Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 30.05.2019г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 6231/2018г., за да се произнесе, взема предвид:
Искове с
правно основание на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 5 ал. 1 от ЗН и чл.
537 ал. 2 от ГПК.
Ищцата Н.Б.А.
от с. Р., е предявила срещу Р.Б.Р. *** и Н.Т.П. ***, положителен установителен
иск за установяване право на собственост. Ищцата твърди, че първият ответник е неин
брат, и че двамата, като наследници на родителите си Б.Р.Г., поч. на
27.10.1997г. и В.Д.Г., поч. на 03.12.2002г., са съсобственици при равни права
на УПИ V-147, кв. 24-а по плана на с. З., общ. П., и построените в този имот
сгради. Твърди, че с нотариален акт ***
на нот. С.И.ответникът Р.Р. е признат за собственик на целия имот на осн. чл.
587 ал. 2 от ГПК по наследство и давностно владение, а с нотариален акт ***на
същия нотариус, този ответник, със съгласието на съпругата си, е продал на
втората ответница – Н.Т.П., същия имот за сумата от 3 800лв. Ищцата твърди, че
не е налице фактическия състав на чл. 79 от ЗС и имотът не е придобит на основание
давностно владение от ответника Р.Р.. Твърди, че констативния нотариален акт не
се ползва с материална доказателствена сила и засяга правната ѝ сфера за
½ ид.ч. от имота, като нейна собственост по наследство. Твърди, че
първият ответник е бил само държател на нейната част от имота, а не владелец и
не би могъл да придобие целия имот по давност. Втората ответница, придобила
имота по силата на транслативна сделка, на деривативно основание, не би могла
да придобие права, повече от тези на праводателя ѝ. Сочи, че сделката не
е нищожна, но не е прехвърлила права за ½ ид.ч. от имота. Моли съда да
признае за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик по наследство
на ½ и.ч. от УПИ V-147, кв. 24-а по плана на с. З., общ. П., и построените
в този имот сгради, и да отмени до ½ ид.ч. констативен нотариален акт ***
на нот. С.И.Претендира разноски. Приети са и нови фактически твърдения на
ищцата, а именно, че при закупуване на имота през 1962 г., починалите
наследодатели Б.Р.Г. и В.Г.са били в граждански брак и имотът е бил тяхна
съпружеска имуществена общност, както и че ищцата е предоставяла финансови
средства на ответника Р.Б.Р. през периода 2003 – 2015 г. за негова издръжка и
за поддръжка на спорния имот. Ищцата също твърди, че за периода 2003 – 2017 г.
не е пребивавала на територията на РБ, но след 2007 г. се е завръщала
периодично в страната и е посещавала процесния имот.
Ответникът Р.Б.Р. счита, че
исковете са недопустими и неоснователни. Направено е възражение, че оспорването
на констативен нотариален акт е ограничено с 5 годишен преклузивен срок. Сочи
също и че данъчната партида на ищцата е закрита към края на 2011г. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен.
Ответницата Н.Т.П., чрез
назначения ѝ особен представител, дава становище, че исковата молба е
нередовна и недопустима, поради липса на правен интерес. Счита исковете за
неоснователни, т.к. липсват доказателства, че ищцата е приела наследството на
своите наследодатели, липсва тъждество на имота и сградите върху него. Счита,
че Н.П. е придобила собствеността на имота, изплащайки покупната цена, след
като нотариусът се е уверил, че продавачът е собственик на имота и до този
момент ищцата не представила доказателства, разколебаващи установеното право на
собственост. Прави възражение за изтекла кратка, 5 годишна придобивна давност
по отношение на имота, т.к. в качеството на добросъвестен владелец е владяла
имота непрекъснато повече от 5 години – от 19.07.2012г. до 28.08.2018г. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, а и видно
от Нотариален акт за покупко – продажба ***имотът - предмет на спора, е бил
закупен от Б.Р.Г. на 06.07.1962г. Съгласно удостоверение по акт за граждански
брак № 9 от 23.03.1957 г. на Кметство – с.З., към датата на придобиване на
имота, Б.Р.Г. е бил в брак с В.Д.Р., поради което имотът е бил придобит в режим
на СИО. Към датата на закупуването, имотът е представлявал ДВОРНО МЯСТО от 1230
кв.м., ведно с намиращата се в него къща, съставляващо парцел IV-21 в стр.кв.24а по плана на село З., ***. Понастоящем,
съгласно актуална скица, изд. от Община П., имотът представлява УПИ V-147 в кв.24а по плана на с.З., с площ от 1260 кв.м., и в
него се намират 3 едноетажни масивни жилищни сгради, 3 едноетажни масивни
стопански сгради, 1 едноетажна паянтова стопанска сграда, масивен гараж и
клозет при граници и съседи УПИ- IV-139, от две страни улици и УПИ- VI-146. Съгласно представеното удостоверение от 20.09.2018г.
на Община-П. имотът по нотариалния акт от 1962 г. е образуван и идентичен с
процесния имот понастоящем УПИ V-147 в кв.24а по регулационния
план на с.З.. Имотът е с данъчна оценка 3 892.00 лв., съобразно
удостоверението за данъчна оценка от 14.09.2018 г. на Община П.. На 06.12.2011
г., е издаден констативен нотариален акт за признаване право на собственост
върху недвижим имот по наследство и давностно владение ***на нотариус С.И.с който ответникът Р.Б.Р.
е признат за собственик на имота и построените в него сгради. По делото е
изискано нотариалното дело, по което е издаден констативния нотариален акт, но
доколкото делото е било с изтекъл срок на съхранение, нотариус С.И.е представил
само постановлението, издадено от него на основание чл.587, ал.1, приложено на
лист 102 от делото. Съгласно това постановление /без дата/ нотариусът е установил
от представените по делото писмени доказателства и разпит на свидетели, че
молителят владее, ползва и стопанисва процесния имот явно, спокойно,
непрекъснато и необезпокоявано от никой повече от 10 години. Констатирано е, че
ответникът Р.Р. притежава имота по наследство от своя баща Б.Г., и че е
отблъснал владението на своята сестра Н.А., която не е посещавала процесния
имот повече от 10 години.
Съгласно представеното удостоверение
за наследници от 07.03.2018г. на Кметство с.З., Б.Р.Г. е починал на 27.10.1997
г., неговата съпруга В.Д.Г. е починала на 03.12.2002 г., и двамата
наследодатели са оставили наследници – своите деца - ищцата Н.Б.А. и ответника Р.Б.Р..
Справката от отдел „МДТ“ към Община – П. на името на ищцата Н.А. сочи, че
имотът в с.З., носещ административен адрес: ***, е със закрита партида на името
на ищцата на 18.07.2012г. След снабдяването на ответника Р.Р. с констативен
нотариален акт за собственост върху целия имот и построените върху него сгради,
същият е продал на 19.07.2012 г., с нотариален акт за покупко-продажба ***на
нотариус С.И.и със съгласието на своята съпруга Д.Д.Р., процесния имот на Н.Т.П.
за сумата от 3 800 лв. Видно от писмото и приложените доказателства от
Община-П., купувачът на имота – ответницата Н.Т.П., е декларирала на 29.08.2012г
с декларация по чл.14 от ЗМДТ придобиването на имота. Съгласно представената
информация от ЧЕЗ Електро България АД, на 29.08.2012 г. купувачът Н.П. е подала
заявление и е сключила договор за продажба на електрическа енергия за битови
нужди по отношение на процесния имот, като по издадените фактури от 03.09.2012
г. до 14.03.2019 г., сумите са били заплащани ежемесечно. На същата дата -
29.08.2012г. - купувачът Н.Т.П., е подала заявление за имота и е регистрирана
като абонат на ВиК – П.ЕООД, съгласно информацията от това дружество и
представените копия от заявление на Н.П. и справка за заплащане на издадените
за потреблението на вода фактури от 30.09.2012г. до 31.12.2018г. Съгласно
изготвената служебно справка на името на ответницата Н.Т.П. от НБД „Население“, същата е с регистриран
постоянен и настоящ адрес ***, разведена е от 12.01.1996 г. /преди
придобиването на имота/, и нейна майка е съпругата на ответника Р.Р. – св.Д.Д.Р..
От направената справка в ОД на МВР – П.за данни за задграничните пътувания на
ответницата Н.Т.П. се установява, че същата има регистрирани задгранични
пътувания и влизания в РБ /като изрично е посочено, че данните са непълни/ през
всяка календарна година от 2012 г. до 2018 г. вкл. Справка за задграничните
пътувания на ищцата Н.Б.А. е направена по същия ред, като отново след посочване
от страна на ОД на МВР – П., че данните са непълни, е посочено, че за ищцата е
регистрирано влизане в РБ на 19.04.2009г. и излизане от РБ на 06.12.2017г.
