Решение по дело №9084/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,21.03.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                             мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №9084 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

                 С решение от 27.08.2015 г. по гр.д. №12442/14 г., СРС,  ГО, 79 с-в ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, по отношение на А.Г.М., ЕГН **********,*** и Д.Г.М., ЕГН **********,***, че дължат на „Т.С.”ЕАД, *** 23Б, представлявано от изпълнителния директор Стоян Цветанов, сумата от 4618,54лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битови нужди за периода м.03.2011г,- м.04.2013г. за топлоснабден имот, находящ се в от гр.София, жк “******, сумата от 565,89лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2011 г.-05.12.2013 Зг., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаванена заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по чгр.дело №22292/2013г. на СРС, 117 състав - 30.12.2013г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА А.Г.М. и Д.Г.М. да заплатят на „Т.С.”ЕАД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство разноски, в размер на 1265,93лв.

             Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Д.Г.М. с мотиви, изложени в нея.Не са оспорвали основанието на исковете,само възразили срещу размера и заявили,че не желаят допускане на експертизи,които да оскъпят производството.Съдът ги осъдил да заплатят за експертизите.Ищецът имал искане за разноски,но не представил списък.

                       Моли да бъде отменено изцяло решението на СРС  като се отхвърлят исковете.   Претендира   присъждане   на   направените    разноски.

                       Въззиваемият  не представя отговор на въззивната жалба .

          Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

          Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвал енергията, като за процесния период не са заплатил дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответниците оспорват исковете .

                Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

                Съобразно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта –в обжалваната част.По останалите въпроси,той е ограничен от посоченото в жалбата.

                 Видно от депозираната жалба в срока за обжалване на първоинстанционото решение въззивникът не е изложил пороците на постановения съдебен акт.Съдът не е длъжен да му указва да стори това,защото законът не го изисква-чл.262 ал.1 ГПК.След изтичане на срока за обжалване се е преклудирана възможността да се сочат пороците на решението,тъй като ще бъдат несвоевременно подадени.

        По възражението,че експертизи са допуснати ,въпреки  заявеното нежелание от ответниците ,че не оспорват основанието,а само размера, съдът намира,че не отговаря на истината такова искане да е направено,а напротив- с отговора на исковата молба е заявено,че не се противопоставят на допускането за експертизите.А съдът правилно ги е допуснал при положение,че размерът на исковете е оспорен.

Непредставянето на списък с разноски може да лиши страната от правото да обжалва постановлението за разноски,но не не я лишава от правото на присъждане на разноски.

  Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то ,като законосъобразно , следва да бъде потвърдено.

            Водим от гореизложеното, съдът

                                               

                                                    Р  Е  Ш  И:

        ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.08.2015 г. по гр.д. №12442/14 г., СРС,  ГО, 79 с-в

        РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване .

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

 

                                                                                   2.