№ 1564
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330201057 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4250063,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Г.А.Т. с ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 650 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за материална и процесуална
незаконосъобразност на фиша. В съдебно заседание възраженията се конкретизират
около твърдението, че на мястото на нарушението не е съществувало ограничение на
скоростта, въведено с пътен знак В26. Моли се фишът да бъде отменен. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно становище, с което се аргументира
законосъобразността на електронния фиш. Не се представлява в съдебно заседание.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в срок съгласно
справката АИС АНД, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява частично основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.11.2020 г. в 11:38 ч. жалбоподателката Г. Т. управлявала собствения си лек
автомобил „БМВ Х3 2.0 Д“ с рег. № ***. Движила се по републикански път II-64 като
на км 49+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд скоростта й на движение била 117
км/ч и това е установено с автоматизирано техническо средство и система (АТСС)
1
TFR1-M № 529. Отчетен е толеранс от минус 3 % км/ч от заснетата скорост. АТСС
било настроено на ограничение на скоростта от 60 км/ч и отчело превишение от 57
km/h.
Установява се, че на км 49+860 вдясно в посока Пловдив-Карлово бил поставен
пътен знак В26 „Забранено движението със скорост, по-висока от означената“,
ограничаващ скоростта на 60 км/ч във връзка с организацията и безопасността на
движение в района на новоизградената пътна връзка преди крайпътния обект „Рефан“,
поставен на 07.10.2020 г. от „Рефан България“ ЕООД по указание на органите на ОД на
МВР Пловдив. Действието на пътния знак се изчерпва на км 49+735 преди зоната на
пътния възел, като няма поставена допълнителна табела Т2, нито участъкът бил
обхванат от действието на такава табела. На посочения километър 49+500 има
поставен знак В26 с ограничение на скоростта, но същият е разположен в дясно на
самата пътна връзка и въвеждащ ограничение на скоростта за самата пътна връзка.
Нарастването на километража е в посока гр. Карлово – гр. Пловдив, а сами км 49+500
се намира в зоната на Пътен възел „Пловдив Север“.
Издаден на жалбоподателката е електронен фиш № 4250063 за това, че на
12.11.2020 г. в 11:38 ч. е извършила нарушение за скорост на републикански път II-64,
км 49+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд при въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В26 (60 km/h).
Установява се АТСС TFR1-M № 529 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична
техническа проверка на 12.06.2020 г. и заснемането е сторено в едногодишния срок за
техническа изправност на средството. За извършеното заснемане е съставен протокол
за използване на АТСС с рег. № 6207р-14588 от 27.11.2020 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка на МПС № 30479,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български
институт по метрология (БИМ), протокол № 2-32-20 г. от проверка на мобилна система
за видeоконтрол TFR1-M, протокол за използване на АТСС № 6207р-14588 от
27.11.2020 г., разпечатка от база данни за промяна на регистрация на ППС, справка
нарушител/водач, справка АИС АНД, писмо изх. № 20-00-107-2/18.12.2020 г. от БИМ,
снимков материал на АТСС и залепени стикери по него, както и знак В26, копие на
извадка от ГИС на АПИ, схема на знаковото стопанство, писмо изх. № 11-00-
309/21.03.2022 г. от ОПУ Пловдив към АПИ, ведно със снимки към писмото.
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и
въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от него
електронен фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
2
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 %
km/h, като наказуемата скорост е установена на 117 км/ч. На приложената към фиша
снимка е посочена измерената скорост от 121 км/ч, отчетена преди толеранса,
ограничението на скоростта, превишена скорост, посоката на движението,
регистрационния номер на заснетия автомобил и координатите на нарушението.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение
от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС, прикрепени към ППС, което обаче е стационарно, т.е. на участък край
пътя и е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този
законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Това обаче не
превръща самото АТСС и режима му на заснемане в мобилно АТСС, а напротив само
го отграничава от тези, които са трайно прикрепени към друг обект и не могат да бъдат
премествани в пространството. Затова и за процесното АТСС е необходим контролен
орган, който да го постави, да стартира и прекрати режима на заснемане.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
(нататък Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по
метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
3
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
Доколкото АТСС е от тези, поставени в ППС, а не самостоятелно разположение на
участък край пътя, не е се изисква съставянето на снимка на АТСС, която да
придружава протокола. Отделно от това константна е практиката на Административен
съд Пловдив, че несъставянето на снимка на средството за измерване не представлява
съществено нарушение на правилата, доколкото не засяга в такава степен правата на
жалбоподателя, че да ги ограничава. Така Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к. адм. н.
д. № 2413 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и др.
В случая са налице следните кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка на 12.06.2020 г., за което е и представен
протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната
система. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, мястото на контрол, посоката на движение, общото ограничение на
скоростта, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка, поставянето на пътен
знак, отстоянието от него, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на
режима на измерване, номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС,
началото на работата по час и минута с номер на първо статично изображение и часа и
края на работата с номер на последното статично изображение, както и отбелязване за
използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания.
При кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували
достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са
налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При
наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за
точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на
техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото
средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е
настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на
Административен съд – София.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че поведението, включено в електронния фиш, е квалифицирано като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в
km/h, като извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90
km/h, освен ако същата не е ограничена с пътен знак. От обективна и субективна
страна обаче жалбоподателят не е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението, за което е наказан, но все пак се установява нарушение на правилата за
движение.
Безспорно установено е, че лек автомобил „БМВ Х3 2.0 Д“ с рег. № *** се е
движил по посочения републикански път. Установява се, че същият е заснет със
скорост от 117 km/h на км 49+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд. Не се
4
установява обаче от доказателствата по делото, че на посочения километраж
съществува правило за поведение на водачите, което да ограничава стойността на
движението им до 60 km/h чрез пътен знак В26. Действието на наличния пътен знак
В26 със същото ограничение се изчерпва на км 49+735 преди зоната на пътния възел.
Съгласно справката от ОПУ Пловдив към км 49+500 жалбоподателят не е имал
задължение да се движи с 60 km/h, защото организацията на движение и избрания от
стопанина на пътя скоростен режим под 60 km/h се е отнасял единствено до пътната
връзка вход/изход към крайпътния обект „Рефан“ и действието му се изчерпва след
забавителния шлюз. Следователно за водача е действало общото правило на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП и допустимата скорост е била 90 km/h. Към мястото, на което се твърди да е
извършено нарушението, такова не е реализирано на основание чл. 21, ал. 2 вр с ал. 1
от ЗДвП, поради липсата на задължение за съобразяване със знак В26, а на основание
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и заради превишението на общото ограничение за движение в
извън населените места от 90 km/h.
По изложените причини съдът намира, че не е съществувало задължение за
жалбоподателя да се съобразява с указанието на знак и ограничение на скоростта,
освен с общото правило. Следователно не се установява да са осъществени всички
признаци от изпълнително деяние на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДвП, но се установяват всички признаци на нарушението по чл. 21, ал. 1 от същия
закон.
Електронният фиш очертава предмета на доказване в административно-
наказателния процес, което означава, че административнонаказателната отговорност на
лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в него се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се определят като
съставомерни за определено нарушение. Отговорността на нарушителя не може да
бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното
следствие, но които не са посочени в електронния фиш, защото те не са надлежно
предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване. Недоказано
се явява наличието на знак В26 и ограничаването на скоростта до 60 km/h, но пък
следва да се приложи общото ограничение на скоростта извън населените места от 90
km/h, чието игнориране не може да бъде подминато. Така Решение 509/21.03.2022 г. по
КАНД № 228/2022 г. на Административен съд Пловдив, ХІХ състав. По посочените
съображения следва да се приеме, че към административнонаказателната отговорност
правилно е привлечено виновното лице за безспорно установено нарушение, а именно
превишаване на общото ограничение от 90 km/h със 27 km/h, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен, но същият съгласно
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен
административен съд следва да бъде изменен като се преквалифицира както
нарушената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, така и санкционната норма от чл. 182,
ал. 2, т. 6 в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, доколкото не се открива пречка за това. Не се
променят съществено обстоятелствата по делото, а изменението на дължимото
поведение се включва в повдигнатото обвинение в извършване на административно
нарушение и жалбоподателят се е защитавал по него.
По наказанието:
Законосъобразно е предвид изложеното и приложение на правомощието на съда
за преквалифициране на деянието да осъществи същата компетентност и спрямо
санкционната разпоредба. Предвид установеното превишение на скоростта от 27 km/h
следва да се санкционира поведението на водача по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, който
5
предвижда водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, да се
наказва за превишаване от 21 до 30 km/h с глоба от 100 лв. В този смисъл и да се
преквалифицира и санкционната разпоредба, както вече се спомена. Размерът на
глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка
от страна на съда, като по този начин ще са спазени и принципни правила на чл. 12 и
чл. 27 от ЗАНН за изпълнение на целите на наказанието и неговата законосъобразност
в зависимост от данните по делото, законовите условия и характеристиката на
деянието и личността на дееца.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
По разноските:
Съгласно чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК във връзка с ГПК. Доколкото съдът изменя електронния фиш и намалява
глобата без да отменя обжалвания акт и двете страни имат право на разноски, каквито
са претендирани. Същевременно следва да се приложи принципът за присъждане на
разноските по съразмерност, доколкото жалбата се прецени като частично основателна
съобразно уважената част от оспорването.
Сторените в производството пред въззивна инстанция от страна на
жалбоподателя са в размер на 300 лв. Представени са доказателства за това, че същите
са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че
възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като в тази си част
представлява разписка за изплащането им. Същите са в минимален размер съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съразмерно на уважената част от оспорването на глобата на
жалбоподателя следва да се признаят и присъдят разноски в размер на 254 лв.
От друга страна съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ разноските за представителство от юрисконсулт на въззиваемата
страна следва да се определят в размер на 80 лева, предвид възможността да се
присъждат в границите от 80 до 150 лв. Оттук и съответно на принципа на
съразмерност на разноските на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в
размер на 12 лв.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4250063, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на Г.А.Т. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 650 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от чл. 21, ал. 2 вр.с ал. 1 в такова по чл. 21, ал.1
от ЗДвП и санкционната норма от чл. 182, ал. 2, т. 6 в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и
6
НАМАЛЯВА размера на глобата от 650 лева на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалата част.
ОСЪЖДА Г.А.Т. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата
от 12 лв., представляваща присъдено възнаграждение за юрисконсулт по съразмерност.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на Г.А.Т. с ЕГН **********
сумата от 254 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7