РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Свиленград, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200123 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №*********г. на
Началника на Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/, с
което на „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Хасково,ул.Добруджа №10,вх.Б,ет.2,офис 23,
представлявано от В.Х. М. , за нарушение на чл.163,ал.2,т.1 от Закон за
устройство на територията /ЗУТ/ е наложено на основание чл.237,ал.1,т.15
вр с чл.239,ал.1,т.2 и чл.222,ал.1,т.15 от ЗУТ административно наказание
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ ” в размер на 15 000,00 лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останало
Дружеството-жалбоподател,което обжалва горецитираното в
законопредвидения за това срок. Същото в жалбата си до съда твърди,че
актосъставителя бил некомпетентен доколкото съгласно чл.238,ал.2,т.2
,АУАН се издавали от служители на ДНСК,а не на РДНСК,както било в
случая. Сочи също,че неправилно АНО е приел,че е налице неизпълнение на
предвидена в проекта част от строежа. В НП било констатирано,че това
неизпълнение било отразено в заповедната книга за строежа. Счита обаче, че
описаното като нарушение не е неизпълнение, а е резултат от изменение
извършено от проектанти на строежа част Архитектурна и Пътна.
Следователно, Дружеството като строител било задължено да изпълни
такова нареждане, защото в противен случай ще носи отговорност за
неизпълнение на техните нареждания. В тази връзка, като нарушен бил
посочен чл. 163 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, според който строителят носи отговорност
за изпълнение на строежа в съответствие със строителните книжа, каквито
1
безспорно са заповедите като процесната заповед № 9 от 05.05.2023 г. Нещо
повече, причината за изменението било писмото от PC „ПБЗН“ Свиленград,
видно от което с първоначално предвиденото разширяване на тротоара при
западно от площат „14-ти март“ се нарушава чл. 27 ал. 5 от Наредба № Iз-
1971 СТПНОПБ и следва да отпадне от проекта. На следващо място, не
ставало ясно от обжалваното НП защо въпросното нарушение било
съществено. Нито в констативния протокол, нито в АУАН или НП са били
посочени мотиви защо наказващият орган е приел твърдяното от него
нарушение за съществено и защо отклоненията са съществени по смисъла на
чл. 154 ал. 2 от ЗУТ .В тази връзка, счита, че не е налице нито една от
изброените хипотези на тази разпоредба в сочените от АНО т. 5, т. 6 и т. 8.
Чл. 154 ал. 2 т. 6 от ЗУТ гласял, че съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект са отклоненията които: нарушават предвижданията на
проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се
изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение
се променя за етапно изграждане при условията на чл .152, ал. 2. Счита, че не
е налице промяна на предназначението на процесния обект. Доколкото в т. 41
от ДР „а ЗУТ дефиницията за промяна на предназначението“ на обект или на
част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистьр и норм.актове
за неговото прилагане,като в случая безспорно на била налице такава
промяна. Същото се отнасяло и за други сочени за нарушение разпоредби на
този член. Точка 5 на чл.154 от ЗУТ гласи,че съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект са отклонения,които променят
строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или
натоварванията.АНО обаче не е бил посочил как това се е случило според
него с извършване на твърдяното нарушение. Както и по т.8 от същата
разпоредба/чл.154 от ЗУТ/ се сочи,че съществени са отклоненията,които
променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и
довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните
територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и
на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. И трите точки има
ли няколко предложения,но не се установявало от обжалваното НП кое от
всички и разбира се,защо АНО счита за нарушен. На следващо място,счита че
АНО неправилно приел на стр.4 от обжалваното НП,че дружеството било
осъществило състава на чл.237,ал.1,т.15 от ЗУТ,но цитираната разпоредба не
съдържала състав на нарушение,а била санкционна такава.
Поради изложеното моли съда да отмени обжалваният акт като
неправилен и незаконосъобразен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, като
представя списък на същите.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател редовно призовано, не
изпраща представител . За него се явява- адв.И. М. ,който поддържа жалбата
по изложените в нея доводи.В условията на алтернативност моли съда да
намали размера на наказанието до минимално предвидения от закона размер.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Началника на Дирекция
2
за национален строителен контрол/ДНСК/ чрез процесуалният си
представител , оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и
законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено в обжалваната му част.
