№ 312
гр. Пловдив, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20235300900740 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. М. Д.,
чрез адв. Р. М., против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, за осъждане да му
заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на телесни увреждания,
причинени при ПТП от 17.09.2022г., предизвикано от водач на специален автомобил
„Ивеко 3510“, с peг. № ******, който е имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва
за забава от 19.01.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и
сумата от 1 000 лева представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински транспорт с лекарски екип
по повод получените телесни увреждания при ПТП от 17.09.2022 г., ведно със
законната лихва от 19.01.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира и заплащане на сторените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.09.2022г., около 15:55 часа, на ГП Е-79, на
169 км. + 600 м., водачът на специален автомобил марка и модел „Ивеко 3510", с peг.
№ ******, поради движение с несъобразена скорост предизвиква верижно ПТП, като
блъска движещия се пред него лек автомобил марка и модел „Опел Агила“, с peг. №
CO 0627 СМ, а той от своя страна се удря в авариралия и спрян, заради това в дясната
част на пътното платно, до предпазна мантинела, товарен автомобил марка и модел
„Фолксваген Крафтер 2.5 ТДИ", с peг. № СВ 6664 ВР, като в момента на сблъсъка
ищецът е бил под МПС, опитвайки се да отстрани повредата. На ищеца, от удара, била
1
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горно и долно рамо
на срамната кост в ляво и раздалечаване на костите в областта на лонното съчленение,
довело до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник, като деянието е
било признато за престъпление и на водача на предизвикалия ПТП автомобил било
наложено наказание със споразумение, одобрено по НОХД № 282/2023г. по описа на
Районен съд – Мездра.
След инцидента ищецът бил приет в хирургично отделение на МБАЛ „Христо
Ботев“ АД, гр. Враца с охлузване и болки от двете страни на таза и рана на носа,
извършени му били изследвания, проведена терапия и катетеризиране на пикочен
мехур, изписан на 19.09.2022г. с поставена окончателна диагноза травма на няколко
интраабдоминални органа, без открита рана в корема, счупване на пубиса /срамна
кост/, закрито и същият ден транспортиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив,
първа клиника по хирургия, за диагностично уточняване, активно наблюдение и
лечение, от където бил изписан на 23.09.2022 г. със същата диагноза. За медицински
транспорт и лекарски екип ищецът заплатил сумата от 1 000 лв. Поради причинените
травми изпитвал силни болки в областта на корема, таза и лицето и дискомфорт по
цялото тяло, бил силно затруднен в движенията си, поради което бил принуден да
спазва постелен лежим, като бил изцяло зависим и от помощта на близките си, което
силно го притеснявало и напрягало. Инцидентът довел и до отрицателни последици и
по отношение на психическото му състояние, тъй като започнал да получава внезапни
приливи на страх и безпокойство, особено интензивни нощем, да се концентрира
трудно, да страда от липса на апетит, да се чувства напрегнат и неспокоен, когато е
около или в автомобили, а раната на носа му го загрозила обективно, което го
смущавало и понижило самочувствието му, поради което и ограничил социалните си
контакти. Чувствал се потиснат, непрекъснато изпадал в лошо настроение и станал
раздразнителен и избухлив.
В изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ, на 19.01.2023г. ищецът
депозирал пред ответното дружество застрахователна претенция, но не му било
определено и изплатено застрахователно обезщетение, въпреки изтеклия законово
определен срок за това. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати
претендираното обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за
претенциите.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, в който се изразява становище за допустимост на иска и неговата
неоснователност и недоказаност, както по основание, така и по размер, поради което
моли да бъдат изцяло отхвърлени, както и да му бъдат присъдени разноски за
производството.
2
Не оспорва наличие на застрахователно правоотношение към датата на ПТП с
виновния водач на автомобила, причинил ПТП. Твърди, че е налице значително
съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, от ищеца на процесното
застрахователно събитие и на настъпилите в резултат на него последици, защото в
нарушение на чл. 59а ЗДП е спрял върху платното за движение, въпреки, че е
разполагал с възможност да измести автомобила си върху площадката за
принудително спиране извън него, не е сигнализирал чрез задействане на аварийните
светлини, респ. габаритните светлини и не е поставил светлоотразителен триъгълник, с
който да ангажира вниманието на останалите участници в движението, в нарушение на
чл. 97, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗДП, поставил се е в опасност с позицията, която е заел към
момента на сблъсъка – разхождал се по платното за движение с гръб към идващите
МПС- та, не е бил ясно видим за останалите участници в движението и не е бил
предвидимо препятствие за движението, не е носил светлоотразителна жилетка, не е
разполагал със светлинен източник, обозначаващ местонахождението му, като се е
намирал на пътното платно в нарушение на разпоредбата на чл. 100, чл. 108, чл. 111 и
чл. 113 от ЗДП, което е в причинна връзка е настъпването на произшествието.
Оспорва разхода за медицински транспорт да е бил необходим и оправдан,
както и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което счита
прекомерно и в протИ.речие с принципа на справедлИ.ст. Оспорва настъпването на
описаните в исковата молба вреди, като твърди, че ищецът се е възстановил в
сравнително кратък период от време и без усложнения, евентуално, ако се докаже
обратното, че причината е в неполагане на дължима грижа - липса на проведена
физиотерапия и неспазване на лекарски предписания, оспорва да е претърпял
психологически проблеми, травмите да са довели до невъзможност за самостоятелно
обслужване, поради липса на доказателства за противното. Възразява срещу
дължимостта на лихва за забава, тъй като застрахователната претенция е била
нередовна и непълна, като поради липса на съдействие от пострадалото лице твърди
да не дължи лихва за периода до 19.04.2022 г., когато изтича тримесечния срок за
произнасяне по претенцията.
В подадената допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията за
неоснователност и недоказаност на исковете, обосновава вината на водача на
застрахования автомобил като доказана с приложените официални документи.
Оспорва и да е имал протИ.правно поведение, довело до съпричиняване на
вредоносния резултат, като и причинна връзка с резултата, като твърди, че вината за
настъпване на вредоносния резултат е единствено на водача М. и е установена по
НОХД 282/23 г. по описа на РС - Мездра. Поддържа твърденията за причинените
болки и страдания от настъпилото увреждане, като оспорва същите да са в резултат на
неположена грижа, а размерът на поисканото обезщетение да е несправедлив.
Поддържа и направените изявления във връзка с претендираното обезщетение за
3
имуществени вреди.
Постъпил е и допълнителен отговор на искова молба, в който се поддържат
възраженията за съпричиняване, които се иска да бъдат доказани с гласни
доказателства, а твърденията за непроведено лечение и физиотерапия с исканата
информация от НЗОК. Поддържа и останалите възражения от отговора на исковата
молба, като поправя периода, в който счита, че не дължи лихва за забава и при
евентуална основателност на главните претенции – 19.01.23 г. до 19.04.23 г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на
17.09.2022 г. в 15,55 ч. е посетено местопроизшествие на главен път Е – 79, км. 169,
600, където специален автомобил марка и модел „Ивеко 3510", с peг. № ******,
управляван от Р. М., е предизвикал ПТП с пострадали лица, един от които ищецът,
лежащ на платно за движение, отстраняващ повреда.
Видно е от представения протокол от съдебно заседание на 20.11.2023 г. по
НОХД 20231450200282 по описа на РС – Мездра от 2023 г., че с влязло в сила
определение на съда е одобрено споразумение между страните за решаване на делото,
по силата на което посдъдимият Р. С. М. с ЕГН: **********, се признава за виновен за
това, че на 17.09.2022г., на Главен път Е79, км. 169.600, с посока на движение от гр.
Мездра към гр. Ботевград, при управление на моторно превозно средство - специален
автомобил марка „Ивеко 3510“ с per. номер ******, негова собственост, е нарушил
правилата за движение, а именно: чл. 21. ал.2 от ЗДвП - "Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак, а именно ограничение с пътен знак В2 „Забранено е
движението със скорост по-висока от означената” - 50 км/ч, като се е движил със
скорост от 80,7 км/ч., при което по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, включително на средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на горно и долно рамо на срамната кост в ляво и раздалечаване на
костите в областта на лонното съчленение на В. М. Д. от с. Калековец, обл. Пловдив,
които увреждания са му причинили трайно затруднение на долен ляв крайник. За така
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. трето, б. „а", пр. второ,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т. 1 от НК му било
определени и наложено наказание лишаване от свобода, при условията на чл. 66, ал. 1
НК.
От приетите по делото епикризи и медицински документи, изискани по реда на
чл. 192 ГПК се установява, че ищецът е бил приет по спешност след инцидента, на
17.09.2022 г., в 18,25 ч. в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца, докаран с транспорт на
ЦСМП с болки в таза, охлузвания и рана на носа, без загуба на съзнание,
медикаментиран бил с морфин. Посочено е, че е транспортиран след ПТП, настъпило
докато лежал под бус, поради авария, който бил ударен от лек автомобил и буса паднал
върху него. Извършени били лабораторни и образни изследвания, консултации с
ортопед, проведена била терапия и катетеризиране на пикочен мехур. Изписан по
4
желание на близките на 19.09.2022 г. с поставена окончателна диагноза травма на
няколко интраабдоминални органа, без открита рана в корема и придружаващи
заболявания счупване на пубиса /срамна кост/, закрито и същият ден транспортиран в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, първа клиника по хирургия, за диагностично
уточняване, активно наблюдение и лечение, от където след изваршване на нови
изследвания, назначена терапия бил изписан на 23.09.2022 г. със същата диагноза и
препоръки за спазване на постелен решим по назначение на ортопеда.
Признато е за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от
доказване, а това е удостоверено и в горецитирания констативен протокол, че към
датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение между Р. С. М., в
качеството си на собственик на т. а. „Ивеко”, peг. № ****** и ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, по силата на застрахователна полица № BG/ЗО/122001797346, със срок на
действие от 19.06.2022 г. до 18.06.2023 г..
От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, а
именно фактура от 27.10.2022 г. и касов бон от същата дата е видно, че е заплатена
сумата от 1000 лв. за медицински транспорт с включен лекарски екип от гр. Враца до
гр. Пловдив, извършен на 19.09.2022 г.
По делото са разпитани свидетели, както и е прието заключение на СМЕ за
установяване на вида и обема на претърпените от ищеца вреди и доказване на
въведените възражения за съпричиняване.
От приетата без възражения на страните експертиза, чието заключение съдът
възприема изцяло като компетентно изготвено и убедително защитено в съдебно
заседание, се установява, че при ПТП на 17.09.2022 година ищецът получил следните
травми - счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост на таза;
разединяване на лонното съчленение / симфизиолиза; разкъсно-контузна рана на
кожата по гърба на носа, като първите довели до трайно затрудняване на движенията
на левия долен крайник, а последната до временно разстройство на здравето. Според
вещото лице ищецът Д. изпитал значителни болки и страдания, които са продължили в
рамките на оздравителния процес, но са били затихващи и поносими в края на
двумесечния период, раната на носа е оздравяла в рамките на 1 месец и е била
придружена с умерени болки и страдания със затихващ характер - в рамките на един
месец. Лечението на счупването е било медикаментозно с антикоагуланти,
обезболяващи, кортикостероиди и други, като основен метод на лечение е постелния
режим в рамките на минимум 1 месец. Вещото лице сочи, че последващата
вертикализация и раздвижване следва да се извършат своевремнно, но е в зависимост
от болковия синдром, като по делото не се установяват документи, които да отразяват
затегнат или усложнен оздравителен период, като оздравителния процес е бил
болезнен и на легло, като цялостният дискомфорт от невъзможността без чужда помощ
да се извършват елементарни житейски дейности е сериозно страдание на пострадалия
Д.. Според вещото лице претърпените болки и страдания са били в рамките на 2-3
месеца, като нито се очаква, нито са налични документи по делото за затегнат или
усложнен оздравителен процес. В съдебно заседание, при изслушването сочи, че няма
механизъм за измерване на конкретната болка и срока на оздравителния процес,
5
същият е строго индивидуален, като в експертизата е даден срокът за възстановяване
на костните структури, а засегнати са и мускули и сухожилия и съвсем нормално е
болковият синдром да е продължил в рамките на 3-4 месеца, даже е нормално и към
момента на прегледа, който е извършил, да изпитва болезненост при претоварване.
В експертизата се сочи, че се касае за млад, здрав и жизнен организъм, което
предполага сравнително бързо оздравяване и раздвижване. По делото вещото лице не
намира данни за увредено здраве в по-късни периоди след инцидента, като счупването
на двете рамена на лявата срамната кост на таза сочи, че няма до доведе до намаляване
на обема на движение на долните крайници,т.е. двигателността на крйниците ще се
възстанови напълно, не намира и данни в кориците на делото и не установява
медицински записи, които да документират извършване на рехибилитационни
дейности. В съдебно заседание пояснява, че счупването на таза не предполага
специфична рехабилитация със специални упражнения, а пострадалият трябва да се
изправи, първоначално на патерици, после да се раздвижи, което е много болезнен
процес, поради контрактури на мускулатурата, но в случая при прегледа е установил,
че обективно е видно, че рехабилитацията е проведена и то навреме, за да проходи и
да няма увредена походка. Като обективна находка при прегледа сочи, че има малък
белег, където е била раната на носа, която смущава, но не е от естество да загрозява
обективно, освен него има получени и два белега от дълбоки охлузвания с
хипопигментни петна отляво и отдясно на двете бедра, предно-странично, горе-долу
са по 4 на 1-2 см., като отдясно започнал да се образува цикатрикс, което означава, че е
доЖивотно.
Заключението на вещото лице е, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между претърпяното на 17.09.2022 година ПТП от ищеца, извършените след това
диагностично-лечебни мероприятия с две хоспитализации в гр. Враца и гр. Пловдив,
като цялата медико-диагностична и лечебна дейност е причинно свързана с
получените от ищеца травми при ПТП. Описаните прегледи и лечение намира да са
причинно свързани с получените и установени травматични увреждания и
направените разходи /1000 и повече лв/. са оправдани, необходими и причинно
свързани с лечението на травматичните увреждания, за което е представената по
делото фактура № **********, в която е описано ползването на медицински транспорт
с вкл. лекарски екип от гр. Враца до гр. Пловдив на 19.09.2022 година. Сочи, че
необходимостта от медицинска кола за превозването на пострадалия Д. от гр. Враца до
гр. Пловдив, където отново е хоспитализиран е породено от вида на травмата -
счупване на тазови кости, което предполага транспортиране в легнало положение, като
за това транспортиране е било необходимо заплащане и лекарско мнение. Доколкото
пациантът е транспортиран в друга болница намира разходът оправдан и показанията
на свидетеля Д.а, майка на ищеца, за правдиви. Придружаващият лекарски екип
намира необходим, доколкото състоянието на пострадалия все още не е било напълно
уточнено, а пътят е дълъг са могли да възникнат опасни за здравето и Живота
ситуации, а транспортирането с линейка е било необходимо и след изписването му от
болницата, а безплатен транспорт не може да ползва.
За установяване на претърпените страдания в следствие на получените травми
от ищеца са разпитани свидетелите Цветанка Д.а и Милен Д., родители на ищеца,
чиито показания съдът прецени с оглед заинтересоваността им от изхода на делото,
като най-близки роднини на ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, съобразно
всички събрани по делото доказателства, като възприе истинни в частта им, в която се
подкрепят от приетата по делото СМЕ и медицински документи, и предвид факта, че
6
страданията на ищеца, с оглед характера на получените от тях травми и
необходимостта от постелен режим при оздравителния процес, са станали достояние
само на най-близките му хора.
Свидетелите заявяват, че след катастрофата синът им бил приет в болницата във
Враца, където бил в много тежко състояние, катетеризиран, бинтован, без движение на
крайниците, не можел дори да говори, като това състояние продължило и в болницата
в гр. Пловдив. Неформално била дадена препоръка на родителите да преместят детето
си в болница в гр. Пловдив, където има по-добри специалисти, което и сторили. След
престоя в болницата на синът им било указано да лежи неподвижно, защото в
противен случай може да се разместят костите и да се наложи обездвижване в гипсово
корито. Така на легло, без да може да се обслужва сам, при силни болки, свидетелите
твърдят да са изминали около 3-4 месеца, което, наред със стреса от катастрофата и
неудобството, че трябва да бъде обслужван от майка си, се отразило неблагоприятно
на психиката на ищеца, първоначално плачел от болките, нарушил се сънят му, на
моменти бил притеснен, на моменти нервен и избухлив, затворил се в себе си, трудно
преодолял травмата. Освен травмите от счупването имал охлузвания по цялото тяло,
от които останали и белези по тялото и на носа му, които го притеснявали и също
влияели на самочувствието му, поради което и не искал да излиза. В следствие
претърпяното го било страх и да шофира, много трудно се върнал към жИ.та, който
водел преди, а както преди ПТП, така и към датата на снемане на свидетелските
показания, ищецът работел като шофьор. Раздвижването също било трудно и много
болезнено, все още изпитвал болки при натоварване, вдигане на тежко, ходене,
промяна във времето.
Разпитан по делото за доказване на възраженията за съпричиняване е
свидетелят М., водач на автомобила, предизвикал ПТП, като съдът обсъжда
показанията му с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и всички събрани по делото
доказателства, като взема предвид заинтересоваността на свидетеля от изхода на
делото, предвид факта, че именно той е управлявал автомобила, причинил вредите,
като ги кредитира единствено в частта, в която съответстват с приетите експертни
заключения, а в частта, в която протИ.речат на останалите свидетелски показания и
писмени доказателства, включително на приложеното по делото споразумение с
последици на влязла в сила присъда, а именно времето, скоростта, с която е шофирал,
състоянието на пътя и причината за спиране на буса, не им дава вяра и не ползва за
установяване на фактите по делото. Свидетелят заявява, че не е видял да има спрял
аварийно автомобил, нямало поставени предупредителни триъгълници, нямало
включени аварийни светлини. След като се ударил твърди, че е разбрал, че са правили
ремонт на камион на пътя, заявява, че е карал с около 70 км. в час, пътят бил мокър и
за това не успял да спре, след като възприел спрените автомобили, което протИ.речи
на свидетелските показания на другия разпитан свидетел и установените по реда на
чл. 300 ГПК факти, като част от изпълнителното деяние на престъплението, за което е
осъден свидетелят. Свидетелят Т., незаинтересован от изхода на делото, чиито
показания съдът възприема изцяло като логични и последователни, дадени под страх
от наказателна отговорност заявява, че е бил ударен от „репатрак”, докато изчаквал с
включен мигач да заобиколи аварирал бус, под който бил легнал мъж, за да закачи
въже, с което да го изтеглят от пътя. В това време шофьорът на автомобила, който
трябвало да го изтегли, отивал да постави триъгълника, но всичко станало много бързо
и преди да го остави настъпил ударът. Нямало много добра видимост към спрелите
автомобили, защото имало неравност на пътя. Авариралият автомобил бил с включени
7
светлини, близо до мантинелата на 50-60 см., било светло, пътят бил сух.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само, ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три
месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или, ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил
сезиран извънсъдебно, като не е определил и изплатил обезщетение на пострадалото
лице. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекия иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Няма спор, че между собственика на т. а. „Ивеко”,
peг. № ****** и ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, е съществувало
валидно застрахователно праоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със застрахователна полица
№ BG/ЗО/122001797346, със срок на действие от 19.06.2022 г. до 18.06.2023 г., по
силата на който договор застрахователят е длъжен да покрие в границите на
определената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко
лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от
застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди – чл. 477, ал. 3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: протИ.правно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между протИ.правното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От Извършването на деянието, неговата протИ.правност и виновността на
дееца, са установени с одобреното с протоколно определение споразумение за
решаване на НОХД 282/23 г. по описа на РС - Мездра, което, съгласно разпоредбата на
чл. 383, ал. 1 НПК, има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК
8
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца, а в случая и от
констатациите за настъпилите вредоносни последици и относно причинната връзка с
деянието, тъй като те са елемент от състава на престъплението, за което е водачът
признат за виновен. Вредите, настъпили в патримониума на ищците, се установяват от
приетите писмени доказателства, от приетото експертно заключение и от показанията
на свидетелите Д.и, които съдът кредитира отчасти, доколкото кореспондират със
събраните писмени доказателства и изслушаната СМЕ, съобразявайки
заинтересоваността им от изхода на делото. Следователно, установяват се всички
предпоставки по чл. 45 ЗЗД да се ангажира отговорността на прекия причинител.
От горното следва, че обективните предпоставки на предявените от
пострадалите искове по чл. 432 КЗ са налице в конкретната хипотеза и така
предявените искове се явяват доказани по своето основание. Съобразно нормата на чл.
52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедлИ.ст.
За да прецени размера на обезщетението за причинената вреда, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и от обществения критерий за
справедлИ.ст. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. СправедлИ.стта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Поради това и не може да се определи една обща рамка, или
размер на обезщетение за конкретно телесно увреждане. Съдът преценя съобразно
събраните доказателства и конкретните особености на всеки случай и с оглед
компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието „справедлИ.ст“
не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от
специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290
ГПК практика на ВКС, за определяне справедлИ.то обезщетение е необходимо да бъде
определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
От заключението на СМЕ и разпитаните свидетели се установява, че в резултат
на причиненото травматично увреждане ищецът В. М. Д., на 25 г., който към датата на
ПТП е бил на 23, е получил сериозни наранявания - счупване на горното и долното
рамо на лявата срамна кост на таза; разединяване на лонното съчленение /
9
симфизиолиза; разкъсно-контузна рана на кожата по гърба на носа, охлузвания по
цялото тяло, като последните оставили и трайни белези на двете бедра и носа на
ищеца. Възстановителния период е бил около 6 месеца. От свидетелските показания се
установява, че е изпитвал силни болки и около три месеца е бил на легло, след което е
започнал да се движи с помощни средства. Имал е необходимост от обгрижване и не е
могъл да се грижи за себе си, включително сам да задоволява обичайни, елементарни
битови и хигиенни нужди. Бил е с катетър докато е бил в болниците в гр. Враца и гр.
Пловдив. Към момента на извършения преглед преди изготвяне на медицинската
експертиза, е напълно възстановен, със самостоятелна походка, която не е увредена,
като се оплаква от болка при умора и натоварване и промяна във времето. Със
свидетелските показания се доказват твърденията в исковата молба, че
произшествието се е отразило изключително негативно на психиката на ищеца.
Търпените от него болки, необходимостта да бъде обгрижван без да може да стане,
поради препоръки да лежи неподвижно, го направили избухлив, затворен, влошили
съня му, той не бил вече същото момче а станал, според родителите му, напълно
променено дете. Страхувал се и да шофира, а работата му като шофьор налагала да го
преодолее и това се случило много трудно, още изпитвал затруднения при пътуване,
налагало се да прави почивки, защото го боляло и „за да си вземе въздух“. Раните от
охлузванията и на носа се отразили и на самочувствието му, станал по-затворен,
ограничил социалните си контакти, разстройвал се по-често.
Като бъде отчетен от една страна начина на получаване на травмите, техния вид
и интензитет – травмите са били сериозни, особено фрактурата на таза и
симфизиолизата, довели до трайно затруднение на движението на левия долен
крайник, болките са били значителни, наложили медикаментиране с морфин в първите
часове, но затихващи и поносими към края на втория месец, като бъде съобразен и
периода на болничен престой – една седмица, а след това и на легловия режим - два-
три месеца, през който ищецът не е могъл да се движи, да задоволява и най-
елементарните си ежедневни нужди и се е нуждаел от постоянна помощ и обгрижване,
периодът на раздвижване, който също е бил болезнен и отнел още два-три месеца до
пълното възстановяване на ищеца, фактът, че ищецът не е могъл да работи,
отражението на травмата на работата му като шофьор, увреждането на психиката на
ищеца в следствие претърпения инцидент и търпените след това от травмите болки и
неудобства от необходимостта майка му да го обгрижва, особено ясно проявени в
първите няколко месеца след ПТП, трайните последици от злополуката – белези от
рана на носа и охлузвания, които ще останат за цял жИ.т, съпоставени с обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на злополуката – средата на
септември 2022 г., а от друга страна обстоятелствата, че ищецът физически се е
възстановил, като единствени последици от травмите са болките в таза при
натоварване, умора и промяна във времето, както и белезите от раната на носа и
10
охлузванията на бедрата, съобразявайки възрастта на ищеца, който е в млада възраст,
работи и постепенно възстановява начина си на жИ.т преди травмата, приема, че
справедлИ.то обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и интензитета
на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи в размер на 65 000
лв.
Ищецът е предявил и претенция за обезщетение на понесени от него
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински транспорт и лекарски
екип от гр. Враца до гр. Пловдив, за които ответникът възразява, че не са били
необходими и оправдани, както и какво е наложило транспортирането му месец след
произшествието. От представената фактура с фискален бон е видно, че транспортът е
бил извършен на 19.09.2022 г., а не на датата, на която твърди ответника, който сочи
датата на издаване на фактурата, както и, че е заплатена сумата от 1000 лв. за
заплащане на мед.превоз и екип, като вещото лице сочи, че разходът е оправдан, тъй
като предвижването на пациента по друг начин е било невъзможно, лекарският екип
абсолютно необходим, с оглед острото състояние на пациента, а предвижването му от
гр. Варна до гр. Пловдив и след изписването му от болницата, независимо кога, също
може да се извърши само по този начин, защото следва да бъде в легнало положение,
без движение, за да не се разместят фрагментите на костите, което би довело до по-
големи усложнения и наложи оперативно лечение, а не му се осигурява такъв
безплатен транспорт. Поради това искът съдът счита основателен, разходите за превоз
и екип необходими и оправдани, свързани с причинените при произшествието травми,
както и доказан в пълния предявен размер с приложените писмени доказателства.
Възраженията за съпричиняване, направени от ответника, съдът намира
неоснователни. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на специален
автомобил марка „Ивеко 3510“ с peг. номер ******, който е нарушил правилата за
движение, а именно при ограничение на скоростта 50 км.ч. е шофирал с 80 км.ч., при
което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице,
включително на ищеца. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е протИ.правно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен – допринася за възникване на самото
пътно - транспортно произшествие, или за настъпване на вредата спрямо самия него,
който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Приносът на увредения
следва да бъде доказан категорично, а тежестта на доказване носи ответникът, който
въвежда възражението и се ползва от него. В конкретния случай не е установено по
делото твърдението, че ищецът е спрял върху платното за движение, въпреки, че е
разполагал с възможност да измести автомобила си върху площадката за
11
принудително спиране извън него, в нарушение на чл. 59 а ЗДП. Само от
свидетелските показания на свидетеля Т. може да се правят изводи къде е бил спрян
буса, като свидетелят заявява, че е спрян близо до мантинелата, но не установява да е
имало възможност за спиране извън пътното платно. Пак от същите свидетелски
показания, както и от показанията на свидетеля М., се установява, че действително
към настъпване на произшествието светлоотразителен триъгълник не е бил поставен
на пътя. Установено е, от показанията на свидетеля Т., че бусът е бил с включени
светлини. Съгласно сочения за нарушен от ищеца чл. 97 ЗДП на път извън населено
място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за
движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него. Именно това
се е опитвал да направи ищецът при удара, което се установява и от разпита на
свидетеля Т., който заявява, че пострадалият ищец е закрепял въжето, с което да
изтеглят авариралото МПС извън платното за движение. Алинея трета, на която
ответникът се позовава, гласи, че когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен
да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен
триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от
водачите на приближаващите се пътни превозни средства, а като допълнителен сигнал,
според ал. 5, за обозначаване на повредено пътно превозно средство, може да се
използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини, което е и било
сторено. Установи се, че към момента на възникване на ПТП светлоотразителен
триъгълник не е бил поставен, тъй като точно в този момент шофьорът на автомобила,
който е трябвало да издърпа буса, го е носил в ръцете си, според показанията на
свидетеля Т.. Не се установява липсата на триъгълник по някакъв начин да е
спомогнало за причиняване на ПТП, доколкото не е изяснено, че ако такъв би бил
поставен на определеното от закона място 30 м. преди буса, със скоростта, с която се е
движил свидетелят М., ако го е забелязал, би могъл да спре. Не се установява и преди
колко време е бил спрял буса, тъй като към момента на удара друго лице е носело
триъгълника за сигнализиране на авариралото МПС, поради което и въпреки, че се
установи, че триъгълник на 30 м. от авариралия бус не е бил поставен, то не се
установи по делото това да представлява нарушение на ЗДП, тъй като за поставянето
му на пътя е необходимо определено време, а свидетелят Т. заявява, че всичко е
станало за около 10 секунди. Съпричиняване има, когато са налице конкретни
действия и/или бездействия на пострадалото лице, които обективно са спомогнали да
настъпи увреждащото събитие, като следва тази причинно-следствена връзка да е
доказана. В случая такова доказване, което е в тежест на ответника, не е осъществено,
нито е установено, че е допуснато нарушение на правилата в ЗДП.
Не се събраха по делото никакви доказателства ищецът да се е разхождал по
платното за движение с гръб към идващите моторни превозни средства, което е
следващото възражение за съпричиняване на произшествието, нито, че ищецът като
12
пешеходец не е бил ясно видим за останалите участници в движението и не е бил
предвидимо препятствие за движението, не е носил светлоотразителна жилетка, не е
разполагал със светлинен източник, обозначаващ местонахождението му, доколкото
ищецът не е бил пешеходец, не се е движил на пътното платно, а е бил забележим
автомобила, под който е бил и който се е опитвал да закачи за въже, с помощта на
което да бъде изтеглен и който е бил ударен и го е затиснал. Посочените разпоредби на
ЗДП - чл. 100, чл. 108. чл. 111 и чл. 113 са неотносими към установената фактическа
обстановка, като не се доказват твърдените обстоятелства, които да са в причинна
връзка е настъпването на произшествието.
Не се доказа и твърдението, че не са били спазвани лекарските предписания,
осъществявани периодични прегледи, консултации и провеждане на рехабилитационни
курсове, с което ищецът значително да е допринесъл за продължаващите болки и
страдания и липса на пълно възстановяване. От една страна съгласно приетото
заключение на СМЕ ищецът е напълно възстановен от медицинска гледна точка, като
продължаващите болки са нормални и не са в резултат на непроведена рехабилитация
или лечение. Вещото лице заявява, че след като ищецът е в състоянието, в което го е
видял на прегледа и не се е наложило оперативно лечение при тези травми, то са били
спазвани всички лекарски предписания точно, включително и раздвижването е
поведено правилно и навреме.
Ето защо съдът намира, че предявеният иска за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от
65 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
следствие на претърпяното ПТП от ищеца, а в останалата част до размера на
предявения иск от 80 000 лв. искът да бъде отхвърлен като неодоказан и
неоснователен. Следва да бъде уважен и предявения от ищеца иск за заплащане на
причинени имуществени вреди от процесното ПТП в пълен размер.
Съгласно чл. 429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват
и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице, при условията на ал. 3 от същия текст. В ал.3 е казано, че от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или
според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но
не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати, като по делото
има данни за датата на предявяване на претенциите от ищците, за което са приложени
писмени доказателства – 19.01.2023 г. Поради изложеното следва да бъде уважена,
като основателна, и претенцията за заплащане на обезщетение за забава от
13
застрахователя върху определеното обезщетение, от посочената дата – 19.01.2023 г.,
като възражението на ответника за недължимост до 19.04.2022 г. не е основателно, тъй
като сочената от него разпоредба касае отговорност за собствената му забава, а не
отговорността му свързана със забавата на застрахования.
При този изход на спора и с оглед направените от страните искания, всяка от
тях има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът не е направил разноски по делото, поради това, че е освободен от
заплащане на такси и разноски в производството, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
От пълномощника на ищеца своевременно, още с исковата молба, е поискано
присъждане на адвокатско възнаграждение, а със списъка на разноските е представен и
договор за правна защита и съдействие без договорен размер на възнаграждение, с
посочване да бъде определен по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 4 и 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена
безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски,
както е в случая, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя. С
решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 Съдът указва, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимни цели, които националната
правна уредба да преследва, за да не се приложи установената в член 101, параграф 1
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Поради
това, съгласно принципа на предимство на правото на ЕС, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение, а също така и включително, когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Съдът
следва да се съобрази с цитираното решение, независимо дали страните са се позовали
на него, доколкото с него се дава задължително тълкуване на правото на Съюза, което
съдът е длъжен да приложи, спазвайки принципа на предимство на общностното право
пред националното. Поради това съдът счита, че в конкретния случай разноските за
адвокатско възнаграждение, които съдът следва да присъди в полза на ищеца, не
14
следва да бъдат съобразявани с конкретните размери по Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Следва да бъде определено възнаграждение
за осъществената безплатна правна помощ на пострадалия от процесуалния му
представител, като бъде определено възнаграждение в съответствие с реалните цени на
адвокатските услуги, което да е достойно и съобразено с фактическата и правна
сложност на делото, размера и броя на исковите претенции и извършените правни
действия по делото. В случая, съразмерно на уважената част от исковете,
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 5000 лв., което ведно с ДДС
е в размер на 6000 лв.
Ответникът е направил разноски, за които своевременно е представен списък по
чл. 80 ГПК, съгласно който същите са в размер на 570 лв. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, когато страната е
представлявана от такъв, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и на осн. чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, като по делото ответникът е
представляван от такъв само във фазата на размяна на книжа, поради което съдът
определя възнаграждението по делото за юрисконсулт в размер на 300 лв. Съразмерно
на отхвърлената част от исковете се дължи заплащане от страна на ищеца на разноски
в размер на 163 лв.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2
ГПК, поради което по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сумата
2 650 лв. - държавна такса в размер 4 % от присъдените вземания по всеки иск, както и
сумата 200 лв. - разноски за вещо лица, по сметка на ОС Пловдив, общо 2850 лв. в
полза бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати на В. М. Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: обл. ******, сумата от 65 000 лв. (шестдесет и пет
хиляди лева) обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, в
резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП от 17.09.2022г., предизвикано от
водач на специален автомобил „Ивеко 3510“, с peг. № ******, който е имал сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно
със законната лихва за забава от 19.01.2023г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) представляваща обезщетение
15
за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за
медицински транспорт с лекарски екип по повод получените телесни увреждания при
ПТП от 17.09.2022 г., ведно със законната лихва от 19.01.2023г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата над 65 000 лв. до предявения размер от
80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати на адвокат Р.
М., адвокат при АК-*, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия
адвокатски съвет № ******** и адрес на дейност: **********, сумата от 6000 лв.
(шест хиляди лева) с ДДС, възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на В. М. Д., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА В. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: обл. ******, да заплати на
“ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1, сумата от 163 лв. (сто шестдесет и три лева)
направени деловодни разноски по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати по сметка на
Окръжен съд - Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата от 2850 лв. (две
хиляди осемстотин и петдесет лева), представляващи дължима държавна такса и
направени разноски по т. д. № 740/2023 г. по описа на ОС - Пловдив, ТО, XХ състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
16