Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. С., 21.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:        М. Яначкова

ЧЛЕНОВЕ:                 Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                                                   Василена Дранчовска

 

при секретаря В.И., като разгледа докладваното от младши съдия Василена Дранчовска в.гр.д. № 1717 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.

С решение, постановено по гр.д. № 3574/2004 г. по описа на СРС, 44 състав (в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение след открито съдебно заседание на 05.02.2008 г.), са отхвърлени предявените от А.С.П. и М.Д.П. – К. против „Н.с.б.” ЕАД искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху следните недвижими имоти: имот пл. № 1 от кв. 98, кадастрален лист 524-525 по кадастралния план на гр. С., изработен през 1973 г., с площ от 49256 кв.м., заедно с изградените в него двуетажна постройка с обор и свинарник със застроена площ от 113 кв.м., с едноетажна пристройка от 46 кв.м. и обща разгърната застроена площ от около 272 кв.м.; басейн с общи размери 100/25 метра, с четири поделения – спортен басейн с олимпийски размери с поделение за скокове във вода, басейн за начинаещи плувци с размери 30/25 метра и басейн за деца с размери 20/25 метра; открита С.площадка (игрище за хандбал) с площ от около 400 кв.м.; битова къща, сутерен и етаж със застроена площ около 126 кв.м.; тенис корт около 423 кв.м.; стара лекоатлетическа писта с дължина 250 м. и площ около 5068 кв.м.; сграда на перално стопанство с площ от 729 кв.м.; дърводелска работилница с пристройки на два етажа с площ от 218 кв.м.; администрация на автотранспорта с площ 124 кв.м.; стопански сгради на автотранспорта с площ от 531 кв.м.; пристройки към стопанските сгради на автотранспорта с площ от 201 кв.м. и огради; както и с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на изградените в гореописания имот открита спортна площадка (игрище за хандбал) с площ от около 400 кв.м.; битова къща, сутерен и етаж със застроена площ около 126 кв.м.; тенис корт около 423 кв.м.; стара лекоатлетическа писта с дължина 250 м. и площ около 5068 кв.м.; сграда на перално стопанство с площ от 729 кв.м.; дърводелска работилница с пристройки на два етажа с площ от 218 кв.м.; администрация на автотранспорта с площ 124 кв.м.; стопански сгради на автотранспорта с площ от 531 кв.м.; пристройки към стопанските сгради на автотранспорта с площ от 201 кв.м. и огради.

Ищците обжалват решението изцяло и считат, че като не е обсъдил представените по делото писмени доказателства и не е дал указания на страната за заверка на документите, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържат, че правото на собственост на наследодателката им върху процесните имоти преди 1948 г. и отчуждаването им по реда на ЗОЕГПНС се установявало несъмнено и от останалите събрани по делото писмени доказателства, които били представени в заверени преписи. Считат, че съдът, който решава настоящия правен спор, е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното между същите страни решение на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2585/2000 г., с което по предявен иск по чл. 59 ЗЗД е установено правото на собственост на ищците по отношение на ответника върху процесните имоти като част от основанието на предявената искова претенция. Поддържат, че постановеното решение е необосновано, тъй като не съдържа в мотивите си обсъждане на събрания доказателствен материал. Намират, че е доказано незаконното строителство на новите постройки, изградени след одържавяването, поради което същите не представляват пречка за реституция по ЗВСОНИ и предявените ревандикационни искове се явяват основателни.

Подадена е и жалба от ищците срещу постановеното по делото решение за поправка на очевидна фактическа грешка. С него е уважена молбата на ищците по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), поради което същите нямат правен интерес да обжалват съдебния акт. От друга страна, в жалбата им не се съдържат доводи за неправилност на решението по отношение на поправената очевидна фактическа грешка, а по същество се обжалва основния постановен по делото акт, поради което въззивната инстанция счита, че не е сезирана със самостоятелна жалба по реда на чл. 192, ал. 3 ГПК (отм.).

Ответникът „Н.с.б.” ЕАД счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа, че не било доказано отчуждаване на целия терен, претендиран от ищците, предвид разликата в площта на описания в нотариалните актове на ищците и в актовете за държавна собственост имот, както и с оглед липсата на доказателства за уреждане на сметките за значителните по площ придаваеми части и за прилагане на дворищната регулация. Счита, че процесният имот не подлежи на реституция по реда на ЗВСОНИ предвид публичния си характер и предназначението му да задоволява обществени потребности, а и поради обстоятелството, че не съществува реално до размерите, в които е отчужден – старите постройки са разрушени и на тяхно място са изградени изцяло законни (евентуално търпими по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ) нови сгради и съоръжения с обща инфраструктура, необходима за функционалното обслужване на спортния комплекс. Счита, че не е възможно реституирането и на части от имота, тъй като предложените от вещите лица в първоинстанционното производство площи не отговарят на изискванията на ЗУТ за повърхност и лице.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в първата и въззивната съдебни инстанции доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от Д. Д. П. искова молба срещу „Н.с.б.” ЕАД, с която ищецът претендира право на собственост върху описания имот, придобито чрез наследяване от майка му Н. Д.П., респ. от нейния баща Д.А. и продажба на наследство в нейна полза от останалите наследници на Д.А., и възстановено по силата на закона при наличието на предвидените в ЗВСОНИ предпоставки. Иска от съда да бъде установено правото му на собственост върху процесния имот, построените преди одържавяването сгради и изградените след одържавяването незаконни постройки (придобити по приращение), като ответникът бъде осъден да предаде владението им, а при условията на евентуалност – ответното дружество да бъде осъдено да премахне изградените след национализацията незаконни постройки.

В хода на първоинстанционното производство на 10.08.2005 г. ищецът Д. Д. П. е починал и с протоколно определение на СРС от 04.10.2005 г. на негово място като ищци са конституирани законните му наследници – съпругата му А.С.П. и дъщеря му М.Д.П. – К.. В хода на второинстанционното производство е починала ищцата А.С.П., като на нейно място с протоколно определение от 20.05.2010 г. е конституирана другата ищца-жалбоподателка в настоящото производство – М.Д.П.-К..

За основателността на предявения иск по чл. 108 ЗС в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) в тежест на ищцата е да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ на посоченото придобивно основание, както и че ответникът я владее или държи, като последният от своя страна следва да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на правно основание.

Ищцата основава претендираното от нея право на собственост върху вещта на настъпила в полза на наследниците на Н. Д.П. реституция по реда на ЗВСОНИ. Поддържаното придобивно основание с оглед разпоредбите на чл. 1 – чл. 4 ЗВСОНИ е налице при съвкупното наличие на следните предпоставки: 1) процесният имот да е бил отчужден по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС – обн. ДВ, бр. 87/15.04.1948 г., отменен, считано от 02.07.1962 г.); 2) към датата на одържавяване същият да е бил собственост на ищеца, респ. на неговия наследодател; 3) за извършеното отчуждаване собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната равностойност на имота или с друг равностоен недвижим имот; 4) към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ (25.02.1992 г.) имотът да е собственост на държавата, общината, обществени организации или техни форми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; и 5) имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден.

Във връзка с наведените във въззивната жалба възражения следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното по гр.д. № 2585/2000 г. решение на Софийски апелативен съд при решаване на въпроса относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. Съдебният акт на САС е постановен по предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползите, от които ищците са били лишени поради невъзможност да ползват собствения им имот през периода 25.02.1992 г. – 25.01.1994 г. Правото, което като предмет на делото се установява със сила на пресъдено нещо, е претендираното обезщетение през посочения период, по отношение на което въпросът за правото на собственост върху имота е преюдициален. След като това преюдициално правоотношение не е било заявено от ищеца като част от предмета на делото с предявяването на самостоятелен установителен иск, постановеното решение, с което се установява наличие на вземане по чл. 59 ЗЗД, не се ползва със сила на пресъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост върху спорния имот. Следователно, липсва обективен идентитет на основанието на претендираното право по двете дела и настоящият съдебен състав следва самостоятелно въз основа на събраните по настоящото дело доказателства да преценява наличието на предпоставките на придобивното основание, твърдяно от ищцата.

От представените по делото нотариални актове (л. 404-433 от делото по описа на СГС), издадени в периода 1917-1920 г., се установява, че Д.А. е придобил чрез покупко-продажба ниви в землището на с. Д. и на с. С., местностите „Р.” и „К.”, с площ от общо около 35 дка.

От представените удостоверения за наследници се установява, че Д.А. Н. е починал на 17.10.1935 г. и е оставил за свои наследници при равни квоти (по ¼ идеална част от наследството съгласно приложимите разпоредби на чл. 21 и на чл. 38 от ЗН (обн. ДВ, бр. 20 от 25.01.1890 г., отм. 1949 г.)) съпругата си Ж.Й.А. (починала 1960 г. и оставила за наследници дъщерите си М., В. и Н.) и дъщерите си В.Д.Д. (починала 1974 г. и оставила за наследник сина си В.В.Д.), М. Д. В. (починала 1982 г. и оставила за наследници сестра си Н. П. и племенника си В.Д.) и Н. Д.П. (починала 1994 г. и оставила за свои наследници сина си и ищец Д. Д. П. и сина си К. Д. П., починал 1996 г. и наследен от брат си Д. П.).

От представените нотариален акт № 161, том IX, дело № 1379/1939 г. и нотариален акт № 162, том IX, дело № 1379/1939 г. се установява, че М. Д. В. и В.Д.Д. са продали на сестра си Н. Д.П. собствените си наследени от Д.А. по ¼ ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот „Д.”, находящ се в землището на с. С., представляващ парцел I от кв. 98 по плана на С., а майка им Ж. Д. А. е дарила на дъщеря си Н. П. нейната ¼ ид.ч. (също наследена от Д.А.) от същия имот. Така заедно с наследената на собствено основание ¼ ид.ч., Н. П. е придобила правото на собственост върху целия процесен недвижим имот (видно и от представения на л. 32 от описа на СГС разписен лист към 1944 г.). Същата е починала през 1994 г. и след смъртта на сина й К. П. през 1996 г. (наследен от брат си Д. П.) всички нейни права са били придобити изцяло от другия й син – ищецът Д. Д. П..

С решение от 18.09.1948 г. на софийската комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС е отчужден от Н. Д.П. по реда на ЗОЕГПНС имот, представляващ 32,1 дка ниви, градини, цветарници и сгради със спортен парк „Д.-бад” в землището на с. С. – С., парцел I-647, кв. 98 по плана на С., за което е издаден Акт за държавна собственост № 1 (л. 24 от делото по описа на СГС), вписан под номер 770 в актовата книга на Софийски градски народен съвет и на Министерство на финансите. В АДС имотът е описан като състоящ се от лятна къпалня, игрище-плац, рибарник, цветарници (парници) и др. От представените по отчуждителната преписка № 2528/48 г. документи, а и от декларация от 30.07.1998 г. на първоначалния ищец Д. П., се установява, че за процесния имот при отчуждаването му собствениците не са получавали парично или имотно обезщетение (на наследодателката Н. П. са били издадени облигации, които съгласно чл. 4, ал. 1, изр. 2 ЗВСОНИ не се смятат за обезщетение).

На 25.03.1949 г. имотът е предаден във владение на О.С.П. „Софжилфонд” на основание § 51 от правилника за приложение на ЗОЕГПНС, при което е съставен протокол-опис (л. 30 от делото по описа на СГС). Имотът е описан като състоящ се от: басейн в южната част на мястото с размери 100/25 м., изграден от цимент с четири поделения; дъсчени кабини; плаж в строеж; на североизток постройка с тераса (бивш ресторант), на която предстои преустройство; борови дървета; занемарено игрище-плац на югоизток; рибник между игрището, парниците и Р., ограден с цимент и с размери 70/20 м.; парници (четири големи и четири малки); артезиански кладенци в строеж (пет на брой, от които само два работят); постройка в североизточния ъгъл – обор с една стая, свинарник, кухня, над кухнята стая и коридор.

На 16.08.1950 г. е взето решение от Софийски градски народен съвет да се отстъпи на Благоевския районен народен съвет частта от територията на Д.-бад (бивша собственост на П.), съгласно представената скица, заедно с намиращите се върху нея стопанска сграда-бивш обор и държавна барака, които да се ползват за нуждите на детски дом и градина. С разпореждане на Министерски съвет от 20.11.1950 г. е одобрено отстъпването от Столичния народен съвет на Върховния комитет за физическа култура и спорт за безвъзмездно ползване на спортния комплекс „Д. бад” край С., без намиращите се в района на парка стопанска сграда и държавна барака, ползвани от Благоевския районен народен съвет за целодневна детска градина, за което е съставен предавателен протокол-опис от 19.02.1952 г. (л. 158 от делото по описа на СРС).

С Акт за държавна собственост № 9024/20.01.1973 г. е актуван спортен комплекс „Д.” с описаните в него постройки, включително хотелски комплекс с посочена година на построяване 1967 г. По делото са представени позволителни билети (л. 128-133 от описа на СРС), издадени в периода 1964 г. – 1977 г., с които се дава разрешение на Български съюз за физическа култура и спорт, респ. Комитет за младежта и спорта при Министерски съвет, за изграждане в местността „Д. бад”, спортен комплекс „Д.”, на следните постройки: хотел – битова сграда, покрит плувен басейн, реконструкция и модернизация на открити плувни басейни, тренировъчни салони до първа плоча, лекоатлетическо спортно ядро, трибуни със съблекални. Приложени са разрешение за строеж № 39/06.02.1985 г. за реконструкция и модернизация на плувно ядро в спортния комплекс, разрешение за строеж № 99/14.04.1988 г. за реконструкция и модернизация на ПК „Д.” – III етап – възст. Център, както и акт за узаконяване № 39/19.12.1996 г. на СО – район „Изгрев”, с който е узаконено преустройството на клуб-ресторант „Д.” на ул. „Н.Г.” № 1, ж.к. „Д.” (л. 134-136 от описа на СРС).

От всичко изложено се установява, че процесният имот е бил собственост на наследодателката на ищцата, бил е отчужден по реда на ЗОЕГПНС, като собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната равностойност на имота или с друг равностоен недвижим имот, а към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е бил държавна собственост. С оглед предпоставките за реституция спорно между страните се явява обстоятелството дали имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден.

По делото в първоинстанционното производство е прието заключение на единична СТЕ, изготвено от вещото лице М., според което към датата на одържавяването в южната част на процесния имот е бил изграден открит басейн от стоманобетонова конструкция с размери 20/100 м. с три отделения в надлъжна посока с обща застроена площ от около 1925 кв.м. Западният край на басейна е бил заоблен, а източният – трапецовиден, като източното отделение е представлявало басейн за скокове с дълбочина 5 м. с площ 950 кв.м. и изградена кула за скокове, средното отделение – басейн за начинаещи с дълбочина 2 м. и площ 600 кв.м., а западното – детски басейн с дълбочина 1м. и площ 375 кв.м. Вещото лице е установило, че към настоящия момент в спортния комплекс са изградени три басейна – 1) за скокове с дълбочина 5 м. и площ 400 кв.м., 2) плувен с дълбочина 2-3 м. и площ 1250 кв.м. и 3) за игра на водна топка с дълбочина 3 м. и площ 660 кв.м. Трите басейна са със стоманобетонова конструкция и правоъгълна форма, като от южната страна на басейна за скокове е изградена кула за скокове с вътрешен асансьор. След реконструкцията и модернизацията от 1984 г. са изградени прозорци за подводни снимки и яйкове за подводно осветление. С оглед на изложеното вещото лице прави извод, че съществуващите към настоящия момент басейни и отчужденият през 1948 г. басейн не са идентични.

Изводите на вещото лице по отношение идентичността на басейните се подкрепят от показанията на разпитаните пред СРС свидетели С.Х.З. и Л.П.П., които изясняват, че през 1983 – 1985 г. във връзка с организацията и провеждането на Универсиада и европейско първенство по плувни спортове съществуващите до тогава басейни в спортен комплекс „Д.” са били разрушени и на тяхно място са построени нови с описаните от вещото лице размери, очертания и предназначение (като стените на басейните са били разрушени и са направени нови, по-дълбоки изкопи с оглед изискванията на правилника за провеждане на състезанията). Кулата за скокове е била изместена от източната на южната страна на басейна и в нея е изграден асансьор. Построени са нови филтерна инсталация и тунел под басейна за обслужване на съоръженията.

В подкрепа на изложеното заключението на приетата в първоинстанционното производство СТЕ на вещото лице М. изяснява, че стените на басейните са изграждани след 1968 г. (тъй като в тях е установено наличие на носеща армировка от стомана клас AIII /N/), като те са построени по различно време от вътрешната стена, разделяща коридора между двата басейна, тъй като в последната не е открита подобна армировка, а е изпълнена от дъски с много лошо качество. От приложената към заключението скица и отговорите на вещото лице в открито съдебно заседание от 31.01.2006 г. се установява, че процесната вътрешна стена е тази, която е разположена под коридора между басейна за скокове и централния плувен басейн (стената между старите басейн за скокове и басейн за начинаещи). Макар и някои от старите основи (процесната вътрешна стена) да са запазени, при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателствени средства настоящият съдебен състав намира, че съществуващите към настоящия момент басейни не са идентични с отчуждените. Макар и да съществуват на същото място, те са били изградени наново след разрушаването на стария басейн, като това обстоятелство не се опровергава от представените от ищцата доказателства за евентуално съществуваща система за захранване, затопляне и пречистване на водата преди одържавяването. Съгласно заключението на приетата СТЕ на експерта по „Водоснабдяване и канализация” П., технологичното оборудване на филтърната станция, реагентното стопанство и на системите за затопляне на водата на басейните от времето на отчуждаването на обекта през 1948 г. е периодично подменяно поради износване на дадени елементи от системата и поради новости в тази област, като във всички случаи не е възможна експлоатацията на такъв обект повече от 40 години, без да се извършва периодична реконструкция и модернизация. Следователно, дори и да са съществували подобни инсталации преди национализацията на имота, през годините тя е била подменена изцяло (видно и от показанията на свидетелите в този смисъл), наред с изграждането на нови конструкции на плувните басейни с оглед провеждането на международни състезания в тях.

Заключението на СТЕ на вещото лице М. по отношение на съществуващата към датата на отчуждаването двуетажна сграда (обор) с едноетажна пристройка констатира, че тя е идентична със съществуващата към настоящия момент двуетажна сграда с пристройка (с идентични размери и очертание), като в последната са извършени малки промени (отваряне и затваряне на отвори за врати и прозорци, изграждане на вътрешни преградни зидове), които не са довели до промяна на конструкцията, нито на външните й очертания (т.е. на застроената площ), като покривът на сградата също не е изменян. В подкрепа на изложеното разпитаният пред СРС свидетел Д.Б.Д. разказва непосредствените си впечатления от постройките в комплекса, като счита, че изградената през 40-те години двуетажна сграда в източната част на имота съществува и сега в същия вид и обем. Същото се установява и от представените писмени доказателства (служебна бележка и позволителен билет на л. 317-319 от описа на СГС), допълнителното заключение на СТЕ на вещото лице М. с приложената към него комбинирана скица (л. 252 от описа на СРС) и заключението на тройната СТЕ на вещите лица П., Г. и З., приета пред въззивния съд. Видно е, че двуетажната масивна сграда с пристройка, отразена на скицата от 1938 г., е била със застроена площ от около 260 кв.м., като след бомбардировките на Втората световна война е била частично разрушена. През 1945 г. наследодателите на ищцата са получили разрешение за възстановяване на част от обора върху старите основи, като на скицата – копие от регулационния план, одобрен 1948 г., процесната сграда е показана като построена с площ от 109 кв.м. и пристройка с площ от 51 кв.м. Видно от документите по отчуждителната преписка, същата е съществувала към датата на одържавяването като постройка в североизточния ъгъл на имота – обор с една стая, свинарник, кухня, над кухнята стая и коридор. Със същите размери и означения сградата и пристройката към нея са показани и в приложената скица – копие от последващия регулационен план, одобрен 1985 г., действащ и сега.

От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства (отчуждителна преписка, скици и строителни книжа, заключения на СТЕ) се установява, че отчужденият имот парцел I-647 в кв. 98 по плана на С., с. С., м. „Ц.Й.”, одобрен 1933 г., бивша собственост на Н. Д.П., е идентичен със северната част на УПИ I – за „Спортен комплекс „Д.”, кв. 2 по действащия регулационен план за м. „Научно-производствено ядро-Червена звезда”, одобрен 1985 г. Следователно, отчужденият терен съществува и към настоящия момент, като към датата на одържавяването му същият е бил частично застроен със следните постройки: басейн с четири поделения; дъсчени кабини; плаж в строеж; на североизток постройка с тераса (бивш ресторант); борови дървета; занемарено игрище-плац на югоизток; рибник; парници (четири големи и четири малки); артезиански кладенци в строеж (пет на брой, от които само два работят); постройка в североизточния ъгъл – обор с една стая, свинарник, кухня, над кухнята стая и коридор. След одържавяването са построени множество нови сгради и съоръжения като част от спортен комплекс „Д.”, а съществувалите до тогава са почти изцяло разрушени, като единствената запазена сграда от преди отчуждаването е гореописаната двуетажна сграда с пристройка.

Следователно, налице е хипотеза на отчужден застроен имот, който е бил допълнително застроен със сгради от държавата. В този случай се възстановява собствеността върху терена и запазените стари сгради, но не и върху новопостроените допълнително сгради, чийто статут се урежда съгласно чл. 63 ЗС – държавата запазва правото си на собственост върху новите постройки, като придобива и право на строеж върху земята. В този смисъл – Решение № 72/10.07.2012 г. по гр.д. № 425/2011 г. на ВКС, I г.о., Решение № 190/31.03.2010 г. по гр.д. № 3975/2008 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. За да бъде възстановено правото на собственост върху съществуващите преди отчуждаването постройки, следва същите да съществуват към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ до размерите, в които са били отчуждени, като в случай, че след одържавяването им те са били разрушени и на тяхно място са построени нови, макар и в същия размер, обем и архитектурен вид (каквато е хипотезата със съществуващите басейни в процесния имот), вещите представляват нови, изменени обекти на правото на собственост, неидентични с одържавените, поради което реституцията им на наследниците на бившите собственици не е възможна.

От друга страна, дори и изградените преди национализацията постройки да съществуват и сега, реституция в полза на наследниците на бившия собственик няма да настъпи в случай, че поради реализирано върху целия терен мероприятие след одържавяването имотът реално не съществува до размерите, в които е отчужден.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/17.05.1995 г., постановено по гр.д. № 3/1994 г. на ВКС, ОСГК, за да се приеме, че имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, не е необходимо предназначението му да е същото, каквото е било при одържавяването му. Целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не и да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. Следователно, необходимото и достатъчно изискване е имотите да са налице, да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени, а извършените промени в тях, свързани с функционалното им предназначение, са без правно значение за действието на реституцията.

Това правило обаче не е абсолютно. Дали имотът съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, следва да се преценява с оглед на всеки конкретен случай, като се изхожда от посочената в тълкувателното решение цел на закона, а именно – да бъде възстановена собствеността върху отнетия имот, ако към датата на реституцията той не е променен до степен, че да представлява друг имот. В този смисъл промяната на предназначението на имота или обединяването му в общ имот с други имоти сами по себе си не са пречка за реституцията. Когато обаче след промяната на предназначението му отчужденият незастроен имот е застроен или върху него са осъществени благоустройствени мероприятия (изграждане на улици, тротоари, градинки, алеи и други подобни) очевидно предназначението на този имот е дотолкова съществено променено, че той вече не съществува реално до размерите, в които е отчужден. В подобна хипотеза, ако част от имота не е застроена или не е заета от съответното обществено благоустройствено мероприятие, правото на собственост може да бъде възстановено реално само ако тази част може да бъде обособена като самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите на устройство на територията. Ако мероприятието засяга целия имот и променя предназначението му по начин, непозволяващ реално отделяне на част от него с цел обособяване на самостоятелен парцел, т.е. ако отделянето на такава част от имота би довело до невъзможност останалата част да обслужва обществените потребности, за които имотът е отреден, то реално възстановяване на правото на собственост не би могло да настъпи. В този смисъл – постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 151/04.05.2012 г. по гр.д. № 1082/2011 г. на ВКС, II г.о., Решение № 567/21.06.2010 г. по гр.д. № 1112/2009 г. на ВКС, I г.о.

Пред въззивния съд е прието заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице И.Д., което проследява регулационния статут на имота и прави извод, че за процесния имот е била одобрена дворищна регулация през 1933 г. (с площ на парцел I-647, кв. 98 застроена и незастроена общо от 49256 кв.м.) и през 1948 г. (нанесен имот пл. № 1), но регулацията по отношение на парцел I-647, кв. 98, не е била приложена на място поради неуредени сметки за придаваемите части общинска собственост с площ от 6113 кв.м. Със заповед от 1967 г. е бил одобрен регулационен план на м. „Червена звезда – Д.-бад” с нанесен парцел I – спортен комплекс „Д.-Бад” в кв. 20, но той не попада в процесния имот, а обхваща терен, южно от имота, южно от Слатинска река. През 1985 г. е бил одобрен регулационен план на м. „Научно-производствено звено – червена звезда”, като в кв. 2 е бил отреден парцел I – за спортен комплекс „Д.”, включващ теренът северно от Слатинска река (Новачница) – процесният имот. Изследваният регулационен статут е отразен в представена по делото комбинирана скица-приложение 1 (л. 137 от описа на СГС). Прието е и заключение на тройна СТЕ, изготвено от вещите лица Д., М. и Кръстева, както и заключение на тройна СТЕ, изготвено от вещите лица П., Г. и З., които излагат идентични изводи относно регулационния статут на имота и изясняват, че според регулацията от 1933 г. теренът е бил отреден за парково залесяване, според регулацията от 1948 г. – за залесяване и улица (която не е била реализирана), а според плана от 1967 г. и сега действащият план от 1985 г. процесният имот попада в имота, отразен с пл. № 1220 и представлява северната част на парцел I, кв. 2, отреден за „спортен комплекс Д.”. Към датата на одържавяване в имота е била построена стопанска сграда (обор с една стая, свинарник и кухня и стая над кухнята с коридор), която не е била част от основното застрояване и не изпълнява предназначението на предвижданията на плана („за парково залесяване”). Към настоящия момент процесният имот попада в зона Са1 (Зона за спорт и рекреации, предимно в градски райони) според Общия устройствен план на Столична община, приет 2009 г., с площ 48429 кв.м. Вещите лица са изготвили комбинирана скица (приложение 1 към СТЕ, л. 400 от описа на СГС), която отразява регулационния статут на имота през годините.

По делото е представена заповед № РД-57-998/30.03.1993 г. на кмета на Столична голяма община, с която е отказано по направеното от наследодателката на ищцата искане отписването от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти на процесния имот (спортен комплекс „Д.”), тъй като същият не съществува реално до размерите, в които е отчужден.

С постановление на Министерски съвет № 193/15.09.1994 г. Комитетът за младежта и спорта е преобразуван в Комитет за младежта и Комитет за физическо възпитание и спорт, като на основание чл. 6, ал. 3 от постановлението е утвърден списък на комплексните спортни бази (сред които и национален спортен комплекс „Д.”).

По делото е представен Акт № 466/19.05.1997 г., с който спортен комплекс „Д.” е актуван като публична общинска собственост на основание чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗОС според действащата редакция към 1996 г., т.е. като имот, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение.

Със заповед № 171/07.12.2000 г. на председателя на Държавна агенция за младежта и спорта към МС е внесено в капитала на ответното дружество правото на собственост върху процесния недвижим имот (терена), върху който е разположен Национален спортен комплекс „Д.”, като съответно е увеличен капиталът на акционерното дружество. Настъпилите промени са вписани в регистъра за търговските дружества към СГС с решение № 11/24.01.2001 г. (л. 190-192 от описа на СГС) и въз основа на тях в полза на ответното дружество е бил издаден констативен нотариален акт за собственост № 128, том I, рег. № 4830, дело № 118/2011 г. Обстоятелството, че спортен комплекс „Д.” е заведен като част от активите на ответното дружество, се подкрепя и от представените писмени доказателства – писмо вх. № 11-00-55/09.02.2006 г. (л. 168 от описа на СГС). От писмо на СО-район Изгрев от 13.03.2006 г. (л. 169 от описа на СГС) до ДАМС се установява, че АОС е бил отменен със заповед на областния управител.

С ПМС № 233/03.11.2005 г. е приет устройствен правилник на Държавната агенция за младежта и спорта, като съгласно приложение № 2 към него на агенцията е предоставен за управление Център „Спорт и здраве” – С., заедно с терена на СК „Д.”. Същият впоследствие е предоставен за управление на новосъздаденото Министерство на физическото възпитание и спорт, а към настоящия момент – на Министерство на младежта и спорта.

На основание чл. 47а, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта в приложение № 1 към закона Национален спортен комплекс „Д.” е обявен за спортен обект с национално значение. Съгласно разпоредбата на чл. 47а, ал. 1 от закона, спортните обекти и съоръжения с национално значение са обекти и съоръжения - държавна или общинска собственост, или собственост на търговски дружества, в които едноличен собственик на капитала е държавата или общината, които служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта и отговарят най-малко на едно от следните условия: 1. предназначени са за учебно-тренировъчна дейност и се използват от спортните федерации за развитие на спорт за високо спортно майсторство; 2. отговарят на условията за провеждане на национални и международни спортни състезания; 3. отговарят на международно установените изисквания за различните видове спорт.

От представено писмо изх. № 11-00-139/1 от 27.10.2009 г. (л. 166 от описа на СГС) се установява, че част от разположените върху процесния имот сгради (поделение Автотранспорт на ул. „Р.” № 1 и център „Спорт и здраве” на ул. „Н.Г.” № 1) са включени в баланса на Министерството на физическото възпитание и спорт.

Заключението на вещото лице М. изяснява, че процесният имот към настоящия момент е с напълно новоизградена инфраструктура (вътрешни пътища, плочници около сградите, алеи, стълбища, паркинги), като от построените преди одържавяването постройки е останала само описаната двуетажна сграда с пристройката към нея, а са изградени редица нови сгради и съоръжения. Вещото лице Д. е изяснило в заключението си, че наличната в имота подземна инфраструктура е изградена след 1948 г.

От всичко изложено при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва извод, че процесният имот не съществува до размерите и във вида, в който е бил отчужден. Макар и една от одържавените постройки да е запазена, още към датата на изграждането й тя не е била част от основното застрояване на терена и не е изпълнявала предназначението на предвижданията на плана („за парково залесяване”). Преди одържавяването тя е била една от малкото постройки, изградени в имота, като към настоящия момент е единствената запазена сграда от този период. След национализацията в почти изцяло незастроения до тогава терен са изградени множество нови сгради и съоръжения с оглед приетото ново предназначение на имота – за спортен комплекс. Действително, още преди 1948 г. част от имота е служил за спортна дейност – наследодателят на ищцата е изградил в него първия в България плувен басейн, който е бил ползван свободно от гражданите като лятна къпалня. Той обаче не е съответствал на отреждането на имота към онзи момент (за цветарник) и е бил построен по самоинициатива на собственика на земята в съседство на градините и цветарниците. След 1948 г. съществуващата до тогава лятна къпалня е превърната в комплексен спортен обект, в който освен нови басейни, са изградени зали и съоръжения за практикуване на множество различни по характер спортни дейности в съответствие с международните изисквания и стандарти. Създадена е подземна и надземна инфраструктура (филтърни инсталации и тунели под басейните, алеи, трибуни, трафопостове), която обслужва и свързва отделните игрища и спортни обекти. Спортен комплекс „Д.” е превърнат в н.с.б. с обществено значение, в която се подготвят националните отбори на страната по различни спортни дисциплини и се провеждат национални и международни състезания. С изрична разпоредба на ЗФВС той е обявен за спортен обект с национално значение, който по дефиницията на закона служи за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта. Макар и по делото да не се установи несъмнено статута на имота като публична държавна собственост, важната роля, която му е отредена при осъществяване на държавната политика в областта на спорта и физическото възпитание, е видна и от обстоятелството, че управлението и стопанисването на комплекса е възложено пряко на Министерство на младежта и спорта и притежаваното от него ответно дружество. С оглед и на отреденото предназначение на терена в регулационния план и общия устройствен план на С., видно е, че върху целия имот е реализирано благоустройствено мероприятие с траен градоустройствен статут (за спортен комплекс), което е променило имота до такава степен, че той вече не съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. В същото време, мероприятието засяга целия имот и променя предназначението му по начин, непозволяващ реално отделяне на част от него с цел обособяване на самостоятелен парцел – всички приложени по делото строителни книжа касаят комплексно проектиране на спортните обекти върху цялата територия на спорния имот, а видно от заключението на вещото лице Д., съгласно предвижданията на общия градоустройствен план на С. всички възможности за допълнително застрояване в терена са изчерпани и не са налице свободни площи, от които да бъдат обособени самостоятелни парцели.

Следва да се отбележи във връзка с множеството събрани по делото доказателства (допълнително заключение към СТЕ на вещото лице М., заключения на тройни експертизи на вещите лица П., К. и М., на вещите лица Д., К. и М. и на вещите лица П., Г. и З., заключение на вещото лице Д., представени писмени доказателства) относно законността на построените след одържавяването постройки, че това обстоятелство е неотносимо за настъпването на реституционния ефект в настоящия правен спор. Възстановяване на собствеността на незаконно застроен имот настъпва само в хипотезите, когато имотът е бил отнет без правно основание или е бил отчужден не по установения в закона ред – арг. чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. По делото е безспорно установено, че процесният имот е отчужден надлежно по реда на ЗОЕГПНС, т.е. реституцията му би настъпила на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, в която хипотеза застрояването, независимо от неговата законност, е пречка за възстановяване на собствеността, освен ако имотът е бил застроен преди одържавяването или ако незастроената му част отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране (в този смисъл - Решение № 22/21.02.2012 г. по гр.д. № 693/2011 г. на ВКС, II г.о., Решение № 72/10.07.2012 г. по гр.д. № 425/2011 г. на ВКС, I г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). В настоящия случай с оглед на гореизложеното поради осъществено благоустройствено мероприятие върху целия имот не е възможно само теренът и съществувалата преди одържавяването сграда да бъдат реституирани, а от друга страна, имотът се явява презастроен и не са налице свободни площи, от които да бъдат обособени самостоятелни парцели. Застроените след одържавяването постройки остават в собственост на държавата и не подлежат на премахване без значение дали са законно изградени. Ето защо неотносими към спора се явяват и приетите заключения на вещите лица, излагащи варианти са обособяване на самостоятелни парцели от имота на мястото на евентуално незаконните постройки, както и неотносимо е обстоятелството дали предложените от експертите части от терена отговарят на изискванията на ЗУТ за обособяване на самостоятелен парцел.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по същество и по предявения иск по чл. 109 ЗС предвид обстоятелството, че същият се явява кумулативно съединен с ревандикационния иск по отношение на поземления имот.

Целта на иска по чл. 109 ЗС е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. За да бъде основателен искът, ищецът трябва да установи, че е собственик на процесния имот и че ответникът извършва противоправни действия, с които нарушава или пречи на ищеца да ползва и владее собствения си имот по предназначение. Доколкото по делото не се установи ищцата да е собственик на процесния недвижим имот, същата не би могла да претендира неоснователно засягане на правото й на собственост чрез изграждане на незаконни постройки от ответника върху терена, поради което предявеният негаторен иск се явява неоснователен.

Предвид идентичните изводи за изхода на правния спор, до които достигна въззивната инстанция, макар и по различни съображения първоинстанционното решение се явява правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) ответникът по жалбата „Н.с.б.” ЕАД има право на направените пред въззивната инстанция разноски в общ размер от 4300 лв. – платени депозити за вещи лица.

Така мотивиран, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решението, постановено по гр.д. № 3574/2004 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав.

ОСЪЖДА М.Д.П. – К., ЕГН **********,***, да заплати на „Н.С. Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Е. Г.” № **, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) сумата от 4300 лв. – разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                                   

 

 

 

2.