№ 690
гр. гр. Добрич, 01.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500467 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба рег.
№ 16433/20.04.2022 год.,подадена от взискателя И. В. И., ЕГН **********,
от гр.Д., ул.“Н.“ № ** срещу разпореждане от 10.04.2022 год. по
изпълнително дело № 20207370401365 на Л.Т. ,ЧСИ с рег.№ **** на КЧСИ и
район на действие-Окръжен съд Добрич,с което е върната подадената от него
на дата 18.03.2022 год. чрез куриерска служба жалба рег.№
011403/21.03.2021 год. срещу постановление за разпределение от 15.03.2022
год.
Жалбоподателят счита,че съдебният изпълнител препятства ефективният
му достъп до съд,тъй като не е овластен да преценява редовността на жалба,
подадена от страна в изпълнителното производство.Негово безусловно
задължение било единствено да осигури размяна на книжата по делото и да
изпрати преписката на сезирания съд.Заплащането на таксите за уведомяване
за подадена жалба и изготвяне на препис от изпълнителното дело,не
съставлявали част от администриране на жалбата и не можели да имат за
последица връщането й.Не можело да бъде споделено и виждането на
съдебния изпълнител,че преписи от жалбата следва да бъдат връчени на
всички страни по изпълнителното дело,направени в отклонение от правилото
на чл. 457 ал.3 и ал.4 от ГПК и чл. 436 ал.2 от ГПК.Отправено е искане за
отмяна на обжалваното разпореждане и задължаване на ЧСИ да предприеме
действията по администриране на жалба вх.№ 011403/21.03.2021 год. и
предвижването й по съответния ред.
При данни,че обжалваното разпореждане е връчено на частния
жалбоподател на дата 12.04.2022 год., изпратената на дата 18.04.2022 год.
чрез куриерска служба частна жалба рег.№ 16433/20.04.2022 год. е подадена в
1
срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Отговори на частната жалба от останалите страни:длъжници и
взискатели не са постъпили .
ЧСИ Л.Т. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде
уважавана.В хипотезата на жалба срещу предявено постановление за
възлагане,необходимо било връчване на преписи от същата на всички страни
в изпълнителнто производство.Задължение на жалбоподателя е да обезпечи
връчването на преписи,вкл.чрез внасяне на таксите за това съобразно
правилата на чл.80 от ЗЧСИ и т.29 от ТТРЗЧСИ,а връчването е условие за
завършване на администрирането на жалбата и изпращането й на
съда.Неплащането на авансовите такси обуславя прекратяване на
производството на основанието по чл. 433 ал.1 т.6 от ГПК,т.е. при
незаплащането на такси от взискателя за съответното действие ,то може да не
бъде извършено от ЧСИ.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
След извършена публична продан на недвижим имот,собственост на
длъжниците А. С. Х. и К. А. Х. ,с постановление от дата 15.03.2022 год. по
изпълнително дело № 2020737041365 е извършено разпределение на сума в
размер на 16 288.80 лв. между първоначалния взискател “О. 07“ ООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление с. О., общ. Т., присъединен по
право взискател “Енерго про продажби “АД, присъединения взискател И. В.
И. и присъединен по право взискател Национална агенция по приходите.
Срещу постановлението за разпределение , И. В. И. е подал жалба вх.
№11403/21.03.2022 год. ,оставена без движение с разпореждане от дата
21.03.2022 год.ЧСИ е указал на жалбоподателя, че следва в едноседмичен
срок да отстрани нередовностите на жалбата, като внесе ДТ в размер от 25
лв. по сметка на Окръжен съд Добрич; ДТ в размер на 120 лв. с ДДС за
изпращане на препис от подадената жалба на страните; както и сумата от 24
лв. с ДДС ,дължима на основанието по т.8 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на
препис от изпълнителното дело. Указани са били и последиците от
неизпълнение на указанията-връщане на подадената жалба. Разпореждането е
било връчено на И. И. на дата 24.03.2022 год. и с молба вх.№13274/31.03.2022
год.,същият е депозирал доказателства за заплащане на ДТ от 25 лв.,както и
суми по ТТРЗЧСИ ,съответно 48 лв. по т.5 с пояснения,че сумата е
предназначена за връчването на първоначалния взискател и длъжника
съгласно чл. 437 ал.2 и чл. 457 ал.4 от ГПК и 24 лв. по т.8. Тъй като
нередовностите на жалбата не са били отстранени с обжалваното
разпореждане от 10.04.2022 год. по изпълнително дело № 20207370401365 на
Л.Т. ,ЧСИ с рег.№ **** на КЧСИ и район на действие-Окръжен съд Добрич е
била върната жалба рег.№ 011403/21.03.2021 год. срещу постановление за
разпределение от 15.03.2022 год.
В случаите на обжалване на акт на ЧСИ по администриране на частна
2
жалба, приложими са правилата по чл. 278, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 262,
ал. 2, т. 2 ГПК,т.е. жалба срещу действие, извършено от съдебния изпълнител
се връща, ако не се отстранят в срок допуснатите нередовности. В случая е
безспорно, че жалбоподателят не е внесъл в пълния размер изисканата от
него такса към ЧСИ, като жалбоподателят повдига два спорни въпроса –
явява ли се невнасянето на дължимите към ЧСИ такси основание за оставяне
на жалбата му без движение, а впоследствие и основание за връщане на
жалбата,както и дължима ли е размяна на книжата по жалбата с останалите
взискатели и длъжниците ,респ. следва ли да внесе такси по ТТРЗЧСИ за
изпращане на преписите на останалите страни по делото.
Доводите на частния жалбоподател,почерпени от представена съдебна
практика ,считано от него за приложима в случая не следва да бъдат
споделени.По отношение на таксите за връчване на книжа и копие от дела
,дисциплинарната практика приема,че обуславянето на администрирането на
жалбата от такива такси ,възложени на длъжника е нарушение,тъй като
внасянето им се подчинява на общите правила,изискващи авансиране от
взискателя -така соченото от частния жалбоподател решение №
433/09.12.2015 год. по гр.д.№ 3354/2014 год. на ВКС,ІV г.о.Решението не
урежда хипотеза,в които таксите са били изискани от взискателя по делото.
Частният съдебен изпълнител е частно лице, на което държавата
предоставя упражняването на една от най-важните свои функции -
функцията на принудителното изпълнение на изискуеми граждански
притезателни права-така чл.2 ал.1 от ЗЧСИ . В изпълнителния процес
съдебният изпълнител няма правораздавателни функции, а действа като
орган на държавната власт, овластен от закона да извърши предписаните
изпълнителни действия. Той, обаче е административно и правно свързан с
правораздавателната дейност на съдилищата,за която връзка е ирелевантно
правното му положение на частен или държавен съдебен изпълнител,актовете
му са властнически волеизявления,израз на предоставеното му държавно
правомощие,чиято цел е да предизвика задължителни за правните субекти
последици-така тълкувателно решение № 3/2005 год. по тълкувателно дело
№ 3/2005 год. на ОСГТК на ВКС.
Тази публична функция се осъществява по предвидения в закона ред и
срещу заплащане на установени от държавата в нормативен акт такси, които
постъпват не в нейния патримониум, а в този на ЧСИ.
Заплащането на таксите е дължимо от взискателя,задължен да ги внесе
3
авансово при образуване на делото и преди извършване на съответното
изпълнително действие -чл.80 от ЗЧСИ ,чл.29,чл.33 и чл.34 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ,т.е. уредено е по принципния начин за
заплащане на държавните такси-чл.3 от ЗДТ ,както и за събиране на
държавните такси и разноски по водене на делата-чл.73 ал.3 и чл. 76 от ГПК.
В конкретни хипотези,аналогични на предвидени в разпоредбите на
чл.5 от ЗДТ, чл.83 ал.1 т.1 и 2 и чл.84 от ГПК за освобождаване на
определена категория ищци от внасянето на държавни такси, взискателите
са освободени от внасянето на дължимите на ЧСИ авансови такси и същите се
събират от длъжника-чл. 81 от ЗЧСИ.
Незаплащането на дължимите авансови такси и разноски по
изпълнението е основание за прекратяване на изпълнителното производство-
чл.433 ал.1 т.6 от ГПК,така както невнасянето от страната на дължими
разноски в исковото производството е основание съдът да откаже
извършването на отделно съдопроизводствено действие (разпит на свидетел,
изслушване на заключение на вещо лице) и дори да прекрати производството
по делото (поради невъзможност за призоваване чрез публикация в
неофициалния раздел на Държавен вестник или чрез съдебна поръчка, като и
за назначаване на особен представител),респ.незаплащането на държавните
такси по водене на производството в исковия процес е основание за неговото
прекратяване-чл.129,чл.262,чл.275,чл.286 от ГПК.
Даване ход на молба до съда,без да е внесена напълно държавната такса
е основание за търсене на отговорност на съответното длъжностно лице по
чл.6 от ЗДТ-така чл.129 ал.6 от ГПК , а извършване на изпълнително действие
без таксата за него да е авансирана е основание за дисциплинарна
отговорност на ЧСИ-така чл. 67 от ЗЧСИ.
За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен
изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1
от ГПК независимо от техния размер-чл.79 ал.3 от ЗЧСИ-за сравнение ,ако
страната остане задължена за разноски в исковия процес,съдът постановява
определение за принудителното им събиране-чл.77 от ГПК. От цитираните
разпоредби е ясно, че законодателят допуска възможността дължимите на
частния съдебен изпълнител такси,респ. тези на съда, да не са събрани
предварително от тях. Посочените разпоредби не дерогират задължението за
4
предварително/авансово заплащане на дължимите към държавата и частния
съдебен изпълнител такси,тъй като би съставлявало освобождаване от
предварителното/ авансовото им заплащане в отклонение от посочената по-
горе императивна законова уредба, нито пък регламентират алтернативен ред
за заплащането им по избор на правните субекти,задължени да ги
заплатят,респ. задължени да ги съберат. С оглед особената важност на
таксите за функционирането на държавата ,респ. упражняването на
специфична за българското право юридическа професия - професията на
частния съдебен изпълнител ,комуто е възложена държавна функция, се касае
до създаден механизъм,те да бъдат събрани принудително в случай на
пропуск и даже извън предвидените процесуални срокове.
Заплатените такси са за сметка на длъжника- чл.79 ал.1 от ГПК и чл.34
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ,а когато не са внесени от
взискателя се събират от длъжника-чл.79 ал.2 от ГПК. Само по себе си
авансовото внасяне на дължимите такси и разноски не е достатъчно ,за да
може те да бъдат събрани от длъжника-необходимо е да бъде установено,че
внесените суми са действително дължими в изпълнителното
производство,поради което за длъжника е възникнало основание за
възстановяването им,а в случай на подадена до съда жалба от взискателя,
събирането им от длъжника е предпоставено от изхода й-чл.79 ал.1 т.2 и т.3
от ГПК,т.е. отговорността за тях се понася от длъжника,така както от
ответника в исковото производство,при неблагоприятен за него изход по
спора-чл.78 от ГПК.
Задълженията по изпращане на препис от жалба на страна в
изпълнителното производство на другата страна и изпращане на копие от
изпълнителното дело на окръжния съд са вменени на ЧСИ от закона-чл.436
ал.2 и 3 от ГПК, чл. 263, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК. В т. 8
"забележка " от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и отчасти в т. 5
от същата Тарифа са установени специфични такси във връзка с дължима по
закон процедура по размяна на книжата и за изготвяне на копие от
изпълнителното дело , в случай на подадена жалба по чл. 435 ГПК.
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е действащо право, което е
задължително за всички правни субекти и държавни органи в Република
България, вкл. правоприлагащи. Предмет на настоящата жалба е
5
разпореждане за връщане на жалба по чл. 463 от ГПК поради незаплащане на
именно такива такси. Съгласно препращането по чл. 278, ал. 4 от ГПК, в
случая са приложими разпоредбите на чл. 261 т.4 и чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК от
ГПК. Съдът намира, че внасянето не само на държавните такси по сметка на
съдебната власт, но и тези, дължими по чл.78 от ЗЧСИ и по специално т.5 и
т.8 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ , е условие за редовност на
жалбата, подадена от взискател , респ. незаплащането от него и на двата вида
такси е основание за връщане на подадената жалба.Съобразно посочената по
–горе регламентация на дължимите на ЧСИ такси ,те във всяко едно
отношение са приравнени на държавни такси .Дължими са за осъществяване
на държавни правомощия на орган, овластен от закона да извърши
предписаните изпълнителни действия ,размерът им се определя не от ЧСИ,а
от държавата в нормативен акт, идентична е както правната им уредба,така
също и правните последици от незаплащането им- връщане на подадената
жалба, каквото следва да е тълкуването на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.6 от
ГПК ,налагащо съответно на характеристиките на процесния случай
модифициране по повод обжалване на изпълнителните действия-
неизпълнение на законово задължение на взискателя за авансово заплащане
на такса е основание ЧСИ да не извърши съответното действие,т.е. да върне
жалбата.
По повод администриране на подадената от взискател жалба срещу
разпределението,ЧСИ е действал в пълно съответствие със закона, като е дал
правилни указания на жалбоподателя за заплащане на таксите по т.5 и т.8 от
ТТРЗЧСИ,определени от него в точен размер и при отчитане особеностите
на производството по разпределението. Само по себе си разпределението не
представлява изпълнително действие.Чрез него не се упражнява принуда,нито
се превръща актив в паричен еквивалент.То обаче е онзи необходим
междинен акт,чрез който набраните средства от осъщественото действие се
насочват към взискателите като плащане ,което да замести в цялост
предписаното в изпълнителния лист поведение на длъжника.Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат
на удовлетворяване,какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се
полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.Тази
специфична функция на акта налага и специален режим на предявяването
му-не по реда на чл.457 ал.3 от ГПК със съобщение само до първоначалния
6
взискател,а чрез призоваване на всички взискатели-чл.462 ал.1 от ГПК и
чл.458 от ГПК ,както и специален режим на обжалването му в отклика от
атакуването на същински изпълнителни действия - жалбата по
разпределението има суспензивен ефект,а проверката за законосъобразност се
извършва при пълен въззив . Кръгът на лицата,легитимирани да обжалват
разпределението ,включва както длъжниците,така и всички конституирани в
изпълнителното производство взискатели-първоначални и присъединени,
респ. при подадена жалба срещу разпределението,препис от същата следва да
се връчи на всички страни в изпълнителното производство.
Не е спорно,че указанията за заплащане на съответните такси не са
изпълнени в дължимия обем,взискателят не е привел жалбата си в
съответствие с изискванията за редовност ,което обуславя извод за
законосъобразното връщане на подадената жалба срещу разпределението,т.е.
и за неоснователност на частната жалба,предмет на настоящото
производство,която съдът оставя без уважение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване-така
определение № 67 от 4.02.2020 год. на ВКС по ч. гр. д. № 4240/2019 год., III г.
о. и определение № 30 от 26.01.2017 год. на ВКС по ч. гр. д. № 5189/2016 год.,
II г. о.
По изложените съображения,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба рег.№ 16433/20.04.2022
год.,подадена от взискателя И. В. И., ЕГН **********, от гр.Д., ул.“Н.“ № **
срещу разпореждане от 10.04.2022 год. по изпълнително дело №
20207370401365 на Л.Т. ,ЧСИ с рег.№ **** на КЧСИ и район на действие-
Окръжен съд Добрич,с което е върната подадената от него на дата 18.03.2022
год. чрез куриерска служба жалба рег.№ 011403/21.03.2021 год. срещу
постановление за разпределение от 15.03.2022 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8