По делото бяха събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетели, сочени от всички страни по делото.
Свидетелката Д.Д.Р. - съпруга на ответника Р.Р. и майка на ответницата Н.П. -
посочи, че няма точен адрес на дъщеря си, но тя живее в П., Ф. от 20 години.
Заяви, че след смъртта на майка си и баща си, съпругът ѝ Р. *** се е
грижел за имота. Посочи, че тя е ходила в този имот от 2004г., а от 2006г. е
заживяла в него. Твърди, че средства са ѝ давани само от дъщеря ѝ Н.,
и че за периода 2006 – 2009 г. тя и ответника Р.Р. работили в гр.Т. и ходили в
гр.П., за да си плаща ответника данъците на къщата. За този период посочи, че
когато са били в почивка, са преспивали в имота за по една нощ, но също така не
ѝ известно съпругът ѝ да е обяснявал на сестра си, че имота е негов
и само той е собственик. Заяви, че за всичко се е грижел само той, а ищцата е
идвала два пъти в имота след като е била в Г. и после отново заминала в
чужбина. Посочи, че това е ставало след
2009г., че тя и съпруга ѝ правили ремонти на къщата, а в момента собственик
на имота е Н., която е купила имота, а в него тя и ответникът живеели с нейно
разрешение. Заяви, че поддържат имота, а дъщеря ѝ им дава пари за
обзавеждане и за поддържането му. Посочи, че когато дъщеря и идва в България,
стои там по цял месец с двете си по-малки деца и купува нещата, които не са
купени за имота. Твърди, че не знае ищцата да е имала претенции за имота откато
дъщеря и го е купила. Заявява, че в имота след закупуването му са направени
големи подобрения – огради и райграс, смяна на дюшеме, алуминиеви дограми,
бани, шпакловки, алуминиеви врати и външна врата като тези подобрения са
правени не за една година, а поетапно във времето. Заявява, че последния ремонт
е бил преди две години, и че ищцата не е участвала в тези ремонти. Заявява, че
пари за имота и за здравните осигуровки на ответника Р.Р. са изпращани само от
ответницата Н.П.. Посочи, че ищцата няма ключ от имота и не го е посещавала, а
когато е идвала на гости, самата тя ѝ е отваряла. Посочи отново, че от 20
години Н.Т. е в П., и че когато си идва от Ф. не стои само в с.З., а ходи и на
море. Посочи, че когато отишла като снаха в къщата в село З. е имало ниски
дувари с мрежи, но след като дъщеря ѝ взела къщата, тя го променила като
съборила всичко и изградила 20 м дувар. Посочи, че ищцата е имала черги в
къщата, и че когато е започнала да влиза в тази къща не е разбрала ищцата да
има своя стая. Посочи, че в къщата имало детски багажчета, и тя ги изхвърлила
още през 2009г. Посочи, че е знаела, че съпругът ѝ има сестра, но не било
обсъждано, че тя е наследник на имота, и че по съвет на нотариуса трябвало 10
години да си плащат данъците и да извикат трима свидетели, които да установят,
че съпругът и е гледал родителите си и ги е погребал. Заяви, че в тази къща е
живеела майката на ищцата и на ответника, и тя е ходила и тогава, но тайно.
Посочи, че не е ходила на погребението на майката на страните, но съпругът
ѝ бил казал, че сестра му дошла с мъжа си с такси, което той платил.
Заяви, че знае, че майката е починала в тази къща, и че търсили ищцата, когато
установили, че и тя е наследник на имота, но нея я нямало. Твърди, че е чувала,
че на ищцата и били дадени пари, за да не иска дял от къщата и от двора в
размер на 14 000 лв.
По делото бяха разпитани
свидетели, водени от ищцата: свидетелката Д.Р.Б., дъщеря на ответника Р.Р. и
племенница на ищцата Н.А., посочи, че е в добри отношения с леля си, а с баща
си не поддържа отношения. Посочи, че е посещавала имота до смъртта на баба си
до 2002 г., а след това е минавала от там без да влиза. Посочи, че леля ѝ
заминала за Г. през 2003 г. – около година след смъртта на своята майка. Тогава
баща и живеел в имота в село З. и с него не е имало друга жена. Описа
постройките в дворното място, като посочи, че в къщата имало стая на леля и с
нейни неща. Посочи, че след като ищцата заминала за Г., първите няколко години
не можела да си идва, но след това си идвала постоянно, а когато я е нямало -
помагала финансово за къщата, като пращала пари чрез Уестърн Юнион, и впоследствие
чрез вуйчото и братовчеда на свидетелката ги давали на нейния баща – ответника Р.Р..
Посочи, че официално майка и и баща и са
се развели през 2006 г. и после разбрала, че баща ѝ се оженил за
свидетелката Д.Р.. Заяви, че ѝ е известно от ищцата, че до 2015 г. тя е
пращала пари на баща ѝ, като сумите не са били малки- над 500 евро.
Заяви, че след 2002 г. не е влизала в дома, но е минавала край него и не е
забелязала промени. Посочи, че от леля си знае, че баща ѝ сега е в имота
с новата си съпруга, а леля ѝ е ходила там за последно през миналата
година. Заяви, че последното минаване покрай имота е било през 2013-2014г., и
че видимо отвън тогава не се е виждало нищо, което да потвърди употребата на
парите, които знае, че леля ѝ е пращала на баща ѝ. Св. П.В. посочи,
че е първи братовчед на ищцата и на ответника Р., но от скоро не си говори с
ответника. Посочи, че е в добри отношения с ответницата П., приказва си с нея и
не я е виждал от 3-4 години. От
родителите на страните последно е починала майката на Н. и Р., която е живяла в
тази къща преди да почине и се е грижела за имота. Посочи, че бабата В.е живяла
със сина си Р. преди да почине и тогава нямало друга жена при него. Посочи, че
знае, че ищцата заминала за Г. след като починала майка ѝ, година-две
след това. След това ответника Р. заминал да живее и работи в Т. заедно с жена
си Д.,*** на къщата била измъкната. Потвърди, че ответницата Н.П. *** всяка
година, като стои в село по 3-4 дена, не повече от седмица, ходи и на море.
Посочи, че има бизнес в село З. и често е там, но от една година не ходи в
имота. Посочи, че преди 3 години е бил в имота, всичко било старо, само
оградата към пътя била сменена, като мрежата била махната и на нейно място били
сложени дъски. Посочи, че преди три години нямало нова дограма. Заяви, че
ищцата му е казвала, че праща пари на брат си да поддържа имота, когато се е
връщала от Г., че не е чувал от ответника Р. изявление, че имота е само негов и
сестра му няма права и знае, че ищцата е имала ключ от имота. Заяви, че и
ответницата П. не му е казвала, че имотът е неин, и че нито от съседите, нито в
селото, е чувал ответникът да заявява, че само той е собственик на имота и
сестра му няма нищо от него. Посочи само, че знае, че когато се прибрал от
балкана, ответникът прекарвал наново кабели в имота, тъй като била измъкната
инсталацията. Посочи, че не виждал ищцата да отключва къщата, и когато за
последно е ходил, тя не е била там. Заяви, че не е обсъждан въпроса кой е
собственик на имота, и едва по повод на делото разбрал, че собственик е Н.П.. Св.
А.А., съпруг на ищцата, посочи, че е в добри отношения с ответника, и не
познава ответницата П.. Заяви, че от 1997 г. до 2002 г. ищцата ходела почти
всяка седмица да се грижи за майка си в с. З., и една година преди да почине
майка ѝ, тя намерила брат си, който отишъл да живее при майка им. След
смъртта на майката, ищцата седяла една седмица в имота, а после ходела през
седмица, той също стоял за известен период в имота за да гледа животни, а
ответника живял ту в гр.П., ту в с. З.. През 2003г., когато съпругата му
заминала в чужбина, брат ѝ заживял в процесния имот, а свидетелят ходел
през седмицата за 1-2 часа при него, като тогава били в добри отношения.
Твърди, че съпругата му държала връзка с брат си по телефона, че от него самия
знае, че тя му е пращала пари, че той казал това на сина им. За периода
2004-2007г. съпругата му е казвала, че праща пари на брат си за поддръжка на
къщата и за данъци. Посочи веднъж сума от 1000 евро и веднъж от 500евро, заяви,
че лично му е давал пари, защото Р. бил зле финансово. Твърди, че последно е
бил свидетел как синът му през 2016 или 2017г. взел пари - 400лв. - да ги носи
на вуйчо си за данъци и поддръжка, но ги предал на съпругата му Д., защото него
го нямало в момента. Посочи, че когато през 2018г. отишли в с. З., св. Д.Р. не
ги пуснала, като казала, че мъжът ѝ го няма и не може да ги пусне. Посочи,
че като отишли после в Данъчното разбрали, че къщата е продадена. Твърди, че Д.Р.
на въпроса дали къщата е продадена, им казала, че не знае нищо. Твърди, че
ответникът и жена му са от 2010-2011г. в имота, че след това той е ходил, но
все не ги е намирал, а от 2012г. вратата на имота била сменена и той не можел
да влиза. Заяви, че през 2003-2004г. съпругата му си имала стаичка в къщата с
неин багаж, ходили да спят там събота и неделя. Твърди, че жена му и синът им
ходили за последно през 2013г., тогава ответникът и жена му ги пуснали и те влизали
вътре. Посочи, че не са оставали да преспиват, но и че тогава не ѝ е
казвано, че тя няма нищо общо с имота. Посочи, че жена му му е казвала, че има
намерение имота да си остане за брат ѝ, но половината да си остане за нея
и не е имала намерение да прехвърля частта си или да я продава. Свидетелят
заяви, че в имота има нова ограда и порта, но сградите са същите. Посочи, че
жена му получила от баща си 10 000лв. през 1994г., но тези пари не били за
имота, а били плащане на задължения за телефон, които натрупал ответника Р. на телефона
на сестра си. Посочи, че жена му искала през 2012г. нотариален акт на къщата,
който бил в нейната стая, но брат ѝ казал, че няма такъв. Посочи, че
когато трябвали пари за къщата, отв. Р. се обаждал на жена му и тя му пращала,
като знае, че е давала за инсталация и за да пуснат тока.
По делото беше разпитан като
свидетел О.Т.,*** от 2007г. Той посочи, че знае имота още когато бабата е
живяла там, след това там били ищцата и ответника Р., след това имало период от
2-3 години, в който никой не живял в имота. Посочи, че от 6-7 години виждал
постоянно в имота отв. Р. и жена му. Посочи, че не знае на кого е имота, че е
виждал в него и отв. П.. Посочи, че в последните години му правило впечатление,
че оградата е ремонтирана, но отвътре не се виждало, той е виждал само ответника
Р. да поддържа асмите отвън. Посочи, че е виждал ищцата по центъра поне веднъж
годишно, но не и последните 1-2 години. Посочи, че веднъж годишно е виждал и
отв. П., която стояла от 1 до 3 седмици и отсядала в къщата на отв. Р..
Водените от отв. Р. свидетели С.П.
и В.И., заявиха, че са били викани за свидетели пред нотариус, за да кажат, че
отв. Р. е живял в имота, че е плащал данъците си и е поддържал имота. И двамата
посочиха, че не са съседи на имота, а живеят по-надалеч, че само минавали
покрай него, но са виждали този ответник в имота и не са виждали ищцата. Св. П.
заяви, че не знае ищцата да вдига скандали и да има претенции за имота, че тази
година го били извикали да влезе в имота, за да види, че има подобрения, и
Русанови казали, че те са ги правили, но той не е виждал как се прави ремонта и
кой го прави. Посочи множество подобрения – врати, прозорци, съвременни бани,
за дувара посочи, че отдавна е правен. Посочи, че св.Д.Р. и отв. Р. им казали
какво да кажат на нотариуса, че видял документи, че отв. Р. е плащал данъците и
това е казал, сочи, че не помни имотът да е бил разрушаван, но имало период, в
който ответникът не е живял в имота и бил по Т.. Посочи, че веднъж годишно
дъщерята на Д. посещава имота. СВ.И. посочи, че не е виждал ищцата да идва и да
поддържа двора, но не е бил свидетел брата и сестрата да имат спорове за имота.
Не си спомня какво е казал пред нотариуса.
По реда на чл.176 от ГПК, отв. Р.
посочи, че е получавал пари от сестра си – 500 евро, но за негова операция през
2007г. Посочи, че сестра му поискала той да си открие сметка в банка, но не
знаел за какво, не е получил пари в тази сметка и предполагал, че тя иска да му
праща пари за да е зависим от нея. Заяви, че няма спомен да е получавал 1000
евро от сестра си и други пари от сина ѝ. Заяви, че е направил нова ограда,
когато имотът бил вече негов. Изброи множество подобрения в сградите, които са
правени с пари, пратени от отв. П.. Посочи, че три години са били в Т., и това
било преди 3-4 години. Заяви, че ищцата и семейството нямали ключ за имота, но
от имота бил вземан и връщан нотариалния акт, а имало и започнато пълномощно от
сестра му без съдържание.
При така събраните доказателства,
спорни по делото са въпросите – придобил ли е ответникът Р. по давност ½
ид.ч. от дворното място и сградите към датата на издаване на констативния
нотариален акт през 2011г., придобила ли е ответницата П. собствеността върху
тази ½ ид.ч. чрез покупката на имота през 2012г., или чрез добросъвестно
владение в продължение на 5 години от 2012г. до предявяване на иска.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното: Правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. Безспорно се доказа, че собствеността е принадлежала в режим на
СИО на родителите на ищцата и отв. Р., като след смъртта на баща им Б.Р.Г. през
1997г., собственици на имота са останали тяхната майка В.Г.– за 4/6 ид.ч., и
ищцата и ответника – за по 1/6 ид.ч. До смъртта си на 03.12.2002г., В.Г.е живяла в имота, за който факт няма
противоречие в показанията на свидетелите, не са налице и твърдения или
доказателства, че владението ѝ е било оспорено от отв. Р., който също е
заживял там. Едва след нейната смърт, ищцата и ответникът са придобили по
наследство по ½ ид.ч. от собствеността на имота. Дори само това
обстоятелство изключва възможността отв. Р. да е придобил части от имота над
неговите наследствени от баща му по давностно владение в рамките на 10 години –
до 06.12.2011г. След 03.12.2002г., до издаване на констативния нотариален акт
на 06.12.2011г., освен че не е изтекъл срок от 10 години на непрекъснато, явно
и необезпокоявано владение на частта от имота, собственост на ищцата по
наследство, но и по делото не се доказа и намерението за своене на имота от
страна на ответника Р., доколкото нито едно от събраните доказателства по
делото не сочи, че с конкретни свои действия отв. Р. е отблъснал владението на
ищцата Н.А.. Елементът на врадението - animus - следва да се докаже при придобиването на право на собственост по давност,
т.к. в отношенията между страните в случая има съсобственост, и в този случай презумпцията
на чл. 69 от ЗС, която предполага, че владелецът държи вещта като своя, не може
да се приложи. Доколкото ищцата и ответникът са били съсобственици със своята
майка от смъртта на баща си – от 1997г. / още преди началото на твърдяния чрез
констативния нотариален акт 10 годишен период на владение само от ответника/,
то за да може да придобие по давност частта на своята сестра, ответникът е
следвало да превърне своето държане на ид.ч. на съсобственика си във владение
върху него, като тази дата следва от съдържанието на констативния акт –
06.12.2001г. Още веднъж следва да се отбележи, че към този момент ищцата е
притежавала не ½ ид.ч., а 1/6 ид.ч. от имота. При това положение,
приложима се явява постановката на ТР № 1/2012 г. по т.д. № 1 /
2012 г. на ОСГК на ВКС – „Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.“ В настоящия случай осъществяваната от ответника
фактическа власт върху целия имот и за целия период безспорно се доказа от
всички доказателства по делото – свидетелите посочиха, че отв. Р. е живял в
имота приблизително една година преди смъртта на майка си и дори и при
отсъствието му и работата в друго населено място, се е завръщал в имота, докато
голяма част от времето - за периода 2003
– 2017 г., ищцата сама заяви, че не е пребивавала на територията на РБ. Не се доказа по делото обаче нито промяната в
намерението на ответника да превърне държането на идеалната част на ищцата във
владение, в своене, нито демонстрирането на тази промяна спрямо нея. Следва да
се отбележи, че нито един от свидетелите, вкл. и тези, водени от ответника Р.,
които са били свидетели на обстоятелствената проверка за издаване на
констативния акт, не посочи, че между брата и сестрата е имало спорове в
периода до 2011г. и че братът е заявявал на сестра си, че имотът е само негов. В
този случай без значение се явява дали ищцата е посещавала имота, дали е
изпращала пари за неговата поддръжка на отв. Р., дали само той е плащал
данъците на имота, т.к. той, след като има качеството на държател за нейните
ид.ч., не е демонстрирал пред нея намерението си да свои имота изцяло. Поради
гореизложеното, съдът намира, че към 06.12.2011г. - датата на издаване на
оспорения констативен нотариален акт, по делото не се доказа, че в полза на ответника
е текла придобивна давност по отношение на спорното право на собственост за
½ ид.ч. от имота. При това положение, съдът приема, че нито към
посочената дата, нито към датата на продажбата на имота – 19.07.2012г., осем
месеца по-късно, ответникът Р. е станал собственик на целия недвижим имот, а се
установява, че същият е притежавал само ½ ид.ч. от него по наследство от
своите родители.
При така установеното дотук,следва
извода, че при продажбата на имота на 19.07.2012г., ответникът Р. не е можел да
прехвърли на отв. П. спорната 1/2 ид.ч., доколкото не е притежавал
собствеността върху нея, и сделката, извършена с нотариален акт ***на
нот. С.И.не е имала вещно-транслативен ефект за тази част.
По въпроса дали тази идеална част
е придобита от отв. П. чрез 5 годишно добросъвестно владение, съобразно
направеното от нея възражение в процеса, съдът намира следното: Установи се по
делото, че ответницата П. е започнала владението си от датата на сключване на
договора – 19.07.2012г. /за това сочат писмените ѝ изявления пред ЧЕЗ
Електро България АД, ВиК – П.ЕООД и пред Община П., извършени в месеца на
продажбата, а справката за регистрираните ѝ задгранични пътувания сочи,
че тя е напуснала страната едва на 31.08.2012г./. Придобиването на целия имот е
на правно основание –продажба чрез нотариален акт, годно да я направи
собственик, без да знае, че праводателят ѝ не е собственик – при
изповядване на сделката продавачът Р.Р. се е легитимирал с н.а. за собственост
на целия имот, като към датата на сделката издаването на констативния
нотариален акт не е било оспорено. По делото не се доказа от страна на ищцата,
че тази ответница е имала знание, че праводателят ѝ не е собственик, още
повече, че твърденията на повечето свидетели са, че ответницата е живяла 20
години в П., т.е. няма преки доказателства, че тя е запозната с роднинските
отношения на втория съпруг на своята майка. От 19.07.2012г., съгласно чл. 70
ал. 1 от ЗС, отв. П. е започнали да владее целия имот като добросъвестен
владелец, и се явява такъв и до момента на завеждане на настоящето дело, т.к.,
както сочи чл. 70 ал. 1 изр.последно от ЗС, достатъчно е добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание. Придобивната давност, която
е започнала да тече от този момент, не е била прекъсвана или спирана, не е била
оспорена, и независимо, че имотът е бил ползван от отв. Р. и неговата съпруга /непротиворечивите
показания в тази им част на всички свидетели по делото/, те са били държатели
по смисъла на чл. 68 ал. 2 от ЗС, което се доказва дори само от факта, че
двамата са участвали при изповядване на сделката през 2012г. – единият със
знанието и намерението да продаде имота, да се лиши от собствеността върху
него, а другият – като съпруг, дал съгласие за сделката. Отделен е въпросът, че
в частта за придобиването на имота по давност от отв. Р., би следвало да се
разгледа и дали в тази ½ ид.ч., имотът не е придобит в режим на СИО, но
доколкото към момента се разглежда само въпросът за текла придобивна давност
при добросъвестно владение на отв. П. /оригинерно основание/, а не въпросът за
придобиването чрез продажба /деривативно основание/, този въпрос се явява
ирелевантен за изводите по направеното възражение по чл. 79 ал. 2 от ЗС. Поради
всичко дотук изложено, съдът намира, че независимо от упражняването на
фактическата власт от отв. Р. и съпругата му, те - като държатели, са лицата,
чрез които ответницата П. е владяла за себе си целия имот до датата на
предявяване на иска. Поради своевременно направеното позоваване на придобивна
давност от страна на тази ответница и установеното от съда изтичане на повече
от 5 години добросъвестно владение преди завеждане на исковата молба /19.07.2012г.
– 28.08.2018г./, съдът намира, че възражението се явява основателно, и
ответницата П. е станала собственик на спорната ½ ид.ч. от целият имот
на осн. чл. 79 ал. 2 от ЗС. Поради изложеното, предявения от ищцата срещу нея положителен
установителен иск на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК, за признаване на установено
правото ѝ на собственост върху ½ ид.ч. от целият имот, е
неоснователен, и като такъв следва да се отхвърли.
В случая, посочените правни
изводи за неоснователност на претенцията за собственост върху ½ ид.ч. от
имота, поради придобиването му по давност от отв. П., ще доведат, на осн. чл.
235 ал. 3 от ГПК, до обективното отхвърляне на установителния иск и спрямо
първия ответник – Р.Р.. Действително, нито към 2011г., нито към 2012г., той не
е бил собственик на процесната ½
ид.ч. от имота, но доколкото към датата на устните състезания, се е реализирал
фактическия състав на придобивната давност – наличие на добросъвестно владение
и позоваването на него, собственик на тази част се явява друго лице –
ответницата П.. Поради горното, не би могло да се признае понастоящем спрямо
ответника Р., че ищцата е собственик на тези идеални части.
Поради изложеното, съдът намира
предявените искове с правно основание на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 5
ал. 1 от ЗН спрямо двамата ответници за неоснователни, и като такива следва да
ги отхвърли.
По отношение на претенцията по чл. 537 ал. 2 от ГПК за
частична отмяна на н.а. за признаване право на собственост върху недвижим имот
по наследство и давностно владение ***на
нотариус С.И.съдът намира следното: Тази претенция е несамостоятелна и тя
представлява изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявен
иск за защита на засегнатото материално право с издаването на констативния
нотариален акт, съгл. ТР № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК. В
случая, независимо от извода на съда, че към датата на издаването на този акт,
посоченият в него титуляр на собствеността не е придобил по давност частта,
принадлежаща по наследство на ищцата, не е налице уважаване на предявения
установителен иск. Доколкото тази предпоставка в случая не е налице, не може да
се уважи и искането на ищеца за отмяна на констативния нотариален акт до
½ ид.ч.
С оглед изхода
на делото, разноски се дължат само на ответниците, но ответницата П. не е
направила такива. Възражението на ищцата за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатен от отв. Р., се явява основателно, като съдът редуцира на осн.
чл. 78 ал. 5 от ГПК, адвокатското възнаграждение от 800лв. на 300лв.,
представляващо минималния размер на възнаграждението по предявения срещу този
ответник положителен установителен иск. При това положение, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника Р.Р. разноски в размер на 300.00лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.Б.А., ЕГН ********** ***, положителни установителни искове на
осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 5 ал. 1 от ЗН, за признаване за
установено по отношение на Р.Б.Р., ЕГН ********** ***, и по отношение на Н.Т.П.,
ЕГН **********,***, че Н.Б.А. е собственик по наследство на ½ и.ч. от
УПИ V-147, кв. 24-а по плана на с. З., общ. П., с площ от 1260 кв.м. и
построените в този имот 3 едноетажни масивни жилищни сгради, 3 едноетажни
масивни стопански сгради, 1 едноетажна паянтова стопанска сграда, масивен гараж
и клозет, при граници и съседи УПИ- IV-139, от две страни улици и УПИ- VI-146,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, претенцията на осн. чл. 537 ал.2 от ГПК на Н.Б.А.,
ЕГН **********, за отмяна до ½ ид.ч.,
на констативен нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим
имот по наследство и давностно владение ***на
нотариус С.И.№ 516, с район на действие ПлРС, в частта в която Р.Б.Р., ЕГН **********
***, е признат за собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от УПИ V-147, кв. 24-а по плана на с. З., общ. П., с площ от 1260 кв.м. и
построените в този имот 3 едноетажни масивни жилищни сгради, 3 едноетажни
масивни стопански сгради, 1 едноетажна паянтова стопанска сграда, масивен гараж
и клозет, при граници и съседи УПИ- IV-139, от две страни улици и УПИ- VI-146.
ОСЪЖДА, на
осн. чл.78 ал. 3 от ГПК, Н.Б.А., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.Р., ЕГН **********
***, разноски по делото в размер на 300.00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: