О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267 02.10.2019
година гр.
Бургас
Бургаския
окръжен съд, наказателно
отделение, І въззивен състав
на
втори октомври две хиляди и деветнадесета
година
в
закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВ
ВЧНД № 818/ 2019
година по описа на съда, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба
от адв. Д. ***, в качеството му на процесуален представител на Й.И.Г. ЕГН **********
***, против Определение № 1032 от 01.07.2019г., постановено по НЧД № 2432/ 2019г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на
Г. против постановление от 20.03.2019г. на Районна прокуратура - Бургас за
прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ-147/ 2018г. по описа на ОД
на МВР-Бургас, Пор.№ 1463/ 2018г. по описа на Районна прокуратура-Бургас,
образувано на 18.05.2018г. с постановление на съответния прокурор за това, че през
м. октомври 2017 година в гр.Бургас, противозаконно пречил на държавни съдебни
изпълнители – ДСИ Г. Л., гр.В., и ДСИ С. А., гр.В., да изпълнят задълженията си във връзка
с изпълнително дело № 132/ 2017г. и изпълнително дело № 133/ 2017г. –
престъпление по чл.270 ал.1 от НК.
В частната жалба се изразява
несъгласие с постановеното определение, като се поддържа, че жалбоподателят Й.Г.
имал качеството на пострадала по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК, обсъжда се по
същество разследвания по досъдебното производство случай, твърди се, че изводите
на прокурора в прекратителното му постановление били немотивирани и в разрез
със събраните доказателства и разпоредбите на ГПК относно същността и правното
действие на обезпечителната мярка „запор“. Претендира се отмяна на обжалваното
определение на районния съд.
Частната жалба е подадена в
установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен
съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от легитимирано лице, чиято жалба по чл.243 ал.4 от НПК е била оставена без разглеждане, и пред компетентния съд. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебно производство №
ЗМ-147/ 2018г. по описа на ОД на МВР-Бургас, Пор.№ 1463/ 2018г. по описа на
Районна прокуратура-Бургас, било образувано на 18.05.2018г. и е проведено за
това, че през м. октомври 2017 година в гр.Бургас, противозаконно пречил на
държавни съдебни изпълнители – ДСИ Г. Л., гр.В., и ДСИ С.А., гр.В., да изпълнят задълженията си във връзка
с изпълнително дело № 132/ 2017г. и изпълнително дело № 133/ 2017г. –
престъпление по чл.270 ал.1 от НК. След проведено подробно разследване, при
което не се стигнало до привличане на конкретно лице в качеството на обвиняем
за посоченото престъпление, с постановление от 20.03.2019г. наблюдаващия
производството прокурор при Районна прокуратура – Бургас го прекратил на
основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НК – поради липса на
осъществено престъпление от общ характер, включително и такова по чл.270 ал.1
от НК.
Срещу прекратителното
постановление в Районен съд – Бургас постъпила жалба от Й.И.Г. ***, с твърдения
за незаконосъобразност на постановлението, за това, че Г. неправомерно не бил
конституиран като пострадал по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК в досъдебното
производство, за получено от жалбоподателя депресивно заболяване поради липсата
на запорирани от държавни съдебни изпълнители движими вещи, обезпечаващи
вземанията на жалбоподателя, както и редица критики относно пълнотата и
обективността на разследването и формулираните от прокурора правни изводи за
липса на извършено престъпление от общ характер.
Районният съд счел жалбата
срещу този акт за процесуално недопустима и неподлежаща на разглеждане по
същество поради липса на надлежна процесуална лигетимация на жалбоподателя,
който не обладавал качеството на пострадала по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК,
доколкото предмет на разследване в досъдебното производство е престъпление по
чл.270 ал.1 от НК, от което отделни физически лица не могат да претърпят преки
и непосредствени вреди.
Определението на районния
съд е обосновано и постановено при правилно приложение на закона.
Законодателят в разпоредбите
на чл.243 ал.4 и ал.7 от НПК изрично и изчерпателно е очертал кръга на лицата и
субектите, активно легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното
производство – обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, и ощетеното
юридическо лице. Според чл.74 ал.1 от НПК, пострадал е лицето, което претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Обосновано районният съд
посочил, че предвиденото в чл.270 ал.1 от НК престъпление систематически е
поставено в Глава VІІІ „Престъпления против дейността на държавни органи,
обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, Раздел І
„Престъпления против реда на управлението“ от особената част на НК. Описаното в
чл.270 ал.1 от НК престъпление е на просто извършване, и за реализирането му не
се изисква и не се предвижда настъпването на вреди или други общественоопасни
последици, извън осъществяването на самото изпълнително деяние. Следователно,
от престъплението по чл.290 ал.1 от НК не настъпват съставомерни, нито
несъставомерни имуществени или неимуществени вреди за трети лица, поради което при
такова престъпление изначално не възниква фигурата на пострадало физическо
лице, или на ощетено юридическо лице. Вярно е и отразеното в обжалваното
определение, че престъплението по чл.270 ал.1 от НК е посегателство срещу
обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразно осъществяване
на дейността на държавни органи, обществени организации и лица, натоварени с
публични функции, откъдето произтича неговата обществена опасност и престъпен
характер. Такова деяние обаче не е насочено срещу личността, имуществото или
правата на гражданите, поради което за тях при осъществявяне на престъплението
по чл.270 ал.1 от НК не настъпват преки и непосредствени имуществени или
неимуществени вреди.
В разглеждания контекст, при
престъпление по чл.270 ал.1 от НК жалбоподателят Г. като физическо лице няма
качество на „пострадал” по смисъла на чл.243 ал.4 и ал.7, във връзка с чл.74
ал.1 от НПК. Поради казаното той не разполага с право на жалба срещу актовете
на органите на досъдебното производство, насочени към прекратяване на
наказателното производство (аргумент за противното от чл.75 ал.1 от НПК). При
отсъствие на надлежна активна процесуална легитимация, подадената от Й.Г. жалба
срещу прекратителното постановление на прокурора се явява процесуално
недопустима, защото изхожда от субект, комуто законът не е предоставил право на
жалба.
По изложените дотук
съображения, постановлението на Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на
наказателното производство не може да бъде подложено на съдебен контрол по
същество. За жалбоподателя продължава да е налична възможността да инициира
предвидения в чл.243 ал.10 от НПК инстанционен прокурорски контрол относно правилността
на постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Като е
достигнал до същите правни изводи и е оставил жалбата на Й.Г. без разглеждане,
районният съд правилно е оценил доказателствата и точно е приложил закона, а постановеният
от него съдебен акт следва да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен.
Така мотивиран, на основание
чл.243 ал.8 от НПК, Окръжен съд-Бургас, І въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
1032 от 01.07.2019г., постановено по НЧД № 2432/ 2019г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Й.И.Г. ЕГН ********** ***,
против постановление от 20.03.2019г. на Районна прокуратура - Бургас за прекратяване
на наказателното производство по ДП № ЗМ-147/ 2018г. по описа на ОД на
МВР-Бургас, Пор.№ 1463/ 2018г. по описа на Районна прокуратура-Бургас,
образувано и водено за престъпление по чл.270 ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.