Решение по дело №487/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 209 от 09.04.2025 г., постановено по НАХД № 230 по описа за 2025г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 804956-[рег. номер]/03.01.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС на „Булгарстрой“ ЕООД гр.Плевен, представлявано от управителя Т. Г., е наложена имуществена санкция в размер на 6000лв., за извършено нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Със същото решение „Булгарстрой“ ЕООД гр.Плевен е осъдено да заплати на ТД на НАП-Велико Търново сумата от 150лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Булгарстрой“ ЕООД, чрез управителя Т. Г., в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован. На първо място се твърди, че съдът не е отговорил на всички възражения за незаконосъобразност на НП, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, доколкото стопанисваната ремонтна база не представлява търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, тъй като същата е предназначена за ремонт и гараж на собствената на ЕООД техника и не извършва каквато и да е било търговска дейност. В тази връзка се сочи, че това е спорен по делото факт и липсват мотиви защо съдът е приел, че ремонтната база представлява търговски обект. Посочва се също, че дори в протокола за проверка е отразено, че поради спецификата на проверката не е извършвана контролна покупка. На следващо място се твърди, че липсват мотиви защо съдът е приел, че приложената имуществена санкция по чл.185 ал.2 от ЗДДС е законосъобразна. Посочва се, че дори да се приеме, че дружеството е имало задължението да регистрира фискално устройство в базата в с.Ясен, което не е изпълнило, то не са установени факти, че това е довело до неотразяване на приходи. Счита се, че в задължение на НО е да мотивира приложението на квалифицирания състав на санкционната норма и неизпълнението на това задължение представлява дефект на НП, който не може да бъде саниран. Твърди се също, че не са изложени мотиви и относно възражението за неправомерната кумулация на имуществена санкция и приложена ПАМ, като в конкретния случай са приложени едновременно две репресивни мерки – налагане на имуществена санкция и запечатване на търговски обект, което според решение от 04.05.2023г. по дело С-97/21 на СЕС е недопустимо. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са допуснати твърдяните в нея нарушения на материалния и процесуалния закон.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „Булгарстрой“ ЕООД за това, че при извършена проверка на 27.11.2024г. в обект база, находяща се в с.Ясен, срещу асфалтобаза „Трейс“, стопанисван от дружеството е установено, че „Булгарстрой“ ЕООД е нарушило разпоредбите на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ – лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта; „Булгарстрой“ ЕООД не е регистрирано като земеделски производител, зареждането на течни горива не се използва за съоръжения или инсталации за производство или отопление; Задълженото лице не попада в изключенията на чл.3 ал.13 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, а именно: лице, което извършва зареждане на течни горива по чл.118 ал.8 от ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове/ подвижни резервоари/ цистерни с обща вместимост до 1000литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000литра, тъй като извършва зареждане на течни горива за собствени нужди, като съхранява гориво в два броя варела с обща вместимост 400литра и е получило общо заредено количество гориво за период от 27.12.2023г. до 27.11.2024г. – 19378,42литра, съгласно справка в Информационна система на НАП „Контрол на горивата“ – справка за подаден „Електронен документ за получаване“ /ЕДП/; Съгласно данните от ПП ФУДВ, дружеството не стопанисва търговски обект с инсталирано фискално устройство тип „Електронна система с фискална памет /ЕСФП/. Нарушението е квалифицирано по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Районният съд е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счел е, че актът и НП са съставен, респ. издадено от компетентни за това органи, при спазване на изискванията в ЗАНН. Съдът е счел за безспорно установено, че стопанисваният от дружеството обект, представлява търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, като в същия се извършва „зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива“ по смисъла на чл.118 ал.8 от ЗДДС. След анализ на разпоредбата на чл.3 ал.12 и и изключенията в ал.13 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, и доказателствата за получено общо заредено количество гориво от 9903литра за периода от 27.12.2023г. до 27.11.2024г. и факта, че дружеството не е регистрирано като земеделски производител, съдът е достигнал до извода, че „Булгарстрой“ ЕООД, в качеството на лице по чл.3 от наредбата не е изпълнило задължението си по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ да монтира, въведе в експлоатация и да използва регистриран в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта в с.Ясен. Съдът е счел още, че Наредба № Н-18/13.12.2006г. е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства, като липсата на такова е нарушение, което винаги води до неотразяване на приходи, поради което и правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.185 ал.2 от ЗДДС. Предвид вида на обществените отношения, които се охраняват чрез санкционирането на неизпълнението на задълженията свързани с регистрацията и отчетността на паричния поток, районният съд е приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По изложените мотиви, съдът е потвърдил обжалваното НП.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на „Булгарстрой“ ЕООД нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. На същите районният съд е дал отговор в своето решение и е достигнал до правилния извод за безспорно извършено от „Булгарстрой“ ЕООД нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, изразяващо се в неизпълнение на задължението да монтира, въведе в експлоатация и да използва регистриран в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта в с.Ясен. Съгласно чл.118 ал.8 от ЗДДС, данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4. Според чл.3 ал.12 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. В ал.13 са регламентирани изключенията на ал.12, а именно последната не се прилага от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове/подвижни резервоари/цистерни с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра, както и от лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари. При безспорно установено по делото, че за период от 27.12.2023г. до 27.11.2024г. дружеството е получило общо заредено количество гориво от 9903литра, то е налице задължение за него по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., което не е изпълнило.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС, тъй като вмененото нарушение е за извършено нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, а именно на чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, което води до неотразяване на приходи.

Следва да се посочи също, че на касационния състав е служебно известно, че ЗППАМ №12214/03.01.2025г. е отменена с Решение №1404/14.04.2025г. по адм.дело №111/2025г. по описа на АС-Плевен, което е влязло в законна сила. Т.е. след отмяна на принудителната административна мярка не е налице кумулиране на две санкции с наказателно-правен характер и не е налице незачитане правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, в който смисъл е решение по дело С-97/21 на СЕС.

Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 209 от 09.04.2025 г., постановено по НАХД № 230 по описа за 2025г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.