М О Т И В И към
присъдата по н.о.х.д. № 488/19 г. на РОС.
Русенската
окръжна прокуратура е обвинила лицата в престъпленията както следва:
1/ Б.С.А.
по чл. 212, ал. 5, вр. с ал. 1, пр. 2, вр.
с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и 4
от НК, за това, че през периода 04.04.2018 г. - 10.04.2018 г. в гр.
Русе, в съучастие с П.И.И. *** – като подбудител и помагач и Б.Х.М. *** – като
извършител, подбудил и подпомогнал Б.Х.М., чрез използване на неистински
документ – пълномощно, на което бил придаден вид, че е подписано за
упълномощител от Й.С.Й.от гр. Казанлък, с което упълномощава Б.Х.М. да тегли
неограничени парични суми от банковата му сметка в банка „Уникредит Булбанк„
АД, представяйки го пред М.Д.Т.– консултант клиенти в банка „УниКредит Булбанк“
АД – Клон Русе, да направи опит да получи без правно основание чуждо движимо
имущество – сумата от 213 323.06 лв., налична по банкова сметка № ******, с
титуляр Й.С.Й.в банка “УниКредит Булбанк“АД, с намерението да ги присвои, като
документната измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък
случай и деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца
причини – престъление и
по чл. 316,
вр. с чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал.
3 и ал. 4 от НК, за това, че на 05.04.2018 год. в град Русе, в съучастие
с П.И.И. *** – като подбудител и помагач и Б.Х.М. *** – като извършител,
подбудил и подпомогнал Б.Х.М. съзнателно да се ползва пред Нотариус № ***В.А.,
с район на действие Районен съд – гр.Русе, от неистински официален български
документ за самоличност - лична карта № ***, издадена на името на Й.С.Й.от гр.
Казанлък, като от него за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност
и деянието е извършено с цел имотна облага.
2/ П.И.И.
по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. с ал. 1,
пр. 2, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК, за това, че през периода 04.04.2018 г. - 10.04.2018 г. в гр.Русе, в съучастие с Б.С.А. ***,
като подбудител и помагач и Б.Х.М.,***, като извършител, подбудил и подпомогнал
Б.Х.М., чрез използване на неистински документ – пълномощно, на което бил
придаден вид, че е подписано за упълномощител от Й.С.Й.от гр.Казанлък, с което
упълномощава Б.Х.М. да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка в
банка „Уникредит Булбанк„ АД, представяйки го пред М.Д.Т.– консултант клиенти в
банка „УниКредит Булбанк“ АД – Клон Русе, да направи опит да получи без правно
основание чуждо движимо имущество – сумата от 213 323.06 лева, налична по
банкова сметка № ******, с титуляр Й.С.Й.в банка “УниКредит Булбанк“ АД, с
намерението да ги присвои, като документната измамата е в големи размери и
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини и
по
чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 3 и ал. 4 от НК, за това, че на 05.04.2018 год. в град Русе, в
съучастие с Б.С.А. *** – като подбудител и помагач и Б.Х.М. *** – като
извършител, подбудил и подпомогнал Б.Х.М. съзнателно да се ползва пред Нотариус
№ ***В.А. с район на действие Районен съд – гр.Русе, от неистински официален
български документ за самоличност - лична карта № ***, издадена на името на Й.С.Й.от
гр.Казанлък, като от него за самото й съставяне не може да се търси наказателна
отговорност и деянието е извършено с цел имотна облага.
3/ Б.Х.М.
по чл. 212, ал. 4,
пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - за това, че през периода 04.04.2018 г. - 10.04.2018 г. в гр. Русе, в
съучастие с Б.С.А. и П.И.И.,*** – като извършител, подбуден и подпомогнат от Б.С.А.
и П.И.И., чрез използване на неистински документ – пълномощно, на което бил
придаден вид, че е подписано за упълномощител от Й.С.Й.от гр. Казанлък, с което
упълномощава Б.Х.М. да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка в
банка „Уникредит Булбанк„ АД, представяйки го пред М.Д.Т.– консултант клиенти в
банка „УниКредит Булбанк“ АД – Клон Русе, направил опит да получи без правно
основание чуждо движимо имущество – сумата от 213 323.06 лева, налична по
банкова сметка № ******, с титуляр Й.С.Й.в банка “УниКредит Булбанк“АД, с
намерението да ги присвои, като документната измамата е в големи размери и
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини и
по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, пр. 5, вр. с ал.
1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - за това, че на 05.04.2018 год. в град Русе,
в съучастие с Б.С.А. и П.И.И.,*** - като извършител, подбуден и подпомогнат от Б.С.А.
и П.И.И., съзнателно се ползвал пред Нотариус № ***В.А., с район на действие
Районен съд – гр.Русе, от неистински официален български документ за
самоличност - лична карта № ***, издадена на името на Й.С.Й.от гр. Казанлък,
като от него за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност
и деянието е извършено с цел имотна облага.
Делото в съдебната си фаза се разглежда за втори път.
С първоначално постановената осъдителна присъда по н.о.х.д. №
735/18 г. на РОС,
след протекло по реда на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 вр. чл. 371 т. 2
от НПК съдебно следствие, респ. безспорно
установена фактология съгласно обвинителния акт,
от материално правна страна
по съществото на делото са възприети изцяло заявените от
прокурора квалификациите на
процесните деяния, вкл. касаещия само подс. А. тежкоквалифициращ признак „особено тежък случай“, от съда, а
в санкционната част
наказанията на всеки от тримата
са определени по реда на чл. 55 ал. 1 от НК, /приет като задължителен съгл. чл. 373
ал. 2 от НПК/, съответно четири години и
шест месеца лишаване от свобода за А. и по две години лишаване от свобода за
останалите двама и конкретизирани пробационни мерки за всеки от тримата и
по реда на чл. 23 от НК са постановени
ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода само за подс. А. /при първоначален строг режим/,
за останалите двама - с
отлагане на изтърпряването съгл. чл. 66 ал. 1 от НК за
изпитателен срок от четири години и
присъединяване на определените
наказания пробация на внсеки от тримата.
Не са наложени предвидените в чл. 212 ал. 7 от НК наказания конфискация и
лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК.
Присъдата е била протестирана
от РОП и обжалвана от защитниците на подсъдимите Б. А. и П. И..
Протестът е касаел санкционната и част, вкл. постановените размери и отлагането на
изтърпяването на наказанията лишаване от свобода, неналагането на наказанието
лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК /като е искано съответно
увеличаване, ефективно изтърпяване и прилагане е на евентуално предвидената
санкция/, принципно приетата задължителност на приложението на чл. 55 ал. 1 от НК при условията по чл. 373 ал. 2 от НПК
и присъединяването на наказанията пробация при условията по чл. 23 от НК.
Жалбите на подсъдимите А. и И. също са били ограничени до санкционната част на присъдата, с оплаквания
за явна несправедливост на поради несъразмерна тежест на наказанието за първия
/А./ и незаконосъобразност на присъединяването на наказанието пробация за
двамата. Не са визирани по какъвто и да било начин материално правни оплаквания
по същество относно квалификацията на деянията, вкл. тежкоквалифициращият
признак за подс. А. „особено тежък случай“.
С решение № 157/22.07.2019 г.
по в.н.о.х.д. 141/19 г. на ВтАС
присъдата на РОС е била отменена на формално основание, с оглед констатирани съществени нарушения
на процесуалния закон при обсъждането и правния анализ на фактите по делото и
приложимия закон. В мотивите към въззивното решение са изложени подробни и ясни
съображения, констатации и указания, свеждащи
се до следното:
непълнота и частична необоснованост при обсъждането на тежкоквалифициращия признак „особено тежък случай“
касателно подсъдимия А., правещи неясна и негодна за въззивна проверка
решаващата воля на първоинстанционния съд в това отношение /при липса на такива
оплаквания очевидно при упражняване на задължението на въззивната инстанция за
служебна проверка на присъдата съгл. чл. 314 от НПК;
незаконосъобразност на довода
за задължителност на приложението на разпоредбата по чл. 55 ал. 1 от НК в процесните условия по чл. 373 ал. 2 от НПК;
противоречиво позоваване в мотивите на РОС при определянето на размерите на
наказанията на чл. 54 при същевременната констатацзия за приложимост на
изключващата я по чл. 55 от НК;
на тази база - неприлагане на процедурата по чл. 58а, вкл. изследването на
алтернативността по ал. 4 на същата при определянето на процесните наказания,
липса на мотиви зали са налице предпоставките по чл. 55 от НК и респ. дали са
по-благоприятни за подсъдимия;
при изрично приета от първоинстанционния съд липса на многобройни или
изклйчителни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимите
И. и Б. неправилно приложение на чл. 55 от НК;
незаконосъобразност на извършеното присъединяване на наказанията пробация
към наказанията лишаване от свобода, при такова произнасяне непосочена
периодичност на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес.
При новото разглеждане на
делото, както и при предходното, след надлежно дадени разяснения съгл. чл. 372 ал. 1 от НПК
всеки от подсъдимите е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. Въз основа на
констатацията за пълното съответствие между на самопризнанията и събраните на доказателства и постановено надлежно
определение по чл. 372 ал. 3 от НПК
съдебното следствие по делото, също аналогично на първото му разглеждане, е протекло по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК.
При това положение в стадия на устните състезания
прокурорът поддържа обвиненията
изцяло както са внесени, вкл. тежквалифициращия признак „особено тежък случай“ по това на подс.
А.. В съответствие с постоянната му пред РОС и ВтАС горепосочена теза,
пледира за ефективни наказания на
всеки от подсъдимите, само за подсъдимия А. с определяне на размера при
условията по чл. 55 във връзка с чр. 58а ал. 4 от НК, а за останалите по реда
на чл. 58а ал. 1 от НК,
на всеки от тримата да се наложи комулативно предвиденото наказание по чл.
