Р Е Ш Е Н И Е
№ …….../…..…... 2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в открито съдебно заседание, проведено на
осемнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар А. Янакиева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно
търговско дело № 1670 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
с вх. № 65864/11.09.2019 г., депозирана от „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п. к. 9000, район Одесос,
ул. „Дебър" № 58, ет. 9, действащ чрез адв. И.А., против Решение №
3516, постановено на 29.07.2019 г. по гр. д. № 18638 по описа за 2018 г. на РС-Варна,
16-ти съдебен състав, с което е отхвърлен предявеният, на основание чл. 92 от ЗЗД, осъдителен иск за осъждане на ЗКПУ „КАЛАКОЧ-92", ЕИК: 83501224, със
седалище и на управление с. Ковачевец, общ. Попово, обл. Търговище, действащ
чрез адв. А.П. да заплати на въззивника, сумата от 22 546.80 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение на
задължението на продавача по договор за покупко-продажба № WH1112Т/20022018 от
28.03.2018 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на завеждането на
исковата молба – 11.12.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Във въззивната жалба се навеждат доводи
за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и
процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения
не съответстват на събрания и приобщен към делото доказателствен материал. Моли
въззивния съд да постанови нов акт, с който да отмени атакуваното решение
изцяло, като вместо него постанови ново, с което да уважи исковата претенция в
пълен обем. Претендира сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни
разноски.
В
срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. В същия се
твърди, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение, а решението на РС-Варна да се потвърди, като правилно. Поддържа
се, че купувачът по договора не е оказал необходимото съдействие на продавача,
изразяващо се в отправяне на писмена заявка в срок от 15.07.2018 г. до
30.08.2018 г. за количеството пшеница, което следва да се достави, което е
условие по договора за изпълнение на непаричното задължение от страна на
продавача. Счита, че отговорността за неустойка не може да се реализира след
изтичане срока на договора, дори да има отправена заявка след същия, като целта
на настоящото производство е единствено неоснователното обогатяване на въззивника.
Сочи се, че начинът, по който е
определена цената на процесната пшеница – едностранно от купувача, е в разрез с
клаузите на договора, съгласно които същата следва да се определи с анекс, т.е.
по взаимно съгласие. Едностранното определяне на цената от купувача
представлява злоупотреба с право, доколкото се цели увреждане на продавача, тъй
като цената от 300.00 лева за метричен тон е значително под пазарната. Твърди
се, че липсата на заявка от страна на купувача обуславя липсата на забава от
страна на продавача, поради което не може да се реализира отговорността за
неустойка, доколкото същата се дължи единствено при наличие на забавено
изпълнение на договорните задължения за предоставяне на заявеното количество
пшеница.
От друга страна, се навеждат доводи
за това, че уговорения размер на неустойката значително надхвърля присъщите
ѝ функции, поради което неустоечната клауза е нищожна поради противоречие
с добрите нрави. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. И.А. поддържа въззивната
жалба.
Въззиваемият, редовно призован за
съдебното заседание, чрез адв. А.П. поддържа отговора на въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав на
ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и отговора, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, а и от
представения договор за покупко-продажба № WH1112T/20022018 от 28.03.2018 г.,
се установява по несъмнен начин, че между въззивника и въззиваемия е сключен
договор за продажба на 500.00 метрични тона /МТ/ устойчива пшеница, реколта
2018 г. Срокът за доставка на процесната пшеница е от 15.07.2018 г. до
30.08.2018 г., като страните се уговорили купувачът предварително в рамките на
този срок да заяви количеството пшеница – не по-малко от 100.00 МТ на ден,
което иска да му бъде доставено, като продавачът следва в срок от един работен
ден от всяко отправено поискване за доставка на пшеница да осигурява и предава
на купувача съответното поискано количество в заявения срок. Цената не е
фиксирана, като е предвидено същата да се определи с допълнителен анекс,
съгласно пазарните нива на които купувачът извършва сделки по покупко-продажба
на пшеница в периода на доставката – 01.07.2018 г. до 30.08.2018 г, като е
предвидена възможността купувачът едностранно да определи цената, в случай че
продавачът не определи такава в срока и при условията на договора.
Уговорена е още между страните и
неустойка при недоставяне от продавача на всяко заявено от купувача количество пшеница
в заявения срок, като недоставянето на заявеното количество в този срок не
освобождава продавача от задължението му за доставка, включително да заплати и
неустойка за доставката след заявения срок. Размерът на неустойката не е фиксиран,
като е посочено в договора, че той е равен на всички претърпени вреди,
включващи пропуснати ползи и извършени разходи, но не по-малко от 30% от
стойността на недоставеното количество пшеница.
Безспорно е, че на 25.07.2018 г.
продавачът-въззиваем е предоставил на купувача-въззивник заявените 249.480 МТ
пшеница на цена 68 108.04 лева без ДДС, т.е. средно за 273.00 лева за 1 МТ
пшеница. Това обстоятелство се потвърждава по несъмнен начин и от представените
писмени доказателства – фактура № **********, протокол № *********/17.07.2018г.,
кредитно известие № **********, протокол № *********/25.07.2018г., приемо-предавателен
протокол № 1 – и от обстоятелствената част на заключението по ССчЕ, което е
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Не се спори между страните, че до
изтичане срока на договора – 30.08.2018 г. повторна заявка от страна на
купувача не е отправена. От приложените по делото преписи от електронната
кореспонденция между представители на страните, е видно, че на 11.09.2018 г.
купувачът е установил контакт с продавача, като приложено е изпратил по електронната
поща протокола за ценообразуване от 10.09.2018
г. Видно от същия, продажната цена за МТ пшеница реколта 2018 г., франко склада
на продавача, е определена едностранно от купувача на 300.00 лева, съгласно пазарните
нива към 10.09.2018 г.
От представеното авизо обаче се
установява, че едва на 22.10.2018г. въззивникът е отправил искане за доставка в
срок до 24.10.2018 г. на целия остатък от уговорения тонаж пшеница – 250.520
МТ, като същото е изпратено по куриер и е доставено на адресата-продавач на
25.10.2018 г.
По делото са приобщени и други
писмени доказателства – договор за покупко-продажба, приемо-предавателен
протокол, фактури и т.н., от които се установява, че въззвиникът е страна по
други договори за продажба на пшеница с трети лица купувачи.
Приобщено е и заключение по ССчЕ, от което се
установява, че средната покупна цена на пшеница, досежно процесния период на
доставка, за въззивника възлиза на 290.51 лева за 1 метричен тон, а средната
продажна цена – 306.94 лева, т.е. средната печалба на въззивника за 1 МТ
пшеница е 16.43 лева.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията
на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички
положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване
на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.
2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В
същата се навеждат доводи, за това че изводите на РС-Варна, досежно
недължимостта на претендираната неустойка, са неправилни, доколкото същата се
дължи и след срока за доставка на процесната пшеница – предмет на договора за
продажба от 28.03.2018 г. – след отправяне на изрична покана, на основание чл.
7, т. 1, изр. 2-то от договора. Сочи, че такава е отправена на 22.10.2018 г.,
като е даден срок за изпълнение до 24.10.2018 г. Счита, че отговорността за
неустойка, чийто размер е едностранно определен от купувача на базата на
пазарните нива на пшеницата, на които последният извършва сделки със същия
предмет в периода от 01.07.2018 г. до 30.08.2018 г., е обусловена от
неизпълнението на задължението за прехвърляне собствеността на остатъчното
количество пшеница в заявения срок до 24.10.2018 г. Поддържа, че кредиторът-купувач
е предоставил необходимото съдействие на длъжника-продавач, като неизпълнението
не е последица от наличието на извънредни обстоятелства, които да освободят
длъжника от отговорността му за неустойка в размер на 30% от стойността на
неизпълненото количество стока /250.520 МТ/, чиято парична стойност е
22 546.80 лева. Навежда доводи за това, че клаузата за неустойка не е
нищожна поради накърняване на добрите нрави и не може да бъде намалена поради
прекомерност, доколкото сделката е сключена между търговци. Сочи, че
неустойката не излиза извън рамките на присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция.
