№ 124
гр. гр.Велинград, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100655 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК
Предявен е от ЕМ. П. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: с. Дорково, ул
“*****“№45, против В. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул
“*****“№55, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска
да се приеме за установено по отношение на ответника В. П. П., ЕГН **********, от
гр. Велинград, ул.“*****“№55, че ищецът ЕМ. П. П., ЕГН **********, от с. Дорково,
ул.“*****“№45 е собственик на трети жилищен етаж с идентификатор
10450.502.509.2.3 от съществуващата многофамилна триетажна жилищна сграда с
идентификатор 10450.502.509.2, застроена в ПИ с идентификатор 10450.502.509 по
плана на гр. Велинград, състоящ се от 103 кв.м. на основание изтекла в негова полза
придобивна давност.
В исковата молба ищецът П. излага, че ответникът В. П. П. е негов брат и между
тях има образувано гр.д.№805/2020 г. за делба в РС-Велинград, находящо се във втора
фаза, като освен делба на поземленият имот с идентификатор 10450.502.509.2 е
поискана делба и на трети жилищен мансарден етаж, който е част от сграда с
идентификатор 10450.502.509.2, със ЗП от 107 кв.м. на три етажа с предназначение
„Жилищна сграда-многофамилна“. В хода на делбеното дело се установило, че със
Заповед №18-10027/21.10.2020 г. на Директора на АГКК гр. Пазарджик, е заличено
вписването в кадастралната карта и кадастралните регистри на третия жилищен етаж от
Многофамилната жилищна сграда на три етажа, който жилищен етаж е изграден
изцяло с негови средства още през 1987 г., ползван е за жилище и живял там до преди 4
1
години. Твърди, че от тогава до сега мансардният етаж се отдава под наем от него.
Излага, че след като получили заповед на Директора на АГКК я обжалвал пред
Административен съд гр. Пазарджик, като получил и Удостоверение за търпимост на
строеж №538/11.06.2021 г., издадено от Община Велинград. Излага, че за него е
наличен правен интерес от водене на настоящето дело, т.к. с действията си, ответникът
цели да го лиши от собствеността му, за която 40 години плаща данъци, която е била
регистрирана в кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК Пазарджик, за
която били издадени скица от АГКК и данъчна оценка от МТД Велинград за завеждане
на делбено дело. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът В. П. П. изразява становище, че искът
е недопустим и оспорва обстоятелствата изложени в исковата молба. Излага, че с
нотариален акт за дарение на недвижим имот №14, том 2, дело 490/1996 г., по описа на
PC-Велинград, родителите на страните им дарили дворно място съставляващо парцел
3, отреден за имот с пл.№3540, от кв.100 по плана на гр.Велинград, ведно с приземния
и първия жилищен етаж от изградената в имота масивна жилищна страда, ведно с
пропорционалните им общи части по чл.38 от ЗС, които към настоящия момент
представляват: поземлен имот е идентификатор 10450.502.509 и самостоятелен обект в
сграда 10450.502.509.2.1 намиращ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 10450.502.509.2 по кадастралната карта и регистри на гр.Велинград,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК.
Оспорва процесната жилищна сграда да е триетажна. Твърди, че до 1984г. е била
едноетажна, съсобствена на ц.И. П.а и П.В. П., които с нотариален акт за право на
строеж №131, том 1, дело 303/1984 г. от 06.06.1984г., му учредили правото да построи
втори жилищен етаж над съществуваща сграда, съгласно утвърден архитектурен
проект на негово име, и станал изключителен собственик на изградения през същата
година втори жилищен етаж, ведно с припадащите му се общи части от сградата по чл.
38 от ЗС, изрично упоменато в учредената му суперфиция. Твърди, че от 1984 г. до
настоящия момент процесната сграда е двуетажна многофамилна-жилищна сграда, в
която са разположени единствено два самостоятелни обекта, единия с идентификатор
10450.502.2.1, намиращ се на първия етаж съсобствен при равни права на ищеца и
ответника, а другия с идентификатор 10450.502.509.2.2, намиращ се на втория етаж
изцяло негова собственост. Твърди, че описаният в исковата молба - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10450.502.509. 2.3. с предназначение ЖИЛИЩЕН
ЕТАЖ всъщност представлява подпокривно пространство, съобразно одобрен
архитектурен проект, което е изградено изцяло от него при реализиране правото му да
надстрои сградата. Твърди, че като подпокривно пространство на сградата то е обща
част и не отговаря на изискванията на норамитвните актове за самостоятелен обект,
поради което съгласно чл.38, ал.2 ЗС не може да бъде предмет на сделки и на съдебна
делба. Поддържа, че по отношение на него не е извършено преустройство. Излага, че
2
правото на собственост върху него било предмет на разглеждане в първа фаза на
делбеното производство по гр.дело № 805/2020 г. на РС – Велинград и с влязло в сила
решение от 15.3.3021 г., искът за делба на самостоятелен обект с идентификатор
10450.502.509. 2.3 е отхвърлен. С оглед изложеното счита, че настоящият иск е
процесуално недопустим. В случай, че се приеме за допустим твърди да е
неоснователен, по изложените по-горе обстоятелства. Оспорва представеното с
исковата молба удостоверение за търпимост № 538/11.06.2021 г.. Оспорва верността на
изложените в него обстоятелства. Оспорва заявеното от ищеца, че процесното
подпокривно пространство е изградено от него, като твърди, че той го е изградил, още
когато е реализирал правото на надстрояване. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В първото открито съдебно заседание по делото (11.01.2022 г.) процесуалният
представител на ищеца изрично уточнява, че претенцията му се основава на изтекла в
негова полза придобивна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По възражението за недопустимост на производството
Съгласно чл. 34 ЗС могат да се делят само вещи, които са съсобствени (общи).
За да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена
между страните, и размера на идеалните им части. По тези въпроси решението, с което
делбата се допуска, ще съставлява сила на пресъдено нещо, макар в диспозитива си да
не съдържа изрично установителна част. Ако не бъде призната съсобствеността, искът
за делба ще се отхвърли и с влязлото в сила решение ще се отрече правното твърдение
на ищеца да е налице съсобственост, или правото на ищеца на дял в съсобствеността.
Възможно е в този случай да се формира сила на пресъдено нещо и по правното
твърдение на някой от съделителите, който отрича допускането на делбата, защото
възразява, че е индивидуален собственик на вещта - ако това твърдение той предяви за
установяване в делбеното в производство чрез инцидентен установителен иск, но не и
чрез възражение. Следователно, формирането на силата на пресъдено нещо ще е в
зависимост от процесуалното оформяне на спора относно липсата на съсобственост
(решение № 244/15.12.2014 год. по гр.д.№7696/2013 год. на ВКС,І г.о.).
Исковете за право на собственост и исковете за делба могат да бъдат с
идентичен предмет- едно и също недвижимо имущество, но не е налице идентичност
по отношение на търсената с тях защита. В производството по делба във фазата по
нейното допускане, съдът следва да се произнесе по отношение на това, налице ли е
съсобственост между страните, по отношение на кои имоти и при какви дялове (квоти)
в съсобствеността, а в производството по чл. 124 ГПК, съставляват ли имотите, обект
на изключително притежание на лицата, заявили вещната претенция. В случай на спор
по отношение на правото на собственост, касаещ недвижим имот, предмет и на
делбеното производство, изхода на спора по вещният иск е преюдициален по
отношение на иска за делба на същия имот (определение № 175/27.04.2010 год. по
ч.гр.д.№ 161/2010 год. на ВКС,ІІ г.о.), а не обратното. По изложените съображения
3
съдът счита, възраженията на ответника за неоснователни, доколкото е видно, че
искове за това дали някой е индивидуален собственик на процесния етаж не са били
предявявани в рамките на делбеното производство, поради което не е налице и
формирана сила на пресъдено нещо по този въпрос.
По иска с правно основание чл. 124 ГПК
За основателността на иска ищецът следва да докаже пълно и главно правото си
на собственост върху процесният недвижим имот, придобито на основание наведеното
оригинерно основание, т.е. че е упражнявал в продължение на 10 години непрекъснато,
спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го свои. Ответникът
следва да докаже пълно и главно фактите, от които произтичат възраженията му.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №14, том
2, дело 490/1996 г., по описа на PC-Велинград, родителите на страните им дарили
дворно място съставляващо парцел 3, отреден за имот с пл.№3540, от кв.100 по плана
на гр.Велинград, ведно с приземния и първия жилищен етаж от изградената в имота
масивна жилищна страда, ведно е пропорционалните им общи части по чл.38 от ЗС,
които към настоящия момент представляват: поземлен имот е идентификатор
10450.502.509 и самостоятелен обект в сграда 10450.502.509.2.1 намиращ се на първия
етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.502.509.2 по кадастралната
карта и регистри на гр.Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г.. на
изпълнителния директор на АГКК. С нотариален акт за право на строеж №131, том 1,
дело 303/1984 г. от 06.06.1984 г., ц.И. П.а и П.В. П. учредили правото да построи втори
жилищен етаж над съществуваща сграда, съгласно утвърден архитектурен проект на
ответника- В. П. П.. Изложеното се установява и от представените по делото писмени
доказателства и събраните гласни такива.
Свидетелката М.И.М. излага, че през 1984 г. бил изграден последния етаж на
процесната сграда от ищеца и баща му, като след това започнал да се ползва от първия.
От показанията й става ясно, че ищецът живее в с. Дорково, като докато родителите на
страните били болни той идвал във Велинград и се грижел за тях, а през това време
отсядал на този етаж, на който от една година има наематели. Свидетелката твърди, че
от родителите на страните знаела, че някой ден след смъртта им този етаж ще бъде за
ищеца, вторият за ответника, а първият общ за двама им.
От показанията на свидетеля А.Д.Ш. се установява, че първоначално имало
стара къща, а след това над нея едновременно били пристроени два етажа, което
станало през 1990/1991 г., като от изграждането на последния трети етаж ищецът
заживял в него заедно със семейството си, а около 2000 г. се преместили в с. Дорково.
Излага, че след като се преместил и докато родители на страните били живи ищецът се
грижел за тях, като при идванията си отсядал на процесния етаж. От показанията му се
установява, че между страните откакто родителите им починали започнали спорове за
този етаж, като баща им починал 2017 г, а майка им ноември 2018 г.. Знае, че на
процесния етаж има квартиранти от известно време, тъй като ги установил на място,
когато било преброяването, в което участвал като преброител, като тогава преброил и
ответника, тъй като той бил там.
От разпита на свидетеля П.И.К. се установява, че процесния етаж е построен
около 1990 г., като ищецът заживял там със семейството и го напуснали, като се
преместил в с. Дорково някъде около 1996/97 г., от когато синът на ответника започнал
да го обитава, а това продължило до 2018 г., когато си закупил собствена къща.
4
Свидетелят излага, че 2018 г. ищецът се обадил на ответника за да поиска съгласието
му етажът да бъде даден под наем, на което последният се съгласил, като знае, че наем
не се заплаща, а наемателите имат задължение да поддържат къщата. Свидетелят
твърди, че между страните по делото не е имало разправии за третия етаж до започване
делата помежду им.
Свидетелят Д.Р.Д. излага, че баща му е съученик на ответника и така е разбрал
за спорът между страните по отношение на процесния етаж, който възникнал 2020 г..
Свидетелят сочи, че къщата в сегашният й вид е строена около 1985-86 г., като някъде
около 1997/98 г. процесният етаж започнал да се обитава от приятелят му П.- син на
ответника, като по това време вече етажът не се обитавал от ищеца, тъй като той се
преместил да живее в с. Дорково със семейството си. Свидетелят излага, че след
първоначалното изграждане на етажа той бил необитаем, защото бил само в груб
строеж, а едва по- късно някъде около 1995 г. били поставени замазки, като ищецът
живял в него за кратко преди в него да се нанесе П.. От ответника знае, че е казал на
ищеца да не ходи повече на процесния етаж след като възникналите споровете
помежду им. Свидетелят твърди, че ответникът е дал съгласието си в процесният етаж
да бъдат допуснати наематели, като уговорката била да не плащат наем, а да поддържат
имота.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Съдът
намира, че ангажираните от страна на ищеца доказателства не установяват правно
значими факти за владение на имота в продължение на 10 години, а именно не се
установи пълно и главно той да е установил фактическа власт върху имота с намерение
да го свои, като това владение да е продължило явно и необезпокоявано в
закононеобходимия срок, съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС. До този извод съдът
достигна при съобразяване събраните гласни доказателства на всички разпитани
свидетели, които са единодушни, че процесният етаж е станал обитаем някъде около
1991 г. и същият се е ползвал от ищеца докато не се преместил да живее в с. Дорково
заедно със семейството си. От разпита на свидетелите К. и Д. се установява, че някъде
около 1997 г. след напускане на етажа от ищеца той започнал да се обитава от сина на
ответника- П., който го напуснал някъде около 2018 г., като няма данни дали за това е
давал изрично съгласие ищецът и въобще на какво основание процесният етаж е бил
ползван от П.. Не са събраха никакви данни по делото от датата на изграждането на
процесния етаж до датата на подаване на исковата молба да е имало каквито и да е
спорове между страните по отношение на така установеното от тях общо ползване на
етажа, няма данни ищецът по някакъв начин да е манифестирал намеренията си за
установяване на владение върху чуждите части от процесния етаж при съобразяване
разпоредбата на чл. 92 ЗС и събраните писмени и гласни доказателства.
Събраните чрез разпита на св. М. гласни доказателства са абсолютно
неинформативни по отношение на това кога ищецът е напуснал процесния етаж и в
противоречие с показанията на всички останали свидетели по отношение на годината
когато той е започнал да се обитава от него, поради което съдът не ги кредитира като
непълни и в противоречие с останалия събран доказателствен материал. Показанията
на свидетеля Ш. по отношение на това кога ищецът е напуснал процесния етаж са в
противоречие с показанията на св. К. и Д., но дори и да бъдат кредитирани от съда в
смисъл, че това е станало около 2000/01 г. при твърденията на св. Ш., че етажът е
обитаем от 1991 г. не могат да обосноват извод, че е изтекъл необходимия
десетгодишен период. Това е така и защото показанията на св. Ш. са непълни,
5
доколкото от тях не може да се установи точната дата, нито на установяване на
фактическа власт от ищеца, нито дали той е продължил да упражнява такава лично или
чрез другиго след напускане на имота, като в тях липсва яснота и по отношение на
обстоятелството кога точно това е станало. Няма данни по делото за това дали след
напускане на процесния етаж от ищеца той е оставил свой вещи там, заключвал ли го е,
плащал ли е данъци за него, допускал ли други лица в него и ако да на какво
основание.
От разпита на всички свидетели се установи безспорно, че към момента в
процесния етаж има наематели, като от показанията на св. К. и Д. става ясно, че това е
станало по взаимно съгласие на страните по делото след като ищецът е поискал такова
от ответника и го е получил. При съобразяване с последното обстоятелство съдът
намира, че е разколебан и субективния елемент, който следва да е налице за да може да
се признае, че едно лице е придобило вещни права по силата на придобивна давност,
защото ако ищецът е считал себе си за собственик не е следвало да търси мнението на
брат си по отношение извършването на разпоредителни действия с процесния имот, а
на още по- голямо основание на такива по управлението му. Следователно дори и да
бъде прието, че ищецът е установил фактическа власт върху процесния етаж и я е
упражнявал в продължение на поне десет години, то не се установява това да е станало
с намерение за своене, а още по- малко са събрани доказателства такова намерение да е
манифестирано. Отделно от всичко следва да се посочи, че в случая простото
установяване на фактическа власт върху процесния етаж не е достатъчно да се
презюмира, че у ищеца е налице субективния елемент при съобразяване писмените
доказателства- нотариален акт за дарение на недвижим имот №14, том 2, дело 490/1996
г., по описа на PC-Велинград и нотариален акт за право на строеж №131, том 1, дело
303/1984 г. от 06.06.1984 г., разрешение за строеж и строителен протокол за определяне
на строителна линия и ниво, от които следва извод за възникване на съсобственост по
отношение процесния етаж по приращение по силата на разпоредбата на чл. 92 ЗС. Тъй
като ищецът не въвежда такова правно основание на исковата си претенция съдът
съобразявайки се с диспозитивното начало в гражданския процес следва да отхвърли
предявения иск на поддържаното от него правно основание, а именно изтекла в негова
полза придобивна давност, като въпреки указаната му доказателствена тежест той не
ангажира доказателства, от които да се установи пълно и главно осъществяването на
състава на наведеното оригинерно придобивно основание. Ето защо предявеният иск
следва да бъде отхвърлен изцяло без да се обсъждат по същество заключенията по
основаната и повторната експертизи, които съдът кредитира изцяло и имат отношение
единствено по въпроса налице ли е годен обект на право на собственост, който да бъде
предмет на вещни права, какъвто безспорно се установява, че е процесният етаж,
съобразно заключенията на вещите лица.
По разноските
Предвид изхода на спора на ответника се следват разноски на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно предвид
разпоредбите на чл. 7, ал. 5 и ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде намалено на сумата от 800
лв.. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
1450 лв., съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕМ. П. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: с.
Дорково, ул “*****“№45, против В. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Велинград, ул “*****“№55, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с
който се иска да се приеме за установено по отношение на ответника В. П. П., ЕГН
**********, от гр. Велинград, ул.“*****“№55, че ищецът ЕМ. П. П., ЕГН **********,
от с. Дорково, ул.“*****“№45 е собственик на трети жилищен етаж с идентификатор
10450.502.509.2.3 от съществуващата многофамилна триетажна жилищна сграда с
идентификатор 10450.502.509.2, застроена в ПИ с идентификатор 10450.502.509 по
плана на гр. Велинград, състоящ се от 103 кв.м., на основание изтекла в негова полза
придобивна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЕМ. П. П., ЕГН**********, с
постоянен адрес: с. Дорково, ул “*****“№45, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул “*****“№55, сумата от 1450 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7