНО и конкретната норма от съответния
приложим подзаконов нормативен акт, запълващ бланкетните такива от ЗДвП. Наредба № 11 от 3
юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството определя допустимите размери, маса и
натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139
от Закона за движението по пътищата, които не представляват опасност за участниците в
движението, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване /чл. 1/. В случая се касае за извършено нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно
които норми движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с натоварване на ос,
които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, а именно допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси
3
без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията на ос на
една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е над 1, 3 м - 18
тона. В случая, данните по делото сочат, че контролният орган лично е възприел на място и
установил по надлежния ред, чрез измерване с посочените технически средства натоварване над
допустимото с 11 805 кг. в сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на МПС, поради
което правилно е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно която допустимото максимално натоварване, е сумата от
натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между
осите е над 1, 3 m, допустимото натоварване е 18 t. Според чл. 139, ал. 3 от ЗДвП движението на
пътни превозни средства с натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1,
т. 2 се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с
министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи, т. е. със специално
разрешение от собственика на пътя, в случая АПИ.
Всички тези обстоятелства, съставляващи факти от обективния състав на нарушението, са
конкретно и подробно описани както в АУАН, така и на НП. Поради това за наказаното лице
липсва обективно основание да твърди, че му е неясно какви факти му се вменяват във вина и
срещу какво се защитава в степен, годна да обоснове допуснато съществено процесуално
нарушение като самостоятелно отменително основание, респ. описателните характеристики на
нарушението са достатъчно детайлни и за разбирането на неговото естество за жалбоподателя не е
било необходимо да търси опора в разпечатката от измерването,която не представя съдържание на
български език. От друга страна доколкото притежаването на разрешение от собственика на пътя
АПИ е положителен факт, доказването му е дължимо от този, който се позовава и черпи права от
него, в случая -жалбоподателя, който не е ангажирал доказателства, че притежава такова
разрешение, което би представлявало самостоятелно основание за отпадане на отговорността му.
Задължение на жалбоподателя като водач е да следи за масата на товара, неговия обем,
разполагането му върху ППС, което управлява, по начин, който да не води до нарушение на
установените за специални правила за обществен превоз на товари. Понеже е бил длъжен и е
могъл, но не е направил нужното за изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 1, т. 5 б. "в" от
Наредбата, Д. Ч. е действал непредпазливо при извършване на нарушението, което означава, че
същото е субективно съставомерно по аргумент за противното от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно нормата на чл. 27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с
разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. В случая приложената санкционна норма на чл. 177, ал. 3, т. 1,предл.3
от ЗДвП предвижда наказание глоба от 500 до 3 000 лева, като наказанието е определено от
административно-наказващия орган в неговия максимален размер, без същия да изложи
съдържателни мотиви относно така направената индивидуализация. При индивидуализацията на
администативно-наказателната отговорност наказващият орган би следвало да определи онзи
обем от аминистративно-наказателна принуда, който би съответствал на неотменимите принципи
за справедливост, пропорционалност, съразмерност на административното наказание на
извършеното административно нарушение и постижимост на легално дефинираните цели на чл.12
ЗАНН при адекватното, законосъобразно и ефективно упражняване на административно-
репресивна функция от страна на държавата.В случая липсата на изрична мотивация, оценяваща
логическото съотношение в тежестта на комплекса отегчаващи и смекчаващи отговорността на
нарушителя фактори, прави непроследима аргументативната логика и суверенния процес на
формиране на вътрешно убеждение на наказващия орган, мотивирали го при индивидуализацията
на конкретното наказание да определи завишен, в случая максимален размер на наложената глоба.
Следователно, по отношение индивидуализацията на наказанието се обосновава извода за неговата
явна несправедливост, тъй като при липса на упоменати отегчаващи обстоятелства се налага най-
високият размер на предвидената в закона глоба. В този смисъл, съдът следва да измени
наложената глоба до размер над предвидения минимум, а именно до размер от 800 лева, предвид
баланса на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства- от една страна нарушението е първо /липсват
противопоставими данни спрямо този извод/, а от друга, предвид драстичния характер на
превишението с 11 805 кг. над допустимата максимална маса 18 т. съобразно предвиденото в чл.
4
7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ /в т.см. по аналогичен по фактическа и
правна специфика казус, виж Решение № 620 от 5.05.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
525/2022 г.,Решение № 678 от 19.05.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 463/2022 г./
Предвид изложеното, следва,че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
частта относно индивидуализираното административно наказание глоба.
При този изход на спора, в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" жалбоподателят следва да заплати дължимото юрисконсултско възнаграждение
80 лева съгласно относимите разпоредби на чл.63д,ал.4 и ал.5 ЗАНН, чл. 37 от Закона за правната
помощ, и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното БРС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000829 от 23.08.2023 г., издадено от
директора на РД "Автомобилна администрация" - Бургас, с което на Д. Г. Ч. ЕГН
********** за нарушение на чл.139, ал.1, т.2,предл.3 ЗДвП във вр. чл.7,ал.1, т.5, б. „в“ от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ на основание чл.177,ал.3, т.1,предл.3 ЗДвП е наложена
"глоба" в размер на 3000 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 800 лева.
ОСЪЖДА Д. Г. Ч. ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", сума в размер на 80 лв.,представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, направени пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5