212 ал. 7 от НК лишаване от право по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК по пълномощия
пред банкови институции и
без налагане на другото евентуално предвидено наказание конфискация поради
липса на доказателства за притежавано от дееца имущество.
Подсъдимият Б. А. и защитниците му, при безспорната съгласно направеното самопризнание фактическа
обоснованост на обвинението
оспорват от материално правна страна /за разлика от първото разглеждане/ законосъобразността
на вменената му тежка квалификация на деянието
по чл. 212 ал. 5 /вр. останалите процесни/ от НК като „особено тежък
случай“, както и съставомерността въобще
като документна измама на деянието след като на подсъдимият е вменено като
престъпление и самото ползуване на документа предназначетн да въведе в
заблуждение пострадалия от измамата, а също и
и поради недовършеност на процесното изпълнително деяние във фазата на опита,
при съобразяване и на тежкото му здравословно състояние искат
индивидуализиране на наказанието
лишаване от свобода при условията по чл.
55 от НК поради наличието на предпоставките по чл. 58 вр. чл. 18 от НПК /престъплението приклюючило до фазата на
недовършен опит/, в размер значително по-минималноустановения, а именно две
години и 11 месеца лишаване от свобода, с пробационна мярка по второто му
обвинение и съответното приложение на чл. 23 от НК.
Подсъдимият П. И. и защитникът му, при безспорната в съответствие с направеното самопризнание
фактическа обоснованост на обвинението
оспорват обвинителната теза от материално правна страна касателно
квалификацията на второто престъпление, която считат че следва да бъде по чл.
316 вр. 308 ал. 3 /а не процесната ал. 4 с користна цел/ от НК,
и по отношение вида и размера на
следващите се наказания, като считат, че поради неодовършеност на
процесното деяние във фазата на опита
наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено при условията по чл. 55 от НК по аналогични с тези за
подсъдимия съображения /недовършеност на процесния опит/,
без налагане на евентуално предвиденото наказание лишаване от права по чл.
37 ал. 1 т. 7 от НК, с пробация за второто престъление и
с прилагане института на условното осъждане по отношение на следващото се
общо наказание лишаване от свобода по чл. 23 от НК.
Подсъдимият Б. М. и защитникът му, при безспорната в съответствие с направеното самопризнание
фактическа обоснованост на обвинението
и по отношение вида и размера на следващите се наказания, като считат, че
поради неодовършеност на процесното деяние във фазата на опита наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определено при условията по чл. 55 от НК по аналогични за
първите двама съображения /съгласно чл. 58 вр. чл. 18 от НК вр. чл. 58а ал. 4
от НК поради приключване във фазата на недовършен опит/ в минимален размер,
без налагане на евентуално предвиденото наказание лишаване от права по чл.
37 ал. 1 т. 7 от НК, с пробация за второто престъление и
с прилагане института на условното осъждане по отношение
на следващото се общо наказание лишаване от свобода по чл. 23 от НК.
Окръжният съд, след
като прецени, обсъди и съобрази поотделно и в съвкупност материалите по делото
и доводите на страните, както и горепосочените констатации и указания на ВтАС
ангажиращи го при настоящото повторно разглеждане на делото, прие следното:
От фактическа страна.
В условията на протеклото
съгласно по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК съдебно следствие, съгласно
горепосоченото
въз самопризнанията на всеки от подсъдимите, изцяло
подкрепени и кореспондиращи с доказателствата по делото, събрани на досъдебното производкство, както и такива
приети в съдебно заседание, а именно
обяснения на подс. Б.М., частично достоверните /кореспондиращи
с останалите непротиворечиви доказателства/ обяснения на останалите двама
подсъдими И. и М.,
показания на свидетелите Й.Й., М.Т., А.М., В.В., Р.П., А.П.,
Р.К., Р.Г., М.И., В.А., С.И., М.М.и П.П.,
писмени доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за
доброволно предаване, протоколи за изземване, фотоалбуми, справки, технически
експертизи, пълномощно, лична карта, банкови документи, свидетелства за
съдимост, автобиографии, декларации за имуществено състояние и др., приети в
съдебно заседание писмени доказателства относно здравословното състояние на
подс. А., местонахождението и издирването на подс. М., относно социалния статус на подсъдимите,
веществените доказателства по делото – 1 брой мобилен
телефон „Нокиа“, ползван от обв. Б.А.; 1 брой таблет „Леново“, 1 брой СИМ карта
на „М тел“ с абонатен № ***; 1 брой мобилен телефон „bg“ с демонтиран капак,
IMEI ***; 1 брой мобилен телефон марка „LG“ IMEI *** и СИМ –карта на Теленор; 6
бр. CD, съдържащи музика и различен софтуер; 1 бр. дебитна карта издадена на
името на П.И.; 4 бр. флаш – памет; 4 бр. сим-карти на различни мобилни
оператори; 1 бр. мобилен телефон „Нокиа 6210“, IMEI ***.; 1 бр. мобилен телефон
„Нокиа 1209“, IMEI ***; 1 бр. мобилен телефон „Нокиа 3“2Ч10“, IMEI *** и
от експертен порядък – заключение на вещите лица Ц. П., И.
И., Д. М., В. Д., М. Д., И. М.
съдът прие
за установено следното:
Подсъдимият Б.С.А. е роден на *** ***. Български
гражданин, с основно образование. Женен. Не работи - пенсионер по болест.
Осъждан с общо девет съдебни акта, за различни умишлени престъпления от общ
характер, осем от тях тежки по см. на чл. 93 т. 7 от НК, пет тях за измами
/общо девет случая с тези в условията по чл. 26 ал. 1 от НК/, вкл. документни и
такива в особено големи размери, активен подкуп, ползуване на документи с
невярно съдържание, кражби, търпял е многократно и ефективни наказания лишаване
от свобода, вкл. в размер на 14 години. По конкретно: по НОХД № 149/1982 г. на РС – Тутракан в сила от 05.08.1982г., за престъпление по чл. 195 от НК; с присъда по НОХД № 813/1983 г. на Военен съд –
Сливен за престъпление по чл. 195 от НК; по НОХД № 137/1984 г. на Окръжен съд – Силистра за престъпления по чл. 212, ал. 3 и по чл.
252, ал. 1 от НК; НОХД № 213/1996 г. на Окръжен съд –
Русе за престъпление по чл. 196 от НК; НОХД № 94/1995 г. на Окръжен съд – Добрич за престъпления по чл. 212, ал. 4 и чл. 304, ал.
2 от НК; по НОХД № 172/2008 г. на Районен съд – Смолян за
престъпление по чл. 211 от НК – извършено на 4 пъти; с присъда по НОХД №
169/2008
г. на Районен съд – Кубрат за престъпления по чл. 211 от НК и чл. 318 от НК; по НОХД № 298/2007 г. на Районен съд
–за престъпление по чл. 211 от НК; по НОХД № 68/2018 г. на Районен съд – Русе за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Определените
наказания лишаване от свобода по осъжданията с № 6, 7 и 8 били групирани с Поседното
му наказание две години и девет месеца лишаване от свобода, определено при
групиране на три от предходните по по ЧНД № 28/2009 г. на РС-Кубрат в сила от
13.03.2009 г. било изтърпяно на 03.12.2010 г. Както се посочи, преди него подс.
А. е търпял многократно наказания лишаване от свобода вкл. до размер от 14 години.
По делото е установено тежко здравословно състояние на този подсъдим, а
именно, че страда от остър миокарден инфаркт, исхемична болест на сърцето, многоклонова
коронарна болест, претърпени оперативни интервенции, захарен диабет тип 2, с
налагащо се постоянно лечение.
Подсъдимият П.И. е роден на *** ***. Български гражданин. Има завършено
основно образование. Не е женен. Не работи. Неосъждан - реабилитиран по право, след осъждане като
непълнолетен за кражба и с Решение на РС – Тутракан по АНД 329/2011г. в сила от
04.11.2011г., с което бил освободен от наказателна отговорност и му било
наложено административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а от НК за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Подсъдимият Б.М. е роден на *** ***. Български гражданин, с постоянен адрес
***. Има завършено основно образование. Разведен. Не работи. Неосъждан.
Подсъдимите Б.А. и П.И. ***, Силистренска обл, били приятели и често се
срещали.
В началото на месец април 2018 г., при една от срещите си те решили да се сдобият със средства по
престъпен начин, като извършат документна измама и получат неправомерно пари от
чужда банкова сметка. ***ли помежду си
план
да склонят трето лице срещу
заплащане да се яви при нотариус за изготвяне на пълномощно, като представи
неистински документ за самоличност за титуляря на тази банкова сметка ***ите от
сметката, като използува така изготвеното нотариално заверено пълномощно създаващо
привидност за действие от името на титуляра.
В изпълнение на това решение подсъдимите Б.А. и П.И. извършили следното:
По неустановен в хода на разследването начин узнали, че св. Й.С.Й.от гр.
Казанлък е титуляр на банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД, в която имало
голяма сума пари.
Снабдили се и със справка от
Интегрирана информационна система МВР, съдържаща всички лични данни на св. Й.,
в която специално подписът му бил увеличен, за да бъде по-ясен и лесен за
имитиране.
Подсъдимият Б.А. осигурил превозно средство - лек автомобил „Хюндай Матис“
с рег. № ***, който щял да управлява лично, тъй като подс. П.И. бил
неправоспособен и вече бил наказван за управление на МПС без съответна
правоспособност.
С този автомобил отишли в гр. Варна, където се срещнали с подс. Б.М.. М. ***.
Социалното му положение било много тежко. Не работил, нощувал в недостроени
жилищни постройки, а дните си прекарвал в района на кооперативния пазар, където
помагал на търговците да пренасят стоката си. Разполагал с минимални средства
за живот. Външният му вид бил занемарен, вкл. с дълга, отдавна неподстригвана и
неподдържана коса.
Подсъдимият Б.А. предложил на под. М. ***, където ще му възложи работа, от
която ще спечели 5 000 лв. Подсъдимият Б.М. се съгласил и тръгнал с тях.
На 04.04.2018 г. подсъдимите Б.А., П.И. и Б.М. *** с горепосочения лек
автомобил лек автомобил марка „Хюндай Матис“, управляван от подс. Б.А.. В
близост до гр. Разград тримата посетили селска бръснарница, където
по нареждане на подс. А. подсъдимият Б.М. подстригал косата си, за да не буди съмнение
с външния си вид, а подсъдимият И. му направил с таблета си снимка за да
подготвят неистинска лична карта на името на св. Й.Й. от гр. Казанлък. За целта М. застанал пред една бяла стена, а И.
му направил снимка във формат, подходящ за документ за самоличност.
След това продължили с автомобила за гр. Русе, където подсъдимият Б. А.
откарал подс. М. до хотел „Ритон“ и го настанил да нощува там, като лично
заплатил цената на нощувката на св. Р.К..
След това подс. Б.А. и подс. П.И.
предоставили на неустановено лице снимката на подс. Б.М. и личните данни на св.
Й.Й. от справката от Интегрирана информационна система МВР, с искане да изготви
неистинска лична карта. Тя трябвало да бъде с данните на св. Й.Й., но със снимката на подс. Б.М..
Целта била, в съответствие с горепосочения план, подс. М. да се яви с нея пред
нотариус и като я използва да подпише от името на св. Й.Й. пълномощно, с което
да се упълномощи да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка в
банка „Уникредит Булбанк“ АД.
На 05.04.2018 г. неистинската
лична карта била готова и се намирала във владението на подсъдимите Б.А. и П.И..
Тя била с № *** и посочена дата на издаване 27.10.2010 г. от МВР – Стара Загора
на името на Й.С.Й.от гр. Казанлък, но със снимката на подс. Б.М., която подс. П.И. му направил с таблета.
Веднага след това подсъдимите Б.А. и П.И. отишли в хотел „Ритон“ в гр. Русе
и взели подс. Б.М.. Тогава му разяснили подробно визиращите процесните престъпления
деяния, които искат да извърши: Така
подсъдимите А. и И. казали на подс. М., че ще му дадат лична карта на името
на св. Й.Й. от гр. Казанлък, но с неговата снимка, с която трябва да се яви
пред нотариус в гр. Русе, да я използва и да подпише пълномощно, с което да се
упълномощи да изтегли всички пари от банковата му сметка. Обяснили му, че след
получаване на нотариално завереното пълномощно ще го откарат в офиса на
банката, където трябва да провери наличността по сметката и да изтегли цялата
сума. Казали му, че трябва да им я предаде, а за неговата част от престъпната
дейност те ще му заплатят сумата от 5 000 лв., в случай че изтеглената сума е
не по-малко от 100 000 лв.
Подсъдимият Б.М. се съгласил да извърши тези престъпления.
Веднага след това подс. П.И. му
предоставил на хартия личните данни на св. Й.Й. и му казал да ги препише и
научи наизуст за пред нотариуса. Подсъдимият П.И. му показал и увеличено
изображение на подписа на св. Й.Й., което имал на файл в таблета си, като му
дал един лист и го накарал да се упражнява да изпълнява същия подпис.
Листът с подписите, изпълнени от подс. Б.М. останал в автомобила на подс. Б.А..
След това подс. Б.А. откарал подс. Б.М. до кантората на нотариус В.А. в гр.
Русе. Преди да влезе подс. Б.А. му дал неистинската лична карта на името на св.
Й.Й., бланка на пълномощно, с което Й.Й. упълномощава Б.М. да се разпорежда по
всякакъв начин със сметката му в „Уникредит Булбанк“ АД, клон гр. Русе и пари в
брой, с които да заплати таксата.
Пред нотариуса подс. Б.М. се представил за св. Й.Й. от гр. Казанлък и се
легитимирал с неистинската лична карта, която му дал подс. Б.А.. Нотариус В.А.
не се усъмнила в истинността на представения й документ за самоличност, не
извършила необходимите проверки в регистрите на МВР, до които имала достъп, а
заверила подписа на лицето, посочено като упълномощител в пълномощното.
На излизане от нотариалната кантораподс. Б.М. отишъл при подсъдимите Б.А. и
П.И., разказал им какво се е случило и им дал личната карта и нотариално
завереното пълномощно. Подсъдимият Б.А. му казал, че продължават по
първоначалната си уговорка.
От изцяло кореспондиращите с всички гласни, писмени и от експертен порядък
доказателства части обяснения на подс. М. на досъдебното производство е видно,
че преди нотариус Андреева той е посетил друг нотариус, който обаче е установил
разлика в данните на пълномощника, вкл. визуални по изтребвана информация и
отказал да извърши заверката. След напускането на кантората му М. докладвал
това на подс. А., който останал изненадан, на тримата взели решение да
продължат по плана си и последвало описаното процесно посещение при нотариус А.,
където успели да осъществят замисленото, снабдявайки се по описания начин с
нужното им пълномощно.
След това, отново с горепосочения автомобил, управляван от подс. А.,
тримата отишли до клона на „Уникредит Булбанк“ АД, намиращ се на ул. “*** в
гр. Русе, където подсъдимите А. и И.
отново подробно инструктирали подс. М. за действията му в съответствие с
общия план, а именно: обяснили му, че трябва да представи пълномощното и
собствената си лична карта, да поиска проверка на размера на сумата по сметката
чрез извлечение за последните три месеца, след което да изтегли парите и да им
ги даде. Подсъдимият Б.А. предоставил номера на мобилния си телефон на подс. Б.М.
и му казал да го остави за връзка, в случай че от банката му поискат такъв.
Подсъдимите Б.А. и П.И. останали отвън, а
подсъдимият М. влязъл в банковия клон. Насочили се към гишето на св. М.Т. -
консултант-клиенти в банката.
Подсъдимият М. представил на
свидетелката личната си карта и процесното пълномощно. На последното, както се посочи, бил придаден вид, че е подписано за
упълномощител от Й.С.Й.от гр. Казанлък, който упълномощава Б.Х.М. да тегли
неограничени парични суми от банковата му сметка в банка „Уникредит Булбанк“
АД.
При представянето на документите М.
изрично заявил на Т., че е пълномощник на титуляря и желае да получи извлечение
от сметката му за последните три месеца.
При извършената надлежна проверка свидетелката М.Т. установила, че титуляра
св. Й.Й. действително е клиент на банката и е титуляр на банкова сметка № ******,
по която има значителна сума пари – 213 323,06 лв. При заподзнаването с документите,
обаче,
забелязала, че посоченият в пълномощното упълномощител живее в Казанлък, а пълномощното
е заверено от нотариус същия ден в гр. Русе, което очевидно е наложило пътуване
на упълномощителя Й. от Казанлък и присъствието му същия ден в гр. Русе, при
съответните разходи както за пътуването, така и за нотариалната заверка, но
въпреки това не се явява лично в банката, за да оперира сам с парите по сметката
си, а изпраща пълномощник.
Всичко това породило съмнение у банковия служител св. Т. решила да уведоми
служителите по сигурността в банката, за да бъде извършена проверка преди да
обяви наличността по сметката на подс. Б. М. и да му даде възможност да изтегли
парите. Свидетелката обяснила на подсъдимия, че е необходимо технологично време
за обработка и поискала телефонен номер, на който да му се обади, когато
операцията може да бъде осъществена.
Подсъдимият Б.М. предоставил номера на мобилния телефон на подс. Б.А. и
напуснал банката.
През това време св. М.Т. уведомила колегите си и те започнали незабавна
проверка по случая. Свързали се с нотариус В.А., която потвърдила заверката на
пълномощното от сутринта. Телефонирали и
на упълномощителя по него – св. Й.Й., който категорично отрекъл да е идвал в
гр. Русе и да е упълномощавал когото
и да било да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка.
Междувременно, тъй като не последвало очакваното обаждане на св. Т. на
дадения й от подс. М. телефон за връзка, подс. Б. А. започнал да губи търпение и
около 13,00 ч. изпратил отново подс. Б. М. в банката, за да провери какво
става. Там получил обяснение от св. Т. му обяснила, че в офиса има технически
проблем и не може да му бъде издадена исканата справка. Недоволен от чутата
подс. М. започнал да нервничи. Свидетелката му казала да не се притеснява,
защото процедурите са бавни, когато се иска само справка. Тогава подс. Б.М. й
признал, че след като узнае наличността по сметката ще тегли пари от нея.
Подсъдимият Б.М. се върнал при другите двама подсъдими и им предал
информацията. До края на работното време те обикаляли по улиците на гр. Русе и
провели още няколко разговора от телефона на подс. Б.А..
Денят бил последния работен
преди Великденските празници на 2018 г., а подсъдимите се надявали да изтеглят
парите до края на работното време и да напуснат гр. Русе.
При последния телефонен разговор св. М.Т. обяснила, че системата в банката
все още е блокирана и не може да бъде издадена исканата справка за движение на
парите по сметката, а това може да стане на първия работен ден след
Великденските празници – на 10.04.2018 г.
Подсъдимият Б.А. останал недоволен от чутото. Той решил да оставят подс. Б.М.
***, а той и подс. П.И. *** за празниците.
За да не бъде намерена в него неистинската лична карта със снимката на
подс. Б.М., но с данните на св. Й.Й. решили да я скрият. Подсъдимият Б.А. ги
откарал с автомобила си в покрайнините
на гр. Русе – в района на магазин „Метро“, където я заровили в земята и се
върнали.
Подсъдимият Б.А. отишъл отново в хотел „Ритон“ и предплатил пет нощувки за
подс. Б.М.. Оставали го в хотела и отпътували обратно за с. Нова Черна, обл.
Силистра. През почивните дни на няколко пъти посетили подс. Б.М., за да са
сигурни, че ще е на разположение за първия работен ден.
На 10.04.2018 г. подсъдимите Б.А. и П.И. *** с автомобила на подс. Б.А..
Взели подс. Б.М. от хотела и от телефона на
подс. Б.А. се свързал по телефона със св. М.Т., която го уведомила, че
техническият проблем е отстранен и могат да посетят банката по-късно.
Междувременно от ръководството на банката били подали сигнал в полицията
поради съмнения за извършване на опит за измама.
Подсъдимият Б.А. откарал подс. Б.М. до банковия офис и отново го
инструктирал да действа по същия начин.
Подсъдимият Б.М. влязъл в офиса, а подсъдимите Б.А. и П.И. останали да го
чакат отвън. Той се явил отново на гишето на св. М.Т. и поискал справката за
движението по сметката. Свидетелката М.Т. му направила устна справка. Тогава тя
умишлено завишила размера на сумата, като му казала, че по сметката има 315 000
лв. Тя била инструктирана и наблюдавала реакциите му, при което забелязала, че
подс. Б.М. останал видимо доволен от чутото. Той решил да излезе от банката и
да каже на подсъдимите Б.А. и П.И. каква е наличността по сметката, но още
преди да може да напусне офиса бил задържан от служители на полицията. При проведената беседа той признал, че е
изпратен да изтегли парите от подсъдимите Б.А. и П.И., които също били
установени и задържани от полицията.
При извършеното претърсване на автомобила, управляван от подс. Б.А., в
шофьорската врата
била намерена и иззета горепосочената
справка от Интегрираната информационна система на МВР на името на Й.Й., както и
идентични справки на името на още две лица.
Намерен и иззет бил таблета на П.И.,
в който по време на извършена в хода на
разследването техническа експертиза били намерени изображения на личните данни
и подписа на Й.Й., снимките на подс. Б.М. за личната карта, както и снимка на
използваната неистинска лична карта на името на Й.Й..
Намерени и иззети били и бланки за
пълномощни за опериране с банкови сметки и на други лица.
Подсъдимият Б.М. посочил
мястото, на което била заровена неистинската лична карта на името на Й.Й., която също била
намерена и приобщена към доказателствата по делото.
От неоспорените технически експертизи на личната карта и пълномощното от
името на Й.Й. е при по делото е безспорно устанвовено, че и двата документа са
неистински.
При тези констатации съдът прие следното
От правна страна.
1. По отношение на подсъдимия Б.С.А..
Подсъдимият А. е
пълнолетно и вменяемо, следователно наказателноотговорно лице.
По подробно гореописания начин
през периода от 04.04.2018 г. до 10.04.2018 г., в гр. Русе,
в изпълнение на предварително разработения от него и втория подсъдим И. план и
при конкретни, общи и координирани действия с последния,
подсъдимият А. умишлено склонил и улеснил
подсъдимия М., в качеството на извършител по см. на чл. 20 ал. 2 от НК
чрез използване на неистински документ - пълномощно, на което бил придаден
вид, че е подписано за упълномощител от Й.С.Й.от гр.Казанлък, с което
упълномощава Б.Х.М. да тегли неограничени парични суми от банковата му сметка в
банка „Уникредит Булбанк„ АД, представяйки го пред М.Д.Т.– консултант клиенти в
банка „УниКредит Булбанк“ АД – Клон Русе,
да направи опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество -
сумата от 213 323.06 лева, налична по банкова сметка № ******, с титуляр Й.С.Й.в
банка “УниКредит Булбанк“АД,
с намерението да ги присвои.
Методът за въвеждане в заблуждение на ощетяваното лице /банковата институция в
случая/ чрез конкретно неин оторизиран за операцията служител /св. Т./ било използуването на процесния неистински
документ – пълномощното, на което бил придаден вид, че е подписано за
упълномощител от Й.С.Й.от гр.Казанлък, с което упълномощава Б.Х.М. да тегли
неограничени парични суми от банковата му сметка в банка „Уникредит Булбанк„
АД. Пред служителката подсъдимият се явил вече в качеството на пълномощник на
титуляра на сметката – св. Й. – и като такъв се легитимирал, наред с
неистинското пълномощно, със собствената
си лична карта. Това обстоятелство прави
несъстоятелна защитната тезата
за несъставомерност на деянието като документна измама, с некоректноцитирана и
константна практика /ППВС 7/87 г./ поради едновременното използуване на
процесната неистинска лична карта при двете проесни престъпления, заявена едва при настоящото
второ разглеждане на делото. Обективните
признаци на двете престъпления по делото са базирани на различни обстоятелства
по отношение „инструментариума“ за въвеждане в заблуждение на пострадалия субект
/чрез банковата му служителка/, също както и за мястото и длъжностните лица,
пред които са ползувани документите. Процесната
неистинска лична карта на името на св. Й., със снимката на подс. М. е ползувана пред нотариус по описания
начин за постигането на замисленото нотариално заверяване на процесното неистинско пълномощно.
Последното пък е единственото от
неистинските документи по делото, което е използувано при опита за въвеждането в
заблуждение на банковата служителка по
описания начин, като подс. М. се е легитимирал, вече като пълномощник, със
собствената си истинска лична карта.
Ето защо правната конструкция на
обвиненията по процесния начин и в това отношение е съвършенно обоснована и законосъобразна.
Извършеното от подсъдимия А. /безспорно концентриращо ръководството и организацията на стореното/,
както и това от подс. И.,
визира качеството му на подбудител и помагач по см. на чл. 23 ал. 3 и 4 от НК по отношение
на непосредствено участвувалия в извършването на престъплението по чл. 212 ал.
1, пр. 2 от НК и така консумиращ качеството на извършител по см. на чл. 23 ал.
2 от НК подс. Б. М. . Подсъдимите А. и И. съзнателно склонили подс. М. да осъществи изпълнителното му деяние, като го
запознали с плана си и го мотивирали да се съгласи да участва. Подсъдимите Б.А.
и П.И. му обяснили подробностите в плана си, създадената от тях организация и
крайната цел на намеренията си. Като финансов стимул му обещали да му заплатят
сумата от 5 000 лв., в случай че от сметката на св. Й.Й. бъде изтеглена сумата
от минимум 100 000 лв. В резултат на тези техни задружни активни действия подс.
Б.М. взел решение да извърши престъплението. До този момент той не познавал
титуляря на банковата сметка, нямал никаква информация за съществуването на
такава сметка, нито знаел в коя банка е разкрита.
Освен, че го подбудили, подсъдимите Б.А. и П.И. и
подпомогнали подс. Б.М. да извърши престъплението. Те съзнателно го улеснили да
осъществи изпълнителното му деяние, като създали всички необходими условия за
това. Подсъдимият Б.А. организирал транспорта от гр. Варна до гр. Русе, като
осигурил автомобил и лично го управлявал. С него транспортирали подс. Б.М. до
мястото на извършване на всяко от двете престъпления. Подсъдимият Б.А. го отвел
да се подстриже, за да не буди външния му вид съмнение, че може да има достъп
до големи суми пари в банкова сметка ***. Подсъдимият П.И. го фотографирал във
формат на снимка, който да е подходящ за изготвяне на лична карта. Подсъдимите Б.А.
и П.И. го снабдили с неистинска лична карта, която била с данните на титуляря
на банковата сметка, от която щели да се опитат да изтеглят парите, но със
снимката на подс. Б.М.. Настанили го да нощува в хотел в гр. Русе, като подс. Б.А.
лично заплатил цената на нощувката. Подсъдимият П.И. му дал на хартия личните
данни на св. Й.Й. и изображение от подписа му на таблета, за да ги научи на
изуст и да репетира изпълнението на подписа. Откарали го при нотариус с
автомобила на подс. Б.А., дали му личната карта, дали му бланката на
пълномощното и пари в брой за заплащане на нотариалната такса. Разяснили му
процедурата. Откарали го впоследствие и в банковия клон, като също му обяснили
как да се представи и какво да иска. Предоставили му номера на мобилния телефон
на подс. Б.А. за връзка с банковия служител. Осъществявали комуникация със св. М.Т.,
с която уговаряли подробностите по действията, имащи за цел изтеглянето на
парите от сметката на св. Й.Й.. Настанили го отново в хотела и подс. Б.А.
предплатил нощувките му до първия работен ден след празниците. Отново го
откарали с автомобила на подс. Б.А. до банката, инструктирали го как да действа
и го очаквали извън сградата, за да получат парите.
С тези свои действия подсъдимите Б.А. и П.И. подпомогнали
подс. Б.М. да извърши престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2 от НК. Той
започнал осъществяването на изпълнителното му деяние като използвал неистински
документ – пълномощно, на което бил придаден вид, че е подписано за
упълномощител от св. Й.Й. от гр. Казанлък, с което упълномощава Б.Х.М. да тегли
неограничени парични суми от банковата му сметка в банка „Уникредит Булбанк“
АД. Това пълномощно е неистински документ, тъй като не е изпълнено от посочения
като упълномощител св. Й.Й.. То било използвано от подс. Б.М. чрез
представянето пред св. М.Т. – консултант клиенти в банка „УниКредит Булбанк“ АД
– Клон Русе. Това пълномощно представлявало привидно правно основание, въз
основа на което тя да предаде владението на парите на св. Й. на подс. Б.М..
Чрез него той целял да въведе в заблуждение служителя на банката, че е
упълномощен от титуляря на сметката да тегли пари от нея. Такова получаване на
пари би било без правно основание, тъй като подс. Б.М. не е упълномощаван от
св. Й.Й. да тегли пари от банковата му сметка, а пълномощното е неистинско.
Деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини - във фазата на опита, поради бдителното и професионално
отношение на банковите служители и своевременната намеса на полицията. Тези
обстоятелства не зависили от волята на подсъдимите причини, тъй като до
последно те активно се опитвали да изтеглят парите от сметката чрез
неистинското пълномощно. Престъплението е завършило във фазата на опита,
при изчерпване на обективните действия, при това както се посочи на два пъти,
извършени от подс. М. и побудени и подпомогнати от другите двама, целящи
въвеждането на субекта на престъплението /банката/ чрез оторизирания й банков
служител /св. Т./ с цел неправомерно и неоснователно получаване на сумата от
съхраняваниья при нея влог на св. Й.. Прецизирането на констатациите по делото
сочи всъщност, действията на подсъдимиет са довели до възникване на неправилни
представи в съзнанието на Т. по част от обстоятелствата, имащи значение за
извършването на процесното плащане, а именно по статуса и правомощията на подс.
М. като пълноможник на вложителя Й., с оглед извършване на проверка на наличността по влога, като преюдия към
последващото теглене от него. Тези неправилни представи, обаче, са отпаднали
впоследствие по подробно описания начин поради професионализма на свидетелката
и допълнително ангажираните структури в банката и външни фактори и институции и
стремежа на подсъдимите по описания начин да бъдат поддържани, като заблуждение
мотивиращо и обяславящо причиняването на щетата, са останали неуспешни. Резонни
при това положение са доводите на защитата на тримата подсъдими, че в случая се
касае за недовършен опит. Безспорно е обаче, че в основните си части
изпълнителното деяние е било реализирано. Безспорно установени са също по
делото решаващото значение за неосъществяването на замисленото от подсъдимите
на професионализма и неотстъпчивостта на персонала на банката, както и
проявените в хода на процесните събития изключителна упоритост и наглост на
подсъдимите, както пред банковата служителка, така и преди това при двукратните
им посежения при нотарияуси и ползуването на официарни удостоверителни
документи и информация за лични данни от най-защитен в държавата порядък.
Наличната по процесния влог сума /213 323.06
лв./, която подсъдимите опитали да отнемат, в съответствие с критерия
утвърден с Тълкувателно Решение № 1/1998 г. на
ОС на наказателната колегия на ВКС, визира
съставомерния признак „особено големи размери“ по см. на чл. 212 ал. 5 от НК, тъй като надхвърля с повече от 140
пъти размера на минималната работна заплата за страната към инкриминирания момент /510 лева/.
Настоящият съдебен състав намира, че
установените по делото факти и обстоятелства, преценени и
анализирани впоотделно и в съвкупноста им, както и в светлината на
горепосочените указания на ВтАС, категорично очертават и
обосновават по
несъмнен начин и вменения на подсъдимия А. тежкоквалифициращ съставомерен
признак „особено тежък случай“ по
сл. 212 ал. 5 от НК.
В тази насока констатира и съобрази следното:
Както при
всеки случай на приключване на едно резултатно престъпление / каквато е и процесната измама/ във фазата на опита,
обективната
липса на конкретна материална щета съществено променя акцента и логиката на преценката
относно наличието или не на критериите предвидени от законодателя в
разпоредбата по чл. 93 т. 8 от НК. Редакцията на текста съдържа само една конкретизирана
предпоставка – „настъпилите вредни последици“, основна от които обичайно са
материалните, в случая парични, вреди, представляващи съставомерна щета в този
и много други видове резултатни престъпления по НК. Ето защо в случаите на на
опит преценката не може да се концентрира, още по-малко изчерпва с въпроса за
наличието или не на такива последици. От друга страна, обаче, липсата на такива
последици очевидно не може да води до несъставомерност на всички обхващащи
признака „особено тежък случай“ престъпления по НК само защото са приключили
във фазата на опита, обезсмислйки, наред с другото, текста по чл. 18 ал. 2 от НК. В същия смисъл са горните
указания на ВтАС, констатирали неправилно приетото от първоинстанционния съд
настъпване на вредни последици за пострадалия /банковата институция/ и
същевременно противоречивите изводи от една страна, че умисъла на А. включвал и
увреждане на авторитета на банката и същевременно, че подсъдимите са взели
решение за снабдяване с парични средства по престъпен начин от чужда банкова
сметка ***ето на този престъпен замисъл.
При тези основни положения от правнологическа гледна точка
е ясно, че
при престъпления
останали във фазата на опита, каквото е процесното
преценката за
наличието тежкоквалифициращия признак „особено
тежък случай“ по см. на чл. 93 т. 8 от НК следва да се базира върху изследването на останалите две групи обобщително и
смислово редактирани от законодателя критерии - „вредни последици“ и „отегчаващи
отговорността обстоятелства“. Предназначението на тези критерии е да
обосноват преценката, в конкретиката на установеността по делото
налице ли е
изключително висока степен на обществена опастност, и то
както на
процесното деяние,
ТАКА И НА
ДЕЕЦА.
Вредни имуществени последици в процесния случай /както и
при всеки друг случай на опит за резултатно престъпление/ не са настъпили. Както
е указано и от ВтАС, действията на подсъдимите обективно не са довели до въвеждане
на банковата служителка в заблуждение, тъй като се усъмнила по посочения начин
по отношение на подс. М.. Може дори да се приеме при това положение, че по този начин престижа на банката всъщност
нарастнал.
Текстът по чл. 93 т. 8 от НК, обаче предвижда настъпването
на вредни последици въобще, без да ги конкретизира по вид. Следва да се посочи
преди всичко, че и
последиците от материално естество, специално имуществени,
може да са от различен вид. В
процесния случай рутинния вариант е намаляването на паричната сума заверяваща
влога на св. Й.. Материални вреди, обаче, могат
да са и допълнителни разходи, както за преки плащания по услуги, така за
подсигуряване и поддръжка на ресурс, за извършване на допълнителни дейности, направени
от пострадалия правен субект заради увреждащите неправомерни действия, които
без тези действия не биха били разходвани. Тези вреди, по нататък,
могат да са и
от нематериален вид, вкл. относно нормалния ритъм и
натоварване на работа на пострадалия правен субект, както и обществения отзвук
за дейностна му като цяло.
Негативни или дори отклоняващи се от рутинните за
съответния бизнес ситуации и контакти могат да доведат до негативни последици,
вкл. със значителни и трайни материални щети при спад на престижа на търговския
субект и отлив на съконтрахенти в съответната пазарна среда. Това се отнася с
особено голямо значение за банките. Дейността на последните е изключително
интензивна, чувствителна към огромния, динамичен и труднопредвидим комплекс от икономически, социално
психологически, икономически и пр., вкл. природни и международно политически и
военни процеси.
При тази специфика на банковата дейност и средата на
дейността им
подобни на процесното рискови състояния в никакъв случай
не могат да се разглеждат само като позитивни. Напротив, те във всички случаи
водят до горепосочените различни от обичайните и допълнителни дейности,
контакти, проверки и съпътствущите ги разходи. Допълнително натоварване на
работещите и техниката в банката, ангажирането на допълнителен времеви и
кадрови ресурс, извършване на допълнителни съпътствуващи информационни справки,
проверки и контакти, вкл. с титуляра на сметката и полицията, представляват вредни последици за
нея. Това с особена сила важи за безспорно установената връзка и съвместна
дейност с полицията, каквито във всички случаи предизвикват и разрлични по
естество психологически задръжки и обструкции в съзнанието на вече привлечените и потенциални вложители,
както и каквито и да било други съконтрахенти и търговски субекти.
Наред с това
съдът намира за напълно обосновани и законосъобразни и
останалите доводи на обвинението по
в случая
решаващата втората група предвидени като критерий обстоятелства по чл. 93 т. 8
от НК - визиращите особено голяма обществена опастност на процесното деяние и на дееца
отегчаващи отговорността на подсъдимия А.
обстоятелства в сравнение с останалите случаи от този вид.
По делото са
безспорно установени множество такива,
сочещи на посочената от закодателя изключително
висока степен на обществената опастност на процесното деяние и специално на
личността на дееца А.. Така
подсъдимият, както се посочи, е многократно осъждан, вкл.
за документни и в големи размери измами, за каквито очевидно е специализиран, очевидно
е лице с трайно установени престъпни навици.
След като многократно е търпял ефективни наказания
лишаване от свобода, вкл. за тежкоквалифицирани измами, е организирал,
координирал материално е подсигурил осъщестявването на плана и осъществяването
на цялата процесна престъпна дейност, както се посочи, лично е траспортирал с
осигуления автомобил останалите двама по горепосочения начин, заплащал е хотела
на подс. М..
Съдът приема като обективен факт, дори и да не се е
обхващал от умисъла на този и останалите подсъдими, негативния ефект върху
доверието на привлечените и потенциални клиенти, както и други участници в
търговския оборот, по отношение на банката обект на процесните действия.
Очевидно сочат на необичайна степен на обществена
опастност на деянието и на дееца и също безспорно установените обстоятелства,
че в хода на извършените престъпни действия са използувани неистинска лична
карта - основен и със защита от
най-високо ниво документ за самоличност на българските граждани, засегнати
са авторитета и нормалрното функциониране на банкова и нотариални институции, процесната
престъпна дейност очевидно е част от мащабни други престъпни конструкции, видно
от иззетите по делото лични данни и снимки и банкови наличности за други
граждани.
Посочиха се също проявената изключителна упоритост и
наглост на този /и другите двама, но без неговото криминално и съдебно минало/
подсъдим, с настоятелно двукратно посещение при нотариуси и банковия клон,
проявените последователност и комбинативност, очевидно сочещи, какот се посочи,
на затвърдени и трайно отстоявани престъпни навици и пълно игнориране на
законовите и морални правила.
Подсъдимият А. въвлякъл в
процесната престъпна дейност и друго, неосъждано лице, възползувайки се от
социалната му слабост, положил по този начин изграждането и у него на асоциални
и престъпни навици Имал водеща идейна и организационна роля в извършването на
това престъпление.
Цалата ръководена от него процесна престъпна дейност се
характеризира, както се посочи, с висока
степен на организираност, набавяне на съучастници, автомобил, информация за
личните данни на пострадалото лице, използване на комуникационна техника –
таблет и телефони, осигуряване на неистински документ за самоличност и
пълномощно и т. н.
Не на последно място процесната стойност на предмета на
престъплението надвишава значително /повече от два пъти/ установения в
практиката отграничителен критерий /в случая визиращ сумата 71400 лв., при предмет тна престъплението
както се посочи 213323,06 лв./.
Всичко това, по мнение на този съдебен състав визира
изключително висока, отклоняваща се от присъщите на този вид случаи, на
деянието на подс. А. и особена на неговата личност, което, в съчетание с
наличието и на другия обективен съставомерен признак /изключително високи
размери на предмета/ законосъобразно е обосновало и съдът възприе обвинителната
теза за квалификацията по чл. 212 ал. 1 от НК.
Деянията му са съставомерни и от субективна страна, тъй
като
подсъдимият осъзнавал изложените визиращи обекгтивните
съставомерни признаци факти и обстоятелства и е
действувал
умишлено, като е предвиждал и целял настъпването на съставомерните последици -
излизането на процесната сума от патримониума на банката и преминаване в негово
и на останалите подсъдими владение.
Налице е специалната съставомерна користна цел, тъй като
целта на този и останалите подсъдими е била снабдяване по замисления и
предприет за изпълнение начин с чужди парични средства. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал неговите общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване. Знаели е, че св. Й.Й. не ги е
упълномощавал да теглят пари от банковата му сметка, но въпреки това опитали да
ги изтеглят, с намерение противозаконно да ги присвоят, като се разпоредят с
тях като със свои. Съзнателното използване на пълномощното за да получи
исканите парични средсдтва е в резултат на стремежа на тримата да се снабдят с
тях по неправомерен начин, като по този начин са искали настъпването на тези
отрицателни последици. Между
техните действия, тяхната противоправност, виновното им поведение и
ненастъпилия вредоносен резултат съществува пряка причинна връзка.
По този начин подсъдимият е консумирал изцяло
съставомерните обективни признаци на вмененото му престъпление.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и
призна
подсъдимия А. за виновен по
обвинението в престъпление по чл. 212,
ал. 5, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК.
При индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия, в условията по чл. 58а от НК вр. 373 ал. 2 от НПК
съдът отчете като
отегчаващи
отговорността му обстоятелства упоритостта в умисъла, начина на извършване на
множеството престъпни посегателства, предходните му множество осъждания и
отрицателните му характеристични данни високата степен на организираност при
извършването на престъплението и упоритостта в умисъла им, а като
смекчаващи: самопризнанията в хода на делото привилегия и
изразеното критичното му отношение към извършеното /с обструкцията за
относително слабата им тежест като направени при вече разкритата му от
полицията със съдействието на банката престъпна дейност ползуваната по чл. 373
ал. 2 от НПК/, и като ключително такова – описаното му силно влошено му
здравословно състояние.
При отчитане на изключителността на лошото му
здравословно състояние в съчетание с напредналата му възраст, съдът прие, че по
отношение на този подсъдим при едновременно наличие на предпоставките по чл.
58а ал. 1 от НК вр. 373 ал. 2 от НПК и по чл. 55 ал. 1 от НК е по-благоприятно
за него е определянето на наказанието му при условията по чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, в размер значително под минимално установения в закона, а именно
седем години
лишаване от свобода.
Измежду евентуално предвидените в чл. 212 ал. 7 от НК
наказания конфискация и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 първото е
неприложимо поради липса на доказателства по делото за имущество на лицето. По
отношение на втората група съдът намира за обоснована и законосъобразна тезата
на държавното обвинение за необходимост и адекватност на спецификата на случая
и целите по чл. 36 от НК, както на специалната, така и на генералната
превенция, налагане на наказанието лишаване от право да действува като пълномощник за срок от шест години и от право да участвува във и да извършва действия по упълномощаване пред банкови
институции касаещи права и задължения на трети лица /което не изключва
възможността му за такива действия засягащи единствено личните му имуществени
права/ за срок от девет години.
По описания начин подсъдимия А. ***, в съучастие с подсъдимия П. И. в скачеството–
като подбудител и помагач и подсъдимия Б. М. – като извършител, подбудил и
подпомогнал Б.Х.М. съзнателно да се ползва пред Нотариус № ***В.А., с район на
действие Районен съд – гр.Русе, от неистински официален български документ за
самоличност - лична карта № ***, издадена на името на Й.С.Й.от гр.Казанлък,
като от него за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност
и деянието е извършено с цел имотна облага.
Неоснователни са застъпените едва при настоящото второ
разглеждане на делото доводи за несъставомерност на деянието по чл. 316 ал. 1
вр. чл. 308 ал. 3 т. 2 от НК /с цел имотна облага/, а за такава във връзка с
чл. 308 ал. 2 от НК. Съобразно изложеното по делото са установени по несъмнен
начин както користната цел и на това деяние, така и различните използувани при
нотариуса и банката документи, изклйчващи съотношението на поглъщане на
съставите или отпадането на квалифициращия признак.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начини и
призна подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление
по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, пр. 5,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4
от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия
А. за това престъпление, при аналогични на горните предпоставки, съдът намира,
че единствената разлика - значително по-ниския предвиден в закона размер на наказанието
лишаване от свобода /всъщност липса на минимум в специалната част и по правилата на чл. 58а ал. 1 вр. чл. 54 и
сл. от НК определи същия в размер значително под средния предвиден в закона, а
именно на три години, като след редукцията размера на наказанието възлиза на
две години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. 1 и 2 от НК като
общо наказание на подсъдимия А. следва да бъде наложено
седем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване /чл. 66 от НК изключва отлагането му ва случая/ и
зачитане на предварителното задържане, с
присъединяване на гореконкретизираното
наказание лишаване от право по чл. 37
ал. 1 т. 7 за срок от девет години.
2. По отношение на подъдимия П.И.И..
Подсъдимият е пълнолетно
и вменяемо, следователно наказателноотговорно лице.
По гореописания
подробно начин подсъдимият И. обективно с действията си е осъществил всички признаци от състава на
престъплението
по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл.
18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК, тъй като
през периода 04.04.2018 г. - 10.04.2018
г. в гр.Русе, в съучастие с Б.С.А. ***, като подбудител и помагач и Б.Х.М.,***,
като извършител, подбудил и подпомогнал Б.Х.М., чрез използване на неистински
документ – пълномощно, на което бил придаден вид, че е подписано за
упълномощител от Й.С.Й.от гр.Казанлък, с което упълномощава Б.Х.М. да тегли
неограничени парични суми от банковата му сметка в банка „Уникредит Булбанк„
АД, представяйки го пред М.Д.Т.– консултант клиенти в банка „УниКредит Булбанк“
АД – Клон Русе, да направи опит да получи без правно основание чуждо движимо
имущество – сумата от 213 323.06 лева, налична по банкова сметка № ******, с
титуляр Й.С.Й.в банка “УниКредит Булбанк“ АД, с намерението да ги присвои, като
документната измамата е в големи размери и деянието е останало недовършено по
независещи от волята на дееца причини.
Извършеното от подсъдимия И., както и това от подс. А.
/безспорно ръководещ и концентриращ в себе си инициативата, логистиката и
организацията на извършеното/,
визира качеството му на подбудител и помагач по см. на чл.
23 ал. 3 и 4 от НК по отношение на непосредствено участвувалия в извършването
на престъплението по чл. 212 ал. 1, пр. 2 от НК и така консумиращ качеството на
извършител по см. на чл. 23 ал. 2 от НК подс. Б. М. . Заедно с подсъдимия А.,
подс. И. съзнателно склонил подс. М. да
осъществи изпълнителното му деяние, като
го запознали с плана си и го мотивирали да се съгласи да участва. Подсъдимите Б.А.
и П.И. му обяснили подробностите в плана си, създадената от тях организация и
крайната цел на намеренията си. Като финансов стимул му обещали да му заплатят
сумата от 5 000 лв., в случай че от сметката на св. Й.Й. бъде изтеглена сумата
от минимум 100 000 лв. В резултат на тези техни задружни активни действия подс.
Б.М. взел решение да извърши престъплението. До този момент той не познавал
титуляря на банковата сметка, нямал никаква информация за съществуването на
такава сметка, нито знаел в коя банка е разкрита.
Освен, че го подбудил, този подсъдим, заедно с подсъдимия А.И.
подпомогнали подс. Б.М. да извърши престъплението. Те съзнателно го улеснили да
осъществи изпълнителното му деяние, като създали всички необходими условия за
това. Подсъдимият Б.А. организирал транспорта от гр. Варна до гр. Русе, като
осигурил автомобил и лично го управлявал. С него транспортирали подс. Б.М. до
мястото на извършване на всяко от двете престъпления. Подсъдимият Б.А. го отвел
да се подстриже, за да не буди външния му вид съмнение, че може да има достъп
до големи суми пари в банкова сметка ***. Подсъдимият П.И. го фотографирал във
формат на снимка, който да е подходящ за изготвяне на лична карта. Подсъдимите Б.А.
и П.И. го снабдили с неистинска лична карта, която била с данните на титуляря
на банковата сметка, от която щели да се опитат да изтеглят парите, но със
снимката на подс. Б.М.. Настанили го да нощува в хотел в гр. Русе, като подс. Б.А.
лично заплатил цената на нощувката. Подсъдимият П.И. му дал на хартия личните
данни на св. Й.Й. и изображение от подписа му на таблета, за да ги научи на
изуст и да репетира изпълнението на подписа. Откарали го при нотариус с
автомобила на подс. Б.А., дали му личната карта, дали му бланката на
пълномощното и пари в брой за заплащане на нотариалната такса. Разяснили му
процедурата. Откарали го впоследствие и в банковия клон, като също му обяснили
как да се представи и какво да иска. Предоставили му номера на мобилния телефон
на подс. Б.А. за връзка с банковия служител. Осъществявали комуникация със св. М.Т.,
с която уговаряли подробностите по действията, имащи за цел изтеглянето на
парите от сметката на св. Й.Й.. Настанили го отново в хотела и подс. Б.А.
предплатил нощувките му до първия работен ден след празниците. Отново го
откарали с автомобила на подс. Б.А. до банката, инструктирали го как да действа
и го очаквали извън сградата, за да получат парите.
С тези свои действия подсъдимите Б.А. и П.И. подпомогнали
подс. Б.М. да извърши престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2 от НК. Той
започнал осъществяването на изпълнителното му деяние като използвал неистински
документ – пълномощно, на което бил придаден вид, че е подписано за
упълномощител от св. Й.Й. от гр. Казанлък, с което упълномощава Б.Х.М. да тегли
неограничени парични суми от банковата му сметка в банка „Уникредит Булбанк“
АД. Това пълномощно е неистински документ, тъй като не е изпълнено от посочения
като упълномощител св. Й.Й.. То било използвано от подс. Б.М. чрез
представянето пред св. М.Т. – консултант клиенти в банка „УниКредит Булбанк“ АД
– Клон Русе. Това пълномощно представлявало привидно правно основание, въз
основа на което тя да предаде владението на парите на св. Й. на подс. Б.М..
Чрез него той целял да въведе в заблуждение служителя на банката, че е
упълномощен от титуляря на сметката да тегли пари от нея. Такова получаване на
пари би било без правно основание, тъй като подс. Б.М. не е упълномощаван от
св. Й.Й. да тегли пари от банковата му сметка, а пълномощното е неистинско.
Обвинението срещу П.И. е за престъпление в „големи
размери“, тъй като сумата надхвърля със 70 пъти размера на минималната работна
заплата за страната , но, въпреки че надхвърля този размер и 140 пъти,
визирайки и първия от критериите по чл. 212 ал. 5 от НК,
случаят не е особено тежък за него и подс. М..
Важи гореизложеното относно съставомерността на деянието
като документна измама при използуването на процесните неистински лична карта
на името на св. Й. и пълномощно с вид че е от него за подс. М..
Важи гореизложеното относно недовършеността на деянието
във фазата на опита по независещи от волята на извършителите причини, с
посочените там изключително значение на професионализма на банковата служителка
и полицията и проявените от подсъдимите изключигтелна упоритост и настойчивост.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като, осъзнавайки
горните обективни признаци, подсъдимият И. съзнавал общественоопасния характер
на своето и на останалите деяния, предвиждал неговите общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване. Знаел, че св. Й.Й. не е упълномощавал
подс М. да тегли пари от банковата му сметка, но въпреки това опитали да ги
изтеглят, с намерение противозаконно да ги присвоят, като се разпоредят с тях
като със свои. Съзнателното използване на пълномощното за получаване на
процесните парични средсдтва са в
резултат на стремежа на този и останалите подсъдими да се обогати по
неправомерен начин, като по този начин са искали настъпването на тези
отрицателни последици. Между
техните действия, тяхната противоправност, виновното им поведение и
ненастъпилия вредоносен резултат съществува пряка причинна връзка.
При индивидуализацията
на наказанието на подс. И. за това
престъпление, в условията, както се посочи по чл. 58а от НК вр. чл. 373 ал. 2
от НПК
съдът прие преди всичко, че на база установеността по
делото липсва основание за определянето на наказанието в условията по реда на
чл. 55 вр. чл. 58 от НК. Касае за правно установена възможност, явяваща се
изключение от правилото, че облекченията по чл. 55 от НК се прилагат при
наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства, и то с второто комулативно изискване и най-лекото предвидено в
закона нваказание да се явява несъразмерно тежко.
В конкретния случай тези предпоставки не са налице.
По отношение на подс. И. съдът констатира като
смекчаващи отговорността обстоятелства единствено чистото
му съдебно минало, с обструкцията обаче, че, видно от справката му за съдимост,
на два пъти е бил обект на наказателно преследване – веднъж като непълнолетен
за кражба на чуждо имущество, зо което осъждане е реабилитиран по право и втори
път като пълнолетен за управление на МПС без съответно свидетелство за
правоуправление, в едногодишен срок от наказването вму за същото по
административен ред, за което пък е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, а като
отегчаващи - участието като извършител в две тежки
умишлени престъпления, стойността на
предмета на престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2 от НК, която многократно надхвърля критерия за
„големи размери“, по който е обвинен, високата степен на организираност при
извършването на престъплението и упоритостта в умисъла им; лошите
характеристични данни - този подсъдим не
е семеен и не работи. Както се посочи, вече на два пъти е бил обект на
наказателно преследване за консумирани престъпни деяния, което, както и
ползуваните привилегии що се отнася до санкциите и отпаднето на последиците от
осъжданията, не го е мотивирало към респект от закона и нормалните обществени
порядки.
По гореизложената специфика на осъществената от този и
останалите подсъдими съставомерна деятелност - проявените упоритост на умисъла,
последователността и организираността на действията на подс. И., въвличането
заедно /макар и под ръководството, но обективно консумирано/ и на друго лице в
престъпна дейност, засягането на нормалното функциониране на важни институции
като нотариат и банка, очевидното обхващане на действията им в пространна мрежа
оперираща с лични данни и възможности за създаване на неистински документи на
български граждани и неправомерно посягане на имуществото им, изключителната
възможност по чл. 58 от НК за прилагане на чл. 55 от НК и без да са налице
предпоставките за това в случая е в размер с основанията и целите на
приложимото в страната наказателно материално и процесуално законодателство.
При очевиден превес на отегчаващите отговорността му
обстоятелства съдът отчете, в съответствие с разпоредбата по чл. 18 ал. 2 от НК, обстоятелството, че престъплението е останало във фазата на опита, както и
това, че до момента не е пребивавал в пенитенциарни заведения, с ноторно
известния им негативен ефект, особено при социално-икономическите условия в
страната и
определи размера на предвиденото в закона наказание му
лишаване от свобода /от три до 15 години л.с./ под средния, а именно шест
години лишаване от свобода, който по правилото на чл. 58а ал. 1 от НК следва да
се редуцира с 1/3 на 4 години лишаване от свобода.
По съображения аналогични с горните за подкс. А. следва и
по отношение на този подсъдим да се наложи наказанието лишаване от право лишаване от право да действува
като пълномощник за срок от шест години и от право да участвува във и да
извършва действия по упълномощаване пред
банкови институции касаещи права и задължения на трети лица /което не
изключва възможността му за такива действия засягащи единствено личните му
имуществени права/ за срок от 6 години.
По описания начин подсъдимият и. осъществил престъпния
състав
по чл. 316,
вр. с чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал.
3 и ал. 4 от НК, като
на 05.04.2018 год. в град Русе, в съучастие с Б.С.А. *** –
като подбудител и помагач и Б.Х.М. *** – като извършител, подбудил и
подпомогнал Б.Х.М. съзнателно да се ползва пред Нотариус № ***В.А. с район на
действие Районен съд – гр.Русе, от неистински официален български документ за
самоличност - лична карта № ***, издадена на името на Й.С.Й.от гр.Казанлък,
като от него за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност
и деянието е извършено с цел имотна облага.
Важи гореизложеното относно доказаността на користната цел
на използуването.
Деянието е консумирано и от субективна страна, като
подсъдимият е осъзнавал съставомерните обективни признаци и е действувал
виновно, при пряк умисъл, разбирайки общественоопасния му характер и
предвиждайки последиците му. Безспорно е знаел и разбирал, че под. М., в
съответствие с общия план и дадените му инструкции, ползува процесната
неистинска лична карта пред нотариуса за да се снабди с неистинското п
ълномощно на името на св. Й..
При индивидуализацията
на наказанието на подс. И. за това престъпление съдът, при същите като горните
условия по чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл. 373
ал. 2 от НПК, без по изложените съображения да са налице предпоставките по чл.
58 от НК,
отчете аналогични
на горните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и
определи размера на предвиденото в закона наказание лишаване
от свобода значително под средния – на три години лишаване от свобода, като
след редукцията съгл. чл. 58а ал. 1 от НК да възлиза на две години лишаване от
свобода.
На основание чл. 23
ал. 1 и 2 от НК като
общо наказание на този подсъдим съдът наложи по-тежкото от
двете – четири години лишаване от свобода, с присъединяване на горепосоченото
конкретно наказание лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК за срок от
шест години.
Като съобрази високия посочените недобри характеристични
данни на подсъдимия И., това, че вече, очевидно безрезултатно е бил обект на
наказателно преследване, както и подробно гореописаните специфични особености
на осъществената от него престъпна дейност съдът прие, че
за постигане на целите по чл. 36 от НК за поправянето и
превъзпитанието е необходимо
ефективно
изтърпяване на наказанието, при следващия
се по правилата на ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване и при зачитане
на предварителното му задържане и изтърпените части.
3. По отношение на подсъдимия. Б.Х.М..
Подсъдимият М. е
пълнолетно и вменяемо, следователно натказателноотговорно лице.
По описания начин
подсъдимият М. е осъществил всички признаци от състава на престъплението
по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2 вр. с чл.
18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като
през периода 04.04.2018 г. - 10.04.2018
г. в гр.Русе, в съучастие с Б.С.А. и П.И.И.,*** – като извършител, подбуден и
подпомогнат от Б.С.А. и П.И.И., чрез използване на неистински документ –
пълномощно, на което бил придаден вид, че е подписано за упълномощител от Й.С.Й.от
гр.Казанлък, с което упълномощава Б.Х.М. да тегли неограничени парични суми от
банковата му сметка в банка „Уникредит Булбанк„ АД, представяйки го пред М.Д.Т.–
консултант клиенти в банка „УниКредит Булбанк“ АД – Клон Русе, направил опит да
получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 213 323.06
лева, налична по банкова сметка № ******, с титуляр Й.С.Й.в банка “УниКредит
Булбанк“АД, с намерението да ги присвои, като документната измамата е в големи
размери и деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца
причини.
Извършеното от подсъдимия М. визира качеството му на
подбудител и помагач по см. на чл. 23 ал. 3 и 4 от НК по отношение на
непосредствено участвувалия в извършването на престъплението по чл. 212 ал. 1,
пр. 2 от НК и така консумиращ качеството на извършител по см. на чл. 23 ал. 2
от НК подс. Б. М. . Подсъдимите Б.А. и П.И. действали като подбудители и
помагачи, а подс. Б.М. бил извършител на престъплението по чл. 212 ал. 1, пр. 2
от НК, като първите двама съзнателно го склонили да осъществи изпълнителното му
деяние като го запознали с плана си и го мотивирали да се съгласи да участва.
Подсъдимите Б.А. и П.И. му обяснили подробностите в плана си, създадената от
тях организация и крайната цел на намеренията си. Като финансов стимул му
обещали да му заплатят сумата от 5 000 лв., в случай че от сметката на св. Й.Й.
бъде изтеглена сумата от минимум 100 000 лв. В резултат на тези техни задружни
активни действия подс. Б.М. взел решение да извърши престъплението. До този
момент той не познавал титуляря на банковата сметка, нямал никаква информация
за съществуването на такава сметка, нито знаел в коя банка е разкрита.
Важи всичко гореизложено по отношение на извършеното и квалификацията
на действията на подсъдимите А. като подбудители и помагачи и осъзнаването и
интелектуалното им участие по отношение на всичко конкретно сторено от подс. М.
в съответствие с изготвения и осъществяван общ план.
Важи и изложеното относно недовършеността на
престъплението, във фазата на опита, по причините също подробно изложени и
анализирани вече, вкл. относно възраженията на защитата на подсъдимите.
Налице е и съставомерния признака „големи размери“, тъй като сумата надхвърля
със 70 пъти размера на минималната работна заплата за страната, като, въпреки
консумирането и на признака „особено големи размери“ /сумата надхвърля повече
от два пъти и критерия 140 пъти пономалната работна заплата/ за разлика от подс. А., случаят за него не е особено
тежък. Затова му е менена квалификацията по чл. 212 ал. 4 от НК.
Престъплението е консумирано и от субективна страна, като подсъдимият,
осъзнавайки горните визиращи обективните признаци обстоятелства, е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал неговите
общественоопасни последици и искал, заедно с останалите двама, тяхното настъпване. Както и другите двама е,
че св. Й.Й. не ги е упълномощавал да теглят пари от банковата му сметка, но
въпреки това опитал да ги изтегли, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като се разпоредят с тях като със свои. Съзнателното използване на пълномощното
за да получи исканите парични средства са в резултат на стремежа да се снабди с
тях по неправомерен начин, като по този начин са искали настъпването на тези
отрицателни последици. Между
техните действия, тяхната противоправност, виновното им поведение и
ненастъпилия вредоносен резултат съществува пряка причинна връзка.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и котегоричен
начини призна подсъдимия за виновен по това обвинение.
При индивидуализацията
на наказанието на подс. М. за това престъпление съдът, при същите като горните
условия по чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл.
373 ал. 2 от НПК, при липса по също подробно изложените съображения на предпоставките
по чл. 58 от НК,
отчете като
смекчаващи отговорността му направените признания и
изказаното съдействие за разкриване на обективната истина при първоначалните му
обяснения, а също и с важни конкретни дейяствия /посочването на мястото на
заровената лична карта/ и чистото му
съдебно минало, а като
отегчаващи участието като извършител в две тежки умишлени
престъпления, стойността на предмета на престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2
от НК, която многократно надхвърля критерия за „големи размери“, по който е
обвинен, високата степен на организираност при извършването на престъплението и
упоритостта в умисъла им и
определи размера на предвиденото в закона наказание
лишаване от свобода значително под средния - на четири години и шест месеца
лишаване от свобода, като след редукцията съгл. чл. 58а ал. 1 от НК да възлиза
на три години лишаване от свобода.
По аналогични за първите двама подсъдими съображения
наложи на този подсъдим и евентуалното предвидено в чл. 212 ал. 7 от НК
наказание по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК лишаване от право да действува
като пълномощник за срок от шест години и от право да участвува във и да
извършва действия по упълномощаване пред
банкови институции касаещи права и задължения на трети лица /което не
изключва възможността му за такива действия засягащи единствено личните му
имуществени права/ за срок от пет години.
По описания начин подсъдимият М. е осъществил признаците
на престъплението
по чл. 316,
вр. с чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал.
2 от НК, като
на 05.04.2018 год. в град Русе, в съучастие с Б.С.А. и П.И.И.,***
– като извършител, подбуден и подпомогнат от Б.С.А. и П.И.И., съзнателно се
ползвал пред Нотариус № ***В.А., с район на действие Районен съд – гр.Русе, от
неистински официален български документ за самоличност - лична карта № ***,
издадена на името на Й.С.Й.от гр.Казанлък, като от него за самото й съставяне
не може да се търси наказателна отговорност и деянието е извършено с цел имотна
облага.
Важи гореизложеното по съставомерността на деянието относно
тежкоквалифициращия признак „с цел имотна облага“, както и спецификата и
правното значение на съучастническите действия на другите двама подсъдими при
осъществяването на общата престъпна дейност за това и другото процесно
престъпление.
При индивидуализацията
на наказанието на подс. М. за това престъпление съдът, при същите като горните
условия по чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл.
373 ал. 2 от НПК, при липса по също подробно изложените съображения на
предпоставките по чл. 58 от НК,
отчете аналогични
на горните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и
определи размера на предвиденото в закона наказание
лишаване от свобода значително под средния - на три години лишаване от свобода,
като след редукцията съгл. чл. 58а ал. 1 от НК да възлиза на две години
лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. 1 и 2 от НК като
общо наказание съдът наложи на този подсъдим по-тежкото –
три години лишаване от свобода и присъедени към него пасаченото наказание
лишаване от право по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК за срок от пет години.
Като взе предвид недобрите характеристични данни на
подсъдимия, проявената и от него последователност и упоритост, горепосочената
специфика на общата му с останалите престъпна дейност със засягане на важни
обществено-икономически и институционални сфери, очевидна връзка на
станалото с по-широки престъпни мрежи за
снабдяване и престъпно ползуване на чужди лични данни и неистински официални
документи за самоличност, високата стойност на предмета на престъплението
/повече от четири пъти над съставомерния признак „големи размери“
съдът прие, че за постигане на целите по чл. 36 от НК за
поправянето и превъзпитанието е
необходимо
ефективно
изтърпяване на наказанието, при
следващия се по правилата на ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване и при
зачитане на предварителното му задържане и изтърпените части.
Веществените
доказателства по делото 1 брой мобилен телефон „Нокиа“, ползван от обв. Б.А.; 1 брой таблет „Леново“, ползван от обв. П.И.; 1 брой СИМ карта на „М тел“ с абонатен № ***,
- 1 брой мобилен телефон „bg“ с демонтиран капак, IMEI ***; 1 брой мобилен
телефон марка „LG“ IMEI *** и СИМ –карта на Теленор; 6 бр. CD, съдържащи музика и различен
софтуер; 1 бр. дебитна карта издадена на името на П.И.; 4 бр. флаш – памет; 4 бр. сим-карти на различни мобилни оператори;
1 бр. мобилен телефон „Нокиа 6210“, IMEI ***.; 1 бр. мобилен телефон „Нокиа
1209“, IMEI ***; 1 бр. мобилен телефон „Нокиа 3“2Ч10“, IMEI ***
следва да бъдат върнати на техните собственици след приключване на делото, а
личната карта на името на св. Й.Й. и пълномощно от него на подс. Б.Х.М.
следва да бъдат отнети в полза на държавата и след приключване на делото да
бъдат унищожени.
Съдът разпредели
направените деловодни разноски на
Държавата така, че
всеки от тримата
подсъдими да заплати сумата от по 392 лв., или общо 1176 лв. представляващи
направени разноски в хода на досъдебното производство, а
подсъдимият Б.С.А.
следва да бъде осъден да заплати и сумата от 265 лв. - разноски за вещи лица в хода на съдебното
следствие за вещи лица в полза на окръжен съд Русе.
Причини за извършването
на престъпленията са ниското правосъзнание на всеки от подсъдимите, склонността
и стремежа им да се обогатяват по неправомерен начин стремеж, незачитането на чуждата собственост.
По тези съображения
съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: