Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 20.03.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на 20 февруари, през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 10 по
описа за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с
чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на К.К.В. ***, чрез
адв.-пълномощник А. Е. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 22-0247-000098 от 08.12.2022 г. на Началник на РУ - Бяла към Областна
дирекция на МВР - Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. ”б” от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се излагат съображения, че
заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправни
разпоредби.
Претендира се обжалваната заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален
представител, счита оспорената заповед за законосъобразна, като оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 22
от делото).
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което е
адресат на оспорената заповед и има правен интерес от оспорването, поради което
е допустима.
По същество, жалбата е неоснователна.
Със
ЗППАМ № 22-0247-000098 от 08.12.2022 г., издадена на основание чл. 22 от ЗАНН и
чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, Началникът на РУ - Бяла към ОД на МВР - Русе е
наложил на жалбоподателя ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач” до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца (л. 1 от преписката).
За
да наложи тази мярка, административният орган е съобразил, че на 07.12.2022 г.,
около 16:35 часа, в с. Обретеник, на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул.
„Васил Коларов“, като водач на МПС – Ивеко 35 Е 12 рег. № Р4684КС, негова собственост,
управлява МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози,
установено с техническо средство „Drug test 5000“, фабр. № ARDN 0002,
със стикер за валидност до м. април 2023 г., проба № 95, на 07.12.2022 г., в 16:53
часа, който отчел положителен резултат, наличие на амфетамин и метамфетамин. На
водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване № 115189, в който той
собственоръчно записал, че приема показанията на техническото средство. Лицето
е съпроводено до ФСМП-Бяла, където отказало да се подложи на изследване.
Констатацията на контролните органи дала основание
и за съставяне на АУАН № АД194152 от 07.12.2022 г., тъй като деянието на водача
на МПС нарушава разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (л. 4 от преписката).
Посочените факти и обстоятелства дали
основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция ЗППАМ №
22-0247-000098 от 08.12.2022 г. за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б.
„б“ от Закона за движението по пътищата и свидетелството за управление на МПС
на водача било отнето до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
Оспорената заповед е връчена на 19.12.2022
г., видно от отбелязването в разписката в самата заповед (л. 1, гръб от
преписката), а жалбата против същата е подадена чрез административния орган на 22.12.2022
г. (л. 8 от делото).
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника
представя заверени преписи от Писмо изх. № 336р-4574 от 06.02.2023 г. и от
разпечатка от ЦАИС за документооборот при ОД на МВР – Русе (л. л. 19 – 21 от
делото), като заявява, че видно от същите, на 23.12.2022 г. бързо производство
за управление на МПС след употреба на наркотични вещества е изпратено в РП –
Бяла и че на органа е служебно известно, че на 16.02.2023 г. НОХД № 328/2021 г.
по описа на РС – Бяла е образувано във връзка с престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК. Сочи, че видно от деловодната система на РС - Бяла отговорността на
жалбоподателя е решена.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена
от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида
на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-3170
от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил
длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между
които по т. 3 и Началниците на районни управления при ОД на МВР - Русе (л. 18
от преписката). Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с
която Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като
служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП (л. л. 19 и 20 от
преписката). Съобразно това и в съответствие с нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП
Директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-3170 от
31.12.2021 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане
на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на РУ - Бяла при ОД на МВР - Русе.
Изводът е, че процесната заповед е издадена
в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
С оглед съдържанието на акта съдът приема,
че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59,
ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в
АУАН № АД194152 от 07.12.2022 г., който изрично е
посочен като основание за издаване на оспорения административен акт.
В производството по издаването на заповедта
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Административният акт е съобразен и с целта
на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по
пътищата.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
За да е приложима цитираната норма е
необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки,
а именно лицето да е водач, който управлява МПС и да извършва това след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, какъвто е конкретният казус.
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение,
който АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила
до доказване на противното.
В настоящия случай безспорно са налице
материалноправните предпоставки за налагане на дадената ПАМ, като този извод на
съда се подкрепя от събраните доказателства, въз основа на които съдът
установява и фактическата обстановка по делото. Последната кореспондира изцяло
с описаните в съставения АУАН и в оспорената в настоящото производство ЗППАМ релевантни
факти и обстоятелства.
Безспорно се установява фактът, че В. е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози - амфетамин и метамфетамин. Това е установено
с годно техническо средство „Drug test 5000“, фабр. № ARDN-0002.
За поведението на
водача В., както беше посочено и по-горе, е съставен и АУАН, който съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. А противно на така установеното и в проведеното съдебно
производство не се доказва.
Управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози е релевантен факт, безспорно установен и пред
настоящата инстанция, с осъществяването, на който за административния орган,
действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да
приложи принудителната административна мярка и да отнеме временно свидетелството
на жалбоподателя за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от осемнадесет месеца.
Съдът счита, че не е налице основание за
отмяна на заповедта, тъй като безспорно са установени материалноправните
предпоставки за налагане на процесната ПАМ.
Решаването на въпроса за отговорността на
водача в наказателно производство с влязъл в сила акт не прави издадената
заповед за прилагане на ПАМ незаконосъобразна, а само е основание за отпадане
на наложената принудителна мярка. Още повече и предвид нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която изисква
преценка за съответствие на издавания акт с материалния закон към момента на
издаването на акта, което, както се посочи, в случая е налице.
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане на ответника, на основание чл. 143, ал.
3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2, пр. 5 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по
жалба на К.К.В. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0247-000098 от 08.12.2022 г. на Началник на РУ - Бяла към Областна
дирекция на МВР - Русе, с която на В. е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. ”б” от Закона за движението по пътищата - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА
К.К.В.,
ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сума от 100 (сто)
лева разноски по делото – за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: