№ 95
гр. Стара Загора, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500079 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.267, ал.1, изр.1 и 2 във вр. с чл.153-
164 и 178- 183 от ГПК и във вр. с чл.135 от ЗЗД.
Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 276718/30.11.2021г. от 3 бр.
ответници- юридическите лица „Л.“- ООД, „Е.-п.“- ЕООД, и „Л.-1“-
ЕООД/всички те със седалище и дарес на управление на един и същи адрес в
гр.С.З./ против изцяло негативното за тях първоинстанционно Решение №
260715/01.10.2021г. по гр.д.№ 403/2020г. по описа на РС- Ст.Загора по реда на
чл.135 от ЗЗД. Излагат подробни фактически и правни аргументи в своя
подкрепа, че обсъждайки сделките/договорите за продажба/, обявени за
недействителни с обжалваното първоинстанционно Решение по чл.135, ал.2
от ЗЗД, РС неправилно бил приел, че знанието на третите лица/ в случая
търговскоправните субекти, представлявяни и управлявяни от С.М./ си
особено на длъжника “Л.“- ООД, представлявано и управлявано от И.М..
Считат, че мотивите на РС се отнасят и до юридическите лица, които се
управляват от определени органи, които се конституират от физически лица,
действали като органи, когато се поемат права и задължения, касаещи
юридическите лица и оборимата презумпция по чл.135, ал.2 от ЗЗД има
действие и към този вид правни субекти. Правят оплаквания, че обжалваното
Решение противоречало изцяло на закона и на събраните по делото
доказателства, че същото било необосновано, неправилно, незаконосъобразно
и постановено в противоречие с процесуалните правила. Излага своите
1
подробни фактически и правни оплаквания в тази насока. Моли настоящия
въззивен съд да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно Решение и
да останови ново, с което да отхвърли изцяло исковете против тях, ведно със
законните последици от това. Нямат свои доказателствени искания пред
въззивния съд. Претендират разноските си пред двете съдебни инстанции. В
този смисъл е и пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат
по делото.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор вх.№ 260389/27.01.2022г. от ищеца „П.Б.“- ООД, гр.Б., които счита
в.жалба за процесуално допустимо, но я счита за неоснователна и недоказана,
понеже била необоснована и неотговаряща на събраните пред РС
доказателства и на мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение,
като излага подробно своите фактически и правни аргументи, че на
18.05.2017г. И.С.М./в качеството си на управител на дружеството „Л.”- ООД,
ЕИК ***/, около 5 м. след като е настъпил падежа за плащане на сумата по
записа на заповед и след като е знаел, че е изпаднал в неизпълнение,
преднамерено е предприел правни и фактически действия за отчуждаване на
притежаваното от него имущество, с цел да увреди интереса на кредитора-
лицето, на което знае, че дължи пари. Поради което първият ответник-
въззивник продава на управляваното и притежавано от неговия син дружество
„Е.п.“- ООД, ЕИК ***, гр. С.З. подробно описаните свои собствени
недвижими имоти. Счита, че атакуваното Решение било изцяло мотивирано,
законосъобразно и правилно, поради което моли настоящия въззивен съд да
отхвърли изцяло в.жалбата на тримата ответници и да потвърди напълно
първоинстанционното Решение, ведно със законните последици от това. Няма
свои нови доказателствени искания. Претендира разноските си пред
настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на
процесуалния му представител- адвокат по делото.
Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери
атакуваното първоинстанционно Решение, събраните по делото доказателства
пред първата инстанция, като обсъди становищата на всяка една от страните,
като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални
норми, и задължителната практика на ВКС- София по аналогични казуси,
намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следното по
делото :
Атакуваното първоинстанционно Решение е валидно постановено,
процесуално допустимо и мотивирано от външна страна.
