№………./………….2016г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНКА ДРИНГОВА
МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар С.Т., като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1797
по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от И.Д.И. ЕГН: **********,
с адрес ***, чрез адв. Б.Б., срещу решение № 1559/20.04.2016г.,
поправено с решение № 3121/01.08.2016г. двете постановени по гр.д. №
1559/2015г. на ХХХV състав на ВРС, в
частта в която са отхвърлени предявените от него срещу „Инжстройинженеринг“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ №
31, представлявано от Б.Н.Н., искове за осъждане на ответника да
му плати сумата от 24342.60 лв., представляваща пропуснати ползи за периода от 15.06.2012г. до
20.03.2014г. в размер на 6242.60лв., съставляваща разликата между размера на месечните трудови
възнаграждения и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и 18000.00лв., съставляваща разликата между размера на месечното трудово възнаграждение, което би получил и получаваната от него пенсия, на основание
чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 200, ал. 3 КТ, ведно със законната
лихва върху горепосочените главници, считано от датата
на предявяване на иска – 01.06.2015 год. до окончателното
изплащане на задължението, а също и в
частта за горницата над присъдените в полза на И.Д.И. ЕГН: **********,
с адрес *** обезщетения за забава, в общ размер на 1584.45лв. до
пълния заявен размер от 3499.84 лв.–обезщетение
за забава, за периода от 15.06.2012г. до 01.06.2015 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на
страната на ответника-Й.М.М. ЕГН ********** *** и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Св.София“, № 7, ет. 5. Считайки
решението на ВРС в обжалваните части за неправилно и незаконосъобразно по
изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени изцяло, ведно с
лихвата за забава и със законната лихва върху присъдените суми. от 22.09.2011г.
Иска да му бъдат присъдени сторените пред двете инстанции разноски. В с.з. на
22.11.2016г. чрез адв. Б.Б. поддържа въззивната си жалба.
В писмен отговор
в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна “Инжстройинженеринг” ЕООД,
чрез адв. А.Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна. В с.з., чрез
процесуалния си представител се моли обжалваното решение да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Третото
лице-помагач на страната на ответника-работодател Й.М.М., чрез адв. В.В. в с.з.
на 22.11.2016г. заявява, че счита въззивната жалба за неоснователна. Моли да
бъде оставена без уважение. Претендира заплащането на разноски.
Третото
лице-помагач на страната на ответника-работодател ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,
редовно призовано не изплаща представител, не взема становище по въззивната
жалба.
ВОС констатира
следното
В исковата си молба И.Д.И. излага, че от 26.04.2010г. бил с
“Инжстройинженеринг” ЕООД-Варна в трудовоправни отношения, възникнали
по силата на договор № 32/26.04.2010 год., като заемал
длъжността „работник пътни настилки“ На 15.06.2012 год., при изпълнение на
служебни задължения на автомагистрала „Хемус“, бивайки в кабината на
„Мерцедес 308Д“ с рег. № В 7636 КР, собственост на „Инжстройинженеринг“ ЕООД, управляван
от Г.Т.Я., бил блъснат отзад от автовлекач „Мерцедес Акрос“ с рег. № ВН 9609
ВР, собственост на „Сожелиз България“, управляван от Й.М.М.. Като участник в
ПТП, получил телесни
увреждания, които наложили болничен престой до 20.06.2012г. С
разпореждане № 145/26.06.2012 год. злополуката е била призната
за трудова. Въз основа на Заповед № 85/ 17.09.2013 год.
е бил преместен на
длъжността „пазач“, при месечно възнаграждение от 310 лв. Със заповед № 7/30.01.2015г. трудовото му правоотношение било прекратено. За периода от 15.06.2012г.
