Р Е Ш Е Н И Е
№ 345/
06. Юли 2023г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На четиринадесети юни 2023г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 222/2023г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по молба на А.В.В. ***, чрез адв. Н.Н. ***
с искане на осн. чл. 128а АПК за обявяване на нищожност на Решение № 7782/29.06.2021г.
на петчленен състав на ВАС, постановено по АД № 1056/2021г. по описа на съда.
С посоченото
решение петчленен състав на ВАС е отхвърлил искането на А.В. *** за отмяна по
реда на чл. 239 т.5 АПК на Решение № 12284/06.10.2020г., постановено по адм.д.
№ 6631/2020г. по описа на ВАС като е осъдил А.В. да заплати на ДФЗ 100 лв.
разноски за производството. Решението на петчленния състав на ВАС не подлежи на
обжалване и отмяна.
Доводите за нищожност на съдебното решение се свеждат
до това, че според жалбоподателя, в мотивите е налице неяснота относно волята
на съда по отношение на фактическите и правни изводи. Посочва, че в мотивите си на стр.3 от решението при
обсъждане на писмено доказателство – адвокатско пълномощно от 08.07.2019г., с
което жалбоподателят е упълномощил адвокат от АК – Плевен да го представлява по
административно дело по описа за 2019г. на АС – Плевен, петчленният състав на
ВАС е приел, че „в процесния случай в пълномощното няма отразяване или
отбелязване за „уговорено друго“ за изрично отбелязване на действия на
пълномощното само в първа инстанция, поради което същото е имало сила и
валидност в касационната инстанция“. Счита, че от мотивите не може да се
разбере дали е обсъждано цитираното пълномощно от 08.07.2019г., тъй като видно
от записа в него ясно е посочено, че представителството е по административно
дело по описа за 2019г. на Административен съд – Плевен. В пълномощното няма
текст с редакция – уговорено друго, както е посочено в мотивите на решението, а
има изричен текст, който е свързан с посочване на други инстанции, пред които
то би могло да произведе правни последици, свързани с представителната власт на
адвоката, който е ангажиран. В тази част обаче липсва отбелязване и възможност
това пълномощно да бъде тълкувано разширително. На същата страница в абзаца
по-горе съдът е посочил, че представителната власт на адвоката е за извършване
на всички процесуални действия, съставляващи общо пълномощие по смисъла на чл.
34 ал.1 АПК и съгласно чл. 34 ал.4 ГПК, приложим на основание чл. 228 вр. чл.
144 АПК. Този запис създава невъзможност да се определи волята на съда, тъй
като цитирания текст на чл. 34 ал.1 АПК няма връзка с разглеждания правен
казус. Счита, че този извод е в противоречие с изрично посочената в
пълномощното представителна власт по административно дело по описа за 2019г.
пред Административен съд – Плевен. Тази неяснота относно волята на съда създава
несигурност дали предмет на анализ е било пълномощното от 08.07.2019г. На това
основание – съществен порок във волята на съда, моли постановеното решение да
бъде обявено за нищожно. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Директорът на Областна дирекция на ДФЗ –
Плевен, чрез юрисконсулт Х. изразява становище за неоснователност на искането. Възразява,
че по реда на чл. 128а от АПК не може да се извършва проверка за правилност и
допустимост на съдебния акт. Счита, че волята на съда е ясно изразена, а
именно, че не е налице основание за отмяна на решението на тричленен касационен
състав на ВАС по чл. 239 т.5 АПК – поради ненадлежно представлявана страна. ВАС
е приел, че представителната власт на адвоката е за извършване на всички процесуални
действия, съставляващи общо пълномощие по смисъла на чл. 34 ал.1 АПК и съгласно
чл. 34 ал.4 ГПК, приложим на осн. чл. 228 вр. чл. 144 АПК, пълномощното има
сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.
В процесния случай пълномощното няма отразяване или отбелязване за „уговорено
друго“, за изрично отбелязване на действие на пълномощното само в първа съдебна
инстанция, поради което съдът е приел, че същото е имало сила и валидност в
касационната инстанция. Ответникът
счита, че въпреки, че ВАС е посочил чл. 34 ал.1 АПК, видно е, че тук по-скоро
се касае за техническа грешка и се е има предвид ГПК, тъй като там е текстът,
който касае представителната власт. Съдът достатъчно ясно се е мотивирал и
решението не страда от посочения порок. Претендира присъждане на разноски за
процесуално представителство. Прави възражение за прекомерност на платения от
жалбоподателя адвокатски хонорар.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка за
нищожност на съдебното решение, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Приложено е АД № 875/2019г. по описа на АдмС – Плевен,
ведно с адм.д. № 6631/2020г. по описа на ВАС и адм.д.№ 1056/2021г. по описа на
ВАС.
Производството е по чл. 128а АПК, според който искането
за обявяване на нищожност на решение, постановено от ВАС, е подсъдно на
съответния административен съд съгласно правилото на чл. 133 АПК според
постоянния адрес на жалбоподателя и може да се подава безсрочно.
Искането е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С Решение № 275/05.05.2020г., постановено по адм.д. №
875/2019г. по описа на Административен съд – Плевен е прогласен за нищожен Акт за установяване на
публично държавно вземане № 11/06/1/0/00608/2/01/04/01 от 16.05.2019г. ,
издаден от Директора на ОД на ДФЗ – Плевен срещу А.В.В. и ДФЗ е осъден да
заплати направените разноски в размер на 1538,95 лв.
С Решение № 12284/06.10.2020г. по адм. д. №
6631/2020г. по описа на ВАС тричленен касационен състав е отменил решението на
Административен съд – Плевен и по същество е отхвърлил жалбата на А.В.В. срещу
АУПДВ като присъдил в полза на ДФЗ разноски за юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции в общ размер на 200 лв.
С Решение № 7782/29.06.2021г. по адм. д. № 1056/2021г.
петчленен състав на ВАС е отхвърлил искането на А.В.В. *** за отмяна по реда на
чл. 239 т.5 АПК на касационното Решение № 12284/06.10.2020г. по адм. д. №
6631/2020г. по описа на ВАС и осъдил А.В.В. да заплати на ДФЗ – 100лв. разноски
за производството. Решението не подлежи на обжалване и отмяна.
По съществото на настоящия спор следва да се има
предвид, че безсрочната възможност по чл.128а във
връзка с чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е
открита само за нищожните решения, тъй като те не са годни да породят целените
правни последици.
Нищожността на съдебното решение представлява тежък
порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата
валидност. Касае се за нарушения във връзка с функционирането на съда, с
надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да
разрешава съдебни спорове, с изискванията за писмена форма и подписване на
съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана, дори и чрез
тълкуване, изразената от съда воля. За да е налице нищожно решение, то следва
да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните правила, които да
водят до нетърпимостта му в правния мир. За да е нищожно съдебното решение, то
изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените
характеристики на валидно съдебно решение. Нищожността
на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в
ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. (Тълкувателно
постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. №
1/2015 г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС). Нищожно е
съдебното решение, когато същото е постановено от незаконен състав или с
участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или не е изготвено в
писмена форма или не е подписано изобщо или от мнозинството на членовете в
съдебния състав. Нищожно е и съдебното решение, чието изпълнение е невъзможно с
оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация или е
постановено относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е
несъвместимо с основите на действащия правен ред.
Иначе казано, за да бъде обявено едно решение за
нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ
компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във
формата на решението.
Решението по искането за отмяна на касационното
решение на тричленен състав на ВАС е постановено в производство по чл.239 т.5 АПК, инициирано в едногодишен срок от влизане в сила на решението, от законен
петчленен състав на ВАС съобразно правилото на чл. 243 АПК след провеждане на
открито съдебно заседание с призоваване на страните, в писмена форма, подписано
е от всички членове на състава като съдържа изискуемите реквизити, изброени в
чл. 172а АПК вр. чл. 249 АПК.
Постановеният резултат за отхвърляне на искането като
неоснователно, поради липса на наведеното основание за отмяна – чл. 239 т.5 АПК,
в диспозитива на решението е в съответствие с правомощията на съда съгласно чл.
244 ал.1 АПК и не противоречи на изразената в мотивите воля на съдебния състав.
Не е налице поддържаният съществен порок във волята на
съда, което да води до нищожност на решението на петчленния състав.
Формираната воля на съдебния състав е ясно и
недвусмислено изразена, като съдът е заключил, че правото и възможността на А.В.
да участва в касационното производство не са били нарушени и не е налице
соченото основание за отмяна на касационното решение.
В мотивите си петчленният състав подробно се е
аргументирал, като е обсъдил именно съдържанието на пълномощното от
08.07.2019г., приложено на л. 18 от първоинстанционното дело.
Съдът е приел, че А.В. е представляван пред първата
инстанция от адв. Н.Д., когото е упълномощил с общо пълномощно от 08.07.2019г.
Жалбата пред АС Плевен е подадена чрез адв. Д. и служебният адрес на адв. Д. е
посочен изрично като съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа.
Първоинстанционното решение, копието от касационната жалба, както и
призоваването за насроченото открито заседание на касационния съд на
29.09.2020г. са изпратени/съобщени на съдебния адрес и са получени лично от
адв. Н.Д.. В единственото съдебно заседание на касационния съд, проведено на
29.09.2020г., А.В. не се е явил, не е бил представляван като призоваването е
прието за редовно от тричленния състав на ВАС, поради което е даден ход на
делото и е обявено за решаване. Твърдението в искането за отмяна на
неблагоприятното за А.В. решене е, че поради нарушаване на процесуалните
правила е бил лишен от възможността да участва в касационното производство и
при получаване на касационната жалба и при призоваването си не е бил надлежно
представляван от адв. Н.Д., тъй като последният не е бил упълномощаван да го
представлява в касационното производство, за което липсва и отбелязване в
пълномощното.
Според състава, по силата на упълномощаването от
08.07.2019г. негов процесуален представител е адвокат Н.Д.. Представителната
власт на адвоката е за извършване на всички процесуални действия, съставляващи
общо пълномощие, по смисъла на чл. 34 ал.1 от АПК и съгласно чл. 34 ал.4 ГПК,
приложим на основание чл. 228 вр. чл. 144 АПК, пълномощното има сила до
завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В
процесния случай в пълномощното няма отразяване или отбелязване за „уговорено
друго“, за изрично отбелязване на действие на пълномощното само в първа съдебна
инстанция, поради което същото е имало сила и валидност в касационната
инстанция. Решението, касационната жалба и призоваването за проведеното съдебно
заседание на тричленния състав на ВАС са получени, съответно съобщени надлежно
на упълномощения адвокат Д.. В случая съобщаването е извършено редовно и на
съдебния адрес на страната, който не е променян от подаване на
първоинстанционната жалба.
Посочването на чл. 34 ал.1 от АПК се дължи на
техническа грешка, тъй като текста от АПК третира участието на страните в
административното производство и е неотносим, нито се цитира или обсъжда в
решението. В случая се коментира представителната власт, за която липсва
изрична уредба в АПК и затова субсидиарно приложение намират правилата на чл.
34 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, към които препраща чл. 228 АПК за касационното
производство. Именно това е имал предвид състава, тъй като коментира
представителната власт на адвоката и обхвата на общото пълномощие, а по-нататък
се позовава на разпоредбата на чл. 34 ал.4 ГПК.
Съгласно чл. 34 ал.1 ГПК общото пълномощие дава право
на извършване на всички съдопроизводствени действия, а според чл. 34 ал.4 ГПК
пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е
уговорено друго. Пропуск като този подлежи на отстраняване по реда за поправка
на явна фактическа грешка, а неяснотата – по реда на тълкуване на съдебно
решение.
В случая видно от съдържанието на приложеното към
жалбата пълномощно, обсъдено в мотивите на съда, адв. Д. е упълномощен да
представлява жалбоподателя А.В.В. по административно дело по описа за 2019г. на
Административен съд – Плевен като завежда и води делото до приключването му.
По-нататък не е попълнено изрично, че упълномощаването е само за пред първата
съдебна инстанция. Поради това петчленния състав е приел, че се касае за общо
пълномощно за извършване на всички съдопроизводствени действия и съгласно чл.
34 ал.4 ГПК то има сила до завършване на делото във всички инстанции,
включително и пред касационния съд, след като не е уговорено друго – че упълномощаването
се отнася само за първата инстанция.
В мотивите на решението ясно са изразени правните и
фактически съображения на съда, които логично водят до постановения правен
резултат и в този смисъл неяснота в мотивите или противоречие с постановения
диспозитив не е налице. Допуснатата техническа грешка с посочването на чл. 34
ал.1 от АПК вместо ГПК, не опорочава подробно и недвусмислено изразената воля
на съда при цялостния преглед на мотивите, в които съдът категорично е приел,
че не е нарушено правото и възможността на А.В. да участва в касационното
производство, тъй като решението, касационната жалба и призоваването за
съдебното заседание са изпратени и получени на първоначално посочения и
непроменен съдебен адрес от надлежно упълномощения адвокат, чиято
представителна власт според съдържанието на пълномощното и на осн. чл. 34 ал.4 ГПК има сила до приключване на делото във всички съдебни инстанции, включително
и за касационната, след като не е изрично уговорено, че важи само за първата
инстанция.
Несъгласието на жалбоподателя с фактическите и правни
изводи на съда при анализа на съдържанието на пълномощното и изразената в него
воля, не е основание да се иска обявяване на нищожност на решението с цел да се домогне до преразглеждане на спора. В
това производство не се преценява законосъобразността на постановеното съдебно
решение, а само неговата валидност с оглед годността на съдебния акт да породи
целените правни последици.
Решението на петчленен състав на ВАС отговаря на
всички изисквания за валидност и не се установява тежък порок, засягащ
компетентността на съда, изразената в него воля или във формата му, поради
което искането за прогласяването на неговата нищожност следва да се отхвърли
като неоснователно.
При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.3 АПК в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лв. съгласно чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 128а от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на А.В.В. ***, чрез
адв. Н.Н. *** за обявяване на нищожност на Решение № 7782/29.06.2021г. на
петчленен състав на ВАС, постановено по АД № 1056/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА А.В.В. *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :