№ 23644
гр. София, 07.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110131323 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
С исковата молба ищцата по делото И. И. М., чрез адв. Р., е поискала да бъде
освободена от задължението за заплащане на държавни такси, като е представила
декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК. От представената от ищцата декларация се установява,
че декларира нетно трудово възнаграждение в размер от 1847,38 лв., сочи, че помага за
издръжката на баща си, декларира, че притежава недвижим имот в гр. София с площ от
64,20 кв.м., изплаща ипотечен заем със средна месечна вноска от 437,95 лв., като през
м.10.2023 г. е изплатила сума в размер на 5150 лв., не притежава акции и дялове в търговски
дружества, парични влогове и моторни превозни средства.
Настоящият съдебен състав приема, че искането на ищцата за освобождаване от
задължението да заплати държавна такса следва да бъде оставено без уважение. Съдът може
да освободи физическо лице от задължението да заплати държавна такса, когато бъде
установено, че това лице няма възможност да заплати дължимата такса при съобразяване
посочените в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК обстоятелства. В настоящия случай размерът на
дължимата държавна такса по делото възлиза на 100 лв., а ищцата е лице в трудоспособна
възраст, декларира добро здравословно състояние, трудово заета е с получавано
възнаграждение в размер от 1847,38 лв. Действително ищцата декларира, че помага за
издръжката на възходящо лице, но същевременно не е посочила конкретен размер, нито е
обосновала обстоятелства, от които да следва, че след отчитане размера на издръжката,
доходите й не биха позволили заплащане на дължимата държавна такса от 100 лв. За да
приеме, че искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса е
неоснователно, съдът взе предвид и обстоятелството, че според данни от НСИ средната
брутна месечна заплата за второто тримесечие на 2024 г. за гр. София възлиза на 2027 лв.,
т.е. доходите на ищцата М. по трудово правоотношение са в размер около средния на
работната заплата в страната. На следващо място съдът приема, че дори при отчитане
размера на месечната погасителна вноска по ипотечния заем, доходите на ищцата биха
позволили заплащане на дължимата държавна такса от 100 лв. В тази насока съдебната
практика възприема, че от задължението за заплащане на държавна такса се освобождават
лица, за които е невъзможно да заплатят същата, но не и лица, за които заплащането на
таксата би причинило временни затруднения – в този смисъл Определение № 183/18.03.2013
г., постановено по ч.търг.дело № 707/2012 г. по описа на ВКС, Определение №
2822/04.10.2023 г., постановено по ч.гражд.дело № 3623/2023 г. по описа на ВКС,
Определение № 922/01.11.2023 г., постановено по ч.търг.дело № 1641/2023 г. по описа на
ВКС.
1
По изложените съображения съдът приема, че молбата на ищцата за освобождаване от
задължението за заплащане на държавна такса е неоснователна.
Така мотивиран, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата И. И. М. за освобождаване от
заплащане на държавни такси по гр.д. № 31323/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2