Разгледано по същество, в атакуваното първоинстанционно Решение
обосновано, законосъобразно и правилно РС съд правилно е приел, че са
налице всички законови предпоставки на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД,
обуславящи изцяло основателността на иска, тъй като ищецът е доказал по
несъмнен и безспорен начин, че са налице всички обективни и субективни
елементи на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД. Видно от събраните от РС
писмени доказателства, безспорно и несъмнено е било доказано, че към
2
18.05.2017г. и понастоящем, между „П.Б.”- ООД и „Л.”- ООД/като издател на
запис на заповед/, са налице правоотношения във връзка с издаден запис на
заповед от 14.12.2010г. за сумата от 243 158, 83 евро, по който И.С.М. е
авалирал записа на заповед, като солидарно задължено лице- поръчител. В
тази връзка нееизпълнението на задължението по записа на заповед на падежа
е изпълнително основание съгласно императивната норма на чл.417, ал.1, т.9
от ГПК. Процесното парично вземане на кредитора е предявено пред
надлежния първоинстанционен РС- Ст.Загора, като е постановено съдебно
Решение, което междувременно вече е било влязло в законна сила. Поради
което е безспорно установено, че същата процесна сума не е заплатена до
настоящия момент и се дължи от задължените лица- издател и поръчител.
Безспорно и видно от представените по първоинстанционното дело писмени
доказателства, на 18.05.2017г. И.С.М., в качеството си на управител на
дружеството „Л.”- ООД, около 5 м. след като е настъпил падежа за плащане
на сумата по записа на заповед и след като е знаел, че е изпаднал в
неизпълнение, преднамерено е предприел правни и фактически действия за
отчуждаване на притежаваното от него имущество, с цел да увреди интереса
на кредитора/лицето, на което знае, че дължи пари/. Именно поради това
първия въззивник- ответник „Л.“- ООД продава на управляваното и
притежавано от неговия син дружество втория въззивник- оответник „Е.п.“
ООД, и двете със седалище и адрес на управление в гр. С.З., ***. Безспорно е
доказано пред РС, че на 14.06.2019г. С.И.М./синът/, в качеството си на
едноличен собственик на капитала и управител на втория въззивник-
ответник „Е.п.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.С.З., ***,
продава сам на себе си процесното недвижимо имущество- имоти. Същият
впоследствие го продава сам на себе си/на С.И.М./, в качеството му на
едноличен собственик на капитала и управител на третия въззивник- ответник
„Л.- 1“- ООД, също със седалище и адрес на управление в гр.С.З., ***- както
към момента на продажбата, така и към настоящия момент. Следователно
процесните сделки за покупко- продажба на процесиите имоти представляват
по своята своята фактическа и правна същност поредица от привидни сделки,
целящи да увредят интереса на кредитора- ищец/въззиваемия/ „П.Б.”- ООД по
записа на заповед, и същевременно целящи да прикрият едни привидни
сделки по безвъзмездно прехвърляне на същото това имущество. В този
смисъл е задължителното за страните по делото и за съда съгласно чл.130,
ал.2 от ЗСВ ТР № 1/2014г. на ВКС- София, че отрицателни факти не могат и
не следва да бъдат доказвани, поради което доказателствената тежест за
доказване на такова плащате е на 3 бр. ответници- въззивници по делото.
Също така пред РС/а и пред ОС/ никой от тримата ответници/въззивници/ не
са представили никакви доказателства за някакво плащане на уговорената
парична сума. Поради което е налице очевидно привидна правна сделка,
целяща постигане на друг, различен от търговския ефект- близките
родственици баща И.М. и син С.М. са целели единствено и само да увредят
интересите на кредитора си ищеца-въззиваем „П.Б.”- ООД. Безспорно е
3
доказано пред първата съдебна инстанция от събраните писмени
доказателства, че към 18.05.2017г. и понастоящем „П.Б.”- ООД се явява
кредитор на „Л.”- ООД, като вземанията на ищеца- въззиваем „П.Б.”- ООД
произлизат от горепосочената абстрактна правна сделка. Следователно
слючените между тримата ответници- въззиваеми порадица от взаимно
свързани договори за покупко- продажба на недвижими имоти имат пряка и
непосредствена фактическа и правна последица в намаляване имуществото на
длъжника „Л.“- ООД, което по аргумент на общата норма на чл.133 от ЗЗД
служи за общо удовлетворение на кредиторите му, сред които е и ищецът-
въззиваем „П.Б.”- ООД. Предвид което имуществото на „Л.”- ООД се явява
значително намалено, при което дори и същата цена да беше платена на
продавача и със сключване на продажбата не се намаляваше имуществото на
длъжника, предвид възмездния й характер, то със същата съществено се
затруднява удовлетворяването на кредитора. Очевидно процесните 3 бр.
поредни и взаимосвързани покупко-продажбите на недвижими имоти
представляват по същността си правни сделки, увреждащи кредитора „П.Б.”-
ООД, понеже водят до намаляване на имуществото на длъжника му „Л.”-
ООД и съответно препятстват възможността за удовлетворение на вземанията
на ищеца- въззиваем по настоящото производство от стойността на
продадените недвижими имоти. За „П.Б.”- ООД е налице правен интерес от
предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД за обявяване на сключения на
18.05.2017г. между бащата И.С.М.- в качеството му на управител на „Л.“-
ООД/като продавач/ и сина му С.И.М.- в качеството си на управител на
„Е.п.“- ЕООД/като купувач/ договор за покупко- продажба, както и
сключения на 14.06.2019г. между сина С.И.М.- в качеството си на управител
на „Е.п.“- ЕООД/като продавач/ и сина му С.И.М.- в качеството му на
управител на „Л.- 1” ООД/като купувач/ договор за покупко- продажба, за
относително недействителни спрямо ищеца- кредитор. Правният интерес на
ищцовата страна от предявяване на горепосочения иск по чл.135 от ЗЗД
произлиза от това, че евентуалното му успешно провеждане ще има за пряк и
непосредствен резултат създаване на възможност за насочване на
принудителното изпълнение срещу горепосочените недвижими имоти.
Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска
да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането. Следователно когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, като
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Същото правило
важи и когато сделката е извършена от юридически лица, чиито управители и
собственици са съпрузи, низходящи, възходящи, братя или сестри помежду
си, за което е налице многобройна, еднопосочна и непротиворечива съдебна
практика по аналогични кязуси.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, знанието
4
за увреждането се предполага до доказване на противното при наличието на
близко родство/съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/ между третото
лице и длъжника, като в случая органите, които са формирали волята на
юридическите лица за осъществяването на сделката, се състоят от едни и
същи 5 бр. физически лица, поради което пълната идентичност на състава на
управляващите органи на двете търговски дружества обосновава
приложението на нормата на чл.135, ал.2 от ЗЗД.
Възловият спорен правен въпрос по делото е презумпцията по чл.135,
ал.2 от ЗЗД отнася ли се за братя относно юридически лица, чиито управители
са двама братя. Очевидно става дума за физически лица, които са
оторизирани от юридическите лица да сключат сделката, юридическите лица
сключват сделка чрез физически лица, които са снабдени с мандат и изявяват
волята на юридическото лице чрез представителната си власт, че знанието по
смисъла на чл.135 от ЗЗД се преценява с оглед представителя предвид
нормата на чл.36, ал.2 от ЗЗД. В тази връзка след като се приема, че
отменителният Павлов иск е приложим и за юридически лица, не може да се
изключи една от разпоредбите, които го уреждат, както и с оглед
разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗНА. Самата разпоредба на чл.135, ал.2 от ЗЗД
установява една оборима презумпция за знание на увреждането, като
съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника,
които са договарят с него (след като той е станал длъжник), знаят, че тази
тяхна сделка уврежда кредитора, поради което се счита, че и длъжникът знае
това, и предполагането на знанието е субективна предпоставка на иска.
Следователно вместо ищецът- кредитор да доказва знанието, ответниците
трябва да доказват незнанието си, и оборимата презумпция на чл.135, ал.2 от
ЗЗД се прилага и по отношение на юридически лица, каквито са всички
страни по настоящото дело. Разбира се всяко юридическо лице се управлява
от определените му органи, и чрез тях то участвува в гражданския оборот,
като органите винаги се състоят от физически лица, които са носители на
волеизявление. Орган на юридическо лице се явява този необходим състав от
лица или лице, които по силата на закона образуват и изявяват волята на
юридическото лице и валидно го обвързват, и законът определя за воля на
юридическо лице да се счита изявената воля на определени физически лица.
Когато тези физически лица действуват като органи, те поемат права и
задължения не за себе си, а за юридическото лице, което се представлява от
физически лица, чрез които то прави волеизявления и приема волеизявления.