В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
В РДНСК Хасково постъпило уведомително писмо с вх.
№*********г.,което станало повод да се извърши проверка на място и по
документи от служители на РДНСК ,а именно св.Д. Б. Х., Д. Б. Б., Д. П. К. и
от управителя на „Радев 06“ ЕООД /строителен надзор/ св.Д. П. Я. на строеж
: „Благоустрояване на бул.България с обхват от площад „14-ти март „ до
ул.Симеон Велики, в гр.Свиленград, който строеж се извършвал от
дружеството жалбоподател- „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД, в качеството си на
строител съгласно договор за строителство от ****** г. с възложителя
община Свиленград на строеж „Благоустрояване на бул. „България“ с обхват
от площад „14-ти март“ до ул. „Симеон Велики“, гр. Свиленград.
При извършената проверка на ******г. свидетелите след проверка на
място и на представените документи констатирали,че дружеството –
жалбоподател е извършило нарушения по ЗУТ,като част от актовете
съставени по време на строителството не били подписани и също така
предвидения в проекта остров от тротоарна настилка - западно от площад
„14-ти март“ не е реализиран. Неизпълнението било отразено в заповед №
****** г. в заповедна книга № ********* г., с която е заповядано
предвидения в проекта остров от тротоарна настилка - западно от площад
„14-ти март“ да отпадне, като отпадането му е във връзка с писмо на
РСПБЗН-Свиленград и по искане на възложителя. Изменението било
нанесено в представения генплан с екзекутив, без дата на заверка и без
подпис на проектант/авторски надзор. За строителя заповедта била подписана
от технически ръководител по чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ.
Проверяващите приели,че горното представлява съществено отклонение
от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6 и т.
8 от ЗУТ, тъй като с него се допуска промяна на строителната конструкция и
вида на конструктивните елементи, нарушават предвижданията на проекта,
като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят
съществено общи части на строежа, променят се вида, нивото,
местоположението и трасето на общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура в урбанизираните територии,/както и на комуникационно-
транспортните мрежи и съоръжения.
Резултатите от проверката били описани в констативен протокол
№******/******г.
Във връзка с направените констатации ,била изпратена покана с изх.
№*********г. до дружеството –жалбоподател , да изпрати представител в
3
РДНСК на *********часа за съставяне на АУАН, която покана била връчена
на ******г.
На горепосочената дата не се явил представителя на дружеството,което
обстоятелство било отразено в Констативен протокол №*********г. и на
******г. бил съставен АУАН №40 за извършено нарушение на чл.163,ал.2,т.3
от ЗУТ на 05.05.2023г.-датата на подписване на Заповед №******г. до
*********г. , в отсъствието на представител на дружеството жалбоподател.
АУАН е връчен на В.Х. М. на ******г.
В 7-мо дневния срок е подадено възражение от дружеството
жалбоподател срещу така съставения АУАН, входиран в регистратурата на
АНО с вх.*********г.В него дружеството излага твърдения за допуснати
процесуални нарушения при съставянето на акта,като твърди,че били
допуснати нарушения изразяващи се в нарушения на разпоредбата на
чл.42,ал.1,т.4 и т.5 от ЗАНН, както и че описаното в акта не представлявало
нарушение ,за което излага доводи.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, АНО е издал процесното НП на ******г.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН.
АНО е изложил доводи за неоснователност на подаденото възражение,а
що се отнася до посочената правна квалификация относно нарушението в
АУАН, АНО е приел,че се касае за допусната техническа грешка при
изписването на нарушената норма в заключителната част на акта, като вместо
т. 1 е посочена т. 3 от чл. 163, ал. 2. От цифровото и словесно описание на
извършеното административно нарушение в обстоятелствената част на акта
било видно, че административно- наказателната отговорност на „ЕКО
ТРАДЕКС ЕРУП“ АД е ангажирана за нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 1 от
ЗУТ, а именно неизпълнено задължение за изпълнение на строежа в
съответствие с издадените строителни книжа. В тази връзка допуснатата
нередовност в акта не водела до неяснота относно нарушената законова
разпоредба, респ. до нарушаване правото на защита на дружеството.
Приел,че с акт *************** г. по безспорен начин е установено
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, като съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност,поради което е приел,че
дружеството е извършило нарушение по чл.163,ал.2,т.1 от ЗУТ,поради което е
наложено на основание чл.237,ал.1,т.15 вр с чл.239,ал.1,т.2 и чл.222,ал.1,т.15
от ЗУТ административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ ” в
размер на 15 000,00 лв.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на ******
година. Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се намира
приложена в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване,
че е получено НП от представителя на дружеството жалбоподател.
Налична по АНПр е и справка за липса на извършено плащане към
21.02.2024г. във връзка с наложената имуществена санкция на дружеството с
процесното НП.
4
По делото са приети като доказателства-Заповед
№******г.,Допълнително споразумение РД ******г.,Заповед № *********г.
всички издадени от Началника на ДНСК, и длъжностни характеристики
относно длъжностите –Главен инспектор и главен специалист при АНО, от
които се установява,че свидетелите Д. Б. Х./актосъставителя/ и Д. П. К. са
служители към РДНСК при Главна Дирекция Строителен контрол-ДНСК.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Д. Б. Х., Д. Б.
Б., Д. П. К. и Д. П. Я. , съдебният състав кредитира изцяло с доверие,
предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и
взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените
доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се
основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е.
представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях
информация е с ясна и точна конкретика за фактите. Поради това и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията
на същите и ги възприема за достоверни и гради правни изводи въз основа на
тях.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените
доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът
също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП
е редовно връчено на жалбоподателя на ******г видно от НП приложено по
АНПр,а жалбата срещу него е подадена по пощата на ******г. входирана в
регистратурата на АНО/, от легитимирано лице и е процесуално допустима /
доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно
предвидения процент от ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ-/съгласно писмо от
АН и извършената справка приложена по АНПр/.
Преценена по същество, съдът намира същата за основателна, за което
се излагат следващите правни съображения:
По делото не се спори, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата
по съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя.
Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в
отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или
след покана не се яви за съставяне на акта.
5
Според настоящият състав, обаче, не е изпълнена хипотезата на чл.40
ал.2 от ЗАНН, доколкото нарушителят не е бил надлежно поканен за
съставяне на акта.
По делото е изпратено писмо до управителя на дружеството, която е
получено от лице с посочено име Виделова. От така оформената разписка, не
става ясно,кое точно лице е получило поканата,какво е длъжностното му
качество при адресата на пратката и било ли е натоварено да получава
книжа. Гореизложеното налага извод за нередовно връчване на тази покана.
Според настоящия състав пропуските при оформяне на връчването не
биха могли да бъдат санирани в хода на съдебното следствие с евентуално
събиране на гласни доказателствени средства /разпит на лицето, което е
извършило връчването/, доколкото в чл. 180, ал.7 изрично е
предвидена писмена форма за действителност на удостоверяванията във
връзка с връчването.
В този случай изискването за писмено отразяване имената на
получилото лице, връзката му с адресата и задължението да предаде пратката
не е самоцелно, а е една гаранция за истинността на отбелязванията с оглед
наказателната отговорност за невярно документиране по чл. 313 НК.
От гореизложеното следва, че поканата е ненадлежно връчена и не
поражда задължения за наказания субект.
Но дори да се приеме, че това нарушение не е съществено, тъй като не
се е отразило на правото на защита на дружеството жалбподател, то при
оформяне на акта е допуснато друго нарушение, което настоящият състав
приема като съществено и достатъчно основание наложената санкция да бъде
отменена на процесуално основание/съобразявайки практиката на
касационната инстанция в тази насока ,а именно Решение
№1690/18.04.2024г. постановено по КАНД №202472600700108/2024г. по
описа на АС Хасково /.
Съдът намира,че в случая са нарушени императивните разпоредби на
чл.43 ал.4 и ал.5 от ЗАНН при предявяване и връчване на процесния АУАН,
както и разпоредбите на чл.52 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.238 от Закон за устройство на
територията, установяването на нарушенията по този закон, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват
по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото в
този закон не е предвидено друго,като липсва изрична разпоредба в друга
насока Т.е. в Закона за устройство на територията не е предвиден специален
ред, а същият препраща към разпоредбите на ЗАНН.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че на
*********г. е извършена проверка на място в гр.Свиленград ,площад „14-ти
март „ до ул.Симеон Велики, и по документи за строеж , извършван от
дружеството жалбоподател- „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД, в качеството си на
строител съгласно договор за строителство от ****** г. с възложителя
община Свиленград на строеж „Благоустрояване на бул. „България“ с обхват
от площад „14-ти март“ до ул. „Симеон Велики“, гр. Свиленград, като за
констатираното нарушение при проверката от служителите при АНО е
6
съставен Констативен протокол №****** от *********г. ,като по време на
проверката не е присъствал представител на наказаното дружество,а на
същото е било изпратено покана за съставяне и връчване на АУАН, която е
получена от В. / счетоводство/ на ******г..
Въпреки отправената покана, на указаните в същата дата, час и място не
се е явил представител на дружеството и АУАН е съставен при условията на
чл.40 ал.2 от ЗАНН, като това обстоятелство изрично е отразено в самия
АУАН.
Впоследствие, екземпляр от съставения АУАН е подписан и получен
на 03.11.2023г. от Велико Христов М.,без да се посочи,същият в какво
качество получава АУАН,упълномощен ли е за това и т.н..
При това положение, настоящият състав на съда приема, че не са
спазени в цялост изискванията на регламентираната в императивните норми
на чл.43 ал.4 и ал.5 от ЗАНН процедура.
В чл.43 ал.4 от ЗАНН е предвидено, че когато актът е съставен в
отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма
такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за
предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от
седем дни от получаването и се връща незабавно.
Съгласно чл.43 ал.5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се
връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на
неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се
уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение
до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на
административнонаказателното производство.
Следва да се отбележи, че когато нарушител е юридическо лице, както е
в настоящия случай, АУАН се предявява и връчва на лицето, което по закон
представлява съответното ЮЛ или на изрично упълномощено от него лице,
разполагащо с представителна власт да ангажира ЮЛ с действия във връзка с
административнонаказателната отговорност.
По делото обаче няма писмени доказателства за направено предявяване,
подписване и връчване на АУАН на нарушителя съгласно горепосочените
разпоредби.
С оглед посоченото, въззивната инстанция намира, че в конкретния
случай административнонаказателното производство е опорочено още от
самото му начало, доколкото още при предявяване и връчване на съставения
АУАН не са спазени изискванията на императивните разпоредби на чл.43 ал.4
и ал.5 от ЗАНН.
При неспазване на коментираните разпоредби безспорно се ограничава
правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност
се ангажира – нарушава се правото му да се запознае със съдържанието на
съставения АУАН, да направи възражения, съответно да даде обяснения, да
поиска събиране на доказателства или да представи такива. В случая
актосъставителят не е спазил изискването АУАН да бъде надлежно предявен
на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише, което
е следвало да се направи по изрично предвидения в ЗАНН ред (към който
7
препраща и чл.238 от ЗУТ).
Неспазването на гореописаната в ЗАНН процедура по надлежно
предявяване, подписване и връчване на АУАН води до съществено
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, поради което
допуснатите нарушения в тази насока обосновават порочност на издаденото
НП и се явяват основание за отмяната му.
При това положение и след като е нямало данни за надлежно
предявяване на съставения акт за установяване на административно
нарушение, е следвало наказващият орган да приложи процедурата по чл.52,
ал.2 от ЗАНН, а именно да върне акта на актосъставителя, с оглед надлежното
му връчване и едва след това да издаде наказателно постановление, ако са
налице условията на чл.53 от ЗАНН. Това обаче не е направено в конкретния
случай, с което безспорно е опорочена административнонаказателната
процедура по санкциониране на нарушителя и издадения санкционен акт се
явява незаконосъобразен и съответно води до отмяна на издаденото
наказателно постановление. /така и Решение №1690/18.04.2024г. постановено
по КАНД №202472600700108/2024г. по описа на АС Хасково по идентичен
случай при който акта е бил изпратен за връчване на дружество,но е връчено
на физическо лицес имена съвпадащи с имената на управителя на
дружество,но без изрично да се посочи в какво качество се връчва и дали
лицето е упълномощено да получи АУАН/.
За пълоната на съдебният акт, и в условията на евентуалност,ако не
се сподселят по горните изводи за допуснати процесуално нарушение,съдът
излага следните правни доводи:
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.163,ал.2,т.1 от ЗУТ
-Строителят носи отговорност за: изпълнението на строежа в съответствие с
издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките
за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.
Спорно по делото е дали констатираното от проверяващите свидетели ,
служители на АНО е несъществено или съществено отклонение от одобрения
инвестиционен проект по смисъла на чл.154,ал.2,т.5 ,т.6 и т.8 от ЗУТ.
Съгласно чл.154,ал.1 от ЗУТ- При промяна на инвестиционните
намерения след издаване на разрешението за строеж се допускат само
несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект.
В ал.2 на горепосочената разпоредба е указано,какво се приема за
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект,а именно такива
които:
1. нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен
план;
2. нарушават изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна
устройствена защита;
3. са несъвместими с предназначението на територията;
8
4. нарушават строителните правила и нормативи, техническите,
технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните
изисквания;
5. променят строителната конструкция и вида на конструктивните
елементи и/или натоварванията;
6. нарушават предвижданията на проекта, като се променя
предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи
части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно
изграждане при условията на чл. 152, ал. 2;
7. променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в
сгради и съоръжения;
8. променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни
и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на
общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в
урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните
мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на
отпадъци.
В ал.3 на чл.154 е указано,че несъществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект са всички отклонения извън посочените в ал. 2,като
съгласно ал.4 -след издаване на разрешението за строеж изменения в
одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по
ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 са недопустими.,а съгласно ал. 5 - след издаване на
разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в
обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по
искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на
заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен
проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват
със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат
преди реализирането им. Заповедта за допълване не подновява срока за
започване, съответно за завършване на строежа.
Ал.6 е прието,че измененията в одобрения инвестиционен проект в
обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5 – 8 се одобряват при
условията и по реда на чл. 145 в сроковете по чл. 144, ал. 3. Заповедта за
допълване на разрешението за строеж по ал. 5 се издава едновременно с
одобряване на измененията в инвестиционния проект.
В § 5, т. 36 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ е посочено, че
„строителни книжа" са всички необходими одобрени инвестиционни проекти
за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или
актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия
и ниво.
АНО е приел,че е налице съществено отклонение в одобрения
инвестиционен проект по смисъла на чл.154,ал.2,т.5, т.6 и т.8 от ЗУТ,като е
ангажирана отговорността на жалбоподателя ,за това че : дружеството в
качеството си на строител,съгласно Договор за строителство от ******г. с
възложител Община Свиленград на строеж „Благоустрояване на бул.Българи
с обхват от площад „ 14-ти март“ до ул.“ Симеон Велики“,гр.Свиленград не е
9
изпълнило задълженията си по чл.163,ал.2,т.1 от ЗУТ за изпълнение на
строежа в съответствие с издадените строителни книжа,като е посочено,че
предвидения в проекта остров от тротоарна настилка-западно от площад „14
ти март“ не е реализиран, доколкото неизпълнението било отразено в заповед
№ ****** г. в заповедна книга № ********* г., с която е заповядано
предвидения в проекта остров от тротоарна настилка - западно от площад
„14-ти март“ да отпадне, като отпадането му е във връзка с писмо на
РСПБЗН-Свиленград и по искане на възложителя,а изменението било
нанесено в представения генплан с екзекутив, без дата на заверка и без
подпис на проектант/авторски надзор. За строителя заповедта била подписана
от технически ръководител по чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ, което според АНО
представлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по
смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗУТ, тъй като с него се допуска
промяна на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи,
нарушават се предвижданията на проекта, като се променя предназначението
на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа,
променят се вида, нивото, местоположението и трасето на общи мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните
територии,/както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения.
При това описание на нарушението не става ясно в какво точно се
състои същото, тъй като не е ясно при изпълнението на строежа в
съответствие с издадените строителни книжа , дружеството е изпълнило в
отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2,
т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗУТ и в какво точно се състои това съществено отклонение
по смисъла на иначе формално посочената разпоредба на чл. 154, ал. 2, т. 5 ,
т.6 и т.8 от ЗУТ.
Следваше актосъставителят и АНО конкретно да отразят в акта и в НП
в какво точно се състои нарушението и по-точно какви съществени
изменения при изпълнението на строежа ,дружеството-жалбоподател,в
качеството му на строител е осъществило в конкретния случай по смисъла на
чл. 154, ал. 2, т. 5 , т.6 и т.8 от ЗУТ, тъй като всяка една от посочените
точки,предвижда различни отклонения,така както се посочи по горе.
В съдебно заседание от показанията на разпитаните по делото
свидетели се установи,че вместо тротоар,изпълнен посредством нареждане на
тротоарни плочки е направен път с маркировка,с оглед постъпилото писмо от
пожарната служба,но от описанието в обстоятелствената част,както на
АУАН,така и на НП, не става ясно, в какво се състои изпълнението на
строежа при съществени изменения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ,
доколкото са цитирани законовите разпоредби,без да се конкретизира с какво
се променят строителната конструкция и вида на конструктивните
елементи и/или натоварванията.
Така посочената норма изисква кумулативно наличие на две условия, за
да бъде едно отклонение съществено, а именно същото да води до промяна на
строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или
натоварванията. При така описаното нарушение не става ясно налице ли е
такава промяна на строителната конструкция или не и едновременно с това
налице ли е и промяна на вида на конструктивните елементи и/или
натоварване.
10
Съгласно чл. 154, ал.2, т.6 от ЗУТ съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект са тези, които нарушават предвижданията на
проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се
изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното
намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал.
2. В случая от обстоятелствената част на НП не може да се направи извод, кое
от тези лимитативно посочени в закона нарушения на строителя АНО е счел,
че е налице за да приеме, че строежът е извършен в нарушение с издадените
строителни книжа.
От обстоятелствената част на НП не може да се направи извод и кое от
лимитативно посочените в чл. 154, ал. 2, т. 8 от ЗУТ нарушения на
строителя АНО е счел, че е налице, за да приеме, че строежът е извършен в
нарушение с издадените строителни книжа.
Нарушенията, свързани с неспазването на изискването на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за адекватно описание на нарушението, са
съществени и в случая накърняват правото на защита на жалбоподателя, за
който не става ясно какво точно е извършил и съответно как да се защити.
Горното обуславя отмяна на НП на процесуално основание и прави
безпредметно и невъзможно обсъждането му по същество.
По разноските
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират от всички страни разноски.
С оглед изхода на делото,съдът намира, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
дружеството-жалбоподател е заплатило адв.възнаграждение в размер на
2100лева и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от
страна на пълномощника, но от страна на АНО се отправя възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото. В този ред на мисли е неоснователно искането на АНО,
направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на
адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от
ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от
ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер
11
за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба №
1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал.
2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 3- при интерес от 10 000 до 25 000 лв. - 1300 лв. плюс 9 %
за горницата над 10 000 лв..; или в случая 1300,00лева+450,00лева/или общо
1750лева. Съдът намира,че е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на адвоката по това дело се състои, написване на Жалба
,явяване в съдебни заседания и пледиране, т.е. не е налице несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, не следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК ,доколкото се претендира малко на минималния такъв, поради което не е
непропорционален на целта на закона, поради което не подлежи на намаляне.
Т.е. не намира, че този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни
цели, както е посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022
година.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 2100лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т.
1 вр с ал. 3, т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№*********г. на Началника на Дирекция за национален строителен
контрол/ДНСК/, с което на „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Хасково,ул.Добруджа
№10,вх.Б,ет.2,офис 23, представлявано от В.Х. М. , за нарушение на
чл.163,ал.2,т.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/ е наложено на
основание чл.237,ал.1,т.15 вр с чл.239,ал.1,т.2 и чл.222,ал.1,т.15 от ЗУТ
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ ” в размер на
15 000,00 лв.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/ с
адрес гр.София,бул.Христо Ботев №47 , ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКО ТРАДЕКС
ГРУП“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.Добруджа №10,вх.Б,ет.2,офис 23, представлявано от В.Х. М. ,
сумата от 2100 лв., представляваща направените разноските за адвокатско
възнаграждение по АНД № 123 / 2024 година на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
12
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13