Р Е Ш Е
Н И Е №3593
гр. Пловдив,30 09 2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр.
състав, в открито съдебно заседание на 30
09 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря Марина Кънева , като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №6445/2019 . по описа на ПРС, 3ти бр.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл. 150 СК. Ищцата И.В.И. ЕГН **********
като майка и законен представител на малолетното
дете С. И.В. ЕГН ********** , е предявила иск за увеличаване размера на определената месечна
издръжка,която ответникът И.Д.В. ЕГН **********
заплаща на сина им – а именно от 130лв - в размер на 280 лв.
Съдът е сезиран с искова
молба от И.В.И., като майка и законен представител на детето С.И.В. срещу И.Д.В..
Твърди се, че страните са родители на детето С. В.. С решение №2739/29 06
2012г ,постановено по гр д 14896/2011г
на ПРС 3 бр с , упражняването
на родителските права спрямо малолетния С. , е предоставено на майката, а за бащата е определен режим за лични контакти и същият е осъден да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 130 лв ,начиная от 22 08 2011г занапред .
От постановяването на
решението са изминали повече от 6 години, към настоящия момент детето е
пораснало и определената издръжка е крайно недостатъчна за посрещане на
основните му нужди. Твърди се, че майката и детето живеят в Г., където детето учи, а майката работи, майката е
сключила последващ брак, ползват жилище под
наем, за което плащат сумата от 500 евро месечно. От съда се иска да увеличи
определената издръжка на детето С. от 130 лева
на 280 лева, считано от депозиране на
исковата молба пред съда .Претендира
разноски по делото, прилага писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника. Твърди се, че в последните
години не е имал по-големи финансови възможности, работил е ниско заплатен труд
и средствата едва му стигали да покрива
основните си нужди. През януари 2019 година започнал временна работа в Г. с цел да покрие натрупани задължения за данъци в РБългария.
През март 2019 година се завърнал в България и до настоящия момент е
безработен, регистриран е в Бюрото по труда, непосилно му е да заплаща издръжка
в размер на 280 лева, има готовност да заплаща минималната издръжка за
страната.
Правната квалификация на иска
е чл. 150 от СК.
Пловдивският районен съд,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, и
от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че С. И.В. ЕГН ********** е син на И.В. К. ЕГН ********** И И.Д.В. ЕГН **********
.Видно от представеното съдебно
решение №2739/29 06 2012г ,постановено по гр д 14896/2011г на ПРС 3 бр
с , упражняването на родителските права спрямо малолетния С. , е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 130
лв ,начиная от 22 08 2011г занапред
.
От събраните по делото гласни
доказателства- св.С. / без родство/ се установява , че в момента детето С. е на **г , живее
при майката ,като са се установили в Г . Бащата е осъден да заплаща месечна
издръжка на сина си в размер на 130лв ,която издръжка заплаща редовно . В момента ответникът е безработен
,преди е работил във ***************** .Ответникът няма други деца освен детето
С. . Ответникът активно търси работа ,същият има средно образование ,живее със
своите родители в тяхно жилище . Споделял ,че има желание да се вижда със сина
си ,но майката осуетявала опитите му за контакт с детето и така отчуждавала
детето от бащата .
Съдът
кредитира в пълен обем показанията на свидетеля ,като обективни и
кореспондиращи с другите доказателства по делото .
Видно от
приетия по делото социален доклад , изготвен от ДСП-П. се установява ,че майката
и детето живеят в Г. По информация на бащата ,към момента базовите потребности
на детето са посрещани адекватно от майката . От страна на бащата е изразено
желание за сътрудничество между двамата
родители по въпросите ,касаещи сина им. По информация на бащата ,детето не е
контактувало с него от около 4 години . Необходимо е размерът на издръжката да
бъде съобразен с възрастта и потребностите на С. за осигуряване на финансова
стабилност в ежедневието му .От приетата по делото справка от НАП-ТД-П. се
установява ,че ответникът няма регистриран трудов договор към момента ,преди
време е работил ,като е осигуряван на минимална работна заплата ,същият
притежава един недвижим имот и едно МПС .
ПРИЕТИ ПО
ДЕЛОТО СА ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СКЛЮЧЕН ДОГОВОР ЗА НАЕМ НА ЖИЛИЩЕ ОТ МАЙКАТА
НА ДЕТЕТО И НАСТОЯЩИЯ И ПАРТНЬОР В РАЗМЕР НА 500ЕВРО МЕСЕЧНО ,както и документ
за трудово възнаграждение на ищцата в размер на 1022 евро . Видно от
представеното и прието по делото училищно удостоверение ,детето С. е ученик в ***
клас ,като се предвижда обучението му в
същото училище до ****г .Приложено е удостоверение за сключен гр. брак на
майката И.И. .
Представени
и приети по делото са служебна бележка от ,,Агенция по заетостта ,, ,видно от
която ответникът е регистриран като безработен от *******г ,както и декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние от същия .
При така установените факти
от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за увеличаване
размера на месечна издръжка на детето следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен
размерът на доходите на всеки от родителите на детето ,с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка на дъщеря си.
Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното, от
събраните по делото доказателства, се установи ,че майката поема по-голямата
част от задълженията, свързани с издръжката и възпитанието на детето С. .От своя страна бащата е млад,здрав и
работоспособен човек ,който е в състояние да реализира месечен доход около средния за страната .
Съдът намира ,че действително
от определяне размера на издръжката /2011г/
е изминал период от време, през който нуждите на детето са се увеличили.
Размерът на дължимата издръжка, според закона,
се определя от една страна според нуждите на лицето , което има право на
издръжка , а от друга – от възможностите на лицето , което я дължи –чл 142 ал1
от СК .От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето , като
потребностите се ограничават до обикновените условия на живот.Другият критерий
са възможностите на родителя.При определяне на конкретния размер, Съдът отчита
и размерът на собствената издръжка на задълженото лице , както и дали има
задължения
за издръжка към други лица .В настоящия случай бащата е
млад,здрав и работоспособен човек , няма задължения за
издръжка към други деца .
Съдът намира ,че с оглед на това ,че е здрав и работоспособен,работещ човек ,ответникът е длъжен да работи и да осигурява подобаваща издръжка на сина си си,която да
покрие адекватна част от месечните му нужди .
Същевременно
по делото не са събрани никакви доказателства за нуждите на детето ,за бита и
ежедневието му,форми на обучение ,които посещава ,спортни занимания и други.Поради
изложеното Съдът приема ,че нуждите на детето са в рамките на обикновените
такива за детет на ****год възраст.Съобразено с възрастта на детето и възможностите
на бащата ,съдът намира ,че на детето С. следва да бъде определена издръжка в
размер на 200лв. Приема се ,че обичайните разходи на детето месечно са в размер
на около 380лв ,включват се обикновени разходи за храна , облекло ,здравни и
образователни потребности .По-голямата част от тази издръжка следва да се поеме
от бащата ,тъй като практически всички останали грижи са в тежест на майката на
детето . Определеният размер на издръжка от 200лв,сп. съда е реален с
оглед възрастта и потребностите на детето
и покрива около половината от обичайните разходи на дете на тази възраст в страната ,
както и същият е във възможностите на всеки здрав и работоспособен баща .
Ето защо искът за увеличаване
размера на определената издръжка от 130лева на 280
месечно се явява основателен и доказан до размера от 200лв месечно , поради което и следва да бъде уважен до този размер .
Всяка от
страните дължи на другата разноски,предвид направените своевременно искания в
тази насока ,съразмерно с уважената /
отхвърлената част на иска и съобразно представените списъци с разноски .
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА
ИСКА НА И.В.И. ЕГН ********** –майка и законен представител на малолетното дете
С. И.В. ЕГН ********** , за увеличаване размера на определената месечна
издръжка със съдебно решение №2739/29 06
2012г,постановено по гр .д .14896/2011г на ПРС 3 бр с ,която
ответникът И.Д.В. ЕГН **********
заплаща на сина им – а именно от 130лв
в размер на 200 лв / двеста лева /,начиная от завеждане на исковата
молба пред съда-19 04 2019г ,до настъпване на законни причини за изменението
или прекратяването на издръжката , ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане . Отхвърля иска в
частта му от уважения размер до претендирания такъв от 280лв месечно
ОСЪЖДА И.Д.В.
ЕГН ********** , да заплати по сметка на
ПРС държавни такси в размер на 100,80 ЛВ
/ сто лева и осемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА И.Д.В.
ЕГН ********** , да заплати на И.В.И.
ЕГН **********, сумата от 333лв / триста тридесет и три лева/ разноски по
делото.
ОСЪЖДА И.В.И.
ЕГН **********, да заплати на И.Д.В. ЕГН ********** , сумата от 267лв/ двеста шестдесет и седем
лева / разноски по делото .
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
И.Б.