Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262489           10.11.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми юли през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 5040 по описа за 2020 година.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно чл.26, ал.1 ЗЗД, чл. 31, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът А.С.В. твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски заем, който бил нищожен. Това било така, защото договорът бил сключен при липса на съгласие, тъй като ищецът не бил в състояние да разбира свойствата и значенията на извършените от него действия и да ръководи постъпките си. Освен това договорът противоречал на разпоредби на закона за потребителския кредит, което също водело до нищожността му. Претендира се да бъде провъзгласена нищожността и да бъде осъдено дружеството ответник да върне платените по договора суми за договорна лихва и неустойка. Евентуално в случай, че бъде отхвърлен искът за прогласяване на нищожност, се иска договорът да бъде унищожен, поради сключването му при невъзможност на ищеца да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и в този случай, се иска да бъде осъдено дружеството да върне от платените суми за договорна лихва и неустойка. При отхвърляне на  горните два иска, се претендира да бъде прогласена за нищожна единствено клаузата за заплащане на неустойка като неравноправна и да бъде осъден ответникът да заплати сумата 380 лева, равняваща се на получената и начислена неустойка по договора.

Ответникът „Мъни плюс мениджмънт“ ООД излага подробни доводи за това, че договорът е действителен, като моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

            На ******* между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за заем № ******, по силата на който била предоставена на В. сумата 204,52 евро за срок от 12 месеца / лист 27/. Определен бил лихвен процент от 46,59 пункта и годишен процент на разходите –48,53 пункта. Общите плащания по кредита възлизали на 259,72 лв. В чл.12 било уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни след сключване на договора да осигури поръчителство на вземането по кредита от трето лице. То следвало да отговаря на следните изисквания: да е дееспособно физ. лице; да е навършило 25 години; да има минимален брутен осигурителен доход в размер над 1500 лв.  на месец в период от шест месеца, предхождащи сключването н договора; да работи по валидно трудово правоотношение от поне шест месеца преди сключването на договора; да има стабилна кредитна история; да не е активен потребител на земните продукти на дружеството и да не е поръчител по друг активен паричен заем предоставен от заемодателя / лист 28/. В случай на неизпълнение на това задължение, съгласно чл.12, ал.4 от договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на 194,29евро /380 лева/, която била платима разсрочено по начина посочен в ал.6 на чл.12 / лист 29/.

            Установява се, че ищецът по делото е с намалена трудоспособност поради практическа глухота, в следствие на увреждане настъпило в ранна възраст. При освидетелствуването е взето предвид и това, че в следствие на прекаран менингоецефалопалит В. страда от епилептични припадъци с рядка честота / лист 40 /.

            Според заключението на съдебно-психиатрична експертиза ищецът по делото А.В. страда от органично разстройство на личността, като заболяването му датира от ранно детство. Налице са дефицитни стойности във всички психични обеми – интелектуален, паметов, мисловен, а оттам емоционален и личностов. Ищецът е лице с психосоциални и интелектуални увреждания, като това състояние е трайно, без да са налице данни за обостряне или ремисия. Според вещото лице, въз основа на представените медицински документи, както и направения преглед, се обосновава извод, че В. е в продължително разстройство на съзнанието, което е нарушило психичната му годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си / лист 78/. Ищецът е с интелектуално затруднение и има намалена способност за рационално вземане на решение по отношение на финансови операции, като не може напълно да разбере последиците от поведението си /лист 77/.

            Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза във връзка с изпълнението на задължението по договор за кредит ищецът е направил плащания в общ размер 424 лв. същите са били отнесени за погасяване на 400 лв. главница и 24 лв. договорна лихва / лист 84/. Вещото лице сочи, че в посочения в договора годишен процент на разходите от 48,53 % са включени единствено разходите за договорна лихва. В случай, че при изчислението се вземе предвид и сумата посочена в чл.12 като неустойка за неизпълнение на задължението по обезпечаване, годишният процент на разходите следва да бъде 438,7163 пункта.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена.

Съдът намира, че в случая договорът не е нищожен поради липса на съгласие по чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като тази хипотеза, съгласно утвърдената практика е свързана със съзнавана липса на волеизявление. Случаите на волеизявление осъществено от лице неразбиращо свойството и значението на извършваното и ограничено да ръководи постъпките си сочат на опорочаване на волята. В тези случаи страната чиято воля е опорочена може да предяви иск за унищожаван на сделката, но само доколкото самата сделка не е нищожна.

В случая съдът намира, че договорът за заем е сключен в нарушение на чл.11, ал.1 т. 10 ЗПК. Съгласно него договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая в общия разход по кредита не е включена сумата на неустойката за неизпълнение на задължението за обезпечаване на вземането, която е уговорена в чл.12, ал.4 на договора. Действително в чл. 19, ал.3, т.1 ЗПК е предвидено, че в годишния процент на разходите не се включват тези, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. В случая обаче неустойката по чл.12, ал.4 от договора е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. За да изпълни задължението заемополучателят следва да събере сведения относно платежоспособността на поръчителя. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на предвидената в договора неустойката. Поради това, с оглед начина на дефинирането й тя се превръща в обичаен разход по договора, който не се начислява по изключение. Ето защо съдът намира, че в случая това плащане е следвало да се включи в ГПР по кредита. Когато това бъде сторено се стига до извод, освен за нарушение на чл.11, ал.1 т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал.4 от ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Поради това съдът намира, че първият от предявените искове – този за прогласяване на нищожността на договора за заем е основателен и следва да се уважи.

            Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита - чл.23 ЗПК. От това следва, че при нищожност на договора кредитополучателят следва да заплати само главницата по кредита, която в случая е равна на 400 лв., представляваща равностойността на 204,52 евро.

            Според заключението на съдебно- счетоводната експертиза ищецът е погасил общо 424 лв., от които 400 лв. са отнесени за погасяване на главницата, а 24 лв. за възнаградителна лихва. Предвид това следва да се приеме, че заплатената сума от 400 лв. представляваща главница е основателно получена от дружеството ответник. Що се отнася до лихвата от 24 лв. същата се явява получена без основание, поради което искът относно връщане на лихва е основателен до този размер, като се отхвърли за разликата до претендираните 107,96 лв. като неоснователен.

            Тъй като не се установи ищецът да е заплащал начислената по нищожния договор неустойка от 380 лв. искът за връщането й като платена при липса на основание следва да се отхвърли като неоснователен.

            По разноските:

Процесуалният представител на ищцата е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата 300 лв.

Съобразно отхвърлената част от иска, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 122 лв.

Тъй като ищецът е освободена от заплащане на държавни такси и разноски, съобразно чл. 78, ал.6 ГПК, следва ответникът да заплати държавна такса в размер на 50 лв., както и разноски за експертизи изплатени от бюджета на съда в размер на 195 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска предявен от А.С.В.  ЕГН ********** с адрес *** против „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията №4, ет.6 индивидуален договор за заем № **********

 

ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията №4, ет.6 да заплати на А.С.В.  ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 24 лв. / двадесет и четири лева/ заплатена без основание, като договорна лихва по нищожния договор за заем № ***********, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до размера на претендираните 107,96 лв. договорна лихва и 380 лв. неустойка.

 

 ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията №4, ет.6 да заплати на адв. Д.Л.Ф., от ******, л.н.********** с адрес гр. *******************, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 300 лв. /триста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА А.С.В.  ЕГН ********** с адрес ***  да заплати на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията №4, ет.6, на осн. чл.78, ал. ГПК, сумата 122 лв. /сто двадесет и два лева/ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията №4, ет.6, ЕИК ********* да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, сумите 50 лв./петдесет лева/ държавна такса и 195 лв./сто деветдесет и пет лева/ възнаграждение за експертиза заплатено от бюджета на съда.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/    

 

 

 

 

Вярно с оригинала.

С.Г.