Районен съд – Варна е сезиран с
осъдителен иск, с който се иска, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, съдът да
осъди ответника ЗКПУ „КАЛАКОЧ-92", ЕИК: 83501224 да заплати на ищеца „БИО
ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ" ЕООД, ЕИК: ********* сумата в размер на 22 546.80 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на непаричното задължение на ответника да достави на
ищеца в договорения срок 250.480 МТ пшеница по договор за покупко-продажба от
28.03.2018 г.
По своята правна природа неустойката представлява форма
на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер са предварително определени от страните и
същевременно е обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на
договорните задължения. В тежест на длъжника е да установи точното изпълнение
на поетото договорно задължение в качествено, количествено и темпорално
отношение, като кредиторът не е длъжен да доказва нито настъпването на
конкретните вредоносни последици, нито техния размер. Мораторната неустойка
като добавъчно, несамостойно, акцесорно задължение следва съдбата на главното
задължение, чието изпълнение обезпечава при настъпване на имуществени вреди от неизпълнение
на договорно задължение. Нейната изискуемост настъпва от момента на
неизпълнението.
Тълкувайки договора съобразно
правилата на чл. 20 от ЗЗД, въззивният съд счита, че
страните в клаузата на чл. 8, т. 1. (1) от процесния договор са уговорили мораторна
неустойка, обезщетяваща претърпени имуществени вреди от забавеното изпълнение
на задължението за доставяне на заявеното количество пшеница, в размер не
по-малко от 30% от пазарната стойност на неизпълненото количество. Възникването
на предявеното акцесорно притезание, представляващо мораторна неустойка, е
обусловено от "неспазване на заявения срок за доставка" от продавача. Тази клауза от договора следва да се тълкува
систематично с чл. 7, т. 1 от същия. Съгласно последната клауза продавачът – носител
на непаричното задължение – следва в срок от един работен ден от всяко
отправено поискване за доставка на стока от страна на купувача-кредитор да
осигурява и предава на същия съответното поискано количество.
Принципно,
неоснователно е правното съждение на ищеца-кредитор, че съществува призната и
гарантирана възможност купувачът да търси заплащане на неустойката и след срока
на договора, уговорен в чл. 3.1. Вярно е, че съгласно чл. 7.1, изр. 2-ро от
договора продавачът остава задължен да престира предмета на правната сделка и
след договорения срок. Обаче настоящият съдебен състав приема, че тази
възможност е предвидена, в случай че купувачът упражни правото си да поиска
съответното количество пшеница и заяви срок за доставка и ако в този вече
заявен/договорен срок продавачът не изпълни своето непарично задължение за
доставка, то същото не отпада и се поражда акцесорното гражданско притезание,
т.е. неустойката обезпечава и обезщетява заявеното количество, ако интересът на
купувача не бъде удовлетворен в заявения срок. Именно последния се има предвид
под „договорен срок“, а не този по чл. 3.1. Това е видно и от систематическото
място на неустойката. Същата не е уредена в раздел III „срок“, а в раздел VIII
„отговорност при неизпълнение на договора“, а самото неизпълнение представлява
неудовлетворяване интереса на кредитора съобразно уговореното количество,
качество и време. Задълженията на продавача са подробно описани в чл. 7.1 от
договора и там изрично страните са изразили воля, че доставка ще има само след
изрично поискване и посочване на срок. Приемането на противното е в разрез с
принципите за справедливост и добросъвестност в търговските отношения. Не може
да се приеме, че действителната воля на продавача е да се съгласи с това да
пази и достави предмета на договора и след 30.08.2018 г. и то до един неопределен
момент, зависещ от волята на купувача, тъй като това би го поставило в
положение, от което не черпи никакви блага, а единствено тежест – да пази
обещаното количество. За пълнота следва да се отбележи, че собствеността върху
родово определените вещи /каквато е пшеницата/ се прехвърля към момента на
предаването или нейната индивидуализация с нарочен акт. Ако бъдат споделени
доводите на въззивника, за това че въззиваемият се съгласил да пази обещаното
количество и след 30.08.2018 г. до момента на съдействие от страна на купувача,
то излиза, че продавачът се е съгласи да пази вещ негова собственост без да е
титуляр на правомощията ползване и разпореждане, но като носител на риска от
погиване, което е в разрез с горепосочените основни начала в правото.
В
заключение, тълкувайки волята на страните, обективирана в сключения писмен
договор, съобразно правилата, установени в правната норма на чл. 20 ЗЗД, настоящата съдебна инстанция
приема, че страните са уговорили неустойката да се дължи при неизпълнение в
заявения срок, а не изобщо и след крайния срок на договора – 30.08.2018 г.
Срокът за извършване на уговорената доставка е относително определен – от
15.07.2018 г. до 30.08.2018 г., но пораждането на задължението за плащане на
неустойка е обусловено от недоставяне на заявеното количество в срока посочен
от купувача, който следва да е в рамките на общия по чл. 3.1 от договора.
По
делото не са ангажирани доказателства за отправяне на заявка за доставка на
останалото количество пшеница след 25.07.2018 г. до 30.08.2018 г. Напротив,
видно от писмените доказателства /авизио/ купувачът едва на 22.10.2018 г. е поискал
да му бъде престиран остатъка от 250.520 МТ пшеница и то в срок до 24.10.2018
г., което от своя страна е достигнало до знанието на продавача на 25.10.2018 г.
В
настоящия казус фактите по делото следва да бъдат изцяло подведени под
хипотезата на материално правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 95,
предл. 2-ро от ЗЗД, доколкото кредиторът не е указал необходимото съдействие на
длъжника, отправяйки заявка за количеството пшеница, което иска да му бъде
доставено в рамките на уговорените 500 МТ /не по-малко от 100 МТ на ден/ и срока
за доставка в съответствие с чл. 3.1 от договора, което обуславя крайния извод
за неоснователността на предявения осъдителен иск, тъй като длъжникът е
освободен от отговорността за забавено изпълнение поради кредиторовата забава и
последният не е титуляр на субективното материално притезателно акцесорно право
на парично вземане за неустойка. Предвид горното въззивният съд не дължи
произнасяне по останалите доводи и възражения, наведени от страните.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
съдебният акт на районния съд следва да бъде изцяло потвърден.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по
същество, въззивният съд не може да ревизира произнасянето по отношение на
разноските.
Въззивникът-ищец
няма право на разноски пред настоящата инстанция, доколкото въззивната му жалба
е неоснователна.
Предвид
изхода от спора и направеното искане на въззиваемата страна-ответник за
присъждане на разноски, такива следва да ѝ бъдат присъдени на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно – 1000.00
лева, представляваща заплатено по банков път адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и преводно нареждане.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
3516, постановено на 29.07.2019 г. по гр. д. № 18638 по описа за 2018 г. на
РС-Варна, 16-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „БИО ЕНЕРДЖИ
КОРЕКТ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, п. к. 9000, район Одесос, ул. „Дебър" № 58, ет. 9, ДА ЗАПЛАТИ на ЗКПУ
„КАЛАКОЧ-92", ЕИК: 83501224, със седалище и на управление с. Ковачевец,
общ. Попово, обл. Търговище, сторените пред въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в едномесечен срок
от съобщението пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.