до 20.03.2014г. получил обезщетение за временна неработоспособност в размер на
10157.40лв., като по този начин претърпял имуществена вреда, изразяваща се в пропусната
полза да получи сумата от 6342.60лв., представляваща разликата между полученото
обезщетение по обществено осигуряване и размера на трудовото възнаграждение,
което би получил ако би работил в периода в размер на 16500.00лв. Пропуснал да
получи и сумата от 500.00лв. на месец, равняваща се на разликата между средно
месечно трудово възнаграждение което би получил и получаваната пенсия от
250.00лв. за периода от 18.09.2014г. до 01.09.2017г. или 18000.00лв. общо. Поискал е от съда ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати сумите от: 246.84
лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на трудова злополука, настъпила на 15.06.2012 год, както и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 5000.00лв.,
в следствие на претърпените при трудовата злополука физически и психически
болки и страдания и 24342.60 лв. – пропуснати ползи, която сума е формирана като сбор от разликата между полученото
обезщетение по обществено осигуряване и размера на трудовото възнаграждение,
което би получил ако би работил в периода от 15.06.2012г. до 20.03.2014г. от
6342.60лв. и разликата между размера на месечното трудово възнаграждение, което би получил и получаваната от него пенсия от 18000.00лв. за периода от 18.09.2014г. до 01.09.2017г.
или по 500.00лв месечно, при положение, че пенсията му е 250.00лв., на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху всяка
главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението и мораторната лихва върху всяка главница, считано от
датата на трудовата злополука до датата на подаване на исковата молба в съда в
размер на 3499.84лв, на осн. чл. 86 от ЗЗД. Претендирал е и направените съдебно – деловодни разноски.
В писмен отговор ответникът „Инжстройинженеринг“ ЕООД, чрез адв. А.Д. е
заявил, че не оспорва факта, че на 15.06.2012г. И.Д.И., като „работник
настилки“ е претърпял злополука, призната за трудова. Изказал е становище, че
претендираните суми са прекалено завишени
и не съответстват на действително причинените щети по критерия за
справедливост. ПТП е причинено от водача на автовлекач „Мерцедес Акрос“ с рег.
№ ВН 9609 ВР, сбственост на „Сожелиз България-клов Видин“ ЕООД. С влязло в сила
решение № 2905/24.11.2014г. по НАХД №
3510/2014г. Й.М. е признат за виновен, че е нарушил правилата по ЗДвП, като му
е наложено административно наказание „глоба“. Поискано е привличане като трето
лице помагач на причинилия ПТП Й.М. и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД.
Й.М.М., чрез адв. В.В. оспорва исковите претенции по основание и размер.
Оспорва и причинно-следствената връзка между увредата и вредоносния резултат.
Твърди, че пострадалият е имал здравословни проблеми и преди ПТП, предвид
характера на работата, която е извършвал.
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД не изказва становище по исковите претенции.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори между страните за наличието на трудово
правоотношение между И.Д.И. и „Инжстройинженеринг“ ЕООД към датата на ПТП на
15.06.2012г. и до 30.01.2015г., като тези обстоятелства се установяват и от
представените по делото писмени доказателства-трудов договор № 32/26.04.2010г.
и заповед № 7/30.0.2015г., както и препис от трудовата книжка на работника.
Първоначално и до заповед № 85/7.09.2013г. И.Д.И. заемал длъжността „Работник
полагане на пътни настилки“, а след това длъжността „Пазач“. допълнително
споразумение № 22.09.2011г., заемайки
длъжността „Шофьор”.
От КП за ПТП с пострадали лица № 4338/15.06.2012г. се
установява, че на автомагистрала „Хемус“, в посока Варна-Шумен около 402км. Е
настъпило ПТП, между ППС с рег. № ВН 9609 ВР, марка „Мерцедес Акрос“,
собственост на „Сожелиз България““-клон Видин, с водач Й.М.М. и ППС рег. № В
7636 КР, марка “Мерцедес 308Д“ , собственост на „Инжстройинженеринг“ ЕООД, с
водач Г.Т.Я. и пострадал И.Д.И. ,за когото е посочено, че е с фрактура на втори
ломбален прешлен.
Видно
от разпореждане
№ 145/26.06.2012 г.
на НОИ, РУ „СО“-Варна, декларираната от работодателя „Инжстройинженеринг“ ЕООД злополука от
15.06.2012г., станала с И.Д.И., на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО е приета за
трудова.
Видно от болничен лист № 1407258/21.06.2012 год., поради
контузия в долната част на гърба и таза, на И.Д.И., последният е престоял 6 дни
в болница и му е предписано домашно лечение от 30 дни. Отпускът му по болест е
бил продължаван многократно, непрекъснато до 11.12.2012г., от 21.01.2013г. до 19.02.2013г.,
от 12.03.2013г. до 08.04.2013г., от 09.05.2013г. до 04.09.2013г. и от
08.07.2014г. до 17.09.2014г.
С ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Св.А.“*** от 09.04.2013г. и
08.07.2013г. на И.Д.И. му е призната временна неработоспособност с водеща
диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в други отдели“, следствие от трудова злополука и след контузия
на долната част на гърба и таза. Фрактура на Л4 след контузия на лумбалната
област. Лезия на левия нервус ишиадикус-тежка степен.
С експертно решение № 2123 от 109/04.09.2013 год. на ТЕЛК
при МБАЛ „Св. А.“***, на И.Д.И. е призната трайно намалена работоспособност от
60%, с водеща диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в други
отдели“, поради претърпяна трудова злополука и след контузия
на долната част на гърба и таза. Фрактура на Л4 след контузия на лумбалната
област. Лезия на левия нервус ишиадикус-тежка степен. С това ЕР на ТЕЛК е
прието, че И.Д.И. не може да работи настоящата си работа и следва да бъде
трудоустроен. Като дата на инвалидизация е посочен 06.09.2013г.-денят на
прекратяване на паричното обезщетение за временна неработоспособност.
С експертно решение № 2338 от 119/18.09.2014 год. на ТЕЛК
при МБАЛ „Св. А.“***, на И.Д.И. е призната трайно намалена със 70%
работоспособност. Отразената в решението водеща диагноза е същата посочена вече
по-горе „Увреждане на междупрешленните дискове“, но крайният процент намалена
работоспособност от 70% се дължи както на трудовата злополука, водеща до 60%
трайно намалена работоспособност и на общо заболяване, даващо 34% трайно
намалена работоспособност. Като дата на инвалидизация поради общо заболяване е
посочена 18.09.2014г. Срокът за определения процент трайно намалена
работоспособност е до 01.09.2017г.
Със заповед № 184/ 29.09.2014 год. на управителя на
„Инжстройинженеринг“ ЕООД, И.Д.И. на длъжност „Пазач“ е трудоустроен, за времето
от 01.10.2014 год. – 01.09.2017 год.
Видно от удостоверение № 003-00025574/08.04.2015 год.,
изд. от НОИ, ТП-Варна изплатените на И.Д.И. обезщетения за временна
неработоспособност за периода от м.юни 2012 год. до м. септември 2014 год., са
в общ размер от 10157.40 лв.
Съгласно решение № 2905/24.11.2014г. по НАХД № 3510/2014г. на ВРС, Й.М.М. е
признат за виновен за това, че на 15.06.2012г. на автомагистрала „Хемус“, на
платното за движение посока София, на 402км.
При управление на „Мерцедес Актрос“ рег. № ВН 9609 ВР, нарушил правилата
за движение по пътищата, причинавайки средна телесна повреда на Г.Т.Я.. В
мотивите на цитираното решение е посочено, че пострадалото лице управлявало т.а. „Мерцедес 308Д“ с рег. № В
7636 КР“. В автомобила освен пострадалия водач, се е намирал на дясната седалка
и И.Д.И., който според съда е претърпял контузия на долната част нса гърба и
мозъчно сътресение, които са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота-лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Пред ВРС са изслушани показанията на двамата водени от ищеца
свидетели Ж.В.Д., служител на
„Инжстройинженеринг“ ЕООД, като ищецът е племенник на съпругата му и Д. В. В.,
съжителстваща на съпружески начала с ищеца, чиито показания съдът преценява с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни.
Пред ВРС са изслушани заключенията по допуснатата ССчЕ и допълнителна
такава, както и на допуснатата СМЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Ал. 3 на същата
норма гласи, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, а дължимото обезщетение
по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите.
Легалната дефиниция на
понятието „Трудова злополука“ е дадено от законодателя в разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от КСО, съгласно която трудова злополука е всяко внезапно увреждане
на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато
е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт.
В конкретния казус
следва да с има предвид, че не е спорно между страните наличието на трудово
правоотношение между И.Д.И. и „Инжстройинженеринг“ ЕООД към 15.06.2012г., по
силата на което И. е заемал длъжността „Работник настилки“, от
17.09.2013г. е заел длъжността „Пазач“,
като трудоустроено лице и на 30.01.2015г. е прекратено трудовото
правоотношение, на осн. чл. 325, ал. 1 от КТ, с оглед постъпилата от И. молба
за това.
Няма спор и за това,
че претърпяната от И.Д.И. на 15.06.2012г. злополука е приета от работодателя за
трудова, видно от входираната в ТП на НОИ декларация № 99287/20.06.2012г. и
издаденото разпореждане № 145/26.06.2012г. на НОИ. С първоинстанционното решение му е присъдено
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 246. 84лв., изразяващи
се в разходи за лечение по време на престоя в болничното заведение след ПТП и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00лв., изразяващи се в
претърпени физически и психически болки и страдания, следствие от ПТП, ведно
със законната лихва върху двете главници, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда- 01.06.2015г до окончателелното изплащане на задължението
и мораторна лихва върху главницата от 246.84лв. за периода от 15.06.2012г. до
01.06.2015г. в размер на 74.54лв. и
върху главницата от 5000.00лв. за същия период в размер на 1509.91лв. В тези
части решението е влязло в сила, като необжалвано.
Спорният момент е основателността
на претенцията на И. за заплащане на обезщетение от страна на работодателя за
претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в
размер на разликата между получаваното от него обезщетение за временна
неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получил, ако не беше
претърпял трудовата злополука в периода от 15.06.2012г. до 20.03.2014г. от
6342.60лв. и в месечен размер на разликата между получаваната от него пенсия за
инвалидност-250.00лв. и трудовото възнаграждение, което би получавал, ако не
беше претърпял трудова злополука в периода от 18.09.2014г. до 01.09.2017г. от
500.00лв. месечно. Претенцията обхваща както законната лихва върху главнците,
считано от датата на завеждане на иска в съда-01.06.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, така и мораторна лихва за периода о 15.06.2012г. до
01.06.2015г. в общ размер на 3499.84лв.
Настоящият състав
намира за частично основателна въззивната жалба в обжалваните части.
След като вече беше
посочено по-горе, че няма спор относно това, че И.Д.И. по време на работа на
15.06.2012г. е претърпял ПТП, като намиращ се в кабината на т.а. марка
„Мерцедес 380Д“, рег. № В 7636 КР, собственост на „Инжстройинженеринг“ ЕООД,
който е бил блъснат от т.а. марка „Мерцедес Актрос“ с рег. № ВН 9609 ВР“,
собственост на „Сожелиз България“ –клон Видин, причинявайки му контузия на
долната част на гърба и таза и тази злополука е приета за трудова, съгласно
разпореждане № 145/26.06.2012г. на НОИ, РУ „СО“-Варна. От представената по
делото медицинска документация-болнични листи, епикризи и ЕР на ТЕЛК, се
установява, че И.Д.И. е бил във временна нетрудоспособност от датата на
злополуката 15.06.2012г. до 04.09.2013г., когато му е определена трайно
намалена работоспособност от 60%. В този период е получавал обезщетение за
временна нетрудоспособност В претендирания период от 15.06.2012г. до
20.03.2014г., видно от заключението на вещото лице по основната ССчЕ той е
получил обезщетение за временна нетрудоспособност в общ размер на 9127.61 лв.
/справка № 3/, получил е и нетно трудово възнаграждение за периода от
17.09.2013 г. до 20.03.2014 г. в общ размер на 410.69 лв. /изчислен от съда по
справка № 1/, а би получил нетно трудово възнаграждение за периода от
15.06.2012 г. до 20.03.2014 г., ако не би претърпял трудова злополука в общ
размер на 10790.32 лв. /справка № 2/. Разликата, която се получава по израза
10790.32лв. – 410.69 лв. – 9127.61лв. е 1252.02 лв.
На това място следва
да бъде посочено, че съставът намира, че няма никакво основание да бъде ценено
заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, доколкото д-р Д.Демиров
поддържа, че установените увреждания на И.Д.И., касаещи поясния отдел на
гръбначния стълб не са във връзка с ПТП на 15.06.2012г. Според вещото лице
основните оплаквания на И. са във връзка с хроничните дегенеративни изменения в
поясния отдел на гръбначния му стълб. Болестните находки са характерни за
болестни и възрастови дегенеративни промени на гръбначните прешлени. Приема още
,че възстановяването относно травматичните увреждания на И. във връзка с
процесното ПТП е приключило. За
разглеждания от съда период е представена обилна медицинска документация, в
която са описани уврежданията на И.Д.И. с следствие на ПТП, продължилото с
месеци лечение и възстановяване на пострадалия, остатъчните му оплаквания и
взетото предвид от освидетелствалите го състави на ТЕЛК. Следва да бъдат взети
предвид и показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Ж.Д.
и Д. В.. Изложените от двамата свидетели обстоятелства се потвърждават напълно
от посоченото в тези амбулаторни листи, епикризи и ЕР на ТЕЛК. Дори и да се
приеме, че не е имало счупване на Л4 прешлен, не следва да бъдат игнорирани
данните в медицинската документация относно травматичните увреждания, като
следствие от контузията на долната част на гърба и таза на И., включително
увреждането в тежка степен на нервус ишиадикус, обусловили продължителен период на временна неработоспособност, както
и 60% трайно намалена работоспособност на освидетелствания. Не следва да бъде
прието, че възстановяването относно травматичните увреждания на И. във връзка с процесното ПТП са приключили и
изводите, че към момента на проведения от вещото лице преглед основните му
оплаквания се дължат на хроничните дегенеративни изменения в поясния отдел на
гръбначния му стълб. Те противоречат на данните от последното ЕР на ТЕЛК от
18.09.2014г., със срок до 01.09.2017г., с което е определена трайно намалена
работоспособност на И. в размер на 70%, но същата се дължи на увреждания от
трудова злополука, обусловила 60% трайно намалена работоспособност и общо
заболяване, обусловило 34% трайно намалена работоспособност. Процентът трайно
намалена работоспособност е същият като определения на И. такъв, дължащ се на
трудова злополука според ЕР на ТЕЛК от 09.04.2013г., но с последно
постановеното ЕР на ТЕЛК от 18.09.2014г. трайно намалената работоспособност на И.
се дължи и на общо заболяване, определящо обаче едва 34% трайно намалена
работоспособност. Следователно изводът на вещото лице, че оплакванията на И. основно
се дължат на хроничните дегенеративни изменения в поясния отдел на гръбначния
стълб, а не във връзка с ПТП от 15.06.2012г. и възстановяването във връзка с
процесното ПТП е приключило, не се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства.
Във връзка с
изложеното непосредствено по-горе следва да бъде уважена претенцията до размера
на сумата от 1252.02лв.,
представляваща пропуснати ползи в периода от 15.06.2012г. до 20.03.2014г.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва
върху тази главница, считано от датата на завеждане на исковата
молба-01.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението. На страната се
дължи и мораторна лихва върху всяко месечно задължение за периода от
15.06.2012г. до 20.03.2014г., считано от първо число на всеки месец до
01.06.2015г., изчислена от съда с помощта на програмния продукт „Апис Финанси“,
в общ размер на сумата от 378.09лв. Исковата
претенция за разликата над 1252.02лв. до претендираните 6342.60лв. следва да
бъде отхвърлена.
Частично основателна
се явява и претенцията на И.Д.И. за осъждане на работодателя да му плаща
ежемесечно обезщетение за пропуснатите ползи, явяващи се разлика между
получаваната от него пенсия и трудовото възнаграждение, което би получавал, ако
не беше претърпял трудовата злополука, получавайки по този начин по-нисък
месечен доход.
Следва да бъде
посочено най-напред, че първоинстанционният съд не е посочил в решението си
периода на претенцията на И. в тази част, поради техническа грешка. С
уточняващата молба от 19.06.2015 г. на л. 47-48 от първоинстанционното дело
ищецът, настоящ въззивник е посочил периода от 18.09.2014 г. до 01.09.2017 г.
Първата дата от периода е датата, когато му е била определена 70% трайно
намалена работоспособност с ЕР на ТЕЛК от същата дата и така определеният му
процент е за срока до 01.09.2017г. По начало не би следвало да се приеме, че
периода от датата на завеждане на иска в съда-01.06.2015г. до 01.09.2017г. е за
бъдеща претенция, доколкото правото на обезщетение произтича от претърпяната
трудова злополука и вредите са сигурни, а размерът им установим. В случая
налице е определена трайно намалена работоспособност на пострадалия И. и
увредата е следствие от трудова
злополука. Когато вредата настъпва периодично, обезщетението за пропуснати
ползи за в бъдеще, обезщетението се определя на периоди, ведно със законната
лихва, считано от датата на падежа до настъпване на промяна в обстоятелствата,
водещи до прекратяване или изменение на размера на обезщетението.
В настоящия казус
обаче, следва да се приеме, че претенцията е основателна само за периода от
18.09.2014г., както се претендира до 30.01.2015г., т.е. касае период от време,
попадащ до завеждането на иска на 01.06.2015г. и неоснователна за периода от
01.02.2015г. до 01.09.2017г. Този извод се налага, като се има предвид, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на 30.01.2015г. Вярно, че
това по принцип не е основание да бъде отречено за напред правото на
обезщетение, когато трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на
работодателя и не е продиктувано от виновното поведение на работника. В случая
трудовото правоотношение, видно от заповед № 7/30.01.2015г. е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от К:Т-т.е. по взаимно съгласие на страните.
Заповедта съдържа информация обаче за това, че с молба № ЧР-29/29.01.2015г. И.Д.И.
сам е поискал прекратяването на трудовото правоотношение. Не следва да бъде
прието, че работодателят дължи и за в бъдеще обезщетение на И., след както трудовото
правоотношение е прекратено по негова инициатива и не работодателят го е
поставил в състояние да разчита единствено на получаваната пенсия за
инвалидност. Работникът е този, който е сезирал работодателя си с искане, което
е било прието от последния, като е издадена цитираната заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. При това положение
работодателят дължи обезщетение единствено за периода от 18.09.2014г., както е
поискано от И., но до 30.01.2015г., когато е прекратено трудовото
правоотношение между страните. За периода от 01.02.2015г. до 01.09.2017г.
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
За периода от
18.09.2014г. до 30.01.2015г., според
заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна ССчЕ, размерът на
нетното трудово възнаграждение, което би получил И. възлиза на сумата от общо
2207.16лв. Тази сума е изчислена от съда възприемайки заключението на вещото
лице по допълнителната ССчЕ и данните в справка № 1, като за 8-те работни дни
за м.09.2014г. след 18.09.2015г. нетното трудово възнаграждение е 136.16лв.,
според същата справка № 1. Вместо сумата от 2207.16лв. И. е получил по
251.45лв. месечно пенсия като за м.09.2015г. в исковия период, т.е. след
18.09.2015г. е получил преизчислената от съда сума от 108.96лв., а за
останалите 4 месеца- сумата от 1045.80лв., която сума включва пенсия по
251.45лв. месечно и сумата от 40.00лв., получена от лицето през м. 12.2015г.,
съгласно справка № 4 от основното заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ.
Разликата е в общ размер на 1052.40лв.,
която сума следва да бъде осъдено въззиваемото дружество да плати на
въззивника, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2015г. до окончателното
изплащане на задължението и лихва за забава върху главницата по месеци, считано
от първо число на всеки месец от исковия период до 01.06.2016г. в общ размер на
59.91лв., изчислен от съда с помощта
на програмния продукт „Апис Финанси“. Претенцията за обезщетение, включително и
за периода от 01.02.2015г. до 01.09.2017г. за разликата над 1052.40лв. до претендираните 18000.00лв. общо, или месечно обезщетение в размер на
500.00лв., ведно със законната лихва от 01.06.2015г. до окончателното изплащане
на задължението и за лихва за забава, считано от първо число на всеки месец в
периода от 01.02.2015г. до 01.09.2017г. до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на обезщетението следва
да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Двете страни са
направили искане за присъждане на разноски. С оглед частичното уважаване на
исковите претенции „Инжстройинженеринг“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на И.Д.И. допълнително
сумата от 190.62лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК за първата инстанция, според уважената част от исковете. Следва да
бъде отменено първоинстанционното решение в частта за разноските на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК за разликата над
1364.50лв. до присъдените 1523.63лв. за първата инстанция.
С оглед изхода на
спора, за въззивната инстанция И.Д.И. следва да бъде осъден да заплати на
„Инжстройинженеринг“ ЕООД разноски в размер на 1448.53лв., представляваща част от заплатеното съгласно договор за
правна защита и съдействие на л. 21 по делото и списък по чл. 80 от ГПК на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК. Не се следват разноски в полза на третото лице помагач Й.М.М.,
предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 10, предл. първо от ГПК.
Отново с оглед изхода
на спора „Инжстройинженеринг“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на ВОС допълнително сумата от 219.40лв.,
представляваща дължима държавна такса за
първата и въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1559/20.04.2016г., поправено с решение № 3121/01.08.2016г. двете
постановени по гр.д. № 1559/2015г. на ХХХV състав на ВРС, в частта в която са отхвърлени предявените от ищеца И.Д.И. ЕГН: **********,
с адрес ***, срещу ответника „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 31,
представлявано от Б.Н.Н., искове за осъждане на ответника да му плати пропуснати ползи за периода от 15.06.2012г.
до 20.03.2014г. в размер на сумата от 1252.02лв., съставляваща
разликата между размера на месечните трудови възнаграждения които би получил И.
и полученото от него обезщетение за
временна нетрудоспособност, в следствие от претърпяната трудова злополука на
15.06.2012г. и пропуснати ползи за периода от 18.09.2014г. до 30.01.2015г. в
размер на сумата от 1052.40лв., съставляваща разликата между размера на
месечното трудово възнаграждение, което би получил И. и получаваната от него
пенсия, в следствие от претърпяната трудова злополука на 15.06.2012г., на
основание чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 200, ал. 3 КТ, ведно със законната
лихва върху горепосочените главници, считано от датата на предявяване на иска –
01.06.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, а също и в частта в която са отхвърлени предявените
от ищеца И.Д.И. ЕГН: **********, с адрес ***, срещу ответника
„Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 31, представлявано от Б.Н.Н., искове за
осъждане на ответника да му плати обезщетение за забава върху главниците за горницата
над присъдените в общ размер 1584.45лв.
до размера от 2022.45лв. или още общо 438.00лв., от която 378.09лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1252.02лв. за периода от 15.06.2012г. до 01.06.2015г. и
59.91лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1052.40лв.
за периода от 18.09.2014г. до 01.06.2015г., както и в частта в която И.Д.И. ЕГН:
**********, с адрес *** осъден да заплати разноски за първата инстанция на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 31, представлявано
от Б.Н.Н. за разликата над 1364.50лв. до
присъдените 1523.63лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 31, представлявано от Б.Н.Н. да заплати на И.Д.И. ЕГН: **********,
с адрес *** за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от 15.06.2012г. до 20.03.2014г. в
размер на сумата от 1252.02лв., съставляваща разликата между размера на месечните трудови
възнаграждения които би получил И. и полученото от него обезщетение
за временна нетрудоспособност, в
следствие от претърпяната от него трудова злополука на 15.06.2012г., на
основание чл. 200, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 01.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението и
обезщетение за забава върху същата главница, за периода от 15.06.2014г. до
01.06.2015г. в размер на 378.09лв., на осн. чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от 18.09.2014г. до 30.01.2015г. в
размер на сумата от 1052.40лв., съставляваща разликата между размера на месечното трудово възнаграждение, което би получил И. и получаваната от него пенсия, в следствие от претърпяната трудова злополука на
15.06.2012г., на основание чл. 200, ал.
3 КТ, ведно
със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата
на предявяване на иска – 01.06.2015 год. до окончателното
изплащане на задължението и обезщатение за забава върху същата главница, за периода от 18.09.2014г. до 01.06.2015г.
в размер на 59.91лв., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1559/20.04.2016г., поправено с решение № 3121/01.08.2016г. двете
постановени по гр.д. № 1559/2015г. на ХХХV състав на ВРС в останалата обжалвана
част, а именно:. в частта в която са
отхвърлени предявените от ищеца И.Д.И. ЕГН: **********, с
адрес ***, срещу ответника „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК
********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Александър Дякович“ № 31, представлявано от Б.Н.Н., искове за осъждане на ответника да му плати пропуснати ползи за периода от 15.06.2012г. до
20.03.2014г. за разликата над присъдените 1252.02лв. до претендираната сума от
6242.60лв.
съставляваща разликата между размера на
месечните трудови възнаграждения които би получил И. и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност, в следствие от претърпяната
трудова злополука на 15.06.2012г. и обезщетение
за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи за периода от 18.09.2014г. до 30.01.2015г. за разликата над
присъдените 1052.40лв. до претендираните
18000.00лв. или по 500.00лв. месечно и за периода включително от 01.02.2015г.
до 01.09.2017г., съставляваща разликата между размера на месечното трудово възнаграждение, което би получил И. и получаваната от него пенсия, в следствие от претърпяната трудова злополука на
15.06.2012г., на основание чл. 200, ал.
3 КТ, ведно
със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата
на предявяване на иска – 01.06.2015 год. до окончателното
изплащане на задължението, а също и в
частта в която са отхвърлени предявените от ищеца И.Д.И. ЕГН: **********,
с адрес ***, срещу ответника „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК
********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Александър Дякович“ № 31, представлявано от Б.Н.Н., искове за осъждане на ответника да му плати обезщетение за забава върху
главниците за горницата над допълнително
присъдените с настоящото решение 438.00лв. /или общо 2022.45лв. в двете инстанции/ до претендираните общо 3499.84лв.,
на осн. чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1559/20.04.2016г., поправено с решение № 3121/01.08.2016г. двете
постановени по гр.д. № 1559/2015г. на ХХХV състав на ВРС в частта в която „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 31, представлявано от Б.Н.Н. е осъдено да заплати на И.Д.И. ЕГН: **********, с
адрес ***, сумата от 303.34лв.,
представляваща разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и в частта в която И.Д.И. ЕГН: **********,
с адрес ***, е осъден да заплати на „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК
********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Александър Дякович“ № 31, представлявано от Б.Н.Н. сумата от 1364.50лв., представляваща разноски за първата
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 31, представлявано от Б.Н.Н. да заплати на И.Д.И. ЕГН: **********, с
адрес *** сумата от 190.62лв., представляваща
разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Инжстройинженеринг“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Александър Дякович“ № 31, представлявано от Б.Н.Н. да заплати по сметка на ВОС
допълнително сумата от 219.40лв., представляваща дължима държавна такса за първата
и въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.И. ЕГН:
**********, с адрес ***, да заплати на „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Александър Дякович“ № 31, представлявано от Б.Н.Н. сумата от 1448.53лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица-помагачи на страната на
ответника-Й.М.М. ЕГН ********** *** и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Св.София“, № 7, ет. 5.
Решението е влязло в сила в останалите си части,
като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на препис на страните по реда на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: