Р Е Ш Е Н И Е
№17 10.02.2020 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №498 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда“ Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. Д.Л.против
решение №97 от 05.11.2019 год., постановено по АНД №186/2019 год. по описа на Радневския
районен съд. С обжалваното съдебно решение е отменено наказателно постановление №24-002229 от 19.06.2019 год. на Директора на
„Инспекция по труда” – Стара Загора.
В касационната жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон -
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че неправилно въззивният съд не е взел в предвид
логичните и непротиворечиви показания на свидетелите – инспектори от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Стара Загора. Показанията на свидетелката П., също са непротоворечиви, от които също се
установява наличието на сключен граждански договор с уговорено работно място и
трудова функция. Изложени са съображения, че са неправилни изводите на
районният съд, че констатираното нарушение следва да бъде квалифицирано като
такова по чл.62, ал.1 от КТ, а не по чл.1, ал.2 от същия кодекс. По тези
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго,
с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба „Ради – ИК“ЕООД, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител адв. Д., застъпва становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на оспореното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а постановеното съдебно решение намира за правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.
Районен съд Раднево е отменил наказателно постановление №24-002229
от 19.06.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№24-002229 от 22.05.2019 год., с което на „Ради - ИК“ ЕООД на основание чл.414,
ал.1 от КТ e
наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 6 000.00 лв., за нарушение на
разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ. От фактическа страна е прието, че
административното нарушение се изразява в това, че при извършена проверка на 03.05.2019
год. в „Ради - ИК“ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Свободен, общ.
Раднево на обект Бистро ***, с. *** и на 22.05.2029 год. в Дирекция „Инспекция
по труда“ Стара Загора по представени документи, било установено, че „Ради - ИК“ЕООД
в качеството си на работодател урежда от 01.05.2019 год. и към момента на
проверката – 03.05.2019 год. отношенията при предоставяне на работна сила като
отношения по ЗЗД с лицето Р.Т.Г.ЕГН **********, със сключен граждански договор
№1 от 01.05.2019 год. Същевременно Р.Т.Г.работи като „готвач“ с работно място –
горепосоченото предприятие, с работно време от 17:00 ч. до 01:00 ч. под
контрола и ръководството на работодателят /декларирано от работника на
03.05.2019 год. в 21:30 часа с декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда/,
които са елементи на трудово правоотношение. По този начин, работодателят е
уредил отношенията по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД вместо
като трудови правоотношения.
За да отмени наказателното постановление, Районен съд Раднево
приема, че фактите по делото са безспорни, като единственият спор е дали
правоотношенията са трудови или гражданско правни. С оглед на установените
факти, е приел, че ответника по касация има качеството на работодател, а
нарушението е доказано както от обективна така и от субективна страна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, производството е
образувано в сроковете по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок. Приел е, обаче, че установените факти не са
подведени под правилната правна квалификация, като приема, че е осъществен
фактическия състав на чл.62, ал.1 от КТ, а не както го е квалифицирал
наказващият орган – чл.1, ал.2 от КТ. Това го е мотивирало постанови решение за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Така постановено решение е
неправилно.
Нормата на чл.1, ал.2 от КТ, която е вписана и като нарушена в обжалваното
наказателно постановление, предвижда отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Налице е нормативно предписание, което е задължително
за всички правни субекти в чиято полза се престира труд. Обект на защита са правата на работника на заплащане и осигуряване,
както и на изискването за оформяне на отношенията по предоставяне на работна
сила само и единствено като трудови. Съставомерното деяние се състои в задължението всички отношения по предоставянето на работна
сила да се уреждат единствено и само като трудови правоотношения.
По делото следва да се установи дали с оглед на събраните по делото доказателства
следва да се приеме че Р.Г.престира определена трудова функция, извършва
определен род работа в рамките на длъжностната характеристика “готвач”, а не
извършва определени предварително конкретни действия като трудов резултат. От
приетият по делото договор се установи по безсъмнен начин, че е уговорено
осъществяване на конкретна работа на определено работно място срещу определено
възнаграждение и при установено работно време. Така според саморъчно попълнената
декларация от работника е видно, че същата е започнала работа на 03.05.2017
год., без да има сключен трудов договор. Не е посочено обаче, че е налице
сключен граждански договор. Такъв е приложен по делото, като в протокола за
приемане на работата е посочено, че е осъществено чистене, приготвяне на храна,
заготовки и др. За характера на съществуващите отношения между ответника по
касация и Г., може да се направи извод въз основа на попълнената от нея
декларация и установеното от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара
Загора при проверката на 03.05.2017 год.. Декларацията е попълнена под страх от
носенето на наказателна отговорност от страна на работника и би следвало да се
кредитира в пълен обем. Наличието на уговорено работно време, място изпълнение
на уговорената дейност, осигуряване на препарати от страна на възложителя,
както и липсата на уговорен обем на възложената работа, предполагат
престирането на работна сила, а не наличието на граждански договор. В хода на
съдебното производство свидетелката П. заявила, че са имали договорка да ги
осигуряват на четири часа. Всичко това доказва правилността на извода на районният
съд, че е налице предоставянето работна сила от страна на Р. Г..
Основателно е касационното оплакване, че констатираното
при проверката следва да се квалифицира като нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса
на труда, в противовес на приетото от районният съд. Тази разпоредба ще е
нарушена в случаите, когато отношенията по предоставянето на работна сила са уредени
не като трудови, а като гражданско правни. В случаите, когато нямаме каквото и
да е уреждане на отношението по предоставянето на работната сила ще е нарушена
разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. В решението на районният съд, е прието, че
установеното следва да се квалифицира като нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.
Самата разпоредба предвижда форма за действителност на трудовият договор –
писмена.
С оглед изложените съображения съдът намира, че са
налице твърдяните касационни основания,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не е
необходимо събирането на нови доказателства, то следва да се постанови решение
по съществото на спора. С оглед на събраните доказателства е безспорно установено
извършеното административно нарушение от страна на ответника по касация в
лицето на „Ради – ИК“ЕООД, като при реализирането на административно
наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения,
установените факти са подведени под правилната материално правна разпоредба.
Съдът намира обаче, че при определянето на размер на санкцията наказващият
орган не е приложил правилно нормата на чл.27 от ЗАНН. Касае се за първо
нарушение, поради което и размера на санкцията следва да се определи към
минимално предвиденият размер от 1 500.00 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и ал.3 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №97 от 05.11.2019 год.,
постановено по АНД №186/2019 год. по описа на Районен съд Раднево, като вместо
него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №24-002229
от 19.06.2019 год. на Директора на „Инспекция по труда” – Стара Загора, като
намаля размера на административното наказание имуществена санкция от
6 000.00 /шест хиляди/ на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв..
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.