№ 1341
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000503160 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №263994/17.06.2021г., постановено по гр.д.№6361/2018г., СГС е осъдил
Община Кнежа да заплати на М. Н. С., ЕГН**********, действаща лично и в качеството си
на законен представител на малолетната П. Х. Д., ЕГН**********, на основание чл.49, вр.
чл.45 от ЗЗД, сумата от по 75 000лв. за всеки, представляваща дължимо обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Х. П. Д., вследствие на ПТП, което е настъпило на
29.05.2014г. в гр.Кнежа, на ул.“Райна Княгиня“, пред дом 16, поради наличие на изкуствена
неравност за ограничаване скоростта на движение с неправилна форма, която не е била
сигнализирана със знак за намаление на скоростта под максимално разрешената за
съответния пътен участък, за изграждането/премахването и сигнализирането на която,
задължение имат служителите на ответника, ведно със законната лихва от 29.05.2014г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен
размер от 200 000лв.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника Община
Кнежа, в която се правят оплаквания за неговата недопустимост и неправилност.Налице са
основания за обезсилване на решението в обжалваната му част, тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск.От съдържанието на исковата молба се установява, че
причина за настъпване на смъртта на наследодателя на ищците е настъпването на пътен
1
инцидент, който е бил причинен поради това, че „препятствието намиращо се на пътя за
принудително намаляване на скоростта не отговаря на законовите изисквания, тъй като
липсва план за организация на движението за поставяне на това препятствие за
принудително намаляване на скоростта“, докато в диспозитива на решението като причини
за настъпване на смъртта са посочени - „наличие на изкуствена неравност за ограничаване
скоростта на движение с неправилна форма, която не е била сигнализирана със знак за
намаление на скоростта под максимално разрешената за съответния пътен участък, за
изграждането/премахването и сигнализирането на която, задължение имат служителите на
ответника“.Очевидно е налице нарушение на диспозитивното начало, което обуславя
недопустимост на обжалваното решение.Първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не е изготвил доклад по делото, който да е съобразен с
разпоредбата на чл.146 от ГПК, в т.ч. и с разпределение на доказателствената тежест
относно подлежащите на доказване факти.Именно това нарушение е довело до ограничаване
правото на защита на ответника, който е бил в невъзможност да установи кога е поставена
изкуствената неравност по пътя – преди или след приемането на Наредба №РД-02-20-
10/05.07.2012г.В условията на евентуалност се привежда аргументация за неоснователност
на предявените искове, тъй като липсва пряка причинна връзка между задълженията на
Община Кнежа по поддържането и стопанисването на пътя и настъпилия вредоносен
резултат.От събраните по делото доказателства, в т.ч. и тези, които са били част от
образуваното досъдебно производство от 16.09.2014г. по пр.пр.№1646/2014г. на ОП-
гр.Плевен се установява, че единствената причина за настъпване на инцидента е
поведението на пострадалия, който е загубил контрол върху управлявания от него
мотоциклет, вследствие на което е починал.Съдът не е зачел постановлението на
прокуратурата за прекратяване на наказателното производство поради липсата на данни за
извършено престъпление, който на основание чл.300 от ГПК го обвързва по задължителен
начин. Следва да се съобрази и това, че през 2001г. са били предприети действия по
изграждането на асфалтовата настилка и пътния участък, в който е настъпил инцидента е
бил изцяло преасфалтиран, както и съдържанието на Констативен протокол №5/02.06.2014г.,
който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, от който се
установяват конкретните причини за настъпване на инцидента през 2014г. Това се
потвърждава и от заключението по допуснатата по делото САТЕ, от което се установява, че
причина за настъпване на инцидента са действията на водача на мотоциклета, който не се е
съобразил с наличието на изкуствена неравност и не е намалил скоростта си до не повече от
30км.ч., а е преминал неравността с несъобразена скорост.Налице е нарушение на
разпоредбата на чл.20 от ЗДвП, което е основание да се приеме, че ПТП е настъпило поради
изключителна вина на пострадалия.Оспорват се изводите на съда, че процесното
съоръжение не е било безопасно изградено, частично е била налице маркировка и пътни
знаци, които създават условия за сигнализирането му. Същото е следвало да бъде заменено
и съобразено с новите стандарти, които са установени в Наредба №РД-02-20-
10/05.07.2012г., но това е следвало да стане в срок от три години от влизането й в сила,
съгласно §3 от нея.В процесния случай ПТП е настъпило на 29.05.2014г., т.е. в рамките на
2
допустимия от цитираната наредба срок за подмяна на изкуствената неравност на пътя с
нова такава.Това означава, че Община Кнежа не е имала задължение за поставянето на пътен
знак за ограничаване на скоростта над 30км.ч., тъй като съгласно Наредба №18/23.07.2001г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци, е трябвало да се постави пътен знак А13.Това
задължение е било изпълнено от ответника.С оглед на горното моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен, а в условията на евентуалност да намали размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди.Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ищците, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените в жалбата оплаквания, които касаят неговата правилност.Неоснователни са
оплакванията за недопустимост на решението, тъй като същото е било постановено при
нарушение на диспозитивното начало.В исковата молба са наведени фактически твърдения,
че към момента на нейното подаване е било образувано наказателно производство във
връзка с процесния инцидент, при който е починал наследодателя на ищците, в който са
събрани малко по обем доказателства за установяване механизма на настъпване на
ПТП.Посочени са две групи причини за настъпване на ПТП : загуба на контрол от водача на
моторното превозно средство, вследствие на попадането му в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, както и преминаването му през препятствие за
принудително намаляване на скоростта, което не е отговаряло на законовите
изисквания.При постановяване на своето решение първоинстанционният съд е приел, че
причината за настъпване на инцидента е „наличие на изкуствена неравност за ограничаване
скоростта на движение с неправилна форма“, поради което следва да се приеме, че
произнасянето е в рамките на заявените в исковата молба фактически
твърдения.Неправилната преценка за това, че изискванията към поставената от ответника
изкуствена неравност на пътя се регулират от Наредба № РД-02-20-10 от 5.07.2012 г. за
условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени
неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията
към тях, не е свързана с допустимостта на решението.
Неоснователен е доводът за неправилно определена от страна на СГС правна
квалификация на спорното право. Правната квалификация на претенцията се извършва от
съда на база наведените в исковата молба твърдения, с които се очертава естеството на
възникналия с насрещната страна спор.В процесния случай ищците са описали механизма
на настъпване на ПТП, като са посочили, че причина за това е неизпълнение на
задължението на ответника да поддържа в изправност път, който се намира на територията
3
на Община Кнежа.Бездействието на съответните служители на общинската администрация
да изпълнят вменените от ЗДвП и ЗП задължения е по естеството си противоправно, което
означава, че отговорността на ответника следва да бъде реализирана по реда на чл.49 от
ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД.Последната има субсидиарен характер, което означава, че тя се
изключва винаги, когато може да се постави въпроса за ангажиране отговорността на
ответника за вреди, които са произлезли от лично виновно поведение.В този случай вещта е
средство, чрез което се причинява вредата, а в хипотезата на чл.50 от ЗЗД вредите
произлизат от свойствата или недостатъците на вещта, за които не са знаели собственикът и
надзираващия.
Пред първоинстанционния съд е била допусната САТЕ, заключението по която не е
било оспорено от страните, от което се установява следния механизъм за настъпване на ПТП
: пострадалият Х. Д., като водач на мотоциклет ЕТЗ, с рег. №******, е изпреварил в
кръстовището на ул. „Райна Княгиня“ с ул. „Опълченска“ движещ се попътно лек
автомобил, след което се върнал в дясната пътна лента и преминал през изкуствена
неравност на пътното платно, разположена на 41 м. след кръстовището.Водачът на
мотоциклета е изгубил контрол над управлението му и се е насочил диагонално надясно,
ударил се е в десния бордюр и се е качил на затревения участък, като е продължил по него,
като ударът в бордюра допълнително е допринесъл за загубата на контрол.След това
мотоциклетът се е завъртял по посока на часовниковата стрелка около крайпътно дърво,
намиращо се непосредствено след циментовата алея пред дом 16 и с лявата си страна се е
ударил в него.Установява се още, че неравността е била с видима маркировка, а преди нея е
имало поставен знак А13.
От осъществения пред въззивния съд преразпит на св.М. се установява, че през
2011г. е осъществен ремонт на ул.“Райна Княгиня“, гр.Кнежа, при който е положен нов
асфалт.През същата година е била поставена и изкуствена неравност на пътя.Към посочения
момент правна регламентация на т.нар. „изкуствени неравности“ е била дадена в Закона за
движение по пътищата, който в чл.24а е предвидил, че „за ограничаване на скоростта на
движение се използват изкуствени неравности или други средства, които се изграждат или
монтират на платното за движение“.В §6, т.58 от ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „изкуствена неравност“, но липсват установени технически изисквания на това
средство за ограничаване на скоростта на движение.За първи път регламентация се дава с
Наредба №РД-02-20-10/05.07.2012г., но тя в конкретния случай не намира приложение, тъй
като според §3 съществуващите изкуствени неравности следва да бъдат съобразени с новите
изисквания в 3г. срок от нейното приемане, като при невъзможност следва да бъдат
премахнати/наредбата е приета през м.07.2012г., а пътния инцидент е настъпил на
24.07.2014г./.
Независимо от липсата на конкретни технически параметри, на които трябва да
отговаря поставената изкуствена неравност, то е възможно чрез специални знания да се
установи дали начина на нейното изграждане съставлява опасност за движение.Именно
последното е от значение за обосноваване отговорността на ответника, доколкото
4
разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата задължава съответната община да осигури
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, а
тази на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок.
От заключението по допуснатата пред СГС експертиза се установява, че при
конкретните размери на създадената изкуствена неравност същата представлява опасно
съоръжение, тъй като и при движение със скорост от 30 км. ч. биха се генерирали големи
инерционни сили при преминаването през нея с лек автомобил, а за мотоциклетистите това е
значително по-неблагоприятно, тъй като лесно могат да изгубят контрол над управлението
на мотоциклета.Това се потвърждава и от заключението по допуснатата експертиза пред
настоящата инстанция, според което височината на изкуствената неравност е между 6.5 и
8.5см., а самото закръгление не е симетрично спрямо напречната на улицата ос, която
минава през средата на тази неравност.Откъм тротоара от страната на дом 16 зануляването е
много стръмно, почти вертикално – при началото на навлизане в неравността/съвпадаща с
посоката на движение на мотоциклетиста/ отклонението от вертикалата е с отстъп от около
1см., по средата е 5см., а в края около 3-4 см.
От изложеното се установява, че ответникът е изградил средство за намаляване
скоростта на движение в чертите на населеното място, което е създавало опасност за
участниците в движението и е било основната причина за настъпване на пътния инцидент,
при който е починал наследодателя на ищците, което е формално основание за ангажиране
на отговорността му за претърпените от ищците неимуществени вреди. Поведението на
водача Д. също е виновно и противоправно, но това е основание за намаляване размера на
следващото се обезщетение поради съпричиняване на увреждането, но не води до
изключване отговорността на общината.Неоснователни са оплакванията, че
първоинстанционният съд не е зачел правните последици на акт, който го обвързва по
задължителен начин, тъй като постановлението за прекратяване на наказателното
производство поради липсата на извършено престъпление не е приравнено по правни
последици на влязла в законна сила присъди или споразумение за прекратяване на
наказателното производство.
В жалбата няма конкретни оплаквания, които са свързани с размера на определеното
от съда обезщетение за неимуществени вреди, както и за обема на осъщественото от
пострадалия съпричиняване на увреждането, поради което въззивния съд не може да
извършва служебна проверка за правилността на решението в тази му част.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в размер на по
75 000лв. за всяка една от ищците.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
На процесуалния представител на ищците адв.М.Д. следва да се присъди адвокатско
5
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция, което е в общ размер на 5 560лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №263994/17.06.2021г., постановено по гр.д.№6361/2018г. на
СГС в частта, в която Община Кнежа е осъдена да заплати на М. Н. С., ЕГН**********,
действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетната П. Х. Д.,
ЕГН**********, на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, сумата от по 75 000лв. за всяка,
представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. П. Д.,
вследствие на ПТП, което е настъпило на 29.05.2014г. в гр.Кнежа, на ул.“Райна Княгиня“,
пред дом 16, ведно със законната лихва от 29.05.2014г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.М. Д. от АК-гр.София сумата от
5 560лв./пет хиляди петстотин и шестдесет/лв., представляваща възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6