Следователно въззивниците- ответници по настоящото дело е трябвало да
представят пред РС безспорни доказателства, че не са имали намерението да
увредят интереса на кредитора си- въззваем/ищеца/, че сделката за покупко-
продажба на процесното имущество не е привидна, а може да оправдае своята
търговска същност, като в същото време са могли да оборят изложените от
ищеца твърдения за наличие на всички предвидени в закона предпоставки за
обявяване на двете сделки за относително недействителни спрямо „П.Б.”-
ООД. Но те не са го направили, като по делото пред РС не са били
5
представени каквито и да било доказателства от тяхна страна, нито са
предоставени каквито и да било релевантни, логични, мотивирани становища.
В хода на настоящото производство е установено, че същите не желаят
нито да мотивират изразените от тях становища, нито да оборят изложените
от ищеца- въззиваем мотиви, като ответниците- въззивници вместо да оборят
становището на ищеца- въззиваем и аргументират твърденията си, те правят
опит да оправдаят своето намерение за увреждане на кредитора с
оправданието, че техен близък роднина е тежко болен /не се прехвърля
управлението, а собствеността на имотите/, че липсва пряка /роднинска/
връзка между управителите на ответните дружества, тъй като живеят в
различни градове, че с привидната продажба на единствените активи на
длъжника- поръчителя, по която не са получили и до сега нищо от цената на
сделката, което е много след уговорения от страните падеж, и се увеличава
платежоспособността им. От настъпването на падежа на записа на заповед и
до сега парични средства от тяхна страна не са превеждани по сметките на
кредиторите, нито са постъпвали по техните сметки, което е установено от
приетите справки по образуваното срещу тях изпълнително производство.
Следователно те самите знаят, че тяхното твърдение не отговаря на истината,
че направеното от тримата жалбоподатели твърдение показва, че продажбата
е организирана единствено и само с цел да се увреди интересът на кредитора,
да се възпрепятства същият да удовлетвори вземането си от предприети по
силата на закона принудителни мерки за реализация на имуществото на
длъжниците по записа на заповед.
От всичко гореизложено следва единствения и категоричен фактически
и правен извод, че общата процесна въззивна жалба на 3 бр. ответници/„Л.”-
ООД, „Е.п.“- ООД и „Л.- 1“- ООД/ се явява напълно неоснователна и
недоказана, че атакуваното с нея негативно за тях първоинстанционно
Решение на РС- Ст.Загора се явява мотивирано, обосновано, законосъобразно
и правилно, постановено в съгласие с относимото материалното право и
процесуални норми. Поради което Решението следва да се потвърди изцяло,
ведно със законните последици от това.
В тази връзка и предвид гореизложеното, въззивният ОС в настоящия си
състав напълно споделя и поддържа мотивите на РС в атакуваното му
Решение, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към тях в
настоящото свое въззивно съдебно Решение.
С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна инстанция, на
основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.3, чл.80 и чл.81 от ГПК тримата
въззивници следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия всички
разноски по делото пред ОС- Ст.Загора в размер на 1 020 лв. за
възнаграждение на един пълномощник- адвокат съгласно писмен договор за
правна защита и съдействие № 102/01.03.22г./л.34 от делото/.
С оглед естеството на спора по чл.135 от ЗЗД, цената на всяка една от
двете процесни сделки и съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, това въззивно
съдебно Решение може да се обжалва в законния 1- месечен срок от
6
връчването му на всяка от страните, с касационна жалба чрез въззивния ОС-
Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.267, ал.1, изр.1 и 2 във
вр. с чл.153- 164 и 178- 183 от ГПК и във вр. с чл.135 от ЗЗД, въззивният ОС-
Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260715/01.10.2021г. по гр.д.№
403/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОСЪЖДА „Л."- ООД, ЕИК ***, „Е.-П."- ЕООД, ЕИК *** и „Л.- 1"-
ООД, ЕИК ***/ и трите със общо седалище и адрес на управление в гр.С.З.,
***/ да заплатят на „П.Б."- ООД, ЕИК ***, със саделище и адрес на
управление в гр.Б., *** сумата 1 020 лв./хиляда и двадесет лева/ разноски за
възнаграждение на един пълномощник- адвокат по въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, с касационна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7