№ 68
гр. Шумен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. М.
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500072 по описа за 2022 година
Производство по чл.437 във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 667/20.01.2022 г. от Гаранционен фонд – гр. София,
действащ, чрез пълномощника си ст.юрисконсулт К.Я., против Постановление от 17.12.2021
г. на ЧСИ Р.Р., с рег.№ 931, район на действие района на ШОС, по изп. дело №
20219310400636, в частта, с която е оставено без уважение възражението на длъжника по
чл.78, ал.5 ГПК, за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя от 646,38лв.
до размер от 200 лв., поради прекомерност, а евентуално при приемане на възражението и в
частта за таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ. С атакуваното постановление ЧСИ е уважил
частично възражението на жалбоподателя по чл.78, ал.5 ГПК, като е намалил адвокатското
възнаграждение от 650 лв. до 646,38 лв., т.е. само със сумата от 3,62лв., а досежно таксата по
т.26 ТТР ЗЧСИ, намалил същата от 60,02лв. с ДДС /съответстваща на адвокатско
възнаграждение от 650лв./ на 59,69лв. с ДДС /съответстваща на адвокатско възнаграждение
от 646,38лв./. Жалбоподателят - длъжник по изпълнително дело счита, че възнаграждението
не е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Гаранционният фонд е юридическо
лице, с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност и
събирането на дължимите от него суми не е свързано с никаква фактическа и правна
сложност, като издирване на длъжника или проверка за налично имущество, проверка на
парични средства, запориране на банкови сметки и др. подобни. Спрямо него не се налага
осъществяване на каквито и да било принудителни действия за реализиране на вземанията.
Единствените извършени до момента изпълнителни действия от процесуалния представител
1
са подаване на молба за образуване на изпълнително дело, поради което се следва само
възнаграждение по чл.10, т.1 от наредбата в размер на 200 лв. Освен това излага, че
задължението по изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение, а не в
резултат на осъществен изпълнителен способ. Процесуалният представител на взискателя не
е осъществил действия по изпълнителното производство, които да обуславят заплащането на
разноски по чл.10 т.2 от Наредбата. Предвид изложеното моли съдът да отмени
постановлението, в обжалваната му част, като намали претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение до законоустановеният минимум от 200 лв. по чл.10, т.1 от
наредбата. Евентуално, ако съдът прецени, че се следват разноски и за водене на
изпълнително производство, те да бъдат намалени до минимума съобразно чл.10,т.2 от
Наредбата. Евентуално, ако съдът прецени, че размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуциран, да измени и размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,
съобразно размера на дълга. Претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 25
лв. държавна такса, 48лв. авансови такси за администриране на жалбата и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ за
изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Н. Б.
К., действащ чрез пълномощника си адв. Д.М. от САК, в което взема становище за
неоснователност на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Счита, че разноски на
жалбоподателя за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като
производството е охранително.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436,
ал.3 от ГПК, в които излага, че жалбоподателят няма интерес от обжалване на
постановлението, тъй като е платил в срока за доброволно изпълнение, а по същество счита
жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Приложеното изп.д.№ 20219310400636 е образувано на 19.11.2021 г. по молба на Н.
Б. К., действащ чрез пълномощника си адв. Д.М. от САК, с приложен към нея изпълнителен
лист № 260101/10.11.2021 г., издаден по гр.д.№ 368/2020 г. на ШОС, срещу Гаранционния
фонд, гр. София, на осн. чл.288, ал.1 т.2 КЗ /отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД, за сумата от 10000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди причинени болки и страдания вследствие на
настъпило ПТП, реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020 г. до окончателното й
изплащане и мораторна лихва в размер на 919,44лв.
С молбата си взискателят е поискал да бъде образувано изпълнително дело, да се
връчи на длъжника ПДИ, като в случай на неплащане в срока за доброволно изпълнение да
се наложи запор на банковите сметки на длъжника до размера на вземането. Поискал е ЧСИ
да приеме разноски за адвокатски хонорар 650 лв., разноски за получаване на изпълнителен
2
лист от ШОС и пътни разходи в размер на 240лв.
На длъжника е връчена ПДИ на 29.11.2021 г., в която е посочено, че задължението на
длъжника възлиза общо на сумата от 14 326,73лв., от които главница 10 000лв., законна
лихва 1 211,11лв. за периода 28.09.2020 г. – 08.12.2021 г., сумата от 919,44лв. неолихвяеми
вземания, /мораторна лихва/, сумата от 890лв. разноски по изпълнителното дело и 1
306,18лв. такси по ТТР към ЗЧСИ.
Приложено е адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
видно от които на адв. Д.М., като пълномощник на взискателя е заплатено в брой
възнаграждение в размер на 650 лв., от които 200лв. по чл.10, т.1 от НМРАВ и 450 лв. по
чл.10, т.2 от НМРАВ.
Видно от приложеното преводно нареждане на 01.12.2021 г. по сметката на ЧСИ Р.Р.
е постъпила сумата от 14310,07 лв. с наредител Гаранционен фонд и основание за плащане
доброволно изпълнение по изп.д. № 20219310400636.
На 01.12.2021 г. ЧСИ е изготвил постановление за приключване на изпълнителното
дело, поради направеното пълно издължаване. Съобщение до Гаранционния фонд е връчено
на 08.12.2021 г.
На 03.12.2021 г. по куриер е подадено възражение от Гаранционния фонд за
прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение в размер на 890 лв., с искане същото
да бъде редуцирано до 200 лв. само за образуване на изпълнително дело, съответно да се
намали размерът на таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ. Възражението е изпратено на
взискателя, който е депозирал становище на 16.12.2021 г., в което излага, че счита
възражението за неоснователно.
На 17.12.2021 г. ЧСИ е издал атакуваното постановление, с което е уважил частично
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя, като го
редуцирал от 650 лв. на 646,38лв., т.е. го е намалил с 3,62лв. Разпоредил е сумата от 3,62лв.
да се възстанови по сметка на длъжника от взискателя след влизане на постановлението в
сила. За да приеме този размер на разноските за адвокатско възнаграждение ЧСИ е изложил
мотиви, че съгласно чл.10 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. за образуване на
изпълнително дело, което не се оспорва, а съгласно чл.10, т.2 от наредбата за процесуално
представителство по изпълнителното дело се дължат още 446,38лв., съобразно материалния
интерес. Досежно пропорционалната таксаа по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, съдебният
изпълнител намалил същата от размер на 60,02 лв. с ДДС, съответстваща на адвокатски
хонорар от 650 лв. на 59,69лв. с ДДС, съответстваща на адвокатски хонорар от 646,38лв.,
т.е. таксата е намалена с 0,33лв.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи:
В изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е уредено
изрично в чл.79 от ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, предоставя възможност да се иска
3
намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК
препраща към чл.36 от Закона за адвокатурата, който установява основният принцип на
възмездност и правото на адвоката да получи възнаграждение за своята работа, а в ал.2 на
чл.36 принципите за еквивалентност и адекватност на неговия размер са установени с
изискванията за справедливост и обоснованост при неговото определяне, като е поставено
единствено ограничението, че този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.
Произнасянето на съдебният изпълнител за разноските в изпълнителното
производство не е изпълнително действие, не е насочено към осъществяване на
притезанието по изпълнителното основание, а реализация на общия принцип за
отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди. Правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима както в исковото,
така и в изпълнителното производство /в този см. Опр.№ 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението за процесуално представителство за
образуване на изпълнително производство е в размер на 200 лв., а съгласно т.2 на същия
текст за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
възнаграждението е 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2 от наредбата.
При съобразяване на материалите по изпълнителното дело, настоящият състав
намира, че следва да се присъди възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАдвС, а именно 200 лв., тъй като освен молбата за образуване на изпълнително дело, не
се установява процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е
други процесуални действия, попадащи в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата - водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
В случая, длъжникът е заплатил сумите по изпълнителния лист на следващия ден,
след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Т.е. сумата по изпълнителния лист
е събрана не в резултат на реализация на приложен конкретен изпълнителен способ. По
делото няма спор, че до момента на плащането принудителни действия или такива
обезпечаващи вземането, като налагане на запор, възбрана, опис на вещи и др. не са
предприемани от съдебния изпълнител.
Освен това, процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна
сложност. Същото е образувано за събиране на неголяма парична сума, срещу търговско
дружество –Гаранционен фонд, което спада към категорията на т.нар. „сигурни платци“, за
които е ноторно известно, че разполагат с достатъчно имущество за удовлетворяване на
претенцията на взискателя.
Ето защо, при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се
4
откроява с фактическа и/или правна сложност, както и че участието на процесуалния
представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че възнаграждението за
процесуалния представител на взискателя следва да се намали до 200 лв. - само за
образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Не може да се възприеме становището на взискателя, че
изготвянето на становище по настоящата жалба представлява процесуално
представителство по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, тъй разпоредбата има предвид
представителство в изпълнителното производство, а не в производството пред съда по
чл.435 и сл. от ГПК.
Плащането на задължението по изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение, по принцип предполага процесуална възможност за длъжника да заплати по-
малък размер на разноските. Нещо повече, когато делото е при държавен съдебен
изпълнител, при плащане в този срок, законът предвижда, че не се внася такса върху
събрана сума /чл.53, ал.2 Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по
ГПК/. Когато обаче изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ и длъжникът плати в срока
за доброволно изпълнение, какъвто е и настоящият случай, от него се събират както
дължимите от взискателя авансови такси /и да не са заплатени предварително/ за
извършените необходими действия по изпълнителното дело, разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение, така също и т.нар. окончателна такса по чл.26 от ТТР към
ЗЧСИ. /реш. № 82/08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г. ІV г.о. ВКС/.
По отношение оспорването на размера на пропорционалната такса по т.26 ТТР към
ЗЧСИ, настоящата инстанция счита, че жалбата също е основателна, с оглед възприетото
основание за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение. Таксата по т.26 от
Тарифата е пропорционалната и се изчислява с оглед размера на паричното вземане /т.26,
б.”а” до б.”е” от Тарифата/, като се дължи върху събраната сума.
С атакуваното постановление ЧСИ е намалил събраната от длъжника
пропорционална такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 60,02 лв. с ДДС, съответстваща на
адвокатски хонорар от 650 лв., на 59,69лв. с ДДС, съответстваща на адвокатски хонорар от
646,38лв., т.е. таксата е намалена с 0,33лв. При намаляване на адвокатския хонорар от съда
от 646,38лв. до 200 лв., то следва да се намали и таксата по т.26, съответстваща на събрана
сума от 200 лв., а именно до размер на 18,47лв. /т.е. допълнително с 41,22лв./. В този смисъл
постановлението, в частта му относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, следва да бъде отменено за
разликата над 18,47 лв. до приетата от ЧСИ такса от 59,69лв.
По разноските:
С оглед уважаване на жалбата, на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят и разноски за настоящото производство за платената държавна такса
25 лв., 48 лв. такси за администриране на жалбата. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, в редакцията й
от ДВ бр.8/24.01.2017 г., в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
5
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 Закона за правната помощ. Съгласно
чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към който препраща чл.37
ЗПП, за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание възнаграждението е от
50 до 100 лв. Ето защо в случая на процесуалния представител на жалбоподателя следва да
се определи възнаграждение в минимален размер от 50 лв., или общо на жалбопадателя се
следват разноски в размер на 123лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 17.12.2021 г. на ЧСИ Р.Р., с рег.№ 931, район на
действие района на ШОС, по изп. дело № 20219310400636, в частта, с която е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя на основание чл.78, ал.5 ГПК, за
разликата над 200 лв. до приетото от ЧСИ възнаграждение от 646,38лв., както и в частта за
събраната от длъжника пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над
18,47 лв. с ДДС до приетата от ЧСИ 59,69лв.
ОСЪЖДА Н. Б. К., с ЕГН ********** от с. Струйно, ул. .... № 2, общ. Шумен,
действащ чрез пълномощника си адв. Д.М. от САК, с адрес за съобщения гр. Шумен, ул. .....
109, ет.2, офис 21, да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет.4, разноски за настоящото
производство в размер на 123 лв.
На основание чл.437, ал.4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6